Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. П.,…9.....юли….2019г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

П.ският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание  на….ЕДИНАДЕСЕТИ … ЮНИ….

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря......ЖЕНИ…..…СТОЙЧЕВА,…като…разгледа.…

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…293..…

по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано на основание  въззивна жалба, подадена от  Х.Д.Г. с адрес ***, ЕГН-********** – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№ 1823/2018г. по описа на П.ски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по същото дело Решение №248/08.02.2019г., с което е отхвърлена исковата му претенция срещу „***“-ЕАД.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено. Излагат се многобройни оплаквания, както следва: С влязло в сила определение№4196/15.11.2017г., постановено по гр.д.№1043/2016г. на ПлРС, издадената срещу ищеца в полза на „***“-ЕАД, заповед за изпълнение, е обезсилена, в частта за размера на главницата над 596.39лв. и лихва за забава от 85.60лв. Тъм делото са преведени бележки за заплатена по банков път сума от 1500лв., която е преведена на „***“-ЕАД. Взетата сума от 1500лв. е взета неправомерно, тъй като има влязло в сила определение за обезсилване на заповедта за изпълнение. „***“ налага психически тормоз на въззивния жалбоподател и това е довело до влошаване на здравословното му състояние. Преведените от ЧСИ В.С. пари в размер на 1500лв. следва да бъдат възстановени от „***“. Запорирани са банковите му сметки  и по този начин е лишен от доходи.

В представената писмена защита, изготвена от пълномощника адв. Ц. П. ***,  въззивният жалбоподател поддържа изразеното становище.

Ответникът по въззивната жалба –„***“-ЕАД със седалище в гр.П., не е подал писмен отговор на въззивната жалба. Постъпила е молба, подадена от пълномощника юрк.В., в която се изразява становище за неоснователност на същата и се предлага да бъде потвърдено обжалваното решение.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

П.ският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема  следното:

Въззивната жалба, подадена от Х.Д.Г. с адрес ***, ЕГН-********** – ищец в първоинстанционното производство по гр.д. №1823/2018г. по описа на П.ски районен съд, Гражданско отделение против РЕШЕНИЕ №248/08.02.2019г, постановено  от VІІІ-ми гр.с-в по същото дело, е  ДОПУСТИМА като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество  е  ОСНОВАТЕЛНА, но по съображения, различни от изложените в нея.

Първоинстанционното производство по гр.д.№1823/2018г. по описа на Районен съд – П., Гражданско отделение, е образувано на основание  обективно съединени осъдителни искове за парични вземания, предявени от ищеца( понастоящем въззивен жалбоподател) Х.Д.Г. против ответника( и ответник по въззивната жалба) „***“-ЕАД със седалище в гр.П..

 В исковата молба се твърди следното:  В  продължение на две години ищецът води дела с ответника „***“-ЕАД. С влязло в сила на 28.11.2017 г. определение по гр.д. №1043/2016 г. е обезсилена  издадената в полза на "***“ - ЕАД заповед за изпълнение в частта за главница за размер над 596,39 лева, съставляваща стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2013 г. до 31.03.2016 г. и за лихва за забава за сумата над 85,65 лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.04.2013 г. до 12.02.2016 г. Въз основа на издадената заповед и влязло в сила решение по гр.д. № 2782/2016 г. ищецът се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело. В продължение на 6 месеца ищецът и ЧСИ  събират  от ищеца суми въз основа на решение, което е обезсилено с цитираното определение. Ответникът, с когото няма сключен договор продължава да му изпраща писма, с които претендират заплащането на топлинна енергия, която не ползва. ЧСИ В. С. е запорирал сметката му, поради което той и „***“ са му нанесли вреди, тъй като са го лишили от средства за живот, както и, че на него и семейството му са причинили здравословни проблеми, свързани с налагания тормоз. Събраната до този момент сума е в размер на 1500 лева, която ответникът следва да му ги възстанови, поради факта, че ЧСИ му ги е превел.

Петитумът на исковата молба е следният: Съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „***“-ЕАД дължи на ищеца Х.Д.Г.  следните суми: 600 лева за адвокатски хонорар, във връзка с водените дела №1043/2017 г. по описа на ПлРС и 2782/2017 г. по описа на ПлРС; сума в размер на 1500 лева, удържана  от ЧСИ и сума в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени му вреди.Или общата сума, която трябва да му се изплати е 4100лв.Моли да бъде осъден ответника да заплати горната сума, заедно със законната лихва, както и направените разноски.

.

 

 

 Ответникът   „***“-ЕАД-П. е подал писмен отговор на исковата молба, в който е оспорил изцяло исковата претенция.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

С обжалваното понастоящем съдебно Решение 248/08.02.2019г., П.ският районен съд, VІІІ-ми гр.с-в е постановил следното:

„ПРЕКРАТЯВА  производството по гр.д. № 1823/2018 г. по  предявената искова молба от  Х.Д.Г. ЕГН **********,*** срещу „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ №***, представлявано от изпълнителния директор Й.В. с правно основание чл. 124 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца  следните суми:  сума в размер на 600 лева, представляващи платен от него адвокатски хонорар, във връзка с водените  гр.дела с № №1043/2017 г. по описа на ПлРС и  №2782/2017 г. по описа на ПлРС, както и сума в размер на 1500 лева, удържани му от ЧСИ В. С. с рег. №*** на КЧСИ, с район на действие ПлОС по изП. дело №***/2017 г., като недопустимо.

Решението на съда в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  Х.Д.Г. ЕГН **********,*** срещу „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ №***, представлявано от изпълнителния директор Й.В. иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.49 и чл.45 ЗЗД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 2000 лева, представляващи нанесени му  неимуществени вреди, във връзка с осъщественото принудително изпълнение, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Х.Д.Г. ЕГН **********,*** да заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ №***  сторените по делото разноски в размер на 100,00 лева на основание чл.78, ал.2 от ГПК.“

За да постанови  този резултат, съдът е приел, че е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК.

Въззивният съд приема, че  постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО,  но НЕДОПУСТИМО.

                       Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта  на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят  нищожност  на съдебния акт, но установи  основания за  неговата недопустимост.

                         За да се произнесе относно допустимостта на обжалваното  решение, съдът съобрази следното:

Преди всичко съдът не е сезиран с един иск, а с обективно съединени искове, предявени от ищеца против ответника, тъй като всяка от индивидуализраните претенции съставлява отделен иск.(Иск за заплатени хонорари от 600лв., иск за неправомерно събрана сума от 1500лв. и иск за обезщетение за вреди от 2000лв.)

Основанието на  иска се определя от фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и от нейния петитум. В случая е видно, че петитумът на исковата молба е  обективиран в два абзаца, както следва: В първия абзац се твърди, че ответникът следва да заплати на ищеца общо сумата от 4100лв., от която 600лв- средства дадени от ищеца за адвокатски хонорари, 1500лв. – събрана и преведена от ЧСИ сума на „***“, 2000лв. – равностойност на причинени вреди. Във втория абзац се прави искане да бъде осъден ответника да заплати горната сума, заедно с лихва и разноски.Същият е и петитумът на  следващите молби, с които е поправяна първоначалната искова молба и  е уточнявана претенцията.(л.22,л.47,л.65,л.76). Следователно, очевидна е волята на ищеца да се установи със сила на пресъдено нещо, че той има вземане срещу ответника в размер на 4100лв.  и да се осъди ответника да му заплати дължимата сума. Използването на израза „осъди“ в диспозитива на исковата молба по категоричен начин установява волята на ищеца  да получи защита чрез осъдително решение, каквото може да се постанови само при уважаване на осъдителен иск.

Тълкуването волята на ищеца сочи, че същият е предявил при условията на кумулативно съединяване осъдителни искове срещу  ответника, с обща цена 4100лв. При това положение, като е  приел, че е сезиран с установителни искове  по чл.124 от ГПК (неправилно  записано установителен иск) и е разгледал  предявените искове като  установителни, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени искове, поради което е постановил недопустимо съдебно решение, подлежащо на обезсилване съгласно чл.270,ал.3 от ГПК.

Водим от горното, въззивният съд съгласно правомощията му по чл.269 от ГПК служебно да следи за допустимостта на обжалваното решение, намира, че  Решение №248/08.02.2019г., постановено по гр.д.№1823/2018г. на ПлРС, ГО, следва  на основание чл.270,ал.3, изр. последно от ГПК да бъде обезсилено и делото върнато на РС-П., друг съдебен  граждански състав, който да се произнесе по действително предявените  обективно съединени осъдителни искове.

С оглед изхода на делото, ответникът по въззивната жалба следва да бъде осъден да заплати на въззивния жалбоподател доказаните разноски за въззивна инстанция в размер на  182лв., от които 82лв.-д.т. и 100лв. – заплатена част от адвокатското възнаграждение на адв. Цв. П.. В списъка по чл.80 от ГПК е заявен адв. хонорар от 500лв., но въззивният съд намира, че липсва основание за присъждане на сума над 100лв., тъй като от представения договор за правна помощ се установява,че е договорено възнаграждение от 500лв., но са заплатени само 100лв. и липсват доказателства за заплащане на разликата от 400лв.

Съгласно чл.280,ал.3 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК, настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

                           По изложените съображения, П.ският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав

 

             Р    Е   Ш     И   :

 

ОБЕЗСИЛВА като НЕДОПУСТИМО на основание чл.270,ал.3,пр.последно от ГПК, РЕШЕНИЕ №248/08.02.2019г.  на П.ски районен съд, Гражданско отделение, VІІІ-ми гр.с-в, постановено по гр.д.№1823/2018г. по описа на същия съд, И

ВРЪЩА делото на П.ски районен съд, друг  граждански състав за произнасяне по предявените  от ищеца против ответника обективно съединени осъдителни искове.

ОСЪЖДА“***“-ЕАД със седалище и адрес на управление в  П.,  ул.“***“№*** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.Г. ***, РАЗНОСКИ на основание чл.78 от ГПК в размер на 182.00лв.

РЕШЕНИЕТО  НЕ  подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: