№ 763
гр. София , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000503252 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби на двете
страни, срещу Решение №1488/25.02.2020 г. по гр.д.№10049/2018 г. на СГС, I-12
състав, постановено по предявени от М. Ф. Д. лично, и като законен представител на
малолетното дете И. М. Д., против ЗД“Бул Инс“АД, обективно съединени искове с
правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, за присъждане на застрахователно
обезщетение, ведно с лихва за забавено плащане, за претърпените от ищците
неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, както и за
претърпените имуществени вреди – разходи за лечение, причинени в резултат на ПТП,
осъществило се на 18.05.2017 г. по вина на водача на лек автомобил „Опел Корса“ с
рег.№*** – М. Г. Б., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното
дружество, със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В производството пред първостепенния съд е бил приет за
разглеждане и обратен иск, предявен от ответника ЗД“Бул Инс“АД, срещу делинквента
М. Г. Б., конституиран като трето лице – помагач на ответника. С обжалваното
решение предявеният лично от ищцата М. Ф. Д. иск за присъждане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди е бил уважен частично – до размера на сумата от
50 000 лв., като за разликата над тази сума до пълният предявен размер на иска от
120 000 лв. искът е бил отхвърлен. Същевременно са били уважени в пълните им
предявени размери искът на М. Ф. Д. – лично, за присъждане на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 995,92 лв., както и предявените от
името на малолетното дете И. М. Д. искове за присъждане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., и за имуществени вреди в
размер на 170 лв. Уважени са и предявените акцесорни искове за присъждане на
законна лихва върху присъдените суми за обезщетение, за периода от 08.05.2018 г. до
1
окончателното плащане на обезщетението. Уважен е бил и предявеният обратен иск,
като М. Г. Б. е бил осъден, при условие, че ЗД“Бул Инс“АД плати реално на М. Ф. Д. и
на И. М. Д. присъдените застрахователни обезщетения, да заплати на ЗД“Бул Инс“АД
сумата от 26 000 лв. на осн. чл.500, ал.2 от КЗ, законната лихва върху тази сума за
периода от 08.05.2018 г. до окончателното плащане, и съдебните разноски, възложени
в тежест на дружеството, и сторените от дружеството по обратния иск.
С въззивна жалба вх.№33664/17.03.2020 г. ищцата М. Ф. Д. – лично, чрез адв.
Ц.В., обжалва решението в частта му, в която е отхвърлен предявеният иск за
присъждане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, за разликата над уважения размер от 50 000 лв., до пълния предявен размер от
120 000 лв. Обжалва се и решението в частта му за съответната част от разноските,
които ищцата е била осъдена да заплати на ответника. Релевирани са оплаквания за
неправилност на решението в отхвърлителната му част, поради необсъждане детайлно
на получените от пострадалата тежки травматични увреждания, периода на
възстановяване и лечение, продължителността на болките и страданията, настъпилите
трайни негативни последици за здравето на ищцата. Сочи се нарушение на чл.52 от
ЗЗД чрез определяне на занижен размер на обезщетението. На ищцата е отказано
допускането на своевременно поискани гласни доказателства за търпените от нея
болки и страдания, с което е била лишена от възможността да установи конкретните
преживявания, страдания и емоции, поради което е поискано събирането на гласни
доказателства за претърпените от нея неимуществени вреди чрез допускане до разпит
на един свидетел пред въззивния съд. Необосновано съдът е приел наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради непоставяне на
обезопасителен колан – с оглед механизма на ПТП, обезопасителният колан не би имал
възпиращо действие. При условията на евентуалност се поддържа, че определеният
процент съпричиняване е завишен. Настоява се за отмяна на решението в
отхвърлителната му част, и уважаване на предявените от М. Ф. Д. искове за
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди до пълните им предявени
размери, като се отмени решението и в частта, в която М. Ф. Д. е осъдена да заплати
разноски на ответника, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Заявява се
претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително
присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител с пълномощно на л.73 от гр.д.№10049/2018 г.
на СГС. Отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Ищцата не дължи
държавна такса на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.
Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещните страни – ответника и
третото лице – помагач, които в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са се възползвали от
възможността да депозират отговор на въззивната жалба.
С Въззивна жалба вх.№34725/20.03.2020 г., подадена от ЗД“Бул Инс“АД, чрез
адв. Я. Д., се обжалва решението частично в осъдителна му част – само по предявения
от И. М. Д. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, и само
относно присъденото обезщетение за размера над 5000 лв. до уважения размер от
10 000 лв., и присъдените законни лихви върху тази разлика. Релевирани са
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в тази част, тъй като
съдът не е взел предвид всички установени по делото релевантни факти и не ги е отчел
2
в тяхната съвкупност. Събраните по делото доказателства не установяват пълно и
непротиворечиво всички елементи на непозволеното увреждане, и в частност - че
процесното ПТП е реализирано поради противоправно и виновно поведение на водача
на л.а. „Опел Корса“ с рег.№***. Допуснато е нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез
определяне на несправедливо завишен размер на обезщетението за неимуществени
вреди на ищеца И.Д.. Поддържа възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от този ищец и неговата майка, като същият е пътувал без детско столче, в
противоречие с императивните изисквания на чл.137Б, В и Г от ЗДвП, като счита, че
степента на съпричиняване е 90%. Настоява за отмяна на решението в обжалваната
част, и отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди, предявен от ищеца
И. М. Д., за сумата над 5000 лв. до присъдения размер от 10 000 лв. Заявява се
претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съобразно
отхвърлената част от иска. Заявява претенция за присъждане на разноските за
въззивната инстанция.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна с
правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на
изикванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на
чл.261 от ГПК.
Препис от въззивна жалба е връчен на насрещната страна, като в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№281882/02.11.2020 г.,
подаден от И. М. Д., действащ чрез законния си представител М. Ф. Д., представляван
от адв. Ц.В.. Поддържа се становище за допустимост, но неоснователност на
въззивната жалба на ответника, и се настоява за оставянето й без уважение. Не е
аргументирано нито едно основание за нарушаване на принципа на справедливостта с
определения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. По делото е
установен механизма на произшествието както от присъдата по НОХД №815/2018 г. на
ОС – Бургас, така и от приетата КАТСМЕ, като се установява, че процесното ПТП
изцяло се дължи на субективните действия на водача на автомобила. Съдът е
съобразил всички релевантни факти, обуславящи размера на присъденото
обезщетение, като не е нарушен принципа на справедливостта. По делото не се
установява наличието на съпричиняване от страна на ищеца – при установеният
механизъм на ПТП, обезопасителният колан не би бил ефективен. Към датата на ПТП
ищецът е бил малолетен, и не е могъл да формира правно валидна воля, поради което
не може да се приеме, че е нарушил задължението да пътува с правилно поставен
предпазен колан. Задължението за обезопасяване на детето е вменено на виновния
водач, и неизпълнението му се явява част от общото противоправно поведение на
водача, довело до настъпване на вредоносния резултат. Поради това, съпричиняване от
страна на детето не следва да се отчита. Заявява се доказателствено искане за
допускане до разпит на един свидетел за установяване на обстоятелствата относно
характер и тежестта на претърпените от ищеца И.Д. болки и страдания, периода на
лечение и възстановяване, както и неудобствата, търпени от пострадалия.
Допустимостта на доказателственото искане се обосновава със своевременното му
заявяване в исковата молба, и недопускането му от първостепенния съд. Настоява се за
потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част. Заявява се претенция за
присъждане в полза на ищеца на направените по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
3
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
предявени по реда на чл.380, ал.1 от КЗ извънсъдебни застрахователни претенции, по
които са били заведени преписки по щета №********** /за И. М. Д./ и щета
№********** /за М. Ф. Д./, поради което е допустимо. По правилността на решението
съдът е ограничен от оплакванията във въззивните жалби.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете
съдебни инстанции, във връзка със спорните между страните обстоятелства, съдът
намира следното:
Пред въззивната инстанция не се спори между страните, а и се установява от
приетата по делото Присъда №236/09.10.2018 г., постановена по НОХД №815/2018 г.
на БОС, НО /на л.122/, изменена в частта за наложеното наказание с Решение
№29/21.05.2019 г. по ВНОХД №11/2019 г. на БАС /на л.151/, потвърдено с Решение
№190/01.11.2019 г. по Н.Д.№ 792/2019 г. на ВКС – 1-во н.о., в сила от 01.11.2019 г./на
л.149/ че на 18.05.2017 г. около 06:10 ч., на общински път №5391, М. Г. Б. като водач
на лек автомобил „Опел Корса“, с рег.№***, с превишена и несъобразена с пътните и
атмосферните условия скорост, и без да притежава необходимата правоспособност,
губи контрол върху управлението на автомобила, и самокатастрофира, като
автомобила излиза извън пътното платно и се преобръща в крайпътна нива, при което
са пострадали ищците, пътуващи като пасажери в същия автомобил, като на ищцата М.
Ф. Д. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на гръбначен
прешлен, довела до трайно затруднение на движението на снагата, фрактура на
малеола на десен голям пищял, довела до трайно затруднение на движението на десен
долен крайник, и фрактура на дясна ключица, довела до трайно затруднение на
движението на десен горен крайник. Не се спори, че на ищеца И. М. Д. са причинени
контузия на главата със суфузии и екскориации в областта на челото, и мозъчно
сътресение.
Решението на първостепенния съд е влязло в сила в частта му, в която
ответникът „ЗД Бул Инс“АД е бил осъден на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати
за причинените на двамата ищци вреди при така осъщественото ПТП на 18.05.2017 г.,
обезщетения, както следва: на ищцата М. Ф. Д. – обезщетение за неимуществени вреди
до размера от 50 000 лв., и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение в претендирания размер от 4 995,92 лв., а на ищеца И. М. Д. –
обезщетение за неимуществени вреди до размера от 5000 лв., и обезщетение за
имуществени вреди в претендирания размер от 170 лв., ведно със законната лихва
върху тези суми за периода от 08.05.2018 г. до окончателното плащане. Решението е
влязло в сила и в частта му по обратният иск, предявен от ответника „ЗД Бул Инс“АД
против третото лице – помагач на ответника – делинквента М. Г. Б., с която М. Г. Б. е
бил осъден, при условие, че „ЗД Бул Инс“АД плати М. Ф. Д. и на И. М. Д.
претендираните обезщетения, той да заплати на „ЗД Бул Инс“АД на основание чл.500,
ал.2 от КЗ, сумата от 26 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от
08.05.2018 г. до окончателното плащане, ведно с разноските по обратния иск, и
възложените в тежест на дружеството разноски по главния иск.
С оглед формираната между страните сила на пресъдено нещо на влязлата в
сила част от решението на първостепенния съд, пред въззивната инстанция не e спорно
4
наличието на основание за ангажиране на отговорността на ответника за претърпените
от ищците неимуществени вреди в причинна връзка с процесното ПТП, както и за
дължимото от ответника обезщетение за неимуществени вреди до посочените размери
– до 50 000 лв. за ищцата М.Д., и до 5000 лв. за ищеца И.Д.. Спорни пред настоящата
инстанция са въпросите за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата М.Д., като е пътувала без поставен обезопасителен колан, и като се е
съгласила да бъде превозена, като е било известно, че водачът е неправоспособен, а
за ищеца И.Д. – като е пътувал необезопасен в детско столче, и като се е съгласил да
бъде превозен, като му е било известно, че водачът е правоспособен. Спорен е и
размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени
вреди.
Във връзка със спорните въпроси пред настоящата инстанция, съдът намира
следното:
От приетата по делото Комплексна автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза с вх.№60435/09.05.2019 г. /на л.135/ се установява следния механизъм на
ПТП:
Произшествието е настъпило на общински път №5391, при км.12.500, в
участъка между селата Крушево и Детелина, в близост до с. Детелина. В участъка на
произшествието пътното платно е с асфалтова настилка в добро състояние, без
неравности, с 2 пътни ленти по 3,30 м. всяка от тях, и надлъжен наклон /на спускане по
посока на движение на автомобила/ 9,5%, като банкетите са затревени.
Произшествието е настъпило около 6:10 ч. сутринта, при суха пътна настилка, в
участък с плавен десен завой по посоката на движение на лекия автомобил. По време
на преодоляването на завоя, поради несъобразената скорост /най-вероятно около 130
км/ч./, близка до критичната скорост за преодоляване на завоя /140 км/ч./ автомобилът
се е движил неустойчиво със странично занасяне на задните колела наляво, което е
насочило автомобила в десния край на платното за движение. За да предотврати
излизане от пътя в дясно, водачът е завъртял волана в обратна посока по-рязко от
необходимото, като е насочил автомобила наляво, в резултат на което в края на завоя
водачът е изгубил контрол върху управлението на автомобила и той е навлязъл в
режим на неконтролирано странично занасяне, като е започнал да се движи
диагонално наляво с ротация обратна на часовниковата стрелка, като напуска пътното
платно вляво, където е пропаднал в по-нисък терен с денивилация около 1,5 м. Поради
високата скорост на автомобила и денивилацията на терена, е възможно да е имало
фаза на летеж с последващо приземяване. Когато автомобилът е застанал напречно
на движението си, е започнало преобръщане през дясната страна на автомобила.
Въртейки се около надлъжната си ос, автомобилът е изминал извън платното за
движение около 73 метра и се е спрял легнал на лявата си страна, като не е възможно
да се определи колко пъти се е преобърнал автомобила – вероятно е направил 1 оборот
и ¾ , като пътниците са изпаднали от автомобила в процеса на преобръщането му. Не е
настъпил директен удар на автомобила в дърво, но в хода на преобръщането са
настъпили няколко удара, като не се изключва и „галопиране“ на автомобила.
Началото на преобръщането е настъпило след навлизане в терена вляво от пътя.
Експертизата установява, че при процесното ПТП М. Ф. Д. е получила счупване
на 12-ти гръден прешлен; счупване на лява ключица; счупване на големия пищял на
дясна подбедрица в горния му край; контузия на бял дроб с наличие на въздух в лява
5
гръдна половина. За лечение на получената фрактура на 12-ти гръден прешлен е
извършена оперативна интервенция на 29.05.2017 г. за наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза. Проведено е оперативно лечение и
по отношение на фрактурата на големия пищял на дясната подбедрица в горния
край на 02.06.2017 г., за кръвна репозиция на счупването и фиксиране на фрагментите с
метална остеосинтеза. По отношение на счупването на лявата ключица е проведено
консервативно лечение, чрез обездвижване с корсет. По отношение на контузията на
бял дроб с наличие на въздух в лява гръдна половина е проведено оперативно лечение,
изразяващо се в поставяне на пластмасова тръбичка в лява гръдна половина за
изтегляне на навлезлия въздух. Общо лечебният и възстановителният период при
ищцата М. Ф. Д. е бил около една година, през който период ищцата е търпяла болки и
страдания, които през първите 3 месеца след увреждането са били с интензивен
характер. При извършения личен преглед на ищцата за нуждите на експертизата на
21.04.2019 г. е установено наличие на оперативен белег по хода на гръбначния стълб в
гръднопоясната област с дължина 15 см., ограничени и болезнени движения в кръста.
Наличие на оперативен белег от вътрешната страна на дясна колянна става с надлъжен
ход и дължина 18 см. Запазен е обема на движенията на дясната колянна става. От
медицинската документация се установява, че отпреди процесното ПТП ищцата М.Д. е
страдала от епилепсия, като няма данни това заболяване да е повлияло върху тежестта
на травмите и начина и срока на лечение на получените увреждания.
Получените травматични наранявания при ищцата са вследствие на осъществен
контакт с интериора на автомобила при неговото преобръщане. При наличието на
предпазен колан, тялото би останало прикрепено към седалката и не би извършвало
свободни движения. С оглед вида на получените наранявания и механизма на ПТП,
експертизата счита, че няма данни ищцата да е била с поставен предпазен колан,
въпреки че автомобилът е бил оборудван с триточкови предпазни колани за предните
две седалки, както и за задните две крайни места. На средното място също има колан,
но той е двуточков, самолетен тип. Ако ищцата бе пътувала с поставен предпазен
колан, при скоростта и механизма на ПТП, тя би получила увреждания в областта на
гръдния кош и корема, по линията на колана, но какви биха били уврежданията, и с
какъв интензитет, може само да се предполага.
Експертизата установява, че при процесното ПТП ищецът И. М. Д. е получил
контузия на главата със суфузии и екскориации в областта на челото, както и мозъчно
сътресение. За лечение на травматичните увреждания е хоспитализиран за три дни,
през които е проведено консервативно лечение с вливане на водносолеви разтвори,
противооточни, противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти.
Възстановителният период е продължил около 20-30 дни, като през първите 10 дни
болките са били с по-голям интензитет. С оглед получените травми и механизма на
ПТП, няма медицински данни ищецът И.Д. да е пътувал в детско столче. Ако той бе
пътувал в детско столче, тялото му щеше да остане прикрепено към седалката и
нямаше да получи травмата в облостта на челото.
Съдът намира така изготвеното заключение на КСМАТЕ за подробно, логично,
кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства – Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №5/18.05.2017 г. /на л.8/, Протокол за оглед на
местопроизшествие от 18.05.2017 г. /на л.36-41/, Протокол за оглед на веществени
доказателства от 18.05.2017 г. /на л.46-52/, Епикриза от ИЗ №11867/18.05.2017 г. –
31.05.2017 г., издадена от Неврохирургично отделение на „УМБАЛ-Бургас“ АД /на
6
л.9/, Епикриза от ИЗ №12983/01.06.2017 г. – 08.06.2017 г., издадена от Отделение по
ортопедия и травматология на „УМБАЛ-Бургас“АД /на л.13/, Епикриза от ИЗ
№11873/18.05.2017 г. – 20.05.2017 г. от Неврохирургично отделение на „УМБАЛ-
Бургас“АД /на л.14/, разходни документи за направени разходи за лечение /на л.16-28/,
Присъда №236/09.10.2018 г., постановена по НОХД №815/2018 г. на БОС, НО /на
л.122/, Решение №29/21.05.2019 г. по ВНОХД №11/2019 г. на БАС /на л.151/, и
Решение №190/01.11.2019 г. по Н.Д.№ 792/2019 г. на ВКС – 1-во н.о./на л.149/, поради
което го кредитира изцяло.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д. Д. /майка на
ищцата, баба на ищеца/ се установява, че когато за пръв път свидетелката видяла
дъщеря си /ищцата/, тя била вече в болницата, като лицето било лилаво-черно на
цвят, подуто. По време на болничния престой ищцата имала нужда от чужда помощ,
тъй като била обездвижена – лежала само на лявата или на дясната си страна, и
свидетелката трябвало да я обръща, не била в състояние да стане от леглото. Заради
операциите се наложило да преливат много кръв, поради което от болницата
поискали от тях 14 човека да дарят кръв. Останала на легло около седем месеца и
половина. Едва към осмия месец се изправила за първи път. След операциите дълго
време била в инвалидна количка, после на патерици, а след това махнала едната
патерица. Периодът бил изключително тежък и труден за ищцата. Тя имала отпреди
заболяване – епилепсия, като след катастрофата пристъпите зачестили. Травмите и
обездвижването се отразили и на психиката – преди катастрофата тя била общителен
млад човек, гледала си детето, докато понастоящем вече не е така контактна,
поведението е напълно променено, затворена е, не излиза с приятели, след
процесното ПТП се страхува да пътува в автомобил, като до момента и тя, и детето не
се качват в автомобил. Поставените импланти били за цял живот. До настоящия
момент не трябва да прави резки движения, особено на гръбнака, при промяна на
времето има болки в гръбнака и коляното, като лекарите казали, че така ще е до края на
живота . Ищецът Иван също имал много външни наранявания по лицето и по ръцете,
дрешките му били разкъсани и бил с комоцио, взели го в болницата за 24 часа да е под
наблюдение. След инцидента започнал да заеква и да се изпуска по малка нужда през
нощта. Изпитва ужас от автомобил и отказва да се качи. Едва от 4-5 месеца /преди
разпита на 03.06.2021 г./ започнал да се качва в автобус.
При така събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 18.05.2017 г. ищцата М. Ф.
Д., тогава на 24 години, е получила травматични увреждания, изразяващи се в:
счупване на 12-ти гръден прешлен; счупване на лява ключица; счупване на големия
пищял на дясна подбедрица в горния му край; контузия на бял дроб с наличие на въздух
в лява гръдна половина, както и отоци и кръвонасядания по лицето. За лечение на
получените травматични увреждания ищцата е била хоспитализирана по спешност и е
претърпяла три оперативни интервенции – на 29.05.2017 г. за наместване на
счупването на 12-ти гръден прешлен, и фиксиране на фрагментите с метална
остеосинтеза; на 02.06.2017 г.. за кръвна репозиция на фрактурата на големия пищял
на дясната подбедрица в горния край и фиксиране на фрагментите с метална
остеосинтеза; торакоцентеза за аспирация на въздух в лявата гръдна половина в
резултат от контузията на белия дроб. По отношение на счупването на лявата ключица
е проведено консервативно лечение, чрез обездвижване с корсет. Общо лечебният и
възстановителният период при ищцата М. Ф. Д. е бил около една година, през който
7
период ищцата е търпяла болки и страдания, които са били с интензивен характер през
първите 3 месеца след увреждането. В останалата част от възстановителния период
болките са били с умерен интензитет. След приключване на възстановителния период е
налице остатъчна болезненост и ограничение на движенията в кръста, не се
препоръчват резки движения на снагата, изпитва епизодично болки в гръбнака и
коляното при промяна на времето, което ще остане пожизнено. Налице са остатъчни
пожизени оперативни белези - по хода на гръбначния стълб в гръднопоясната област с
дължина 15 см., и от вътрешната страна на дясна колянна става с надлъжен ход и
дължина 18 см. Запазен е обема на движенията на дясната колянна става. Отпреди
процесното ПТП ищцата М.Д. е страдала от епилепсия, като след това епилептичните
пристъпи са зачестили, но няма данни това заболяване да е повлияло върху тежестта на
травмите и начина и срока на лечение на получените увреждания. В резултат от
уврежданията ищцата продължително време – около 8 месеца, е била на постелен
режим и се е нуждаела от чужда помощ за ежедневните си нужди – хранене, обличане,
тоалет, поддържане на хигиена. Впоследствие продължително време – около 4 месеца
се е нуждаела от помощни средства за придвижване – първоначално инвалидна
количка, впоследствие две патерици, а после – една. Към настоящия момент е
възвърнала способността си да се придвижва със самостоятелна походка, като няма
данни походката да е трайно нарушена. Няма данни след изтичане на възстановителния
период трудоспособността на ищцата да е останала трайно ограничена. Съдът взема
предвид обстоятелството, че към момента на процесното ПТП ищцата е била на много
млада възраст, активна, с интензивни социални контакти, грижила се е за детето си. В
резултат от получените травматични увреждания тя за продължителен период от време
е преустановила обичайния си активен начин на живот, трайно е ограничила
социалните си контакти, станала е затворена, не е имала възможност да се грижи за
детето си, което също е било пострадало и се е нуждаело от нейната подкрепа и грижи.
Съдът взема предвид, че при процесното ПТП ищцата е изпитала силен стрес и страх
за живота си и живота на своето дете, който е обусловил последваща трайна страхова
реакция от пътуване в автомобил. Наличните остатъчни оперативни белези са видими и
загрозяващи по своя характер, и предвид пола и възрастта на ищцата, същите оказват
неблагоприятно влияние върху нейното самочувствие. Същевременно, съдът отчита, че
въпреки остатъчните белези, частичното ограничаване на движенията на снагата, и
епизодичната болезненост, ищцата е възстановила здравословното си състояние до
степен, която позволява да се върне към обичайния си начин на живот, да продължи
да полага ефективно грижи за детето си, не е ограничена трудоспособността и
възможността да си осигурява трудови доходи занапред.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъде
определено в размер на 70 000 лв., който размер съдът намира за справедлив по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, и съобразно формулираните критерии с ППВС №4/1968 г. –
същия съответства на вида и характера на травматичните увреждания, претърпените
три оперативни интервенции за лечението им, продължителното обездвижване за
период от около 8 месеца на постелен режим и нуждата от чужда помощ през този
период, и впоследствие продължителния период на ползване на помощни средства,
сравнително продължителния възстановителен период от една година, остатъчните
трайни неблагоприятни последици – оперативни белези и ограниченост и болезненост
на движенията на снагата. Посоченият размер е съобразен с икономическата
конюнктура към момента на увреждането, и на трайната съдебна практика по сходни
8
случаи.
По отношение на травматичните увреждания на ищеца И. М. Д., съдът намира за
установено, че на 18.05.2017 г. в пряка причинна връзка с процесното ПТП, ищецът –
тогава дете на 5 години, е получил контузия на главата със суфузии и екскориации в
областта на челото, както и мозъчно сътресение. За лечение на уврежданията и
наблюдение е хоспитализиран за три дни, през които е проведено консервативно
лечение с вливане на водносолеви разтвори, противооточни, противовъзпалителни и
обезболяващи медикаменти. Възстановителният период е продължил около 20-30 дни,
като през първите 10 дни болките са били с по-голям интензитет. След изтичане на
възстановителния период ищецът се е възстановил напълно от получените физически
травми. Наред с травматичните увреждания ищецът е преживял силен стрес и страх
при процесното ПТП, който трайно се е отразил по неблагоприятен начин на неговата
психика – започнал е да заеква, получил е енуреза, изпитва страх да се вози в
автомобил. Същевременно липсват медицински данни да е била търсена медицинска
помощ за справяне с психологическите последици от преживяната психическа травма,
поради което съдът приема, че неблагоприятните психологически последици –
заекване, енуреза - не са били търпяни продължително време, и не са се нуждеали от
специализирано лечение, като са преминали спонтанно.
При така приетото от фактическа страна, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца И. М. Д. неимуществени вреди следва да бъдат
определение в размер на 10 000 лв., който размер е съобразен с критериите за
справедливост, формулирани в ППВС №4/1968 г. и отчита краткия възстановителен
период, настъпилото пълно физическо възстановяване без остатъчни негативни
последици, проведеното кратко консервативно лечение /за три дни/, съобразен е с
икономическата конюнктура в страната, и с трайната съдебна практика по сходни
случаи. Същевременно, този размер отчита, че с оглед ранната детска възраст на
ищеца, преживеният от него страх и стрес са били с интензивен характер, но не са се
нуждаели от специализирано лечение.
По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищците, съдът намира, че с влязлата в сила част от решението на първоинстанционния
съд, в частта му по предявените от двамата ищци искове за обезщетение за
претърпените от тях имуществени вреди, е формирана между страните сила на
пресъдено нещо, с която е отречено възражението за съпричиняване и за двамата ищци
– предявените искове за обезщетение за имуществени вреди са били уважени до
пълният им предявен размер, и в тази част решението на първостепенния съд не е било
обжалавано. Ето защо, настоящият съд на основание чл.299, ал.1 от ГПК, е обвързан от
формираната по релевираното възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД сила на пресъдено
нещо между страните, и не може да го преразглежда в настоящото производство.
Като е достигнал до частично различни крайни изводи по въпроса за размера на
справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищецата М. Ф.
Д., съдът е постановил частично неправилно решение в отхвърлителната му част – за
сумата над размера от 50 000 лв. до размера от 70 000 лв., в която част решението ще
следва да се отмени, и вместо него да се постанови ново по същество, с което да бъде
присъдено на ищцата допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на
още 20 000 лв. В останалата обжалвана част решението се явява правилно и
законосъобразно, поради което ще следва да се потвърди. С оглед допълнително
9
уважената част от иска от въззивния съд, следва да бъде отменено решението и
частично в частта му за разноските, които ищцата М. Ф. Д. е била осъдена на
основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника „ЗД Бул Инс“АД – а именно за
2/7 части от присъдената сума от 2348 лв. – т.е. над размера от 1677,14 лв. до размера
от 2348 лв., които ищцата е била осъдена да заплати на ответника.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищцата М.
Ф. Д. следва да се присъдят пропорционална част от направените от нея във въззивното
производство разноски, съответна на уваженият обжалваем интерес по нейната жалба
– т.е. 2/7 части. Със списък по чл.80 от ГПК същата е претендирала присъждане само
на адвокатско възнаграждение в полза на „Адвокатско дружество В. и Б.“, в размер на
минималното адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., ведно с
начислен ДДС. Съобразно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, същото се изчислява по реда на чл.7, ал.2, т.4 в размер
на 2630 лв., а с начислен ДДС – в размер на 3156 лв., от който размер следва да се
присъдят 2/7 части, или сумата от 901,71 лева с ДДС в полза на адвокатското
дружество. В полза на адвокатското дружество следва да се присъди в пълен размер и
адвокатско възнаграждение за защита по жалбата на ответника срещу решението в
частта му по предявеният от ищеца И. М. Д. иск за обезщетение за неимуществени
вреди – същото се изчислява по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. в
размер на 696 лв. с начислен ДДС.
Следва също така, на ищцата М. Ф. Д. да се присъдят допълнителни разноски за
производството пред първостепенния съд. Същата е претендирала присъждане по реда
на чл..38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в полза на „Адвокатско дружество
В. и Б.“, в размер на минималното адвокатско възнаграждение, което по реда на чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. се изчислява при материален интерес от 120 000
лв. по иска за обезщетение за неимуществени вреди на тази ищца, в размер на 3930 лв.,
а с начислен ДДС – в размер на 4716 лв., от който размер следва да се присъдят 7/12
части, или сумата от 2751 лв. Съдът съобразява, че в първостепенният съд е присъдил
адвокатско възнаграждение, без да го диференцира по отделните искове, поради което
след извършени изчисления съдът констатира, че по уважените изцяло искове за
обезщетение за имуществени вреди на двамата ищци, както и уваженият изцяло иск за
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца И. М. Д., общото адвокатско
възнаграждение с ДДС се изчислява в размер на 2051,66 лв., поради което съдът е
присъдил по иска на М. Ф. Д. за обезщетение за неимуществени вреди адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 433,34 лв., поради което на „Адвокатско
дружество В. и Б.“ следва да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство по този иск в размер на 2317,66 лв.
В полза на ответника „ЗД Бул Инс“АД следва на основание чл.78, ал.3 от ГПК
да се присъдят разноски за процесуално представителство, съобразно удовлетворения
материален интерес на ответника, който е в размер на 50/75 части. Със списък по чл.80
от ГПК ответникът е претендирал присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3000 лв. с включен ДДС, поради което следва да му се
присъди сумата от 2000 лв., която сума ищцата М. Ф. Д. следва да бъде осъдена да му
заплати. Ответникът е претендирал и разноски за държавна такса за въззивното
производство, които не следва да му се присъждат, поради отхвърлянето на въззивната
му жалба.
10
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът „ЗД Бул Инс“АД следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в размер на 6% за двете съдебни инстанции, върху
допълнително присъденото обезщетение от 20 000 лв., или сумата от 1200 лв., в полза
на бюджета на съда по сметка на САС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1488 от 25.02.2020 г., постановено по гр.д.№10049 по описа
за 2018 г. на Софийски градски съд, I-12 състав, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
предявеният от М. Ф. Д., с ЕГН **********, против „ЗД Бул Инс“АД, с
ЕИК831830482, иск с правно основание чл.432 от КЗ, за сумата над 50 000 лв.
/петдесет хиляди лева/ до размера от 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП, КАКТО И
В ЧАСТТА, в която М. Ф. Д. на основание чл.78, ал.3 от ГПК е била осъдена да
заплати на „ЗД Бул Инс“АД сумата над размера от 1677,14 лв. /хиляда шестстотин
седемдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/, до размера от 2348 лв. /две хиляди
триста четиридесет и осем лева/, за разноски, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК831830482, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да
заплати на М. Ф. Д., с ЕГН**********, с адрес: гр. ***, ж.к.“***“, бл.№***, ет.7, ап.2,
сумата от още 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща допълнително
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от настъпило ПТП на
18.05.2017 г., причинено по вина на М. Г. Б., като водач на лек автомобил „Опел
Корса“ с ДК №***, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, за периода от
18.05.2018 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1488 от 25.02.2020 г., постановено по гр.д.№10049
по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, I-12 състав, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от М. Ф. Д., с ЕГН**********,
против „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК831830482, иск с правно основание чл.432 от КЗ, за
сумата над размера от 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/, до пълния предявен размер
от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – следствие от
ПТП, КАКТО И В ЧАСТТА, в която е осъден ответникът „ЗД Бул Инс“АД, с
ЕИК831830482, да заплати на ищеца И. М. Д., с ЕГН **********, сумата над размера
от 5000 лв. до размера от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху тази горница за
периода от 18.05.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК831830482, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
във вр. чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“, с ЕИК
*********, сумата от 1597,71 лв. /хиляда петстотин деветдесет и седем лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция, КАКТО И сумата от 2317,66 лв. /две
хиляди триста и седемнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
11
допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК831830482, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да
заплати в полза на бюджета на съда, по сметка на САС, сумата от 1200 лв. /хиляда и
двеста лева/ за държавна такса за допълнително уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. Ф. Д., с ЕГН**********, с адрес: гр. ***, ж.к.“***“, бл.№***, ет.7,
ап.2, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „ЗД Бул Инс“АД, с
ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“
№87, сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, с включен ДДС.
Решението е постановено при участието на М. Г. Б., с ЕГН**********, трето
лице – помагач на ответника „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК831830482.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12