Номер 269501.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 01.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело №
20203100502349 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Главна дирекция „Национална полиция“ -
МВР, представлявана от Директора Христо Терзийски срещу Решение № 2893 от
06.07.2020г. по гр.д. № 17087/2019г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, с което на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
въззивникът е осъден да заплати на З. М. И. с ЕГН ********** сумата от 1 491.74 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 21.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения
нощен труд от ищеца в дневен с коефицент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 205.55 лева, представляваща
сбор от обезщетение за забава върху главницата за времето от падежа на всяко задължение
/първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане/ от 01.01.2017г. до /датата на
предявяване на исковата молба/ 21.10.2019г., изчислена върху всяко падежирало неплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд за съответното тримесечие.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение
на материалния закон. Съдържа доводи, че в конкретния случай не е налице непълен
нормативен акт, респ. липсва необходимост да бъде преодоляна празнота в правната уредба
чрез приложение по аналогия на нормите на КТ. За служителите на МВР действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служителите в МВР /в сила от
02.08.2016г./, издадена на основание чл. 187, ал. 9 вр. ал. 8, чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от
ЗМВР. Ето защо за държавните служители, чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР
1
разпоредбата на чл. 9 НСОРЗ е неприложима, доколкото не са налице две от нейните четири
предпоставки: продължителност на нощното работно време, по-малка от дневното и трудово
възнаграждение заработено по трудови норми. Предвид спецификата на функционалните
задължения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, свързани с
противодействие на престъпността, опазването на обществения ред и защитата на
националната сигурност, в случая са налице общ закон – ЗДСл и специален закон – ЗМВР.
Освен това Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация /Обн., ДВ,
бр. 49/2012г., в сила 01.07.2012г./, приета на основание чл. 67, ал. 3 от ЗДСл също не
предвижда механизъм за превръщане на часовете нощен труд в дневен. Наред с това, чл.
187, ал. 3 от ЗМВР допуска полагане на нощен труд до 8 часа за разлика от чл. 140, ал. 1 от
КТ, където нощният труд е ограничен до 7 часа. В тази връзка, дори прилагайки механизма
по чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ за превръщане на нощния труд в дневен се получава коефициент 1.
Следователно няма законово основание за прилагане на различен коефициент. В този
смисъл изводите в обжалваното решение не са съобразени с основни принципи на
прилагането по аналогия и тълкуването на нормативните актове. Искът поради това е
неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното
решение.
В отговор на жалбата от З. М. И. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се
потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 12.10.2020г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
2
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3