№ 14/8.1.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на девети декември, две
хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Димитрина Г. |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 1242 по описа на съда за 2020 г.
|
||
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по
касационна жалба на МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Панагюрище, ул. „…“ № …, представлявано от д-р К. С. Ч.,
подадена чрез адв. Ш. против Решение № 260003/27.08.2020 г., постановено по
н.а.х. дело № 111/2020 г. по описа на Районен съд гр. Панагюрище.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 13-680-2/14.04.2020 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на касатора на основание чл.
221, ал. 2 от Закона за здравето и за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от същия закон, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли се да бъде отменено
решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява. По делото е представено писмено становище с вх. № 8866/09.12.2020
г., в което адв. Ш. по изложени съображения моли съда да уважи подадената
касационна жалба и отмени решението на районния съд, съответно потвърденото с
него наказателно постановление.
Ответникът –
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, редовно призован, не се представлява. По делото е представено писмено становище с вх. №
8577/30.11.2020 г., в което гл.юриск. Т. П. по изложени съображения моли съда
да остави без уважение подадената касационна жалба, съответно да остави в сила
решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението е правилно и законосъобразно.
Застъпва становище, че нарушението е безспорно установено от събраните по
делото доказателства, поради което моли да се остави без уважение жалбата и да
се потвърди решението на районния съд.
Административен
съд - Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните
и посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение,
настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи
фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни
правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр.
Панагюрище е потвърдил Наказателно постановление № 13-680-2/14.04.2020
г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с
което на касатора на основание чл. 221, ал. 2 от Закона за здравето и за
нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от същия
закон, е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно, че през
месец ноември 2019 г., въз основа на заповед № ИАМН-РД 13-680/28.10.2019 г. на
Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“
св.К., заедно с още трима инспектори от ИА
„МН“ извършили проверка на място в лечебното заведение МБАЛ
„Уни Хоспитал“ ООД. Проверката била провокирана от сигнал,
препратен по компетентност от РЗОК Пазарджик. В хода на проверката били
установени нарушения в ценоразписа на
лечебното заведение, както и различни нарушения на икономическите права
на пациенти, които се изразявали в заплащането на „Такса
допълнително обслужване във връзка прием на пациент“, определена в ценоразписа, която не попадала в обхвата на чл.2, ал.3 и чл.24 а от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, където таксите за
допълнително обслужване са лимитативно изброени и касаят само престоя на пациента в лечебното заведение, а не приема. Процесното нарушение, констатирано от
св.К. било установено след проверка на
медицинската документация, съставена във връзка с хоспитализацията на пациентка
с имена Ц.
И. П.. От документацията ставало ясно че
пациентката е престояла в лечебното заведение МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД от 08.05.2019 г. до 15.05.2019 г., като в деня
на изписването същата е подписала декларация, че е запозната с видовете
допълнителни услуги на лечебното заведение и че желае да ползва услугата: „допълнително
обслужване във връзка с прием на пациент“, включваща следните дейности:
оказване на асистенция при прием и престой в лечебното заведение; оказване на
помощ при попълване и представяне на документи при приема; осигуряване на
допълнителен помощен персонал при извършване на дейности по приема. За тази допълнително предоставена услуга на
пациентката е била издадена фактура № **********/15.05.2019 г. на стойност
28,00 лв. Като основание за издаване на фактурата е посочено: допълнително обслужване във връзка с прием на
пациент – пенсионери и ТЕЛК – 5 % от мин.работна заплата.
При
постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел,
че е осъществен съставът на административното нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1
във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за здравето, във връзка чл. 221, ал.
2 от същия закон. Съгласно
чл.81, ал.2, т.4 от Закона за здравето правото на достъпна медицинска помощ се
осъществява при прилагане на принципа на зачитане на правата на пациента, а
съгласно чл.86, ал.1, т.1 от Закона за здравето като пациент всеки има право на
зачитане на неговите граждански, политически, икономически, социални, културни и религиозни права. Съгласно
чл.2, ал.3 от Наредбата за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ: „Здравноосигурените лица имат право
на достъп до медицинска помощ извън тази по ал. 1 и 2, както и на допълнително
поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ, които се
заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения при спазване
изискванията на наредбата.“ В чл.24 а от Наредбата
допълнително поисканите услуги са лимитативно изброени: „ По време на
своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на
болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат
допълнително поискани услуги, включващи: 1. подобрени битови условия –
самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови
условия, със или без придружител по желание на пациента; 2. допълнително
обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън
осигурените здравни и общи грижи – самостоятелен сестрински пост, допълнителен
помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния
лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или екип от медицински специалисти“. Т.е правилно районният съд е приел, че при анализа на визираните
текстове следва извод, че лечебните заведения нямат право да изискват и
получават от пациентите такси за допълнителни услуги извън изброените, т.ч и такси свързани с приема на пациенти.
Нарушението е безспорно установено от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното
решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените
писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В
тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения,
с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в
оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси,
като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП
факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно
предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно
наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес –
нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в
обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен,
поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
В решението на
районния съд е задълбочено обсъдено и направеното пред касационната инстанция
възражение, свързано с допуснати нарушения при съставянето на АУАН, което правилно е било отхвърлено.
Установява се от доказателствата, че на санкционираното дружество надлежно е
била връчена покана по чл. 40 ал.2 от ЗАНН за съставянето на АУАН и едва след като на посочената дата не се е
явил представител на дружеството е пристъпено към съставянето на АУАН в
отсъствие на нарушителя. Неотносими към спора са твърденията на касатора,
свързани с работното време на служителите на ИАМН. Ако представител на
нарушителя е бил възпрепятстван да се яви на указаната дата и час за
съставянето на АУАН, е следвало изрично да уведоми актосъставителя за това. Още
повече, АУАН е надлежно връчен на представител на дружеството на 27.02.2020 г.,
респективно дружеството е могло да се запознае със съдържанието на АУАН и да
релевира съответните възражения срещу фактическите правни констатации,
обективирани в посочения процесуален документ.
Съдът не е коментирал възможността по казуса
да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, но следва да се приеме, че
случаят не е маловажен с оглед обществената значимост на засегнатите обществени
отношения, свързани с осигуряването на навременна и достъпна медицинска помощ
на нуждаещите се пациенти.
При разглеждане на
делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд гр. Панагюрище да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна - без уважение.
По делото не е
направено искане за присъждане на разноски от ответната страна, поради което
съдът не следва да се произнася в частта за разноските.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд –
Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260003/27.08.2020
г., постановено по н.а.х. дело № 111/2020 г. по описа на Районен съд гр.
Панагюрище.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/