О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2023 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ: А. СЛАВОВ
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 97 по описа за 2017
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 265247/20.10.2023 г. (по същността си
молба) от М.М., Д.Д.М., Р.М., и „Донмаре“ ООД, ЕИК ****, чрез адв. П.Б., с
искане за изменение в частта за разноските на Определение № 260209/13.10.2023
г., постановено по гр. дело № 97/2017 г. по описа на ВОС.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав
съобрази:
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в
законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от
Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество против М.М., Д.Д.М.,
лично и в качеството й на законен представител на Р.М. и „Донмаре“ ООД, ЕИК ****,
с правно основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ и цена на иска 536 049,42
лв.
В открито съдебно заседание на 04.10.2023 г. съдът частично е прекратил производството по гр. д. № 97/2017 г. по описа на ВОС, на
основание чл. 233 от ГПК, за
посочените в протоколното определение суми по отношение на всеки един от
ответниците.
В същото съдебно заседание ответниците са направили искане за присъждане на разноски по отношение на частта, в която е прекратено
производството по делото, като съдът е
посочил, че ще се произнесе в закрито заседание. ВОС
е постановил Определение № 260209/13.10.2023 г., с което е оставил без уважение
искането на ответниците.
Съдът, като съобрази постъпилата молба за
изменение на определението в частта за разноските, намира същата за основателна
по следните съображения:
Поради липса на специални правила в ЗПКОНПИ
относно разпределението на отговорността за разноски при прекратяване на
делото, приложима по силата на чл. 159 от ЗОНПИ се явява нормата на чл. 78, ал.
4 от ГПК. В процесуалния закон не са разгледани отделните причини за
прекратяване на производството - недопустимост на иска, оттегляне или отказ от
иска. При уреждане на отговорността за разноски, законът не прави разлика и от
гледна точка на причините за недопустимост на иска - дали се касае за изначална
или настъпила впоследствие недопустимост поради отпадане на някоя от
предпоставките за предявяването му. Във всички тези случаи правната последица е
една и съща и за всички тях важи правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК без оглед
поведението на ответника, защото от значение е обстоятелството, че съдебното
производство е образувано и прекратено по инициатива на ищеца. Според
приложимата правна норма, направените от ответната страна разноски са в тежест
на ищеца.
В отговор на възраженията на ищеца следва да се
посочи, че дори и да се приеме, че и в хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК
трябва да се изследва поведението на ответника, прилагайки по аналогия нормата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК (дали ответникът с поведението си е станал причина за
предявяване на иска), то в конкретната хипотеза не е налице такова поведение.
Налице е несъответстващо на действителния смисъл на закона тълкуване, извършено
от КПКОНПИ, при която се е стигнало до предявяване на иска. Поради това е без значение
за задължението за понасяне от ищеца на извършени от ответника разноски, че в
по-късен момент съдебната практика по приложението на закона е била уеднаквена
чрез постановяването на задължителен за съдилищата тълкувателен съдебен акт,
което е мотивирало ищеца да десезира съда. Изясняването на точния смисъл на
закона и даването на указания относно начина на неговото прилагане чрез
тълкувателен акт на ВКС, не е изменение на самия закон, за да бъде приравнено
на наличието на обстоятелства, които са новонастъпили и освобождаващи ищеца от
задължението за заплащане на разноски на ответника.
В настоящия случай искането за присъждане на
разноски е направено своевременно от ответниците в последното открито съдебно
заседание по делото. Страните са претендирали присъждане на разноски съответно в
размер на:
- 10246,50 лв. за „Донмаре“ ООД, включващи
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9809 лв. и заплатени депозити
за вещи лица по допуснатите СТЕ и СИЕ в размер на 375 лв. и 62,50 лв., съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК
(л. 858 от делото). За доказване на извършените разноски, страната е представила
Фактура № **********/24.03.2017 г. за сумата от 9809 лв. (л. 220 от делото), но
видно от кредитен превод от 24.04.2017 г. (л. 221 от делото), реално заплатената сума е в размер на 9274
лв.;
- 1414,50 лв. за М.М., включващи заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 977 лв. и заплатени депозити за вещи лица
по допуснатите СТЕ и СИЕ в размер на 375 лв. и 62,50 лв., съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК
(л. 860 от делото). За доказване реалното извършване на разноските, страната е
представила Фактура № **********/27.06.2017 г. за сумата от 977 лв. и вносна бележка
от 21.12.2017 г. (л. 588 от делото);
- 1414,50 лв. за Д.Д.М., включващи заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 977 лв. и заплатени депозити за вещи лица
по допуснатите СТЕ и СИЕ в размер на 375 лв. и 62,50 лв., съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК
(л. 862 от делото). За доказване реалното извършване на разноските, страната е
представила Фактура № **********/27.06.2017 г. за сумата от 977 лв. и вносна
бележка от 21.12.2017 г. (л. 588 от делото);
- 4040,50 лв. за Р.М., включващи заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 3603 лв. и заплатени депозити за вещи
лица по допуснатите СТЕ и СИЕ в размер на 375 лв. и 62,50 лв., съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК
(л. 864 от делото). За доказване реалното извършване на разноските, страната е
представила Фактура № **********/27.06.2017 г. за сумата от 3603 лв. и вносна
бележка от 21.12.2017 г. (л. 588 от делото).
По отношение на заплатените от страните депозити
за вещи лица по допуснатите СТЕ и СИЕ са представени платежни нареждания от 17.02.2022
г., 22.02.2022 г. и 13.06.2023 г.
Съставът на ВОС приема за неоснователно
направеното от ищеца в открито съдебно заседание възражение по реда на чл. 78,
ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения от ответниците.
С оглед фактическата и правна сложност на делото, времетраенето на процеса и
обема на извършените процесуални действия от страна на пълномощника на ответниците,
заплатените възнаграждения за процесуално представителство не се явяват
прекомерни и не следва да бъдат редуцирани по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. На
ответниците се дължат и сторените от тях разноски за заплатени депозити за вещи
лица по допуснатите СТЕ и СИЕ, съразмерно на частта, в която е прекратено
производството по делото.
Съобразно
направения частичен отказ от иска, съставът на ВОС приема, че на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответниците имат право на
разноски за разглеждането на делото, съразмерно на частта от иска, по отношение
на която производството е прекратено, съпоставена с целия материален интерес по
делото (съответната стойност на имуществото, което се претендира за отнемане от всеки един от тях), поради което на М.М. и Д.Д.М. се дължат разноски в
размер на по 1034,77 лв., на Р.М. – 2793,92 лв., а на „Донмаре“ ООД – 635,19 лв.
По изложените съображения, молбата на ответниците за изменение на
постановеното по настоящото дело определение в частта за разноските е
основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от
изложеното, на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на
основание чл. 248 от ГПК, Определение № 260209/13.10.2023 г., постановено по гр. дело № 97/2017 г. по описа на ВОС, с което е оставено
без уважение искането на М.М., Д.Д.М., Р.М. и „Донмаре“ ООД, ЕИК **** за присъждане
на разноски по отношение на частта, в която е прекратено производството по гр. д.
№ 97/2017 г. по описа на ВОС, КАТО:
ОСЪЖДА Комисията за отнемане
на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********,
ДА ЗАПЛАТИ:
-
в полза на М.М., р. 19.08.1970 г., сумата в размер на 1034,77 лв. (хиляда и тридесет и четири лева и седемдесет
и седем ст.), представляваща сторените пред ВОС разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК;
-
в полза на Д.Д.М., ЕГН **********, сумата в размер на 1034,77 лв. (хиляда и тридесет и четири лева и седемдесет
и седем ст.), представляваща сторените пред ВОС разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК;
-
в полза на Р.М., ЕГН **********, сумата в
размер на 2793,92 лв. (две хиляди седемстотин
деветдесет и три лева и деветдесет и две ст.),
представляваща сторените пред ВОС разноски, на основание чл. 78, ал. 4
от ГПК;
-
в полза на „Донмаре“ ООД, ЕИК ****,
сумата в размер на 635,19 лв. (шестстотин тридесет и
пет
лева и деветнадесет ст.), представляваща сторените пред ВОС разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: