№ 14740
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110143014 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу Л. П. П., ЕГН **********, П. И. П., ЕГН
********** и Ю. И. П., ЕГН **********, всички с адрес: АДЕРС, в качеството им на
наследници на ИКП., ЕГН **********, с която се моли съда да приеме за установено, че
ответниците дължат разделно при равни квоти сумата в общ размер от 1 599.76 лв. -
задължения за доставена и потребена вода за имот, находящ се на адрес: АДРЕС, отразени
във фактури, дължими в периода 23.08.2012г. - 20.09.2018г. и мораторна лихва в размер на
436.81 лв. за периода 23.09.2012г. - 20.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на задълженията, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 64505/2018 г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на наследници на ИКП. са длъжници
на „ФИРМА“ АД на основание чл. 79, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД във връзка с
незаплащане на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване
на отпадъчни води. Между тях и „ФИРМА” АД са налице договорни отношения, свързани с
предоставянето на ВиК услуги за имота, посочен и в заповедта за изпълнение, а именно,
имот с адрес: АДЕРС като за задълженията, предмет на заповедното производство, в базата
данни на дружеството е създадена договорна сметка ***** към клиентския номер, отнасящ
се за имота.
Сочи се, че по силата на чл. 8 от Наредба №4 от 14 септември 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба №4), получаването на ВиК услуги става чрез публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган.
Предвид изложеното, за периода, правоотношенията между страните са регламентирани от
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ФИРМА”
АД”, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ (Общи условия), които са
общодостъпни на интернет страницата на дружеството http://www.sofiyskavoda.bg. По
силата на последните, ответниците имат качеството на потребители на ВиК услуги за
1
посочения имот, а съобразно Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на
фактуриране.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с която
исковете се оспорват като недопустими и неоснователни по основание и размер. Изложени
са съображения, че към датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК -
04.10.2018 г., са били погасени по давност задълженията за периода 23.08.2012 г. -
04.10.2015 г. като се прави възражение за изтекла погасителна давност.
Не се оспорва, че ответниците са наследници на ИКП., а в това си качество и
съсобственици на процесния имот, който е водоснабден.
За задълженията за периода след 04.10.2015 г. се сочи, че на 30.08.2017 г. ИКП. чрез
Изипей АД е заплатил сума в размер на 211,44 лв. по клиентски номер ********** на името
на ИКП. за имот АДРЕС. Сочи се обаче, че плащането е по договорна сметка с № ********,
която не съответства на сметката по исковата молба *****.
Твърди се, че ИКП. /починал в хода на производството/ е продължил да заплаща
задълженията си по фактури по клиентски номер **********, като на 17.10.2017 г. е
заплатена по сметка на ищеца чрез Изипей АД София сума в размер на 215,68 лв., на
06.12.2019 г. е заплатена сума в размер на 76,48 лв.,на 10.04.2020 г. е заплатена сума в
размер на 177,05 лв., на 17.08.2020 г. е заплатена сума в размер на 229,60 лв., на 10.09.2020
г. е заплатена сума в размер на 200 лв., на 19.10.2020 г. е заплатена сума в размер на 266,54
лв., на 17.11.2020 г. е заплатена сума в размер на 142,38 лв., на 23.03.2021 г. е заплатена
сума в размер на 500 лв. и на 20.04.2021 г. е заплатена сума в размер на 244,35 лв. по
посочени в разписките за плащане фактури.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.03.2019 г.,
постановена по частно гражданско дело № 64505 по описа на Софийския районен съд за
2018 година, е разпредено плащане в полза на ищеца от ИКП., ЕГН **********-
наследодател на ответниците на сумата от сумата от 1599,76 лв., представляваща
неизплатена цена на потребена вода през периода от 23.08.2012 г. до 20.09.2018 г. за имот с
кл. № *****, находящ се на адрес: АДРЕС ведно със законната лихва от 04.10.2018 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 436,81 лв. за периода от 23.09.2012 г.
до 20.09.2018 г. Предвид депозираното възражение по чл. 414 ГПК е предявен иск в
едномесечния срок от получаване на съобщението за това.
За да бъде уважен предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за
предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно
задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
2
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г.,
в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно одобряването на Общите условия от
регулаторния орган и влизането им в сила, първото от които не се и оспорва от ответника,
съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите условия са надлежно разгласени,
поради което имат действие за всички абонати на дружеството.
С оглед на това следва да се приеме, че страните в производството/ „ФИРМА“ АД и
наследодателят на ответниците- ИКП./ са били обвързани от облигационна връзка през
исковия период, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и
от съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. От страна на ответниците не се твърди и
установява в срока по чл.11, ал.8 ЗРВКУ да е внесъл в съответния ВиК оператор заявление,
в което да е предложил различни условия, респ. – такива да са били приети от ВиК
оператора и отразени в допълнително писмено споразумение.
Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода
от 23.08.2012 г. до 20.09.2018 г. процесният имот е бил водоснабден, че същият е бил
собственост на наследодателя на ответниците, както и че стойността на доставената вода
възлиза именно на посочената от ищеца сума.
Спорен по делото е единствено размера на дължимите от ответниците суми, като са
направени възражения за извършени от наследодателя им плащания и погасяване на част от
сумите по давност.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е съставило
актуална справка от информационната система на „ФИРМА” АД, относно начислените
задължения от ищеца, отразените плащания и изчислените лихви от дружеството (посочени
на всяка една от процесиите фактури) по партидата на абоната. Вещото лице е установило,
че формираните задължения за абонат с клиентски № **********, с текуща договорна
сметка № ******** и създадена съдебна договорна сметка ***** с титуляр ИКП. за имот на
адрес: гр.София, ж.к. Дружба 2, бл. 419, вх.А, ет.2, ап.7, по издадени фактури в периода от
23.08.2012г. до 21.08.2018г.(с падеж за последната фактура - 20.09.2018г) са в общ размер на
2 036.57 лв., от които 1 599.76 лв. главница и 436.81 лв. лихва по изчисление на ФИРМА.
3
Начислените количества вода, отразени в процесиите фактури са съобразени с утвърдените
от КЕВР цени.
Вещото лице е посочило, че за имота на ИКП., находящ се на адрес АДРЕС е създаден
клиентски № **********, с текуща договорна сметка № ********, която е изписана за първи
път на стр.2 по фактура, издадена на абоната от 25.03.2015г. и фигурира в сметките на
клиента до края на процесния период. По тази договорна сметка се фактурират
задълженията на абоната и се издават месечните фактури на клиента (договорните сметки за
текущи задължения са с код 2000) На 15.09.2018г. е създадена съдебна договорна сметка №
***** за сумата 2036.57 лв., която е предмет на съдебно търсене в настоящия иск. Това е
сметката, посочена в исковата молба на дружеството по която е отразен изнесения съдебен
дълг (сметките за съдебно търсене са с код 28 ).
В исковия период от 23.08.2012г. до 20.09.2018г. плащанията от страна на ответника
са отнасяни за погасяване на задължения по текущата договорна сметка с № ********, която
е създадена към клиентски № **********. Последното плащане за процесния период е
направено на 07.06.2018г., а съдебната договорна сметка № ***** е създадена едва на
15.09.2018г.
Вещото лице е отчело, че през процесния период има извършени плащания за
погасяване на суми, начислени за доставени ВиК услуги в общ размер на 1 365.57 лв. От тях
801.27 лв. са платени на 31.05.2014г. По информация на дружеството „..до 03.05.2015г.
всяко извършено плащане е погасявало най-старото задължение. Информацията от старата
програма Афинити не е налична.." С останалите платени суми в размер на 564.30 лв. са
погасени задължения на абоната (за главница и лихви), както следва:
- с платена сума на 30.08.2017г. в размер на 211.44 лв. в дружеството са погасени
сметки по издадени фактури от 21.10.2016г. до 23.01.2017г., от които 193.03 лв. главница и
18.41 лв. лихви.
- с платена сума на 17.10.2017г. в размер на 215.68 лв. в дружеството са погасени
сметки по издадени фактури от 23.10.2017г. до 21.02.2018г., от които 203.77 лв. главница и
11.91 лв. лихви.
- с платена сума на 09.03.2018г. в размер на 13.52 лв. в дружеството е погасена сметка
по издадена фактура от 21.02.2018г. на стойност 13.52 лв.(неплатен остатък)
- с платена сума на 02.05.2018г. в размер на 83.58 лв. в дружеството са погасени
сметки по издадени фактури от 22.03.2018г. и 23.04.2018г. на стойност 83.58 лв. главница.
- с платена сума на 07.06.2018г. в размер на 40.08 лв. в дружеството е погасена сметка
по издадена фактура от 22.05.2018г. на стойност 40.02лв. главница и 0.06 лв. лихви.
Всички тези плащания са посочени в изготвената от вещото лице таблица като за
съответните фактури в графата дължима главница и лихва стои стойност 0.
От тези изводи на вещото лице/ табл. на л. 125-127 от делото/ става ясно, че
действително в процесния период наследодателят на ответниците е извършвал плащания на
1365.57 лева, като с всички тези плащания, за които са представени и разписки и
удостоверение от Изипей/л. 66-69 и л. 122/ са погасени суми за процесния период, но
различни от исковите, т.е ищецът към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК е отчел извършените плащания и претендира само суми по неплатени фактури, чиято
главница след отчитане на плащането от 1365.57 лева е в размер на 1599.76 лева.
Останалите представени от ответниците разписки за плащания/л.70-77/ видно от
отбелязванията за заплатени фактури касаят период следващ процесния и са неотносими към
спора.
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. д. № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
4
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Вземанията за цена на доставената вода отговарят на така даденото тълкуване на
понятието „периодични плащания“, тъй като всички те имат един общ правопораждащ факт
– неформален договор при общи условия, падежът им настъпва през предварително
определени интервали от време – в 30-дневен срок от фактуриране на потребените
количества вода съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия на дружеството-ищец., като
размерът на плащанията е определяем по установения в Наредба № 4 ред. Поради тази
причина същите се погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност съгласно чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране.
Настоящият иск се счита предявен на датата на заявлението по чл.410 ГПК -04.10.2018
г. по арг. от нормата на чл.422, ал.1 ГПК, поради което погасени по давност се явяват
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 04.10.2015 г.
Така вземанията за периода от 23.08.2012г. до 04.10.2015 г. за главница в размер на
1019.85 лева са погасени по давност.
Дължими остават вземания по фактури за периода от 05.10.2015 г. до 20.09.2018 г. в
размер от 579.92 лева.
Задължението за заплащане на доставената питейна вода е парично и за периода на
своята забава потребителят дължи обезщетение за забава, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, като в случая претенцията се явява
установена по основание. Мораторната лихва върху основателната част от главницата е в
размер на 119.69 лева за периода от 21.10.2015 г. до 20.09.2018г г., изчислен от съда по реда
на чл. 162 ГПК.
Основателна е и претенцията за законна лихва върху установения и непогасен по
давност размер на главницата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” АД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 168.58 лв., от общо дължим размер от 490.73 лева/ в т.ч. държавна такса- 40.73 лева,
депозит за вещо лице-350 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства дължимите разноски са в размер на 31.17 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците съобразно отхвърлената част се дължат
разноски в размер на 794.34 лева от общо претедниран размер 1210 лева- /по 400 лева
адвокатско възнаграждение за всеки ответник и 10 лева- такса за съдебно удостоверение/
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. П. П., ЕГН **********, П. И. П., ЕГН
5
********** и Ю. И. П., ЕГН **********, всички с адрес: АДРЕС в качеството им на
наследници на ИКП., ЕГН ********** дължат разделно на „ФИРМА” АД, ЕИК
********,със седалище и адрес на управление: АДРЕС сумата в общ размер от 579.92 лв. -
задължения за доставена и потребена вода за имот, находящ се на адрес: АДРЕС,
отразени във фактури, дължими в периода 05.10.2015г. - 20.09.2018г. и мораторна лихва
в размер на 119.69 лв. за периода 21.10.2015г. - 20.09.2018г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението/04.10.2018 г./ до изплащане на задълженията, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 64505/2018 г. на СРС,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за задължения за доставена и потребена вода за
горницата над уважения размер от 579.92 лева до пълния предявен размер от 1599.76 лева и
за периода от 23.09.2012 г. до 04.10.2015 г., иска за мораторна лихва над уважения размер от
119.69 лева до пълния предявен размер от 436.81 лева и за периода от 05.05.2013 г. до
20.10.2015 г. и претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главницата,
като погасени по давност.
ОСЪЖДА Л. П. П., ЕГН **********, П. И. П., ЕГН ********** и Ю. И. П., ЕГН
**********, всички с адрес: АДРЕС да заплатят на „ФИРМА” АД, ЕИК ********,със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, на основание чл. 78,а л. 1 ГПК разноски в размер
на 168.58 лева по исковото производство и разноски в размер на 31.17 лева по ч.гр.д.
№64505/2018 г. на СРС.
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК ********,със седалище и адрес на управление:
АДРЕС да заплати на Л. П. П., ЕГН **********, П. И. П., ЕГН ********** и Ю. И. П.,
ЕГН **********, всички с адрес: АДЕРС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер
на 794.34 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6