Р Е Ш Е Н И Е 260040
гр. Пазарджик, 25.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на седемнадесети септември.....…………………………
през две хиляди и двадесета година..............................
в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря
К. Кентова…..…….........…… .и в присъствието на
прокурор………..…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия Албена Палова…..….... в.
гр. дело № 524 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 610/24.06.2020 г., постановено по
гр.д. № 3365/2019 г. Пазарджишкият районен съд е приел за установено в отношенията
между страните, че Т.Г.Б., ЕГН ********** ***, дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., сумата от 496 лв.,
предоставена по договор за паричен заем № 2577808 от 14.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 04.04.2019 г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1461/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като
е отхвърлил иска за главница за разликата над 496 лв. до предявения размер от 1
069,50 лв.
Отхвърлил е предявените
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
„Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б.,
против Т.Г.Б., ЕГН ********** *** искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца договорна лихва в
размер на 23,82 лв. за периода от 05.08.2016 г. до 09.09.2016 г., неустойка в
размер на 307,60 лв. за периода от 12.08.2016 г. до 09.09.2016 г. и обезщетение
за забава в размер на 296,49 лв. за периода от 06.08.2016 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1461/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Осъдил е Т.Г.Б. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б.,
разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 48,52 лв.,
депозит за вещо лице в размер на 58,44 лв., депозит за особен представител в
размер на 101,92 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 29,22 лв.,
както и разноски по ч.гр.д. № 1461/2019 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик за държавна такса в размер на 9,92 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 21,91 лв.
Против така
постановеното решение в закщонния срок е постъпила въззивна жалба от адв.К. Р. ***
в качеството й на особен представител на Т.Б. против уважената част от исковете
с посочени оплаквания за незаконосъобразност. Основният
аргумент е, че цесията не е съобщена надлежно на длъжника, тъй като в съдебното
производство той се представлявал от особен представител и лично уведомяване на
длъжника не е извършено нито по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, нито чрез лично
връчване на препис от исковата молба с доказателствата. Твърди се, че
уведомяването чрез особен представител нямало за последица уведомяване на
длъжника, тъй като особените представители нямали представителна власт да
получават материалноправни изявления от името на представлявания. Искането е
решението да бъде отменено в обжалваната част, вместо което да бъде постановено
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира заплащане на възнаграждение за особен представител по внесения
депозит.
В законния срок не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба. Становище по спора е взето с молбата, депозирана
на 09.09.2020 г., като искането на страната е въззивна жалба да бъде оставена
без уважение, с присъждане на разноски, за което е представен списък на
разноските.
Окръжният съд след като се запозна с твръденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени писмено и лично в проведеното открито съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата
си молба против Т.Б. ищецът „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е твърдял, че на 14.06.2016 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в качеството на заемодател и ответника Т.Г.Б. в качеството на
заемател е сключен договор за паричен заем № 2577808, по силата на който
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя заем в размер на 2 400
лв., а заемателят се е задължил да върне сумата, ведно с договорна лихва в
размер на 121,68 лв., на 12 равни седмични погасителни вноски, всяка от които в
размер на 210,14 лв. като падежът на първата погасителна вноска е 24.06.2016
г., а на последната – 09.09.2016 г. Твърди, че заемателят се е задължил в
тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение на
задълженията си – две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на
конкретно посочени в договора условия, или банкова гаранция с бенефициер
заемодателят. Тъй като заемателят не е предоставил на заемодателя нито едно от
уговорените обезпечения, дължал неустойка в размер на 738,24 лв., платима на 12
равни седмични вноски в размер на 61,52 лв., всяка на падежните дати съгласно
погасителния план на договора за заем. Така общият размер на погасителната
вноска възлизал на 271,66 лв.
Твърдял е, че заемодателят е
изпълнил задължението си да предаде на заемателя отпуснатата в заем сума, като
договорът има силата на разписка за получаване на сумата, но ответникът не е
изпълнил задължението си да върне предоставената в заем сума, като бил заплатил
единствено сума в размер на 1 904 лв.
Твърдял е, че на 01.08.2017
г. вземането по договора за заем му било прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт“
АД по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което ответникът да се считал за
уведомен с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.
За сумите, дължими по
договора за кредит, в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1461/2019 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, ищецът предявил на иск за установяване на
вземанията по договора за паричен заем, както следва: за главница в размер на 1
069,50 лв., договорна лихва за периода от 05.08.2016 г. до 09.09.2016 г. в
размер на 23,82 лв., неустойка за периода от 12.08.2016 г. до 09.09.2016 г. в
размер на 307,60 лв. и обезщетение за забава за периода от 06.08.2016 г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в
размер на 296,49 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задълженията. Претендирал е
разноските.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Т.Г.Б. чрез особения си представител адвокат Р. е оспорила
исковата претенция по основание и размер. Твърдяла е, че не била уведомен за
извършената цесия преди завеждане на делото, а в производството по делото
ответникът се представлявал от особен представител, поради което уведомяването
чрез него не било надлежно извършено. Направила е възражение за
неравноправност, респективно недействителност на клаузите за неустойка и ГПР.
Установява се от събраните по делото доказателства, че
с договор за паричен заем № 2577808 от 14.06.2016 г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и Т.Г.Б. като заемател, заемодателят
се е задължил да предостави на ответника сумата от 2 400 лв. в заем, а
ответникът се е задължил да я върне на заемодателя в срок от 12 седмици на 12
равни погасителни вноски, всяка от които в размер на 210,14 лв., дължими на
посочени в договора падежни дати, при фиксиран ГЛП в размер на 40 % и ГПР в
размер на 45,43 %. Общият размер на всички плащания по договора е 2 521,68
лв. Страните са се споразумели с подписване на договора за паричен заем да се рефинансира
текущият заем на заемателя по договор за паричен заем № 2531206, като
заемодателят прихваща задълженията по същия в размер на 731,58 лв. и това
задължение се погасява изцяло. Съгласили са се остатъкът от заемната сума да се
изплати на заемателя като договорът има силата на разписка. С подписване на
договора заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на
сключването му, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две
физически лица – поръчители или банкова гаранция, които да отговарят на
конкретно посочени в договора условия. При неизпълнение на това задължение
заемателят дължал неустойка в размер на 738,24 лв., платима разсрочено, заедно
с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер
на 61,52 лв.
С Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на продавач и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД в качеството на купувач, страните по него са се споразумели, че
продавачът прехвърля на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от
продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които
вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част
от договора, считано от датата на неговото съставяне, срещу заплащане на
покупна цена, която е определена в съответното Приложение № 1.
С Приложение № 1
от 01.08.2017 г. към Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.11.2010 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлил на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД вземането по процесния договор за паричен заем с остатък на
дължимата сума към датата на продажбата 1 515,65 лв., включващ всички
непогасени задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности, включително и с изтеклите лихви към датата на подписване на
приложението.
Установено
е още, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници (кредитополучатели, солидарни
длъжници, поръчители и всички трети задължени лица) по всички вземания на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които
дружеството е цедирало съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като цедент и „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД като цесионер, което се установява от приложеното по делото
пълномощно.
Установява се от доказателствата по делото, че на
01.08.2017 г. и 07.08.2019 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в
качеството на пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е изпратил на ответника
уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за паричен
заем, но същите са върнати в цялост с отбелязвания „непотърсен“ и „няма такова
лице на адреса“.
За изясняване на спора от фастическа страна по делото
е назначена и изслушана икономическа експертиза, от която се установява, че в
счетоводно-информационната система на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е налична
информация за заплатени от Т.Г.Б. суми по договора за паричен заем в общ размер
на 1 904 лв. След прехвърляне на вземането на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД няма данни за постъпили плащания по договора. Остатъкът от задължението по
договора за паричен заем е общ размер на 1 401,32 лв., от които: главница
в размер на 1 069,50 лв., договорна лихва в размер на 23,82 лв. и
неустойка в размер на 307,60 лв. Сумата на лихвата за забава, дължима
вследствие на забавено плащане, е в размер на 282,77 лв.
Експертизата е приета в съдебно заседание и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.
На
22.08.2019 г. ищецът е депозирал в деловодството на Пазарджишкия районен съд
искова молба против Т.Б. за установяване съществуването на задължението по договор за
паричен заем № 2577808 от 14.06.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда,
за което е издадена заповед № 856/05.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1461/2019 г. по
описа на ПРС. Към исковата молба, наред с доказателствата за сключването на
договора и прехвърлянето на задължението с договор за цесия, е приложено и
уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт“ чрез АД до „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД Т.Б. за извършената цесия, съдържащо информация за размера на
дълга и данните на настоящия кредитор. Длъжникът е приканен да заплати
задължението в срок от 5 дни от получаване на поканата.
Районният съд е изпратил
препис от исковата молба и приложенията до ответника Б., но на 31.10.2019 г.
призовката е върната в цялост с отбелязване, че лицето е търсено на 6 различни
дати и не е намерено на посочения адрес. С разпореждане № 14871/01.11.2019 г.
ПРС е разпоредил призоваването и връчването на книжата да стане по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК чрез залепване на уведомление на адреса на лицето, а с
определение № 3745/27.12.2019 г. е назначил особен представител на ответника Б.
в лицето на адв.К. ***, на която на 06.01.2020 г. е връчен препис от исковата
молба, ведно с приложенията към нея, между които и уведомителното писмо за извършената
цесия.
Въз основа на така приетото
за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно
и допустимо, тъй като не се констатират пороци, обосноваващи неговата нищожност
или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната
жалба е неоснователна по следните съображения:
Единственият довод във
въззивната жалба е, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия,
тъй като до неговото знание лично не е достигнало уведомление в този смисъл.
Възражението е неоснователно. В конкретния случай по
делото е приложено пълномощно, с което старият кредитор е упълномощил новия да
уведоми длъжниците от името на първия за прехвърлянето на вземанията. В своята
практика ВКС трайно и последователно приема, че такова упълномощаване е валидно
и допустимо и не нарушава императивната норма на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Именно
поради това уведомление,
изходящо от предишния кредитор или упълномощено от него лице, но приложено към
исковата молба на новия кредитор и достигнало до длъжника с връчването на
същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и
това обстоятелство следва да бъде съобразено във висящото исково производство
на основание чл.235 от ГПК.
Спорен в случая е въпросът дали препис от искова молба с приложено към нея уведомително писмо за извършената цесия, изходящо от стария кредитор, може да бъде връчен надлежно на назначен по делото особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК и дали такова връчване би произвело действие на цесията в отношенията между длъжника и новия кредитор.
На съдебния състав е известна практиката, формирана предимно от решения на районните съдилища, съгласно която при наличието на връчване на уведомление за извършена цесия, извършено на особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, то не може да породи действие на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. В съответствие с това разбиране е и решение № 74/27.07.2017 г., постановено по в.т.д. № 154/2017 г. по описа на Бургаския апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 567/18.09.2018 г. по дело № 3153/2017 г. по описа на ВКС, като мотивите на решението на БАС почти дословно се възпроизвеждат във всички решения на районните съдилища. Следва да се отбележи обаче, че в изложението към касационната жалба не е формулиран единствено относимият в случая въпрос дали представлява надлежно съобщаване на длъжника уведомление за цесията, изхождащо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера, връчено на особен представител, назначен при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, поради което и ВКС не се е занимал с този съществен за изхода на спора въпрос.
В Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г. обаче ВКС приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В мотивите на своето решение ВКС приема, че на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал.1-5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС /Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр.д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г.о. и др./ се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал.1-5 – отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.
Независимо, че в цитираното решение се обсъжда валидността на материалноправно изявление за предсрочна изискуемост, направено от банката чрез връчване на уведомление към искова молба, връчена на особен представител, назначен при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че мотивите на това решение на ВКС се отнасят в пълна степен за уведомление за извършена цесия, връчено по аналогичен начин. Смисълът на разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД е максимално да бъде охранен интересът на длъжника и да не се дава възможност на кредитора да злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия. В конкретния случай кредиторът двукратно е направил опит да изпрати уведомление за сключения договор за цесия лично до длъжника: първия път уведомлението е изпратено чрез куриер „Лео експрес“ и обратната разписка е върната с отбелязване, че няма връзка с получателя, а втория път уведомлението е изпратено отново чрез куриер „Лео експрес“ и обратната разписка е върната с отбелязване „Няма такова лице на адреса, няма посочен телефон за връзка“. И в двата случая длъжникът не е проявил активност да потърси пратките, за които е известен. Ако кредиторът беше решил да уведоми ответника за извършената цесия с нотариална покана и той не е намерен на адреса, посочен от него при сключването на договора, и в този случай нотариусът приложи разпоредбата на чл. чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал.1-5, уведомлението за извършената цесия щеше да се счита за редовно връчено, без реално да е достигнало до знанието на длъжника.
В настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването на договора адрес и към момента на образуване на исковото производство, поради което на основание чл.47, ал.6 от ГПК за най-пълното охраняване на неговия интерес съдът му е назначил особен представител в лицето на адв. Р. ***, която е получила препис от исковата молба с всички приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо за извършената цесия; добросъвестно е подала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, като е направила правоизключващи възражения и е взела участие в делото до края на устните състезания пред въззивния съд, т.е. правата на длъжника са били изцяло охранени.
Да се приеме в този случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на страните пред закона, закрепен в чл.9 от ГПК. В правната теория господства мнението, че особеният представител разполага с всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител, с изключение на правото на разпореждане с предмета на иска, т.е. той не може да прави валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска или отказ от обжалване. Няма пречка обаче той да приема материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало правоотношение между представлявания и ищеца, т.е. между страните в процеса. Очевидно това становище е застъпено и в цитираното по-горе решение на ВКС, в което е направена аналогия между приеманото за валидно направено изявление за предсрочна изискуемост на вземането, което не е достигнало лично до знанието на длъжника, а е прието за такова по силата на законна фикция за надлежно връчване, закрепена в чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал.1-5 от ГПК. По аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че особен представител, назначен от съда за охраняване правата на длъжника в граждански процес, провеждан по общия ред, действащ в защита на интересите на ответника под прекия надзор на съда, може надлежно да получава материалноправни изявления от ищеца, свързани със съществуващото между страните правоотношение, в това число и уведомление за извършена цесия, като единственото ограничение за особения представител е да извършва действия на разпореждане с предмета на делото. В настоящото производство е безспорно установено, че ответницата е сключила валиден договор за заем, по който в противоречие с поетото задължение не е погасила изцяло нито на първоначалния, нито на новия кредитор и за нея не би имало никакво значение на кой от двамата кредитори ще изпълни, т.е. нейните права и интереси не се накърняват по никакъв начин.
По
изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед
изхода на спора в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следва да бъдат
присъдени деловодни разноски за тази инстанция съгласно приложения списък по
чл.80 от ГПК в размер на 450 лв., от които 350 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 100 лв. – внесен депозит за особен представител за въззивната
инстанция.
Като взе
предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 610/24.06.2020 г., постановено по гр.д. № 3365/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Т.Г.Б., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Д.Б.Б., 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляващи деловодни разноски за въззивна инстанция.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. К.Р. *** възнаграждение за особен представител в размер на 100
/сто/ лева по внесения депозит по сметка на Пазарджишкия окръжен съд на
20.07.2020 г. /лист 13 от
в.гр.д. № 524/2020 г. по описа на ПОС/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: