Решение по дело №300/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 179

 

гр. Силистра, 29.05.2019г.

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА

 

АНД № 300 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда  на чл.59 – чл.63 ЗАНН.

            Образувано е по жалба на „В. О.“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от управителя В. А. Ч., против Наказателно постановление № 19-000939/18.03.2019г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на ТД-жалбоподател, на основание чл.415в, ал.1 КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер 300 (триста) лева за нарушение на чл.262, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.

В жалбата са изложени доводи единствено в насока несъобразеност изискванията на чл.27 ЗАНН досежно определяне размера на наложеното административно наказание. Посочено е, че същото е явно несправедливо и следва да се намали до размера на законоустановения миниум от 100 лева. Моли се за намаляване размера на имуществената санкция. Пред съда жалбата се поддържа в писмено становище чрез упълномощен процесуален представител, изразяващ позицията, че от страна на наказаното ТД не се оспорва фактическата обстановка при установяване на нарушението, а се иска единствено намаляване размера на имуществената санкция до минималния такъв.

            Административнонаказващият орган при Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище за пълна съобразеност на процесното НП с изискванията на процесуалния и материалния закон. Счита, че непосочването на мотиви в атакуваното постановление не се явява такъв порок, който да води до незаконосъобразност на НП. Обстойно посочва – вече в хода на съдебните прения, какви са били съображенията на АНО за налагане максималния размер на санкцията, предвидена в чл.415в, ал.1 КТ.

Районна прокуратура-С., при редовност на призоваване, не се представлява, не е депозирано становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.

            Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка доводите на страните и въз основа на закона, намира за установено следното:

            На 07.03.2019г. св.П. и св.Д. –двете на длъжност „главен инспектор“ при Д “ИТ“- С., извършили проверка относно спазването изискванията на трудовото законодателство и на тези за здравословни и безопасни условия на труд в обект на „В. О.“ гр. Д, ЕООД, ЕИК  – газ–бензиностанция, намираща се в с.С., общ.К., обл.С.. Установили, че там работи лицето Б. И. Н., по силата на сключен с ТД трудов договор № 524/14.01.2019г., и изпълнява длъжност „обслужващ газ-бензиностанция“. При проверката на графика за работа и ведомостите констатирали, че работникът е на петдневна работна седмица, като за почивните дни – събота и неделя през месец февруари е полагал труд, който не му бил заплатен. От извършеното изчисляване на този извънреден труд се изяснило, че за посочения месец работникът е отработил 48 часа, което било отразено и в съставения на 18.03.2019г. протокол за извършената проверка. На същата дата, в присъствието на упълномощено да представлява дружеството лице – С. М., св.П. съставила АУАН № 19-000939/18.03.2019г.  за нарушение изискването на чл.262, ал.1, т.2 КТ. До издаване на процесното НП пред контролните органи бил представен РКО от 25.03.2019г. за изплащане на дължимото трудово възнаграждение в размер 97.76 лв. С наказателното постановление, възпроизвеждащо фиксираните в АУАН обстоятелства и правната им квалификация, е наложена имуществена санкция по реда на чл.415в, ал.1 КТ – за маловажно нарушение, в максималния размер от 300 лева. Наказващият орган не е изложил никакви доводи поради какво е счел, че точно този размер се явява съобразен с изискванията на чл.27 ЗАНН и с целите на наказанието въобще.

            При проследяване спазването изискванията на закона откъм сроковете за съставянето на АУАН и издаването на НП, както и досежно компетентността на съответните длъжностни лица, не се установяват нарушения. Съдът отчита, че фиксираната на наказателното постановление дата на неговото издаване – 18.03.2019г., вместо посочената по-долу 27.03.2019г, се дължи на техническа грешка, тъй като е видно че АУАН е издаден на 18.03.2019г., а на 25.03.2019г. е представен документ от наказаното ТД за изплатения извънреден  труд, отчетено като новонастъпил факт от АНО преди издаването на постановлението на 27.03.2019г.

По отношение факта на извършената административна простъпка, намерила израз в ненавременното заплащане на положения от работника Ниази извънреден труд, не се спори, а и същият е установен по несъмнен начин при съпоставяне и анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Налице е правилно приложение на материалния закон откъм квалифициране на деянието, като АНО е мотивирал преценката си за наличието на маловажен случай по смисъла на чл.415в, ал.1 КТ в издаденото от него наказателно постановление.

Същевременно не е фиксирано по никакъв начин поради какви съображения е прието, че тази санкция следва да е в нейния максимален размер. След като обвинението, в това число и административното такова, представлява единство между факти и квалификация, следва да съдържа и онези факти, които очертават преценката и позицията на наказващия орган за адекватността на наказанието като размер, и което да визира, че именно това по размер наказание е справедливото. Налагането на наказанието не следва да е самоцел, тъй като тогава придобива характер на репресия. Съгласно чл.27, ал.2 ЗАНН, „при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя“. В случая макар да се касае за юридическо лице и обективната отговорност на този правен субект, същият се явява равнопоставена страна в процеса и следва да е запознат с всички данни, свързани с ангажиране на отговорността му още към момента на издаване на НП. Настоящият съдебен състав не приема изградената, меко казано, некоректна практика на АНО едва в хода по съществото на спора пред съда да визира, и то подробно, всички онези съображения, според които е приел, че се следва максималното наказание. След като тези доводи могат да бъдат изразени във въззивното производство, то е могло да бъдат посочени и в НП на още по-голямо основание, тъй като представляват част от обвинителната позиция срещу която нарушителят има право да се защитава. Така възприетият подход на наказващия орган накърнява принципа за равнопоставеност и на правото на защита, и налага съмнение, както бе посочено по-горе, за преднамерена репресия, а не за справедливо наказание.

По горните съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-000939/18.03.2019г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на „В. О.“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от управителя В. А. Ч., на основание чл.415в, ал.1 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер 300 (триста) лева за нарушение на чл.262, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция до минималния такъв от 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Силистра, по реда на Административно процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: