Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на петнадесети февруари, две хиляди
и осемнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНИ
ЗАХАРИЕВА
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при
участието на секретаря Галина И.а, като се запозна с докладваното от съдия
Цанова в.н.ч.х.д. № 5907 по описа за
Производството е по реда на гл.ХХІ
от НПК.
С присъда от
23.10.2017 год. по НЧХД № 23435/14 год. на СРС,НО,1 състав,подс.М.Г.В. е
призната за невиновна в това,че на 21.02.2014 год.,с подадена молба с вх.№
11940/21.10.2014 год. до Главна прокуратура на Република България,с копие до
ИВСС и Адвокатска колегия-гр.Хасково,с която разгласила за частния тъжител М.К.,в
качеството му на длъжностно лице-прокурор,при изпълнение на службата му,позорни
обстоятелства-че когато преговаряла с него за сключване на споразумение
трябвало да му се кланя,че се е държал с нея като с малко дете,което може да
разиграва както си поиска,че целия ден се е занимавала с желанието му да й
доказва колко е велик,както и че му е приписала престъплението-публична
обида,като я назовал в нейно присъствие „некадърна” и от това са настъпили
тежки последици,поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.148,ал.2,пр.1 и пр.2 във
вр. с ал.1,т.2,пр.2 и т.3 във вр. с чл.147,ал.1 от НК.
Частният тъжител М.К.
е осъден да заплати на адв.Р. сумата от 400 лв.,представляваща адвокатско
възнаграждение и на адв.И. същата сума за адвокатско възнаграждение,както и по
5 лв. лв.ДТ за издаване на изпълнителните листове.
Срещу присъдата е
постъпила жалба от повереникът на частния тъжител с доводи,че е в нарушение на
закона,при съществено нарушение на процесуалните правила и е необоснована.Искането
е за постановяване на нова присъда,с която подсъдимата да бъде призната за
виновна и осъдена на справедливо наказание.
Защитниците на
подсъдимата са депозирали писмено становище,с което излагат,че присъдата е
правилна и законосъобразна,тъй като нито едно от обвиненията не е
съставомерно.В тази насока поддържат,че излагането на лично мнение и субективни
възприятия не могат да бъдат квалифицирани по нито един от двата състава,за
които тъжителя е повдигнал обвинение,тъй като субективните чувства,изразени от В.
в единствената й молба да не се разпределят повече дела на К.,когато тя е
адвокат на някого е един вид общ и предварителен отвод,който тя прави на
прокурора,а от друга страна последния,в качеството му на длъжностно лице
,следва да има по-голяма поносимост и по-голяма толерантност по отношение на
мненията на колегите му адвокати за самия него като прокурор и като
личност.Молят присъдата да бъде потвърдена.
В съдебно заседание тъжителя К. поддържа
жалбата.Излага,че решаващият не е спазил принципите за безпристрастност и
независимост ,ярък израз за което е края на диспозитива на присъдата,с който е
осъден да заплати адвокатски хонорар на собствения му защитник.На следващо
място заявява,че СРС е приел като доказателство по делото становището на
Етичната комисия към Окръжна прокуратура-Хасково,с което се изразява мнение
относно поведението му,като е посочил освен това,че са налице изобилни
доказателства за неетичното му поведение като прокурор,а единствените надлежни
доказателства са становището на Етичната комисия,показанията на св.Петров и
жалбата на подсъдимата.Ето защо счита за деформирано вътрешното убеждение на
съда.
Отделно от това
подчертава,че изначално е сбъркано становището на решаващия съд за това,че се
касае за оценъчни твърдения,които нямат клеветнически характер.Подкрепя се с
решения на Конституционния съд относно границите на това понятие и
подчертава,че границите на личното мнение са до там докъдето не се накърнява
достойнството и честта на отделния индивид,което право е абсолютно и въздигнато
като основна ценност в българското общество.
Представя нови
доказателства и пледира за отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимата.
Съдът, като
обсъди доводите в жалбата, както и изложеното в съдебно заседание от тъжителя,
и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:
От събраните в
хода на наказателното производство доказателства съдът е приел за установена
следната фактическа обстановка:
През есента на
2014 год. подс.В. практикувала като
адвокат в гр.Свиленград,като често се явявала по дела като служебен
защитник.Частният тъжител по това време бил прокурор в Районна
прокуратура-Свиленград.
През м.септември
2014 год. В. била ангажирана като адвокат на лице,което се намирало в
СДВНЧ-Любимец,като тя решила,че е най-добре наказателното дело да приключи със
споразумение,тъй като тогава подзащитният й би получил по-леко наказание.Поради
това между нея и частния тъжител К.,действащ като прокурор,и подсъдимото лице
било сключено споразумение за приключване на наказателното производство,но в
процеса на сключването му между В. и К. възникнали някои проблеми.
Впоследствие В.
депозирала молба до ВКП,която била заведена в деловодството с вх.№ 11940 от
21.10.2014 год.В молбата си същата се оплакала от поведението на К. в
качеството му на прокурор.Описала,че й е било много трудно да проведат
преговори за сключване на споразумение,тъй като те били отлагани във
времето.Трудно било постигнато и съгласие за размера на наказанието,като в
молбата си В. заявила и следното:Когато преговарям с К. непременно трябва да му
се „кланям”,за да постигна максимален успех за подзащитните ми”.Описала също
така,че след като К. прочел проекта за споразумение,изпратил В. да подпише с
подзащитния й проекта,въпреки че не били уточнени сумите за експертиза и за
преводач,след като същото било вече подписано ,К. я укорил,че споразумението не
било номерирано.След това била разкарана още няколко пъти,защото прокурорът
отново констатирал някои грешки в споразумението.Върнал я отново заради това,че
не била посочена сумата за преводач в споразумението,въпреки че тя няколко пъти
му искала информация за това,но той й казвал,че не е важно.В един момент му
обяснила,че споразумението й е на флашка и ако иска да го коригират както е необходимо,при което К. й се
развикал,че не е полицай,а прокурор и има правомощия.След това подсъдимата
написала в молбата си и следното:”Излезнах от кабинета му разстроена,К. се
държеше с мен сякаш съм малко дете,което може да разиграва както си иска.Не
правех споразумение за първи път,а той ми се развика,че съм некадърна едно
споразумение да подготвя.
К. изчака
последните часове от срока на производството и ме разиграваше до
последно,целият ден се занимавах с неговото желание да доказва колко е велик,а
аз колко съм некадърна”.
Ситуацията се
повторила и в следващото дело,в което пак страните се срещали неколкократно,за
да изготвят проект за споразумение,като В. му заявила:”Проблема ми не е личен,но
не желая да работя с него,тъй като не съм малко дете,което да разиграва”.Той се
ядосал и приел,че тя има лично отношение към него.Накрая подсъдимата заявила в
молбата си,че тя имала достойнство,той й дължал уважение като на равнопоставен
колега,независимо от неговия характер,оплакала се изживения шок и ужас от
поведението му,като заявила,че след дълъг размисъл моли ВКП да изключи
възможността К. да бъде наблюдаващ прокурор по делата,по които тя е определяна
за адвокат.
По повод на тази
молба била образувана проверка и на 11.12.2014 год. Комисията по професионална
етика при Окръжна прокуратура-Хасково,в състав Е. И.а,А.П.и П.Т.,излезли с
писмено становище по случая.Последното било взето след изслушване на подателя
на молбата-адв.В.,прокурор К. и прокурор Н.П.,като били взети предвид и
постъпили сигнали и от други адвокати с искания за отвод на прокурор К.,в които
били изложили доводи за неколегиално поведение в резултат на влошени лични
отношения,които рефлектирали на служебните такива.Комисията приела за
установено в становището си,че К. неколкократно връщал адв.В.,за да оправи
пропуски в споразумението,след като преди това сам го е гледал,в т.ч. я изпратил,за да
подпише споразумението с подсъдимия,който се намирал в друго населено място и
след това пак открил нередности в него.Обсъдени били твърденията на В.,че
прокурорът я срещнал в коридора и й казал,че е некадърна едно споразумение да
подготви.От своя страна същият отрекъл да е казвал подобно нещо и да я е
наричал некадърна,а бил казал:”Толкова ли е сложно да направиш едно
споразумение”,в контекст „че ако на нея й е толкова трудно,щял да го направи
той”.
Етичната комисия
приела като своя позиция,че връщането на адв.В. за нанасяне на корекции било
неоправдано и той не е оказал необходимото съдействие на
адвокатката.Констатирано било,че част от корекциите се наложили от неговото
поведение,но въпреки това той не се е заел с коригирането на споразумението,а
отново е връщал адвокатката ,за да оправя проекта.Отбелязано е,че ангажимент на
прокурора е да внесе проекта за споразумението и адвоката няма задължения да го
изготви.Въз основа на всичко това,Комисията е стигнала до заключение,че в
конкретния случай поведението на прокурор К.,свързано с неколкократното връщане
на адвокатката за извършване на корекции в споразумението,при наличие на
възможност сам да направи това,отправените към нея реплики,поставящи под
съмнение нейните професионални възможности,както и явното му нежелание да
изготви сам споразумението,не е било съобразено с изискванията на правилото на
т.4.1 от Кодекса за етично поведение,а именно:”Поведението на магистрата в
обществото трябва да се основава на добри обноски и добро държане,а в
обществените и служебните контакти той трябва да е учтив и любезен”.
Съдът е приел
горната фактическа обстановка от показанията на св.Н.П.,молба от подс.В. ***.
От писмените
доказателства е установил съдържанието на сигнала,подаден от подсъдимата до ВКП
и заключенията,до които е стигнала етичната комисия,които два доказателствени
източника не са оспорени от страните.
От показанията на
св.П. е приел за установено,че последният през 2014 год.е работел като прокурор и е бил в една стая с К.,като е присъствал на
част от разговорите,водени между страните по повод изготвяне на
споразумението,че подсъдимата действително е била връщана няколко пъти,за да
коригира проекта за споразумение,но не е чул прокурор К. по някакъв начин да я
е обиждал и да я нарича некадърна.
Самостоятелният
прочит на доказателствата по делото от въззивния съд налага извода,че за да
изгради вътрешното си убеждение,първостепенният съд е анализирал събраните по
делото доказателства и в изпълнение на задължението си съдът е посочил кои
факти приема за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени
средства е изградил вътрешното си убеждение.Установяването във възможен обем на
тези релевантни факти и обстоятелства е последвано от точната им оценка в
съответствие с принципите на формалната логика.Не е подценил или надценил едни
доказателствени факти ,или група факти за сметка на други.С начина,по който
доказателствения обем е анализиран и оценен ,въззивния съдебен състав се съгласява
изцяло.
С оглед на
горното правилен и законосъобразен се явява и правния извод на първостепенния
съд,че от обективна и субективна страна подсъдимата не е осъществила нито от
обективна,нито от субективна страна състава на престъплението по чл.148,ал.2,пр.1
и пр.2 във вр. с ал.1,т.2,пр.2 и т.3 във вр. с чл.147,ал.1 от НК.
Съдът е приел,че
по отношение на инкриминирания израз,че „когато /М.В./ преговаряла с него за
сключване на споразумение трябвало да му се кланя,че се е държал с нея като с
малко дете,което може да разиграва както си поиска,че целия ден се е занимавала
с желанието му да й доказва колко е велик”,не е клеветнически по съдържанието
си,а представлява оценъчно съждение,а не твърдение за факти.Като такова то не
подлежи на доказване със средствата и методите на наказателния процес и не може
да обуслови наказателна отговорност,тъй като е израз на правото на свободно
формиране и изразяване на мнение.Според решаващия съд,инкриминирания израз да
му се кланя,е бил неслучайно поставен от подсъдимата в кавички,което сочи,че
същият е използван в преносен смисъл.Подсъдимата е изложила своите твърдения в
молбата си,че преговорите с него вървели много трудно,че тя го е търсила за
споразумение,като преговорите са били проведени в последния момент,а след това
той я е връщал неколкократно за корекции на споразумението,докато през цялото
това време подсъдимото лице е очаквало приключване на наказателното
дело.Проблеми е имала и с воденето на преговори за споразумение по следващото
си дело и въз основа на това е достигнала до своя извод,че трябва да му се
кланя,за да постигне максимален успех за своите подзащитни.Многократното
разкарване на подсъдимата за промяна на проекта за споразумение ,я е накарало
да се почувства,че К. се държи с нея като с малко дете,което може да разиграва
както си поиска.И това съдът е приел като оценъчно съждение,което не подлежи на
проверка на неговата истинност.Цялата тази ситуация е довела до извод у
подсъдимата,че тя е трябвало да се занимава с неговото желание да й доказва
колко е велик.Отново оценено от съда като оценъчно съждение,което не съдържа
твърдения за факти,а израз на усещанията,които подсъдимата е изпитала.Обобщил
е,че обсъдените инкриминирани изрази са несъставомерни от обективна страна,за
да осъществят състава на клевета,не са и нецензурни,вулгарни и не биха могли да
осъществят състава на престъплението обида.
По отношение на
разгласяването на престъпление от страна на подсъдимата,че тъжителя й е
крещял,че е некадърна,съдът е отбелязал,че и този инкриминиран израз не е
клевета.В тази насока се е подкрепил с показанията на св.Н.П.,според които той
не е присъствал на всички срещи между двамата и е възможно тази реплика да е
изречена в негово отсъствие,още повече,че данни в тази насока са налични в
становището на Етичната комисия,която е приела,че това е станало в
коридора.Отделно от това,съдът е посочил,че подсъдимата в молбата си не твърди
това да се е случило в кабинета на прокурора и там да е присъствало друго
лице.На следващо място е изтъкнал,че дали частният тъжител е крещял в прав
текст на подсъдимата,че е некадърна,или я е третирал по този начин /а данните
за подобно третиране по делото са изобилни/ е без особено значение за
правилното решаване на делото,тъй като и тук подсъдимата е имала подобно
усещане и го е изразила в молбата си до ВКП.Отбелязал е също,че избраната от
нея редакция на тази дума в молбата,която не е била поставена в кавички,сочи,че
тя не е използвала цитат,поради което и този израз не обосновава състава на
клеветата.
На последно място
съдът е изложил и съображения относно всички инкриминирани изрази и особено за
последния в следната насока:
Същите са били
използвани от подсъдимата в молба,в която прави оплаквания от поведението на
частния тъжител,който е имал качеството на прокурор и в това си качество е имал
поведение,което й се е сторило неподходящо.В резултат на това е направила
своето оплакване,по повод на което е била извършена вътрешна проверка от
етичната комисия и тя е констатирала нарушения на етичния кодекс от този
прокурор.Отбелязал е,че независимо от изхода на проверката,гражданите не носят
отговорност за подадени от тях сигнали до държавните органи,против държавни
служители,дори и тези сигнали да са неоснователни.Разглеждането на настоящото
дело няма и не може да има за последица преразглеждането и своеобразната
ревизия на акта на етичната комисия,каквато цел изглежда тъжителя си е
поставил,съдейки по становището му в хода на съдебните прения.Аргументирал се е
с чл.45 от КРБ и чл.208 от АПК,в които е предвидена възможност гражданите да
подават жалби,сигнали и петиции до държавните власти и за тяхната
неоснователност същите не могат да носят наказателна отговорност.В този смисъл
е взел предвид и константната практика на ВКС и тази на ЕСПЧ-обединените дела
на М.и други срещу България,в което решение е прието,че подаването на жалби
срещу държавни служители е упражняване на възможността в едно демократично
общество,управлявано от върховенството на закона,частно лице да докладва на
компетентния орган да изследва и отстрани евентуална нередност и не са
направени с клеветническа цел.Преследването по наказателен ред на подобни
сигнали,които се окажат неоснователни,би имало смразяващ ефект и би задушило
подаването на жалби против длъжностните лица.На тази плоскост съдът е
преценил,че настоящия случай е дори по-красноречив от този,защото в този случай
сигналът се е оказал основателен и властите са констатирали нарушение на
държавния служител,поради което на още по-силно основание не следва да се търси
отговорност за твърденията й в жалбата.
Въззивният съд
изцяло споделя така изложените аргументи от първостепенния съд,както и
изводите,че всички инкриминирани изрази са плод на оценъчно съждение от страна
на подсъдимата и не осъществяват фактически състав на престъплението,за което е
предадена на съд.
Предмет на
престъплението „клевета” могат да са твърдения с конкретно съдържание,които
носят информация за точно определено обстоятелство или явление.Необходимо е то
да е позорно,укоримо,недостойно от гледна точка на общоприетите морални
разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото,а не да
представлява оценъчно съждение,което се извежда чрез
предположения,интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.
Съотнасянето на
това принципно разбиране по тълкуването и прилагането на закона към
установените по делото факти сочи,че в инкриминираните в тъжбата изрази липсват
конкретни твърдения за позорящи факти и обстоятелства,а става дума за
съждение,умозаключение,което не подлежи
на възражение за истинност или не.
Освен,че
представлява продукт на мисловна дейност,така изложената от подсъдимата оценка
за поведението на частния тъжител-жалбоподател в настоящото производство,в
молба до ВКП ,е упражняване на конституционно гарантираното й право да подава
оплаквания до държавните органи срещу държавни служители,който освен,че е бил в
рамките на приемливата критика,се е оказал и основателен с оглед становището на
Етичната комисия на Окръжна прокуратура-Хасково.
По отношение на
последното, пред въззивния съд е представено становище отА.П.-прокурор при
Окръжна прокуратура-Хасково,който е бил член на тази комисия и е подписал
даденото от същата становище по повод сигнала на подс.В..В същото са изложени
твърдения за оказан му натиск от страна на административния ръководител на
Окръжна прокуратура-Хасково да се даде негативно становище за прокурор К..
Следва да се
изтъкне на първо място,че изложеното от А.П.в това писмено становище от
26.01.2015 год. не е годно доказателствено средство,тъй като представлява
свидетелски показания в писмен вид,което е недопустимо,тъй като същите не са
събрани по реда,предвиден в НПК и освен това с тях се цели компрометиране на
вече взетото решение от тази комисия,което е извън предмета на настоящото производство,като
по същественото не е и това,а изложеното по-горе,че подсъдимата е упражнила
едно свое гарантирано конституционно право и дори и сигналът й да не е бил
основателен,то преследването й по наказателен ред е недопустимо,тъй като липсва
клеветническата цел.
Представените от тъжителя К. ненаименовано писмено изложение от него от 16.12.2014 год.до ВКП и копия на
протоколи на Комисията по професионална етика при Окръжна прокуратура-Хасково
от 27.11.2014 год. и от 28.11.2014 год. също не са от естество да внесат
промяна в изводите,посочени по-горе,тъй като те съдържат изявленията на
страните по повод на извършваната проверка по подадената от подсъдимата
молба,което освен,че е извън обхвата на настоящото производство,то и резултата
от тази проверка е обективиран в становище на Комисията,посочено по-горе.
Неоснователно се
твърди и че съдебното следствие е проведено в разрез с принципа на
безпристрастност и независимост.Видно е от протоколите за проведени съдебни
заседания,че съдът в съответствие с изискванията на процесуалния закон е провел
обективно,всестранно и пълно изследване на релевантните по делото
обстоятелства,като аргументирано се е произнасял по направените от страните
доказателствени искания и е попълнил делото с пълния обем от доказателства за
неговото правилно решаване.
Присъдата следва
да бъде отменена единствено в частта,с която тъжителя е осъден да заплати на
повереникът си адв.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.,тъй като в
кориците на първоинстанционното производство се съдържа договор за правна
защита и съдействие между тъжителя и адв.Р.,с който е уговорен размера на
нейния хонорар,което води до неприложимост на разпоредбата на чл.38,ал.2 във
вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА присъда,постановена на 23.10.2017 год. по НЧХД № 23435/14
год. по описа на СГС,НО,1 състав,в частта,с която М.И.К. е осъден да заплати на
адв.М.Р. от Хасковска адвокатска колегия сума от 400 лв.,представляваща
адвокатско възнаграждение,както и 5 лв.ДТ за издаване на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.