Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 16.10.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 457 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба,
депозирана от Н.Ц., поставен под ограничено запрещение и действащ със
съгласието на попечителя му А.Ц. против Ч. и М. И..
В исковата молба се сочи, че ищецът е с умствената изостаналост още от
дете. С Решение № 255 от
03.12.2018 год., постановено по гр.д. № 241/2018 год. и влязло в сила на 28.12.2018 год., бил поставен под ограничено
запрещение. Поради това общинската администрация на община Кюстендил назначила дъщеря му А.Н.Ц., ЕГН **********, за негов попечител. Въпреки здравословното
си състояние на 7 май 2015 год. продал
на Ч.Н.И. собствения
си недвижим имот, а именно: Поземлен имот с площ от 890 кв.м.,
находящ се в село Гърляно, община Кюстендил, област Кюстендил,
съставляващ УПИ IV-234, в квартал 27 по действащия план на село
Гърляно, при съседи: улица, УПИ I- 162, УПИ III- 163 и УПИ
V-164, за сумата от 1650 лева. Договорът бил
материализиран в Нотариален акт №
167, том I, рег. № 2516, д. № 138/2015 год. на Нотариус Б.А. - рег. № 325 на НК. Съгласно Скица на поземлен имот №
15-277599-29.03.2019 год., изд. от СГКК гр. Кюстендил понастоящем имотът бил с идентификатор № 18352.501.382, находящ се в село Гърляно, община Кюстендил, област Кюстендил, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-1228/13.06.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на ПИ: с. Гърляно, ул. Гърляно; площ 879 кв.м.; трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до
Твърди
се, че към датата на сделката Ч.И. бил семеен и придобил описания имот в режим на семейна имуществена
общност (СИО) с М.Г.И., ЕГН **********.
Заради това претенцията е насочена и против нея.
Ответниците,
макар и да знаели за зависимостта на ищеца към алкохола и заболяването, което
имал, се съгласили да придобият имота, въпреки че сделката не била съвместима с общоприетите житейски норми за справедливост
и добросъвестност.
Доколкото
продажбата на имота била на цена
под данъчната оценка ищецът
търпял загуба, която не желал и не очаквал.
При
сключването на сделката г-н И. използвал и недостига на материални средства, които имал ищецът, за да
закупи процесния имот.
В
тази връзка при извършване на продажбата били накърнени добрите нрави, което било обективно основание за нищожността на сделката - чл. 26,
ал. 1, предложение 3 от ЗЗД.
Поради
горното се иска (след уточнението на исковата молба) да бъде
постановено решение, с което на основание чл. 26, ал. 1, предложение 3
от ЗЗД съдът да обяви нищожността на
договора за продажба на Поземлен имот с площ от 890 кв.м., находящ се в село Гърляно, община
Кюстендил, област Кюстендил,
съставляващ УПИ 1Х/-234, в квартал 27 по действащия план на село
Гърляно, при съседи: улица, УПИ I-162, УПИ III- 163 и УПИ
V-164, а съобразно Скица на поземлен имот №
15-277599-29.03.2019 год., изд.
от СГКК гр. Кюстендил: Поземлен имот с идентификатор № 18352.501.382 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1228/13.06.2018 год.
на Изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в село Гърляно, община Кюстендил, област Кюстендил,
адрес на ПИ: с. Гърляно, ул. Гърляно;
площ 879 кв.м.; трайно предназначение
на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
Претендират се
сторените деловодни разноски.
Ответните
страни в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали писмен отговор, като сочат, че искът
е допустим, но неоснователен и
оспорват обстоятелствата, на които се основава. Твърдят, че с ищеца се познават от години. Били съседи по
имоти. Притежавали поземлен имот с
идентификатор 18352.501.380, а ищецът
бил съсобственик, заедно с Община Кюстендил, на процесния поземлен имот с идентификатор 18352.501.382, както и
изключителен собственик на съседния поземлен имот с идентификатор
18352.501.381. Преди години се
оказало, че при строителството на оградата на южната граница на имота им, са навлезли в съседния имот с идентификатор М18352.501.381. Мислели, че той е общинска собственост и пожелали да го закупят, но
се оказало, че той е собственост на ищеца и Община Кюстендил. Обърнали се
към ищеца с предложение той да изкупи
дела на Общината, след което да им продаде целия имот. Така и направили. С договор за покупко-продажба на общински недвижим имот по реда на ЗОС рег.индекс
Д-00-225/17.04.2015 г. Община Кюстендил
продала на ищеца за сумата от 4620.00 лева притежаваните 591.00 кв.м. от имота. Тъй като ищецът не
разполагал със средства, а и уговорката
им била след това да им продаде целия имот, сумата от 4620.00 лева, както и сумата от 92.40 лева /2 % режийни
разноски/, а така също и сумата от 92.40
лева /2% данък при придобиване на недвижим имот/ били осигурени и заплатени от тях. Разбрали се, че при изповядването
на сделката ще му заплатят и сумата от 1650.00 лева. това станало на 07.05.2015
г., когато бил съставен и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 167, том 1, рег.№ 2516, дело № 138 от
Във връзка с процедурите
пред Община Кюстендил ищецът упълномощил ответника И. да го представляваме пред Община Кюстендил, с пълномощно
с удостоверен подпис рег.№ 2631 от 15.05.2014 г. и с пълномощно с удостоверен подпис рег.№ 919 от 19.02.2015 г.,
и двете по описа на Нотариус с рег.№
325 на НК. С декларация с удостоверен подпис рег.№ 2724 от 26.05.2016 г., пред
Нотариус с рег.№ 325 на НК е декларирал определени обстоятелства.
След като сключили сделката за имот с идентификатор 18352.501.382
ищецът предложил да закупят и имот с идентификатор 18352.501.381
за сумата от 4300.00 лева. Тъй като ищецът имал задължение в размер на 1371.99 лева към ЧСИ Е. Х. по изп.д. №
115/2012 г., уговорката била да
погасят това задължение и при сключване на сделката да му платят остатъка от 2928.01 лева. Така и
направили, като на 26.05.2016 г. бил съставен договор в т.см., материализиран в
Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 58, том 2, рег.№ 2723, дело № 193 от
Твърди се, че страните
винаги били в много добри отношения. Ищецът живеел сам и сам се грижел за себе си. През всичките тези години му помагали както с пари, така и в натура.
Проблем в отношенията им се появил когато
дъщеря му разбрала за описаните разпоредителни сделки. Именно заради това било заведено и делото за поставянето на ищеца под запрещение. Това било направено с цел
разваляне на двете сделки.
Твърди се, че ищецът
никога не се е водил на психиатричен учет, не е бил освидетелстван, не е бил лекуван от някакво психиатрично заболяване.
Обичал да пие, но когато бил трезвен можел сам да
ръководи действията и постъпките си, както и да защитава интересите си.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва от
ответната страна.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
По силата на договор за продажба на Поземлен имот с площ от 890 кв.м., находящ се в село Гърляно, община
Кюстендил, област Кюстендил,
съставляващ УПИ IХ/-234,
в квартал 27 по действащия план на село
Гърляно, при съседи: улица, УПИ I- 162, УПИ III- 163 и УПИ
V-164, а съобразно Скица на поземлен имот № 15-277599-29.03.2019
год., изд. от СГКК гр.
Кюстендил: Поземлен имот с идентификатор № 18352.501.382 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1228/13.06.2018 год.
на Изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в село Гърляно, община Кюстендил, област Кюстендил,
адрес на ПИ: с. Гърляно, ул. Гърляно;
площ 879 кв.м.; трайно предназначение
на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
Имотът понастоящем е с
идентификатор 18352.501.382, видно от приложената Скица № 15-277599-29.03.2019
г.
Неговата данъчна оценка е
в размер на 1762,20 лв., видно от приложеното Удостоверение от 29.03.2019 г.
По делото не е спорно, че
към 07.05.2015 г., а и понастоящем ответници са съпрузи по силата на сключен
граждански брак.
Видно от доказателствата
на л. 67-69, 120-135 от делото Н.Ц. ***, за който заедно с имот № 163 е отреден
УПИ IV-234, в кв. 27 по плана на с. Гърляно, целият с площ от 890 кв.м. за
сумата от 4620 лв.
Че придаваемото място
било заплатено от ответниците се установява с приложената по делото декларация
с нот. заверка рег. № 2724/26.05.2016 г. и платежен документ от 14.04.2015 г.
По делото е приобщен и
заверен препис от материалите по нот.д. № 138/2015 г., нот.д. №193/2016
г.,както и преписката по закупуването на УПИ IV-234, в кв.
27 по плана на с. Гърляно.
Събрани са и гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите П. Х., Р.Р., Б.А. и М. М..
От приложеното по делото
съдебно решение от 03.12.2018 г., постановено по гр.д. №241/2018 г. на КОС се
установява, че Н.Ц. е бил поставен под ограничено запрещение.
В Удостоверение изх. №
11-03-20/29.01.2019 г. е отразено, че за А.Ц. е назначена за негов попечител.
Прието и заключение по
допусната съдебно психиатрична експертиза, според което към 07.05.2015 г.
освидетелстваното лице Н.Ц. е бил със съхранена дееспособност.
Останалите писмени документи не променят
крайните изводи на съда, поради което не се налага подробната им оценка.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните изводи:
Основен
принцип в облигационното право е свободата на договарянето. Като негов коректив
в чл. 26 – 33 от ЗЗД е уредена недействителността на договорите.
Тя обаче е родово понятие, което включва два
вида недействителност: нищожност
и унищожаемост на сделките.
Нищожността на
договора представлява засягането му от най-тежък порок, поради което той е
напълно негоден да породи желаните от страните правни последици. Режимът на
нищожността се определя от закона, а не от волята на страните (Решение от
26.01.1999 г. по в.а.д. № 25/1998 г., АС БТПП; Решение от 24.01.1995 г по
м.а.д. № 57/1993 г., АС БТПП).
Съгласно чл.26,
ал.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и
договорите върху неоткрити наследства, а ал.2 на чл.26 от ЗЗД сочи, че нищожни
са и договорите, които имат невъзможен предмет, при които липсва съгласие,
предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.
Според правната теория нищожни поради
противоречие с добрите нрави са сделките, които по своето явно съдържание, по
външно установими мотиви за сключване противоречат на етичните правила, като не
е необходимо страните по сделката да знаят за тези правила (проф. В. Таджер
"Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ", стр. 254).
По естеството си „добрите нрави“ представляват
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл.
26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях
(в този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
1/2009 г., ОСTK). Съдържанието на понятието "добри нрави" следва да
се търси в обективните морални категории, които са възприети в обществото, но
поради своя социално-етичен характер не са скрепени със закон и основно са
свързани със забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото
неравностойно възрастово, социално, здравословно или материално положение (така
Определение № 898 от 21.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., I г. о.,
ГК).
Съставът на чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД е бланкетен, т.е. при прилагането му следва да се конкретизира
неписано правило, което тя нарушава, и да се прецени дали то се включва в
тесния обхват на понятието „добри нрави“ по смисъл на закона. Тук ищецът
прецизира, че зависимостта на
ищеца към алкохола и заболяването, което имал-умствената изостаналост, респ. продажбата на имота на цена под данъчната оценка,
използването на недостига на материални средства у ищеца, опорочавали процесната сделка, с което тя не била съвместима с общоприетите житейски норми за справедливост
и добросъвестност.
Действително, най-типичната форма на увреждане е нееквивалентността
на престациите. Според данните в нотариалния акт обаче, продажната цена по
атакуваната сделка е в размер на 1650 лева. Не са ангажирани доказателства за пазарната
цена на продадения имот, но данъчната му оценка към датата на сделката е била
1658,50 лв. Допълнително са ангажирани доказателства, че с Договор от
14-04-2015 г. ищецът е придобил 591 кв. м. от имот частна общинска собственост
№ 234, за който, заедно с имот № 163 е отреден УПИ IV-234 от кв. 27 на с.
Гърляно за сумата от 4620 лв. не e оспорено твърдението,
че тази сума е заплатена от ответниците за сметка на ищца, като именно УПИ IV-234
от кв. 27 на с. Гърляно е и предмет на прехвърлителната сделка, атакувана в
случая. Че придаваемото място
било заплатено от ответниците се установява и с приложената по делото
декларация с нот. заверка рег. № 2724/26.05.2016 г. и платежен документ от
14.04.2015 г.
При тези обстоятелства
съдът счита, че не може да бъде обоснован извод за нееквивалентност на
престациите, увреждаща интересите на ищцата. За да е налице такова увреждане,
пазарната цена следва значително (т. е. в пъти) да надвишава договорната такава
- в този смисъл са: решение № 834/26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 136/2009 г.,
І г. о., ГК решение № 615/15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., ІІІ г.
о., ГК по чл. 290 ГПК и др. В
същото време с Решение № 452 от
25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г., ГК, I ГО на ВКС се дава яснота,
че при сключване на договор за покупко-продажба на един имот е възможно
договорената цена да е равна на данъчната оценка, независимо че е по-ниска от
пазарната такава, в което се изразява свободата на договаряне на
съконтрахентите, но от друга страна трябва да е налице известна еквивалентност
на насрещните престации, за да не бъдат накърнени добрите нрави, т.е. законът
дава рамката на договаряне. При тези рамки, обективирани в действащото право,
предвид и доказателствата по делото, не може да се приеме, че е налице
неквивалетност на престациите.
Наведени са доводи от ищеца и за
това, че сделката е сключена от него като
дееспособно физическо лице, което обаче не е могло да разбира и ръководи
действията си поради увредено психическо състояние с оглед психично заболяване –
умствена изостаналост и налична алкохолна зависимост. Тези доводи също не могат
да бъдат споделени, т.к. в заключението по приетата съдебно психиатрична
експертиза не се извежда подобно обстоятелство. Експертът сочи, че няма данни
ищецът да е бил регистриран от психиатричните служби като лице
с психично разстройство. Категорично е установено, че към датата на сделката не
е била предприета процедура за оценка от ТЕЛК по повод на налично такова. В
периода 2011 г. – 2018 г. няма регистрирани прегледи при специалисти и не е
диагностицирано психично разстройство. Няма данни за назначена и осъществена
медикаментозна терапия. Вещото лице сочи, че освидетелствания е с правилно
биологично развитие. Няма данни за налични трайни промени на съзнанието, които
да са наложили лечение до датата на освидетелстването му през 2018 г., когато е
бил поставен под ограничено запрещение, в резултат на настъпили конгитивни
разстройства и личностен упадък в следствие на алкохолна употреба. Но към
07.05.2015 г. липсват медицински данни за промяна в психичното функциониране,
различно от обичайното, заради което изводът на експерта е, че към този момент
той е можел да ръководи и разбира постъпките си, респ. е бил със съхранена
дееспособност. Този извод не е разколебан и от другите доказателства по делото.
Няма данни и за
установена тежка алкохолна зависимост, водеща до
невъзможност да разбира и ръководи постъпките си към процесния момент, която да
обоснове обратен извод. Правно релевантна е неспособността да се разбират или
ръководят действията при извършването на сделката. От съдържанието на договора тук не се установява към датата на
сключването му лицето да е било с опорочена воля, поради алкохолно опиянение
или друго временно състояние, възпрепятстващо го да формира адекватна преценка
или да изрази воля дали желае да настъпят правните последици на сключваната сделка.
Действително свидетелят Радков сочи, че има ли алкохол ищецът пие, при което
става буен, “..крещи, вика, хвърля“, но при изповядането на сделката не е имал
подобно поведение по разказа на свидетелите А. и Манева. От показанията им се установява, че той многократно е участвал в
нотариални производства, като липсват доказателства, че не е бил годен да
ръководи постъпките си. Дори и да е страдал от алкохолна
зависимост, за което се съдържа индиция в събраните гласни доказателствени
средства, не се установява при подписване на договора пред нотариус да е бил в
тежко алкохолно опиянение или тежка интоксикация, изключващи възможността за формиране
на воля.
Не може да се
приеме също, че ограничената му дееспособност, установена на по-късен етап, доколкото
е безспорно поставянето му под частично запрещение, извършено с Решение № 255/03.12.2018
г. по гр.дело № 241/2018 г. на КОС (в сила от 28.12.2018 г. – повече от три години
след сделката, е основание за прогласяването на процесния договор за нищожен,
защото към момента на изповядването й ищецът е бил дееспособен. Нещо повече, действително
„умствена
изостаналост“ или „умствена недоразвитост“ е отклонение от нормалното психично развитие, което се изразява в цялостна
изостаналост или недоразвитие на личността, но в леката й степен не ограничава напълно
интелектуалното функциониране. Проблемът, според специализираната литература, е
по-скоро поведенчески и емоционален. В т.см. е и заключението на вещото лице Р..
Такива лица подлежат на обучение, дори в случая ищецът има завършено средно
образование. Това, че не е бил годен за военна служба не обосновава обратен
извод. Полагал е труд, създал е семейство, има деца. Всичко това не може да
обоснове тезата, че в целия си съзнателен живот не е могъл да разбира и
ръководи действията си, поради „умствена недоразвитост“.
С оглед изложеното искът по чл. 26, ал. 1, изр. 1, предл. 3 от ЗЗД,
следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
При вече
анализираните доводи, събраните гласни доказателствени средства и заключението
по приетата съдебно психиатрична експертиза не може да се приеме, че като
дееспособно физическо лице (ищецът) не е могъл да разбира и ръководи действията
си поради увредено здравословно и психическо състояние, респ. сделката не е и унищожаема
по см. на чл. 31 ЗЗД.
Диспозитив в т.см. обаче, съдът не следва да постановяваизричен диспозитив,
въпреки приетото в доклада по чл. 146 от ГПК, т.к. не е сезиран с подобно
искане – спр. молбата с вх. №14507/21.06.2019 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора на
ответника се следват деловодни разноски - арг. от нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК. От доказателствата по делото е видно, че са сторени такива в размер на 757
лв., вкл. адв. възнаграждение – 500 лв., депозит и възнаграждение за вещо лице
– 257 лв., и в този размер те ще бъдат присъдени на страната.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
исковата претенция на Н.Б.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, поставен под
ограничено запрещение и действащ със съгласието на попечителя му А.Н.Ц., с ЕГН **********,
с адрес ***, против Ч.Н.И., с ЕГН ********** и Мариела Г.И., с ЕГН **********,
двамата с адрес ***, за постановяване на решение, с което на
основание чл. 26, ал. 1, предложение 3 от ЗЗ, съдът да обяви нищожността на договора за продажба на Поземлен
имот с площ от 890 кв.м., находящ се
в село Гърляно, община Кюстендил, област Кюстендил, съставляващ УПИ 1Х/-234, в квартал 27 по действащия план на
село Гърляно, при съседи: улица, УПИ I-162, УПИ III- 163 и УПИ V-164, а съобразно
Скица на поземлен имот № 15-277599-29.03.2019 год., изд. от СГКК гр. Кюстендил: Поземлен имот с
идентификатор № 18352.501.382 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1228/13.06.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село Гърляно, община
Кюстендил, област Кюстендил, адрес на ПИ: с. Гърляно, ул. Гърляно; площ 879
кв.м.; трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
ОСЪЖДА Н.Б.Ц.,
с ЕГН **********, с адрес ***, поставен под ограничено запрещение и действащ
със съгласието на попечителя му А.Н.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Ч.Н.И., с ЕГН **********
и М. Г.И., с ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата в размер на 757,00 лв. (седемстотин петдесет и седем лева и нула стотинки), за
сторените деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ при Районен съд – Кюстендил:_____________