РЕШЕНИЕ
гр.София,
22.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
12426 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр.
с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Х.З.Д. *** твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2015г.
в гр.София са му причинени тежки телесни увреждания, подробно описани в
исковата молба. Същите са му причинили болки и страдания. Имал е дълъг и
мъчителен период на лечение и възстановяване, като и към настоящия момент продължава
да изпитва болки и страдания и не се е възстановил. Уврежданията са
причинили голяма промяна в неговия личен
и професионален живот. Посочва, че произшествието е настъпило по изключителната
вина на водача на л.а. „БМВ“ С.П.К.. Ищецът сочи, че увреждащият автомобил имал
сключена застраховка ГО при ответника застраховател, валидна към датата на ПТП,
което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени вследствие на ПТП вреди. Моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили
в резултат на ПТП в размер на 55 000лв., ведно със законната лихва от деня на
увреждането. Претендира и разноските по делото.
Ответникът Застрахователна компания
„ЗАД А.” АД оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че е изплатил
извънсъдебно на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от това ПТП в размер
на 50 000лв. и счита, че е обезвъзмездил ищеца
изцяло. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
като твърди, че към момента на ПТП той е изпреварвал микробус в кръстовището,
поради което не е забелязал правомерно движения се л.а. БМВ. Към момента на
навлизане в кръстовището , мотоциклетистът се е движел с превишена скорост без
да се оглежда и да съобразява препятствията по пътя, вкл. и движението на
автомобилите, като се е движел до друго МПС /микробус/, а не зад него,
спазвайки дистанция, каквото е задължението на водачите на МПС. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С решение по НОХД № 17258/2015год на
РС София водачът С.П.К., ЕГН: **********,
е признат за виновен в това, че на 01.07.2015 г., около 09.30 ч. в гр. София
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка ”БМВ”, модел
”523” с регистрационен номер ******по бул. „Андрей Сахаров“
с посока на движение от бул. “Климент Охридски” към ул. ’’Йерусалим” и на
кръстовището намиращо се в района на номер 23, нарушил правилата за движение по
пътищата и реализира ПТП с мотоциклет марка “Хонда”
модел “НЦ 750 Д” с регистрационен номер ******, управляван от Х.З.Д.,*** в
посока бул. “Климент Охридски” и в района на номер 23 на регулирано със
светофарна уребда кръстовище извършва маневра ляв
завой:
Чл.6, т.1 от
Закона за движение по пътищата:“Участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка”
Чл.31. ал.7,
т.1, вр. ал.1 от Правилника за прилагане на закона за
движение по пътищата:“Светлинните сигнали имат следното значение: - червена
светлина - означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни
превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако
няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато
светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат
в кръстовището или на пешеходната пътека”, като водача К. е навлезнал
в кръстовището на червен сигнал на светофара за неговата посока на движение и
реализира ПТП с извършващия маневра ляв завой мотоциклет на зелен сигнал на
светофарната уредба, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
Х.З.Д. ЕГН - **********, изразяваща се в „изкълчване на колянната
става със счупване на големия пищял в областта на двата кондила”,
което е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период повече от 30 дни от датата на
травмата, “счупване на малкия пищял”, довело до трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за
срок повече от 30 дни от датата на травмата, “счупване на четвърта метатарзална кост”, довело до трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за
срок повече от 30 дни от датата на травмата, “изкълчването на дясната раменна
става налага мека имобилизация за срок от 2-3 седмици
с последващо щадене на движенията на ръката с
постепенно натоварване за срок от около 1-1,5 месеца”, което е довело до трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни от
датата на травмата - престъпление по чл.343, ал.1, б.„Б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК.
По делото са събрани гласни
доказателства във връзка с механизма на ПТП и с направеното от ответника
възражение за съпричиняване. Показанията на св.Ц.П.
са взети предвид от вещото лице автоексперт при
изготвяне на съдебната автотехническа експертиза.
Същата установява следния механизъм на ПТП:
На 01.07.2015 г., около 09.45 часа в гр. София по бул. "Андрей Сахаров" в посока от бул. „Проф. Марко Семов" към
бул. "Александър Малинов” към кръстовището, намиращо се в района на № 23
се е движил лек автомобил БМВ 523, с per. № ******,
управляван от С.П.К. със скорост в диапазона 40 - 44 км/ч. Когато е наближил
кръстовището с ул. „Неизвестна“, се е сменил сигналът на светофара му от зелен,
през жълт към момента, в който е пресякъл стоп-линията си, според разпитания
свидетел Ц.П.. Вероятно водачът на БМВ е преценил че ще успее да премина на
жълт сигнал и затова не е предприел спиране. Тъй като в същото време в
противоположната посока се е движил мотоциклет „Honda
NC750” с рег.№******, управляван от Х.З.Д., който е трябвало да извърши ляв
завой, същият заедно или паралелно с неизвестен микробус са навлезли в дъгата,
намиращи са на междинната затревена и широка ивица.
Водачът на микробуса, намиращ се в дясно от мотоциклета е имал възможност
да вижда отдалече приближаващия се отдясно л.а. БМВ и е имал възможност да спре
и да предотврати удара с л.а. Мерцедес. Тъй като в този момент мотоциклетът се
е намирал в ляво от автобуса, мотоциклетистът и водачът на автомобил БМВ не са
се виждали, затова и двамата не са предприели спиране. За мотоциклета и
микробуса на затревената ивица в началото е имало поставен трисекционен
светофар. Сигналите, на който би трябвало да се включват едновременно със
сигналите на пешеходците, които пресичат бул. Сахаров,
затова сигналът за мотоциклета, след като на пешеходеца свидетел е бил зелен,
то и сигналът за мотоциклета и микробуса е също зелен.
Така мотоциклетът и автомобилът Мерцедес са навлезели в кръстовище и л.а.
БМВ е ударил мотоциклет Хонда в дясната му страна и
го е отхвърлил в своята си посока. Автомобил е спрял до десния тротоар, а
мотоциклетът, вероятно е паднал и плъзгайки се също се е спрял пред автомобила,
в мястото около мястото, където е намерен и изправен по-късно на стойката си.
Скоростта на л.а. БМВ при удара, а вероятно и преди ПТП е била около 44
км/ч Опасната му зона за спиране при 44 км/ч е 25 м. Скоростта на
мотоциклет Хонда при удара е била около 12 км/ч . Опасната
му зона за спиране при 12 км/ч е 6 м. Мотоциклетът е навлезнал
първи в кръстовището. Отстоянието на л.а. БМВ към
момента, в който мотоциклет Хонда навлиза в платното
за движение на л.а. БМВ, е било не повече от 30 метра и то е по- малко от
опасната му зона 29 м, от което следва, че водачът на л.а. БМВ не е имал
възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието с
действителната си скорост 44 и 50 км/ч. Тъй като мотоциклетът е бил в ляво
от неизвестния микробус, т.е. микробусът е бил между мотоциклета и автомобила,
затова мотоциклетистът не е виждал приближаващия го от дясно автомобил БМВ. Той
е имал възможност да види автомобила, едва когато започне да навлиза в платното
за движение на автомобила, защото микробусът е бил спрян преди да навлезе в
същото платно на л.а. БМВ. Водачът на БМВ е имал възможност да види
мотоциклета, когато, последният премине покрай предния ляв габарит на
микробуса, което е станало около момента, в който мотоциклетът навлиза в
платното за движение на л.а. БМВ. Тъй като от момента в който мотоциклетистът има
възможност да види л.а. БМВ, едва когато премине пред предния ляв габарит на
микробуса и до мястото на удара той е изминал път не повече от 2-3 метра и при
опасна зона за спиране 6 м, мотоциклетистът не е имал възможност да спре преди
да навлезе в коридора на движение на автомобила и не е могъл да предотврати
удара и ПТП.
Вещото лице посочва, че причината за настъпване на произшествието е в
действията на водача на л.а. БМВ, който е навлязъл в кръстовището на червен за
него сигнал.
За установяване на телесните повреди на ищеца, възстановителния период,
болките и страданията, посочени в исковата молба, съдът назначи и изслуша
съдебно медицинска експертиза с вещо лице експерт ортопед-травматолог.
Въз основа на представената медицинска документация и след личен преглед на
ищеца, вещото лице установява следното:
В следствие на претърпяното ПТП на 01.07.2015г. ищецът по делото , на 38г. ,
е получил: Изкълчване на дясната раменна става . Изкълчване на дясната колянна става. Бикондилно счупване на дясната голямопищялна
кост. Счупване на малкия пищял в долната му част. Счупване на 3-та и 4-та метатарзални (дредходилни) кости
на дясното ходило .
Според вещото лице тези телесни увреждания често се срещат при
мотоциклетисти, претърпени ПТП. Едни от уврежданията се дължат на директен удар
на тялото и крайниците в твърда среда (в случая автомобилното купе), а други се
дължат на удари на тялото и крайниците в твърдата пътна настилка, след като
тялото падне върху нея.
Полученото изкълчване на дясната раменна става е довело на ищеца „трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълг от 30 дни “
(в случая около 2 месеца).
Полученото изкълчване на дясната коленна става като самостоятелна увреда е причинила на пострадалия „трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок по-дълг от 30 дни “ (в случая около
3 месеца).
Претърпяното бикондилно счупване на дясната голямопищялна кост взето като отделна увреда
е причинило „ трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок
по-дълг от 30 дни“ (в случая около 8 месеца).
Претърпяното счупване на малкия пищял в долната му част е причинило трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълг от 30 дни“ (в
случая около 2 месеца)
Получените фрактури на 3-та и 4-та предходилни
кости са причинили - „трайно затруднение на движенията на дясната раменна става
за срок по-дълг от 30 дни“ (в случая около 2 месеца).
Във връзка с проведеното на ищеца лечение вещото лице уточнява, че спешна
медицинска помощ и първоначално лечение пострадалият е получил в УМБАЛ „Св.Анна“
София. Постъпил контактен, адекватен, в увредено общо състояние, с болки и деформации
на дясната раменна и дясната коленна става, с костно хрущене на дясната подбедрица в горната и част и без възможност за активни
движения на посочените крайници. Извършени са били хематологични,
рентгенови, ехографски и КТ-ски изследвания и консултации
със специалисти. Наред с претърпените увреждания при ищеца е било установено
придружаващо състояние -т.н. „Синдром на Жилбер“.
Първоначално след извършено наместване под обща анестезия на изкълчената дясна
раменна рамена и изкълчената дясна коленна стави, а фрактурите временно
обездвижени. След проведена предоперативна подготовка
на 02.07.2015г. под обща анестезия е било извършено открито наместване на
Двойното счупване на кондилите на дясната голямопищялна кост и стабилзиране
на двете фрактури с метални плаки и винтове.
Извършено е наместване на фрактурата на дясната малкопищялна
кост ( която е била над глезената става) и стабилизирана с 1/3 тубуларна плака и винтове.Счупената 4-та предходилна кост е била остеоснитезирана
с Киршнерова игча. Включена
е била инфузионна, антикоагулантна,
седативна и обезболяваща терапия.
След гладко протекъл следоперативен период, ищецът е бил изписан от
болницата на 14.07.2015г. и лечението е продължило амбулаторно с назначени
контролни плегледи, предписан режим и лекарства.
Поради настъпило гнойно усложнение на оперативната рана, в периода от
11.08. 2015г. до 17.08.2015г. Х.Д. е провел болнично и оперативно лечение по
повод: „Инфектирана секретираща разкъсно-контузна
рана на дясната подбедрица. “ След проведена предоперативна подготовка пострадалият е бил опериран.
Извършена е била ексцизия (почистване) на раната,
която е с размери 22 см. на 2 см. , премахване на некротичните
части от ръбовете и, поставен лаваж и дренаж. Изписан
от болницата и лечението е продължило амбулаторно с превръзки.
В периода от 21.04.2016г. до 27.04.2016г. Х.Д. е провел поредно оперативно
лечение в МБАЛ „Доверие“ София с приемна диагноза: „Забавена консолидация на
фрактура на дясната голямопищялна кост. “
Пострадалият е бил подготвен и опериран на 23.04.2016г. Извършена ревизия
на фрактурата, отстраняване на металната плака и винтовете, които я държат и
плаката е била заменена с метален винт и анкари.
Извършена реинсерция на сухожилиета
на туберозитас тибие. Включена
е била инфузионна, антикоагулантна,
седативна и обезболяваща терапия. Изписан от
болницата и лечението е продължило амбулаторно.
Общо лечебният и възстановителен период на всички увреждания и последвали
усложнения при ищеца е приключил за срок от 1 година.
Във връзка с търпените болки и страдания, и тяхната интензивност и
продължителност, вещото лице уточнява, че получените тежки множествени
травматични увреждания са довели на пострадалия болки и страдания за срок от 1
година, като през първите 3-4 месеца непосредствено след злополуката и около 2
месеца в началото на проведената рехабилитация, болките при ищеца са били с
по-интензивен характер. Извън посочените по- горе периоди болките при ищеца са
били периодично явяващи в зоната на травматичните области - най интензивно в
дясната подбедрица, за което е бил принуден да ползва
седативни и обезболяващи средства. Наред с
претърпените болки в продължение на 5 месеца, пострадалият не е имал
възможности да се предвижва самостоятелно и да стъпва на десния си крак ,
поради многофрагментното счупване на тибиалното плато. Лечението му повече е било на постелен режим. Напълно възможно е през този период ищецът
да е ползвал чужда помощ при обслужването си. От процесната
злополука вече са изминали почти 5 години и към настоящия момент ищецът много
рядко търпи единични болки в зоната на фрактурата при студено и влажно време ,
но тези болки бързо отзвучават след употреба на обезболяващи средства.
По време на цялостното поведено лечение на травматичните увреди и
претърпените усложнения от тях ищецът първоначално е претърпял две ортопедични
манипулации и четири костни операции. За окончателното изваждане на металните остеоснитези са извършени още две операции.
Във връзка с твърдяното от ищеца срастване на меките тъкани около оперативното
поле, вещото лице уточнява, че това е често явление. Дължи се на получения
между тъканите кръвоизлив, както и от кръвонасядането
на мускулите вследствие на механичната травма (удара от твърдия предмет).
Излялата се кръв между тъканите се превръща в съединителни повлекла, което води
до трайни сраствания на меките тъкани около оперативния достъп.
По-нататък вещото лице посочва, че след оперативна процедура е било необходимо
провеждането на рехабилитация за възстановяване на движенията на ищеца. Рехабилитацията,
като вид лечение, е задължително при пострадали с фрактури на крайниците.
Обездвижването по време на лечението води до трайно настъпили контрактури, които по-късно трудно се превъзмогват. Затова
още след проведената операция пострадалият започва раздвижване на ставите,
които са близо до фрактурата. Това се осъществява чрез т.н. пасивна
рехабилитация - без натоварване на счупения крайник. При ищеца фрактурите на
дясното коляно са били множествени и от типа „взривни фрактури“, които
задължават ранна рехабилитация и продължителна рехабилитация след зарастване на
костите.
При ищеца е бил изпозван „Браунол“
за почистване на оперативното поле, което най-често се провежда при всички
операции. Не бе установено дали е било извършено тестуване на пострадалия преди
операцията. Такова тестуване се извършва при всеки пациент, веднага щом съобщи
за обща алергия.
Досежно прогнозата
за състоянието на дясната колянна става, вкл. и дали
ще се наложи подмяната и с колянна ендопротеза, вещото лице описва, че фрактурите на дясната голямопищялна кост при ищеца е било крайно тежко, многофрагментно, довело до пълно разрушаване на ставната
повърхност на табиалното платно, на хрущялите (менисците) и ставна нестабилност останала след операцията.
При такива фрактури след около 10 години в ставата се образуват тежки ставни
изменения, зашипявания, унищожение на ставния хрущял,
появяват се прогресивно нарастващи болки дори и при покой, което налага
поставянето на колянна ендопротеза.
Последната възстановява силата на движението на крайника, но обема на
движенията не могат да придобият нормален обем каквито те са били преди
злополуката.
Във връзка с установяване на характера на съпътстващото заболяване на при
ищеца Синдром на Жилбер и твърдението на ответника,
че с този синдром ищецът не могъл да спортува активно, вещото лице уточнява, че
Синдром на Жилбер е често срещано, но като цяло е
безобидно генетично заболяване, което най-често причинява епизоди на слаба
жълтеница. Синдромът на Жилбер не изисква от лечение.
Редките прояви на жълтеница са много слаби и преминават сами. Състоянието Синдром
на Жилбер не пречи по никакъв начин върху
здравословното състояние на човека и не предизвиква усложнения при други
заболявания.
При извършения от вещото лице личен преглед на ищеца е установено, че общото
здравословно състояние на пострадалия по отношение на процесиите увреждания е
възстановено, с някои отклонения, които са останали трайни и до сега. Изкълчената
раменна става след наместването е била обездвижена за срок от 30 дни, след
което е поведена рехабилитацията.Към настоящият момент раменната става е в нормална
конфигурация , с нормален обем и сила на движенията. Бикондилното
счупване на дясната голямопищялна кост е зараснало
окончателно, но с остатъчна деформация, промяна на ставната повърхност и
нарушена кинетика на става. От описаното счупване десният крак на ищеца е
скъсен с около 3 см. Движенията на дясната коленна става са в трайно намален
обем при флексия и екстензия - с по 10 градуса. Ротаторните движения на ставата са невъзможни. Общо
коляното е деформирано, оточно и палпаторно
болезнено. Ставата е в трайно състояние на предно-медиална нестабилност. От
извършената костна операция е останал кожен белег - 22 см. Ищецът се предвижва
самостоятелно, без помощни средства но с видимо накуцваща походка поради
скъсяването на десния крак. Това порочно предвижване в бъдеще често дава
негативно влияние и болки в поясната част на
гръбначния стълб. Счупените 3-та и 4-та метатарзални
кости са зараснали, а движенията на дясното ходило са възстановени.
За претърпените множествени фрактури, ищецът Х.Д. е бил освидетелстван от
ТЕЛК с Експертно решение № 1981 /123 от 07.07.2016г. и
му е определена 52% трайна загуба на работоспособността за срок от 1 година (до
01.07.2017г.).
Съдът възприема експертизите като компетентно и обективно изготвени.
Във връзка с твърдените болки и страдания съдът събра гласни доказаталства чрез разрита на двама свидетели, водени от
ищеца.
Св.Ваня Рутева , съжителка на ищеца, установява,
че след катастрофата видяла ищеца в
болницата. Бил стресиран, кракът и ръката му били превързани. Ищецът се
оплаквал от страшни болки в коляното, а в последствие и в кръста и седалището.
По време на 14 дневното болнично лечение за него се грижела свидетелката и
майката на ищеца – трябвало придружител до тоалетната, някой да го храни,
облича. След първия месец ищецът вече можел да се храни сам. След като го
изписали можел да се движи само в инвалидна количка, която не се побирала в
асансьора на блока, в който ищецът живеел. Наложило се да живее на хотел около
три седмици. И през това време свидетелката продължила да се грижи за него.
Налагало се при къпане на ищеца да ползват помощта и на втори човек. Ищецът
пиел обезболяващи.
Свидетелката обяснява, че преди катастрофата ищецът водел много активен
спортен живот, имал бизнес свързан със спорта- продавал каяци, водел групи до
Гърция, където участвал много активно. Лятно време обичал да кара колело с
децата си, да ги разхожда в парка. Обичал да плува, но по време на лечението
развил непоносимост към химикалите във водата.не можел да си вдига детето.
Можел да кара колело само на равни участъци и то със затруднение. Не можел да ходи изправен, куцал и при продължително
ходене усещал болка и напрежение. Често ползвал обезболяващи вечер, ако през
деня се налагало да ходи по срещи, институции или да пътува. Промяна настъпила
и в психическото му състояние. Отначало ищецът бил притеснен и стресиран, след
това изпаднал в апатия, отчаяние и безпомощност.
Св.Д.Р., приятел на ищеца, установява, че след ПТП ищецът изпитвал невероятни
болки . кракът му бил като съчка, счупен на няколко места, течала кръв. След
като ищецът излязъл от болницата, свидетел се грижил за него- водел го на
превръзки. Свидетелят установява, че ищецът изпитвал големи болки в крака, в
рамото, не можел да спи, зависел от свидетеля и от приятелката си, бил в много
тежко състояние. Посочва, че преди ПТП ищецът бил изключително активен в спорта.
Ходел на каяк, занимавал се с лодки в Гърция, бил постоянно в движение. Внасял
каяци и екипировка от Гърция. В момента вече не можел да прави нещата, които
преди правел. Опитвал се да влезе в каяка, но можел да изтърпи само 10 мин.
Заради силните болки в крака, не можел да го свива.
По делото не се спори, че увреждащия
лек автомобил е имал сключена ЗЗГО при ответника, покриваща датата на ПТП .
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Въз
основа на влязлото в сила решение на СРС
по чл.78 а от НК , което има последиците на вляза в сила присъда, съдът
приема, че водачът на л.а. „БМВ“ С.К. е виновен за настъпването на пътно
транспортното произшествие, в което е участвал ищеца. Деянието му е противоправно и е извършено виновно, при форма на вината -
непредпазливост. В резултат на същото за ищеца са настъпили описаните в решението
на наказателния съд телесни увреди.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е основателно.
По смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията. Въз основа на приетата САТЕ, показанията на
св.Ц.П., констативния протокол за ПТП, скицата и фотоалбумът /последните три
приложени в ДП/ съдът приема, че ищецът също е нарушил правилата за движение по
пътищата, с което е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. По
конкретно - движел се е по еднопосочен
път, където не е разрешено изпреварване /арг.чл.16 и
чл.41 от ЗДвП/, и непосредствено преди да навлезе в кръстовището, в нарушение
на чл.43 т.2 от ЗДвП е предприел маневра
изпреварване на движещия се пред нето товарен автомобил - микробус. Поради
паралелното си движение с микробуса при навлизане в кръстовището ищецът не е
могъл да възприеме движещия се в нарушение на червен светлинен сигнал л.а. МБВ и
не е могъл да спре и избегне удара за разлика от микробуса. Съдът определя
принос на ищеца към вредоносния резултат от 25%.
Видно от събраните по делото доказателства /СМЕ и свидетелски показания/
получените от ищеца травматични увреждания са му причинили болки и страдания.
Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане -
деяние от водач на МПС, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно,
вреда за ищеца по делото и наличие на причинна връзка между деянието и
вредата.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./,
увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди
направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност".
Между застрахователят и собственика на МПС причинило ПТП е налице валидно
сключен застрахователен договор за гражданска отговорност на автомобила за процесния ден 16.06.2015г. Последният е основание за
възникване на прякото право на ищеца срещу застрахователя по застраховка ГО на
МПС. Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства (чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Съдържанието и размера
на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди
зависят от деликтното обезщетение. При последното е
приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията,
съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за
справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитието на самото общество в конкретната държава. Преценявайки събраните по делото
доказателства (съдебно медицинска експертиза и гласни доказателства) за
преживените от ищеца болки и страдания от получените травми, последвалото
лечение, продължителността на възстановителния период, последствията от
травмите и прогнозата за състоянието му във вр. с
критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП и
съдебната практика, постановена за подобен вид увреждания за процесната година, съдът намира, че справедлив размер
обезщетение е такова в размер на 80 000лв.
Ищецът, на 39 години към датата на ПТП
през 2015г. е получил множествена травма - Изкълчване на дясната раменна става
. Изкълчване на дясната колянна става. Бикондилно счупване
на дясната голямопищялна кост. Счупване на малкия
пищял в долната му част. Счупване на 3-та и 4-та метатарзални
(дредходилни) кости на дясното ходило . Всяко едно от тях и всички в съвкупност са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като в по-голямата си част
травмите са били възстановени за период по-дълъг от 30 дни / между 2 и 8
месеца/, а общо - 1 година. През посочения лечебно-възстановителен период са
били ограничени придвижването и битовото обслужване на пострадалия, като за
възстановяване на травмите са били проведени общо 6 оперативни интервенции, с
всички рискове от тях, респ. - интензивни болки и страдания. След извършените
операции десният крайник на ищеца е с видими козметични дефекти – по-къс на
дължина, с видим козметичен дефект - 22 см. белег. Походката му остава
затруднена, заради накуцването, което от своя страна предизвиква болки в поясната част на гръбначния стълб. Съдът отчита че
получените травми и последиците от тях са се отразили негативно на психическо
състояние на ищеца, на личния, социалния и стопанския му живот. Налице е
психологическа травма – ищецът все още преживява случилото се, не може да се
примири със състоянието си, гневи се на околните за състоянието си.
Определената от съда сума като справедлив размер
обезщетение за причинените болки и страдания от ПТП следва да се намали с
процента съпричиняване , както и с размера
обезщетение, заплатен от ответника извънсъдебно и доброволно. Сумата, която с
настоящото решение се следва на ищеца е 10 000лв.
В останалия размер, до първоначално
предявения размер от 55 000лв., искът следва да се отхвърли.
Върху определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди ответникът
дължи законната лихва от датата на увреждането – 01.07.2015г. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./,
застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред
третите лица – ищеца, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното
увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за
изплащане на обезщетение.
По
разноските.
Ищецът е
освободен от заплащане на такси и разноски по силата на закона – чл.83 ал.1 т.4
от ГПК. Претендира платен адвокатски хонорар в размер на 4800лв. с ДДС, за
което представя фактура и договор за правни услуги. Процесуалният представител
на ответника оспорва размера на възнаграждението като прекомерен. Ответникът претендира разноски по представен
списък в размер на 620лв.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват
разноските съобразно уважената част от иска. Възражението на ответника досежно размера на претендирания
от ищеца адвокатски хонорар е неоснователно. Размерът му не надвишава три пъти
минималния размер хонорар, изчислен при цената на предявения иск /размерът му е
около два пъти минималния размер по Наредба №1/2004г./ . А и делото е продължило 3 години. На ищецът
се следват разноски в размер на 872,64 лв.
На основание
чл.78 ал.3 от ГПК на ответната страна се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска / 81,82 %/. На
ответника се следват разноски в размер на 507,284лв.
На основание
чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса, платима по сметката на СГС в
размер на 400 лв., както и разноски в размер
на 57,09лв.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД А.” АД, ЕИК ******със седалище *** и адрес
на управление *** да заплати на Х.З.Д., ЕГН **********,*** на основание чл.226
ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 10 000 лв., ведно с лихвата за забава от 01.07.2015г.
до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 01.07.2015г.
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени
виновно от застрахован при „ЗАД А.” АД по застраховка „гражданска отговорност”
на автомобилистите водач С.П.К., ЕГН **********, както и 872,64 лв. разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за неимуществени вреди за разликата до първоначално
предявения размер от 55 000лв., ведно с лихвата за забава.
ОСЪЖДА Х.З.Д., ЕГН **********
да заплати на ЗАД „А.” АД, ЕИК ******разноски в размер на 507,284лв.
ОСЪЖДА „ЗАД А.”
АД, ЕИК ******да заплати по сметката на Софийски градски съд такса и разноски
по делото в размер на 457,09лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: