Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря В.Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5989 по описа за 2019
год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от С.М.Д. срещу „З.Д.Ж.и З." АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Ищцата
твърди, че на 03.03.2018 г. настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на
водача на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № *******– Х.П.М., чиято отговорност
била застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност” от
ответното дружество. При пътно-транспортното произшествие на Д. били причинени следните
телесни повреди: счупване на други
уточнени шийни прешлени; счупване на дъгата на шести шиен прешлен, без
разместване; контузия на лява раменна става; оток на меки тъкани вляво
фронтално; фрактура в областта на дясната дъга на Ц 6 и стесняване на
рецесуса по съседство; стеноза на канала на нива С5 — С6 и С6 — С7, без данни
за миелопатия, от които телесни повреди претърпяла неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 40 000 лв. Наред с това претърпяла и имуществени
вреди на стойност 434 лв., изразили се в разходи за лечение и медикаменти по фактура № **********/17.04.2018 г., изд. от
„М-тех МДЛ” ЕООД, по касов бон от 11.04.2018 г., изд. от АСИМП „Свети
Панталеймон“ ЕООД, и по касов бон от
17.04.2018 г., изд. от АСИМП „Свети Панталеймон“ ЕООД. Моли съда да
осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано
от 03.03.2018 г. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 434 лв., ведно
със законната лихва, считано от 03.04.2019 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва механизма на
настъпване на ПТП; оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищцата
деликвент е било противоправно и виновно; оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между поведението на водача на л.а. „Фолксваген
Поло“ с рег. № *******и претърпените от ищцата вреди; поддържа становището, че
катастрофата представлявала случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, което е
било непредвидимо и технически непредотвратимо от водача М.; прави възражение
за съпричиняване на вредите от пострадалата, която била без поставен обезопасителен
колан по време на произшествието; твърди, че други водачи на МПС, както и
служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ също имали вина за катастрофата, а
именно - водачът на т.а „Форд Транзит“ и на л.а „Тойота Ярис“ с рег. № *******,
които нарушили чл.59 от ЗДвП и чл.97, ал.4, изр.2 от ЗдвП, както и служители на
Агенция “Пътна инфраструктура“, които допуснали платното за движение да е
неравно с дупки по него в нарушение на чл.30, ал.1 от ЗП; оспорва предявените
искове по размер; оспорва началната дата, от която се претендира законна лихва. Третото лице – помагач Агенция “Пътна
инфраструктура“ не изразява становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ : За да бъде уважен този иск,
ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за
наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика
на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното
дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на
водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно
деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата;
3/да докаже размера на дължимото обезщетение. Страните
не спорят, че за процесния лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *******към
датата на ПТП е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, което се потвърждава и от служебно извършена от съда справка
на публичния сайт на Гаранционния фонд. Видно от одобрено
споразумение от 20.11.2018г. по НОХД № 6543/2018 г. на РС –
Пловдив Х.П.М. е признат за виновен в
това, че на 03.03.2018 г. на АМ „Тракия“, около 142 кв., при управление на
моторно превозно средство - л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № *******е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/: „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и З.то
на хората и да причинява имуществени вреди“; чл. 20, ал. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/: „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.“; чл. 25, ал. 1 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/: „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока
и скорост на движение. 2/ При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава
маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две
съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което
се намира в дясната пътна лента“, в
резултат на което по непредпазливост е причинил на С.М.Д. средна телесна повреда,
изразила се в счупване дъгата на шести шиен прешлен, без разместване, и
контузия на лява раменна става, довело до трайно затрудняване движенията на
врата за около 3-3,5 месеца, и по непредпазливост е причинил на Стефан Яворов
Докторов средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на голямопищялната
кост на лява подбедрица в горната част, довело до трайно затрудняване
движенията на долен ляв крайник за около 5 месеца – престъпление по чл. 343,
ал. 3, б. „А“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1,6. „Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/
месеца, като изтърпяването на наказанието е
отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от 3 години. Одобреното
от наказателния съд споразумение има значението на влязлата в сила присъда,
съгласно чл.383, ал. 1 НПК, поради което и на основание чл.300 ГПК е
задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на одобреното по НОХД №
6543/2018 г. на РС – Пловдив споразумение, настоящият състав приема за
установено по делото противоправното поведение на водача Х.П.М., неговата вина
и съставомерните последици, които са част
от състава на престъплението/причинената средна телесна повреда на С.М.Д.,
описана в споразумението/, както и причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на водача и вредоносния резултат. Без
значение за уважаването на иска по чл.432, ал.1 от КЗ е дали поведението на
друг водач на пътно превозно средство или служител на Агенция
„Пътна инфраструктура“, които не са страни по делото, също е било противоправно
и дали е допринесло, наред с поведението на Х.П.М., за настъпването на ПТП, тъй
като искът
не е насочен срещу водача на друго моторно превозно средство, нито
срещу неговия застраховател, нито срещу Агенция „Пътна инфраструктура“
или срещу нейн служител, поради което съдът не изследва тези
обстоятелства. Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно, но пострадалият сам решава дали и срещу кого
ще насочи иска си. В настоящия процес е достатъчно да бъде установено
противоправно и виновно поведение от страна на водача на л.а. „Фолксваген Поло“
с рег. № *******– Х.П.М., чиято отговорност е застрахована от ответника, и
наличието на причинно – следствена връзка между неговото поведение и
причинените вреди, като част от предпоставките за уважаване на предявения
иск. От
назначената по делото медицинска експертиза чието заключение съдът приема, се
установява, че при катастрофата ищцата е получила следните телесни повреди: счупване
на дъгата на 6 - ти шиен прешлен, без разместване; контузия на лява раменна
става; контузия на главата челно вляво. Счупването на дъгата на 6 - ти шиен
прешлен е довело до трайно затруднение на движенията на главата за срок повече
от 30 дни. Останалите телесни повреди са довели да временно разстройство на З.то,
неопасно за живота. По делото няма приложени медицински документи за останали
постоянни увреждания, както и за усложнения на здравословното състояние на
ищцата. Общото й здравословно състояние е добро. При преглед, извършен на
06.01.2021 г., вещото лице е установило ограничен обем на движение при въртенето на главата наляво и надясно от
45 градуса, при норма 60 градуса. Според
експерта, с оглед давността на травмата, ограниченият обем движение на
въртенето на главата ще остане за постоянно. Вещото лице е посочило, че представената
фактура и касов бон за 290 лв. са в причинно- следствена връзка с получените
увреждания от процесното пътно-транспортно произшествие и провежданото лечение.
За останалите два касови бона на стойност 48 лв и 96 лв. експертът не е могъл
да установи за какво са направени разходите; констатирал е, че в касовите
бонове е посочено – „медицински услуги“. По делото няма приложени медицински
документи за начина на протичане и продължителността на възстановителния
период. Според вещото лице, получените увреждания от ищцата нямат
морфологичните особености на телесни повреди, получени от лице, ползвало
обезопасителен колан. При поставен предпазен колан Д. не би получила контузията
в лява челна област. Експертът е посочил, че в приложените документи по делото не
са описани увреждания, които могат да се приемат за специфични от поставен
предпазен колан. Счупването на 6- ти шиен прешлен е без разместване на
фрагментите. Това счупване е зарастнало. От фактурата и касовите бонове експертът
не е могъл да установи дали са направени разходи за закупуване на ортеза/шийна
яка/. В заключението е посочено, че ищцата е имала предхождащи катастрофата
заболявания - дегенеративни промени в
шиен отдел на гръбначния стълб, описани в приложената магнитно-резонансна
томография на шиен отдел на гръбначния стълб от 17.04.2018 г. Няма данни за
провеждано лечение на това заболяване. Според вещото лице, такива заболявания
се лекуват с прием на нестероидни противъзпалителни медикаменти, обезболяваща
терапия, физиотерапия, санаториално лечение. Гореобсъдените
доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на
чл. 432, ал.1 от КЗ – от одобреното от наказателния съд споразумение се
установи, че поведението на водача на л.а. „Фолксваген
Поло“ с рег. № *******е било противоправно и виновно и е предизвикало настъпването на катастрофата,
при която на ищцата са причинени описаните в споразумението телесни повреди, а чрез
заключението на медицинската експертиза бе доказано, че пострадалата е
претърпяла болки и страдания от телесните повреди, установени от наказателния
съд, както и от други телесни повреди, установени от медицинската експертиза,
които са в причинно – следствена връзка с пътно-транспортното произшествие.
При определяне размера на обезщетението
съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на
настъпване на произшествието – 55 г., вида на причинените телесни повреди: счупване
дъгата на шести шиен прешлен, без разместване, довело до трайно затруднение на
движенията на главата за срок повече от 30 дни, и контузия на лява раменна
става, контузия на главата челно вляво, довели до временно разстройство на З.то, неопасно за
живота. Трайното затруднение на движенията на ищцата от средната телесна повреда
е продължило 3 - 3,5 месеца./споразумение по НОХД № 6543/2018 г. на РС –
Пловдив/. Съдът съобрази вида на назначеното лечение - консервативно лечение с
поставяне на шийна яка за 3 месеца/медицинска експертиза, раздел „Изложение“/ и обстоятелството, че
през възстановителния период ищцата е търпяла неудобства в битовото и
хигиенното си обслужване. В медицинските документи по делото липсват данни за
настъпили усложнения при лечението на ищцата. Експертът е посочил, че
здравословното й състояние е добро. От друга страна, при преглед на пострадалата,
извършен на 06.01.2021 г., експертът е
установил ограничен обем на движение при
въртенето на главата наляво и надясно от 45 градуса, при норма 60 градуса. Според
вещото лице, ищцата страда от дегенеративно
заболяване в шийния отдел на гръбначния стълб, предхождащо катастрофата, от
което също е изпитвала болки, несвързани с произшествието. При извършиена
магнитно- резонансна томография на шийния отдел на гръбначния стълб на 17.04.2018г.
е установена дегенеративно ставна и дискова болест с доста изразена стеноза на
канала на нива С5-С6 и С6-С7, без данни за миелопатия /резултат от магнитно –
резонанансна томография на шиен отдел на
гръбначния стълб, разчетен от вещото лице от медицинската експертиза, раздел “Документи
по делото“ – т.10/. При определяне на
обезщетението съдът отчете и силния стрес, както и типичните за катастрофата
негативни емоционални преживявания, които е изпитала пострадалата. Като
съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта
на Ж.в страната през 2018 г., съдът определи обезщетението за неимуществени
вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 26 000 лв. По
предявения иск за имуществени вреди: По делото е
представена фактура № **********/17.04.2018 г. и касов бон към нея, издадени от
„М-тех МДЛ” ЕООД, касов бон от 11.04.2018 г., издаден от АСИМП „Свети
Панталеймон“ ЕООД, и касов бон от 17.04.2018 г., издаден от АСИМП
„Свети Панталеймон“ ЕООД, от които се установява, че след датата на
катастрофата/03.03.2018г./ ищцата е направила разходи за ядрено магнитен
резонанс и медицински услуги на обща стойност от 434 лв. Според вещото лице от
медицинската експертиза, разходите по фактура № **********/17.04.2018 г. и
касов бон към нея са в причинно-следствена връзка с катастрофата. Що се отнася
до разходите по другите два касови бона от 11.04.2018 г. и от 17.04.2018 г.,
издадени от АСИМП „Свети Панталеймон“ ЕООД – от тях не става ясно за какви
конкретни медицински услуги за заплатени сумите, но предвид обстоятелството, че
тези разходи са направени през м.04.2018
г., близо месец след катастрофата, когато е продължавало лечението на ищцата,
съдът приема, че те също са в причинно-следствена връзка с нея. С
оглед на изложените съображения, предявеният иск за имуществени вреди е доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
По възраженията за съпричиняване на вредите: Ответникът
поддържа в хода на делото възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата,
която по време на произшествието била без поставен обезопасителен колан. Възражението
е неоснователно, поради следните съображения: Съгласно чл.
137 а, ал.1 от
ЗДвП, водачите
и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2
и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От
заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, и показанията
на св.М. се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: Лек
автомобил „Фолксваген Поло“ се е движил по АМ „Тракия“ по лявата лента на
южното платно за движение в посока от запад на изток, а пред него се е движел
неизвестен лек автомобил „Мерцедес СLS“. През това време л.а. „Тойота Ярис”, в който се е
намирала пострадалата, е бил спрял в лентата за принудително спиране, като
водачът е стоял извън автомобила до катастрофирал няколко минути преди това бял
микробус. Водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ е забелязал препятствие пред него
на пътя - катастрофиралият бял микробус, но не е реагирал веднага, със
закъснение е задействал спирачната система на автомобила. В този момент водачът
на движещия се пред него л.а „Мерцедес СLS“ също екстремно е
задействал спирачната система. Тъй като водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ се е
движел на дистанция, по - малка от безопасната, е възникнала опасност да се
удари в спиращия пред него лек автомобил, поради което се е наложило да се
отклони надясно, преминал е през дясната лента и е навлязъл в лентата за принудително
спиране, където е настъпил удар между предната лява част на л.а.„Фолксваген
Поло“ и задната дясна част на л.а. „Тойота Ярис”. След удара двата автомобила са
се установили на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед. Ищцата
е седяла на задната седалка на л.а. „Тойота Ярис”, от лявата страна./ св.М./. Според медицинската
експертиза, ищцата е била без поставен обезопасителен колан по време на
катастрофата. Тъй като моторното превозно средство, в което се е намирала - л.а.
„Тойота Ярис”, е било спряло в
лентата за аварийно спиране, а не се е
движело, не е било необходимо да бъде с поставен колан, поради което съдът
намира възражението за недоказано. По
претенцията за законна лихва: Ищцата претендира законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 03.03.2018 г. до
окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава
върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405,
ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на
застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В конкретния случай ищцата
е отправила застрахователна претенция до ответника на 20.02.2019 г., по която
ответникът се е произнесъл на 02.04.2019 г., но срокът за произнасяне е изтекъл
на 20.05.2019 г., до която дата застрахователят е могъл да промени становището
си и да определи обезщетение за ищцата, поради което законна лихва се дължи,
считано от 21.05.2019 г., не и за периода преди тази дата.
По
същите съображения законна лихва се дължи върху обезщетението за имуществени
вреди, считано от 21.05.2019 г., не и за периода преди тази дата.
По разноските:
Ищцата следва да бъде осъден да заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за
вещи лица, съдебно удостоверение и свидетел в размер общо на 178,32 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
По
делото не са представени доказателства за договорено и заплатено от ответника
възнаграждение за адвокат/представени са само пълномощни за адвокат, в които не
е посочен размер на адвокатско възнаграждение/, поради което съдът не присъжда
такива разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адв. В.Н. ***, на основание чл.
38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1139.51 лв., съобразно
уважената част от предявените искове. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
по сметка на СГС, държавна такса върху уважените искове в размер на 1090 лв., а
на СГС разноски за вещо лице в размер на 65.37 лв., съобразно уважената част от
предявените искове.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружествоД.Б.: Ж.и З.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на С.М.Д., ЕГН ********** ***, съдебен
адрес:*** – за адв.
Н., на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 26 000 лв. /обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните телесни повреди: счупване
на дъгата на 6 - ти шиен прешлен, без разместване; контузия на лява раменна
става; контузия на главата челно вляво, настъпили на 03.03.2018 г., по вина на
водача на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № *******– Х.П.М., по време на действие
на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 21.05.2019 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 40 000 лв., и в частта, в която се претендира законна лихва
за периода 03.03.2018 г. – 20.05.2019 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружествоД.Б.:
Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, да
заплати на С.М.Д., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 434
лв. /обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение по фактура №
**********/17.04.2018 г. и касов бон към нея, издадени от „М-тех МДЛ” ЕООД, и по
касови бонове от 11.04.2018 г. и от 17.04.2018г., издадени от АСИМП „Свети
Панталеймон“ ЕООД, които вреди са причинени по вина на водача на л.а.
„Фолксваген Поло“ с рег. № *******– Х.П.М., по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 21.05.2019 г. до окончателното изплащане, като претенцията за законна лихва в частта
за периода 03.04.2019 г. – 20.05.2019 г., като неоснователна ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.М.Д. да заплати на „Застрахователно акционерно дружествоД.Б.: Ж.и З.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на на
178,32 лв., съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружествоД.Б.:
Ж.и З.“ АД да заплати на В.Н. ***, адрес за призоваване:
гр. София, гр. София, ул. „*******, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 1139.51
лв., съобразно уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружествоД.Б.:
Ж.и З.“ АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, държавна такса в размер на 1090
лв. върху уважените искове, а на СГС разноски за вещо лице в размер
на 65.37 лв., съобразно уважената част от предявените искове.
Решението е
постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника –
Агенция “Пътна инфраструктура“ с адрес
за призоваване: гр.София, пл.“Македония“ № 3.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: