Определение по дело №200/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл.166, ал.4 от АПК във връзка с чл.172, ал.6 от ЗДвП.

Жалбоподателят М. П. Т. от [населено място] е обжалвал като незаконосъобразна заповед за прилагане на ПАМ №24-0356-000010/14.02.2024 година на началника на районно управление – Тетевен при ОДМВР – [област].

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като до настоящият момент поради опущение съдът не се е произнесъл по това искане.

Искането е допустимо и неоснователно.

Искането е мотивирано с твърдението, че предварителното изпълнение засяга възможността на лицето да изпълнява трудовите си функции като шофьор. Приложен е трудов договор с „Орел – Калоян Христов“ ЕООД, според който жалбоподателят изпълнява при този работодател трудовата функция на шофьор на лекотоварен автомобил.

Предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на специален закон, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението на последиците на съответния административен акт.

В случая твърдението е за лишаване от възможността да изпълнява трудовата си функция като шофьор. Липсват обаче каквито е и да са доказателства, които да установяват значителна или трудно поправима вреда, респ. непоправима вреда, която би настъпила от предварителното изпълнение на заповедта.

При преценка на доводите досежно незаконосъобразността на АУАН и невъзможността на молителя да даде кръвни проби, настоящият състав намира, че същите са относими към законосъобразността на оспорената заповед на плоскостта на съответствието и със законовата цел, а не към обстоятелствата, които следва да се установят, за да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на същата. Както се отбеляза, с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта се презюмира наличието на една или повече от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, като опровергаването им е в тежест на жалбоподателите.

В жалбата/искането липсва дори посочване на характер и размер на някакви вреди, които могат да бъдат квалифицирани като трудно поправими или непоправими по смисъла на закона и чийто интензитет да надхвърля целта, която законът преследва чрез допускане на предварителната изпълнимост на последиците на оспорената заповед.

Посоченото налага отхвърляне на искането.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на М. П. Т. от [населено място], за спирането на допуснатото по закон предварителното изпълнение на заповед за прилагане на ПАМ №24-0356-000010/14.02.2024 година на Началника на Районно управление – Тетевен при ОДМВР – [област]. .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.