Решение по дело №244/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е въз основа на жалба от М. А. Б. от [населено място], общ.Венец, обл.Шумен, [улица], подадена срещу Решение № 2153-27-64 от 04.06.2024г. на директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-67 от 29.04.2024г. от М. А. Б. срещу Задължителни предписания № ЗД-1-27-01579362/15.04.2024г. на контролен орган на НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данни за осигурителен стаж и доход за периода от 15.01.2016г. до 09.07.2018г. като самоосигуряващо се лице. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. В тази връзка се сочи, че констатациите на контролните органи противоречат на обективната истина, доколкото жалбоподателката е предприела всички действия, попадащи в задълженията й като земеделски производител – отглеждала е зеленчуци и е произвела реколта, която продавала на пазара. Твърди се, че дребните производители не разполагат с ресурс да достигнат директно до крайния потребител, поради което продават продукцията на посредници на по-ниски цени. Сочи също, че административният орган необосновано възприема неподаването на ГДД по ЗДДФЛ и липсата на удостоверение от БАБХ, като доказателство за това, че не е полагала труд като земеделски стопанин, както и счита, че се касае за други административни процедури, от които контролните органи на НОИ не могат да черпят изготни факти и обстоятелства, касаещи настоящата проверка. Прави възражение и за погасяване назадълженията й поради изтекла давност по чл.115 от КСО. По изложените в жалбата съображения отправя искане за отмяна на оспорения акт и на задължителните предписания.

В съдебно заседание оспорващата се представлява от адв.А. Д. от ШАК, който от името на своята доверителка заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. В пледоарията по същество аргументира тезата за незаконосъобразност на оспорения административен акт и по изложените съображения моли за неговата отмяна.

Ответникът – директор на Териториално поделение – Шумен на НОИ, се представлява в съдебно заседание от главен юрисконсут Л. И., която изразява становище за неоснователност на жалбата.

Шуменският административен съд след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано по повод проверка по разходите на ДОО на лицето М. А. Б., възложена с Писмена резолюция № 1029-27-3516 от 24.11.2023г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ – Шумен.

Проверката е приключила с Констативен протокол № КВ-5-27-01466104 от 24.11.2023г. и Задължителни предписания № ЗД-1-27-01466109 от 24.11.2023г. на контролен орган на НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данни за осигурителен стаж и доход за периодите от 15.01.2016г. до 09.07.2018г. на М. А. Б. като самоосигуряващо се лице.

На 18.12.2023г. М. Б. подала жалба № 1012-27-141 от 18.12.2023г. срещу Задължителни предписания № ЗД-1-27-01466109 от 24.11.2023г. на контролен орган на НОИ. С решение № 2153-27-22 от 20.03.2024г. на директора на ТП на НОИ – Шумен Задължителните предписания били отменено, а преписката била върната на контролния орган за ново разглеждане и произнасяне, с мотива, че жалбоподателката не е била страна в производството по проверката пред административния орган във връзка с разпоредбата на чл.45 от АПК и не е разполагала с правна възможност да има активно процесуално поведение, за да установи фактически осъществяваната от нея дейност като земеделски производител, а също така и реализираната от нея продукция.

Със Заповед № ЗР-5-27-01558800 от 22.03.2024г. е възложено извършването на нова проверка по разходите на ДОО на М. Б..

В хода на проверката е установено, че М. А. Б. е декларирала в НАП начало на дейност като земеделски стопанин, считано от 15.01.2016г., с избран вид на осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд“ОЗМ“, и прекъсване от 10.07.2018г.

По данни на ОД „Земеделие“ – Шумен, оспорващата е регистрирана като земеделски производител в ОД „Земеделие“ – Шумен на 15.01.2016г. със земя под наем в размер на 0,0100 ха (100 кв.м.) в землището на [населено място] (по договор за наем на 100 кв.м. земя, сключен с наемодателя М. Н. М.), с намерение за засаждане на домати – градински и пипер – градински. Същата е пререгистрирана на 25.11.2016г. със земя под наем в размер на 0,0100 ха (100 кв.м.) в землището на [населено място] с намерение за засаждане на картофи; както и е пререгистрирана на 08.01.2018г. със земя под наем в размер на 0,0100 ха (100 кв.м.) в землището на [населено място] с намерение за засаждане на пипер градински. Последните два договора за наем са сключени на 20.11.2016г. и 02.01.2018г. с наемодател А. Х. Ш.. Отписана е от регистъра на земеделските стопани на 06.08.2018г.

Във връзка с извършваната проверка, с писмо № 4009-27-11/22.03.2024г. от М. Б. е изискано да представи документи, свързани с дейността й като земеделски производител. Последната представила писмено обяснение с вх.№ 1029-27-954/01.04.2024г., към което приложила копие от регистрационна карта на земеделски стопанин, удостоверение от ОД“Земеделие“ – Шумен с данни за всички регистрации и пререгистрации на лицето и дата на отписване, декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от 15.01.2016г. и от 18.07.2018г. в ТД на НАП. Оспорващата посочила в писмените си обяснения, че регистрацията си е направила лично, отглеждали „пипер и домати“, семената купували самостоятелно, земята, която обработвали, била тяхна. Помагали свекъра и свекървата, наемали и няколко работника. Продавали „на купувачи и на хора, които искали на дребно“, които идвали „камиони и с коли“. Освен обяснението и цитираните документи, М. Б. не представила никакви други дказателства за извършвана дейност.

С писмо №1029-27-2929#1/23.10.2023г. от ТД на НАП – Варна, офис Шумен на контролния орган е предоставена информация, че за М. Б. липсват данни за подадена Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016г., 2017г. и 2019г.; няма данни за внесен от лицето авансов данък по чл.43 от ЗДДФЛ за периода 2016г-2018г.; лицето не е упражнило правото си по чл.29а, ал.5 от ЗДДФЛ доходите му да се облагат с данък върху годшната данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ; няма данни за регистрирани фискални устройства и подадени касови отчети за периода 2016г.-2018г. По данни на НАП, декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице е подадена чрез упълномощено лице Д. Н. М. (което влиза в противоречие с даденото от оспорващата обяснение, че лично я е подала). Данните по чл.5, ал.4 от КСО са подавани по електронен път с КЕП на упълномощено лице от „Бехи-Бехидже Хюсню“ ЕООД чрез Б. Р. Х. с ЕИК *********. В писмото, изходящо от ТД на НАП – Варна, офис Шумен, е посочено, че липсват други данни, удостоверяващи трудова дейност на лицето в периода 01.2016г.-07.2018г.

В хода на проверката е изискана информация от Областна дирекция по безопасност на храните – Шумен. Съгласно писмо № 1029-2-2935#1/20.10.2023г., от ОДБХ не са издавани удостоверения за регистрация по чл.12 от Закона за храните на обекти за производство и/или търговия с храни на М. А. Б.. Същата не е вписана в Националния регистър за бизнес – операторите и на обектите за производство и дистрибуция с храни по чл.24, ал.1 от ЗХ и не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци, извършващи дейност на територията на обл.Шумен, поддържана съгласно чл.4 от Наредба № 16/28.05.2010г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци.

С писмо № 1029-27-862#1/28.03.2024г. от Регионална здравна инспекция – Шумен е получена информация, че в РЗИ – Шумен се води регистър на новоназначените лични здравни книжки на основание чл.11 от Наредба № 15 от 27.06-2006г. за здравните изисквания към лица, работещи в детски заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони, от 01.01.2014г., и че М. А. Б. има регистрирана здравна книжка № 2558/15.02.2023г., т.е. не е имала здравна книжка през периода, в който е била регистрирана като земеделски производител.

По данни от информационната система на НОИ, за оспорващата са постъпили болнични листове за временна неработоспособност с причина „лъжливо раждане“ за периода от 30.03.2016г. – 19.05.2016г., както и болнични листове за бременност, раждане и майчинство за периода от 135 дни от 20.05.2016г. до 01.10.2016г. След изплащане на паричното обезщетение за общо заболяване с причина „лъжливо раждане“ за периода от 30.03.2016г. – 19.05.2016г. и паричното обезщетение за раждане и майчинство за периода от 135 дни от 20.05.2016г. до 01.10.2016г., за лицето е подадено заявление-декларация по образец с декларирани обстоятелства за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл.50 и чл.51 от КСО за остатъка от 135 календарни дни до 410 календарни дни, считано от 02.10.2016г. до 03.07.2017г. След изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане, за оспорващата е подадено заявление-декларация по образец за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2 годишна възраст, на основание чл.53 от КСО, считано от 04.07.2017г. до 09.07.2018г. и веднага след приключване на плащането в ТД на НАП е подадена декларация за прекъсване на дейността като земеделски стопанин, считано от 10.07.2018г.

Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол № КП-5-27-01579344 от 15.04.2024г.

Въз основа на същите контролен орган при ТП на НОИ приел, че М. А. Б. не е упражнявала дейност като земеделски стопанин, която да е основание за осигуряване по чл.4, ал.3, т.4 от КСО и същата не се счита за осигурено лице по смисъла на КСО. В регистъра за осигурени лица неправомерно са подадени данни с декларация обр.1 за периода 15.01.2016г. – 09.07.2018г., поради което издал Задължителни предписания № ЗД-1-27-01579362/15.04.2024г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на М. А. Б. за периода от 15.01.2016г. до 09.07.2018г., с вид осигурен 13, декларация обр.№ 1.

Задължителните предписания са оспорени пред директора на ТП на НОИ – Шумен с жалба вх. № 1012-27-67/29.04.2024г.

По повод така подадената жалба с оспореното Решение № 2153-27-64/04.06.2024г. директорът на ТП на НОИ – Шумен приел издадените задължителни предписания за правилни и законосъобразни. Административният орган възприел констатациите на контролния орган от извършената проверка, а като мотиви за потвърждаване на дадените задължителни предписания изложил, че съгласно определението за регистриран земеделски стопанин, дадено с разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, за да подлежи на осигуряване по предвидения от кодекса ред, не е достатъчно лицето само да е регистрирано по установения ред, а е необходимо да бъде изпълнено още едно условие, а именно – производство на растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Този извод произтича и от разпоредбата на чл.10 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ, а също така и от определението за „осигурено лице“, дадено в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, според което „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 или чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Административният орган посочил, че регистрационната карта със заверка от ОД „Земеделие“ по никакъв начин не доказва, че лицето реално е извършвало селскостопанска дейност. Предвид липсата на каквито и да е данни, че лицето е упражнявало такава дейност, както и дадените писмени обяснения в тази насока, директорът на ТП на НОИ – Шумен приел, че М. А. Б. не попада в обхвата на осигурените лица по смисъла на чл.4, ал.3, т.4 от КСО, поради което правилно и законосъобразно контролният орган е предписал заличаване на подадените данни с декларация обр.1 за М. А. Б. за времето от 15.01.2016г. до 09.07.2018г. Така мотивиран, ответникът отхвърлил подадената пред него жалба.

Видно от приложеното по делото известие за доставяне, оспореното решение е съобщено на М. А. Б. на 10.06.2024г., а настоящата жалба е подадена чрез административния орган на 21.06.2024г.

Изложените факти се установяват от административната преписка по издаване на обжалваното решение и по същество не се оспорват от страните.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение № 2153-27-64/04.06.2024г. на директора на Териториално поделение на НОИ – Шумен - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО - ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът на същото. Решението съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Не се констатират съществени пороци на акта, които да обосновават неговата незаконосъобразност. С оспореното решение директорът на ТП на НОИ – Шумен се е произнесъл по жалба на настоящата оспорваща против Задължителни предписания на контролен орган при ТП на НОИ – Шумен. Съгласно разпоредбите на чл.107, ал.1 и ал.2, т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. Налице е валидно образувано административно производство, приключило с постановяване на обжалваното решение.

Предвид горното съдът приема, че Решение № 2153-27-64/04.06.2024г. на директора на ТП на НОИ – Шумен е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

Оспорващата аргументира становище за неправилност на решението на директора на ТП на НОИ – Шумен, с твърдения, че се е регистрирала като земеделски производител, упражнявала е дейност като такава, поради което се явява осигурено лице по смисъла на КСО. Заявява, че липсата на подадени декларации по ЗДДФЛ, както и липсата на доказателства за реализирани доходи от земеделска продукция не съставляват основание да се приеме, че не е осъществявала дейност.

Разрешаването на правния спор изисква да се даде отговор на въпроса дали в периода на регистрация като земеделски стопанин жалбоподателката се явява „осигурено лице“.

Понятието „осигурено лице“ по смисъла на част първа от КСО е дефинирано легално в разпоредбата на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, според която такова е „физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 - 3 и т.5 от КСО“. Нормата на чл.10, ал.1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ. Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО, са посочени в разпоредбата на чл.4, ал.1 от КСО, а в ал.3 на същата норма са посочени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т.4. Нормата на чл.4, ал.4 от КСО дава възможност за регистрираните земеделски стопани по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

По силата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

По делото липсва спор, а и се установява от приложените доказателства, че жалбоподателката е притежавала валидна регистрация като земеделски стопанин, съгласно чл.5, ал.3 от Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, както и че същата с Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, е заявила, че започва дейност от 15.01.2016г. и ще се осигурява за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица.

Спорен е въпросът дали наличието на декларирана дейност от надлежно регистриран земеделски стопанин е достатъчно, за да се счита това лице „осигурено“ по смисъла на КСО. Съдът намира, че следва да даде отрицателен отговор на този въпрос, като счита, че фактът на регистрация като земеделски стопанин, декларирането на дейността и внасянето на осигурителни вноски не е достатъчен, за да се счита лицето като „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Изискването, което поставя цитираната разпоредба, е това лице да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО. В тази връзка съдът намира, че правилно при постановяване на своето решение административният орган е съобразил нормата на чл.10, ал.1 от КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ. Съгласно §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. По аргумент от цитираните правни норми, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в настоящия казус, че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция за продажба, както и да е регистрирано по съответния ред.

В случая в хода на административното производство оспорващата не ангажира каквито и да е доказателства, че е произвеждала селскостопанска продукция, която е продавала. Липсват доказателства, че изобщо лицето е започнало да извършва дейността, за която е регистрирана. Действително, преди да се произведе и реализира готова продукция, се извършват редица земеделски мероприятия. В случая обаче не са представени каквито и да е доказателства в тази насока. Липсват данни за направени разходи във връзка с подготовката на земята, закупуване на торове, препарати, посадъчен материал.

От друга страна, в хода на административното производство са установени обстоятелства за липса на данни за внесен от лицето авансов данък по чл.43 от ЗДДФЛ; за подадени декларации по чл.50 от ЗДДФЛ; за регистрирани фискални устройства, както и за липса на регистрация по чл.12 от Закона за храните на обект за производство и/или търговия с храни на М. А. Б.. Установено е, че същата не е вписана в Националния регистър за бизнес – операторите и на обектите за производство и дистрибуция с храни по чл.24, ал.1 от ЗХ и не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци, извършващи дейност на територията на обл.Шумен. Въз основа на събраните доказателства и след анализ на приложимите правни норми, правилно директорът на ТП на НОИ – Шумен е приел, че М. А. Б. не се явява „осигурено лице“ в периода от 15.01.2016г. до 09.07.2018г. предвид неизвършването на дейност като земеделски стопанин, с оглед на което е отхвърлил подадената от нея жалба против задължителните преписания на контролен орган при НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данните за осигурителен стаж и доход за посочения период. Жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО, вр. §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО лица. Подадените от нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са задължителните предписания.

Правилно директорът на ТП на НОИ – Шумен е отчел и дадените от лицето писмени обяснения. Видно от същите, М. А. Б. сочи, че е отглеждала домати и пипер, с помощта на родителите на съпруга си и няколко работници, както и, че продукцията е продавана на едро и на дребно на място. Тези твърдения не са подкрепени с никакви доказателства, въпреки, че в хода на административното производство административният орган й е дал възможност да представи такива, отменяйки задължителните предписания от 24.11.2023г. именно с цел обезпечаване възможността на последната да представи доказателства за осъществена дейност като земеделски стопанин. Такава възможност последната е имала и в хода на съдебното производство, от която не се е възползвала, въпреки, че с определение № 1006/19.07.2024г. съдът й е дал изрични указания досежно обстоятелствата, чието доказване е в нейна тежест. Наред с това, по делото се установява по безспорен начин, че дейността като земеделски производител е декларирана с начало от 15.01.2016г., като в периода от 30.03.2016г. до 09.07.2018г. са изплащани парични обезщетения от ДОО. Т.е. регистрацията е направена два месеца и 15 дни преди настъпване на осигурителните рискове, за които оспорващата е поискала обезщетение, а дейността е прекъсната непосредствено след приключване периодите на изплащане на паричните обезщетения – считано от 10.07.2018г. От тези безспорно установени факти следва извода, че в периода на декларираната от нея дейност като земеделски производител оспорващата няма как да се е занимавала с отглеждане на пипер и домати за продажба, след като е била неработоспособна поради „лъжливо раждане“, бременност и раждане, а впоследствие е отглеждала детето си, от което следва, че регистрацията й като самоосигуряващо се лице е извършена именно във връзка с произтичащите от раждането и отглеждането на дете, осигурителни плащания от ДОО. В подкрепа на тови извод е и факта, че оспорващата е преустановила дейността си в деня, следващ датата, на която тези плащания са приключили, при това в разгара на летния сезон, в рамките на който би следвало да реализира продукцията от зеленчуци, чието отглеждане твърди.

В обобщение на изложеното, следва да се отбележи, че наличието на регистрация за дадено лице в регистъра на земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски производител, произвеждайки продукция (растителна и/или животинска), предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Изискването, поставено от законодателя е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител като произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство оспорващата не установи при условията на пълно и главно доказване, че за релевантния период е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки растителна продукция, предназначена за продажба, независимо от дадените конкретни указания в тази насока. Както в хода на административното, така и на фазата на съдебното производство, не са представени каквито и да е доказателства, сочещи, че М. А. Б. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки продукция, предназначена за продажба, съответно, че действително са били реализирани, заявените от жалбоподателката намерения за засаждане и отглеждане на земеделска продукция. Напротив, установените по делото факти сочат, че същата изобщо не е започнала да упражнява дейността, която е заявила. С оглед на това, не е налице една от задължителните предпоставки, за да се счита едно лице „осигурено“, а именно – да упражнява дейност, за която подлежи на осигуряване.

Що се отнася до твърдението на жалбоподателката, че не е подала годишни данъчни декларации по вина на представителя на „Бехи-Бехидже Хюсню“ЕООД, следва да се отбележи, че причините, поради които такива не са били подавани, са ирелевантни, след като по делото не е установено, че оспорващата е извършвала дейността, във връзка с която се е регистрирала като земеделски стопанин.

По изложените съображения съдът намира, че по отношение на жалбоподателката не са налице кумулативно предвидените предпоставки в §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, поради което и с оглед изискванията на чл.4, ал.3, т.4 и ал.4 от КСО, същата не се явява осигурено лице по смисъла на КСО и правилно контролен орган на НОИ е издал задължителни предписания за заличаване на данни за осигурителен стаж и доход за периода от 15.01.2016г. до 09.07.2018г., жалбата срещу които е отхвърлена с процесното решение.

С оглед изчерпателност, съдът намира за необходимо да отбележи, че направените в жалбата на оспорващата възражения за изтекла давност са ирелевантни за настоящия спор. Визираният в чл.115 от КСО давностен срок е относим към вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях. С оглед на това, изложените аргументи в тази насока не следва да се обсъждат.

В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че Решение № 2153-27-64 от 04.06.2024г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Оспорваният административен акт е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. Б. с [ЕГН], с адрес [населено място], общ.Венец, обл.Шумен, [улица], срещу Решение № 2153-27-64 от 04.06.2024г. на директора на Териториално поделение на НОИ– Шумен, с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-67 от 29.04.2024г. от М. А. Б. срещу Задължителни предписания № ЗД-1-27-01579362/15.04.2024г. на контролен орган на НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данни за осигурителен стаж и доход за периодите от 15.01.2016г. до 09.07.2018г. като самоосигуряващо се лице.

Разноски не се присъждат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.