№ 250
гр. София, 15.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Д. Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Д. С. С.
като разгледа докладваното от Д. Фикиин Въззивно частно наказателно дело
№ 20231000600096 по описа за 2023 година
образувано по жалба на адв. З. С., служебен защитник на осъдения Р. Г. Я., против
протоколно определение № 4963 от 20.12.2022 г. по чнд № 20221100205035 по описа на
СГС, Н.О., 1 състав.
Производството е по реда на чл. 306 НПК.
С обжалваното определение състав на Софийски градски съд, на основание чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23 НК, е наложил на осъдения Р. Г. Я., с ЕГН **********, едно общо най-тежко
наказание между определените наказания за престъпления, извършени при реална
съвкупност, по н.о.х.д. № 100/2021 г., по описа на Окръжен съд - Сливен, по н.о.х.д. №
85/2021 г., по описа на Окръжен съд - Пазарджик, по н.о.х.д. № 1395/2022 г., по описа на
Софийски градски съд и по н.о.х.д. № 179/2022 г., по описа на Окръжен съд - Благоевград, а
именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години.
На основание чл. 24 НК съдът е увеличил така определеното едно общо, най-тежко
наказание „лишаване от свобода" в размер на 2 /две/ години с една втора, или с 1 /една/
година и му е определил размер на наказанието „Лишаване от свобода" от 3 /три/ години.
На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал времето, през което осъденият Я. е търпял
наказание по някое от групираните по-горе наказателни производства.
На основание чл. 59, ал 1 и ал. 2 НК съдът е зачел времето, през което осъденият Я. е бил
предварително задържан по посочените по-горе наказателни производства, включени в
съвкупността.
1
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” ЗИНЗС му е бил определен първоначален „Строг“
режим за изтърпяване на увеличеното по реда на чл. 24 НК наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 3 /три/ години.
На основание чл. 68, ал. 1 НК е било приведено в изпълнение наказанието „лишаване от
свобода" в размер на 12/дванадесет/ месеца, наложено му по нохд № 497/2020 г. по описа на
ОС-Благоевград, което да изтърпи отделно.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 съдът е зачел времето на предварителното задържане на
осъдения Я. по нохд № 497/2020 г., по описа на Окръжен съд - Благоевград.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б" ЗИНЗС съдът е определил първоначален „Строг"
режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода" в размер на 12 /дванадесет/
месеца по нохд № 497/2020 г., по описа на ОС Благоевград.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал молителят, който чрез служебния си
защитник адвокат Здравко С. е обжалвал определението само в частта досежно
приложението на чл. 24 НК. В жалбата си е посочил, че съдът не е отчел с нужното
внимание и съответно не е преценил всички смекчаващи обстоятелства относно осъдения Р.
Я. и така е надценил обществената опасност на дееца. От една страна защитата отчита, че в
кориците на делото не са налични данни относно статуса на осъдения в мястото за лишаване
от свобода, а от друга страна приема, че именно поведението му в местата за лишаване от
свобода по отношение на наложени наказания, полагането на обществено-полезен труд,
получени награди и психологичският му профил би следвало да имат определящо значение
при изследване на въпросите, касаещи необходимостта от прилагане института на чл. 24 от
НК. Иска се отмяна на определението в обжалваната част, касаеща приложението на чл. 24
НК.
В съдебно заседание прокурорът изтъква становище, че начинът, по който съдът е приложил
разпоредбата на чл. 24 НК компенсира отрицателния ефект на осъждането, предвид
многобройните осъдителни съдебни актове спрямо осъденото лице и по този начин е дадена
възможност за постигане целите, посочени в чл. 36, ал. 1 от НК. Прави се искане
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен, обоснован и
законосъобразен.
Защитата на осъдения поддържа жалбата на същите основания. Навежда доводи за липса на
предпоставки за увеличаване на размера на общото наказание и иска съдът да измени
определението, като го отмени в частта досежно чл. 24 НК.
Осъденият Я. акцентира на социално-битови причини, поради които е извършил деянията и
изразява съжаление за стореното.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя, провери изцяло
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се произнесе взе
предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява допустима за
2
разглеждане, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът аргументирано е приел, а и не се спори от страните, че наказанията на осъдения Р. Г.
Я. по н.о.х.д. № 100/2021 г., по описа на Окръжен съд - Сливен, по н.о.х.д. № 85/2021 г., по
описа на Окръжен съд - Пазарджик, по н.о.х.д. № 1395/2022 г., по описа на Софийски
градски съд и по н.о.х.д. № 179/2022 г., по описа на Окръжен съд - Благоевград, са в условия
на съвкупност и ги е групирал.
Този извод на първоинстанционният съд е правилен и така направено групирането се явява
най-благоприятно за осъдения. Деянията по всички посочени съдебни актове са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях и обосновано и
законосъобразно съдът ги е кумулирал на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК и е
определил едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2
(две) години.
Принципът за "поглъщане" на наказания /чл. 23 от НК/, закрепен в НК, балансиран с
възможността за увеличаване на определената най-тежка санкция /чл. 24 от НК/, е насочен
към постигане на справедливо наказание, удовлетворяващо целите на чл. 36 от НК.
Правилното му прилагане изисква преценка на цялостната престъпна дейност на
подсъдимия, на обществената опасност на отделените деяния, на броя на наказваните
престъпления, на периода, в който те са извършени, като се държи сметка и за конкретните
измерения на общественоопасните последици.
Законосъобразни и обосновани се явяват изводите на инстанциията по същество относно
приложението на чл. 24 НК, предвид проявената престъпна упоритост от молителя при
извършване на еднороден тип престъпления. Съдът е съобразил множеството осъждания на
Я. и многократното му пребиваване в местата за лишаване от свобода. Обосновано е приел,
че независимо от дадената на осъдения възможност да преосмисли своето поведение чрез
постановената му съдебна реабилитация по НЧД № 552/2017 г., по описа на ОС Кюстендил,
и въпреки отлагане изтърпяването на някои от наложените наказания с определен
изпитателен срок по реда на чл. 66, ал. 1 НК, то е видно, че след датите на влизане в сила на
тези съдебни актове, същият е продължил да извършва престъпления от един и същи вид, за
които отново е бил санкциониран. Следва да бъде споделено заключението на
първостепенния съд, че осъденият Я. не е демонстрирал желание да преосмисли
поведението си, да се превъзпита и да бъде полезен на обществото, като се ресоциализира
след изтърпяване на наложените му наказания по начин, по който да спазва установените в
страната правила и норми на поведение. Съобразявайки, че в конкретния случай се касае за
личност с изключително завишена степен на обществена опасност, който в един
продължителен период от време е бил наказателно санкциониран за едно и също извършено
от него престъпление, съдът е стигнал до извода, че следва да увеличи определеното общо
най-тежко наказание на Я. на основание чл. 24 НК с една година „лишаване от свобода“.
Този извод на съда се споделя и от настоящия състав. Той се подкрепя и от проявената
упорита престъпна воля от осъдения, който въпреки че е търпял ефективни наказания
лишаване от свобода не е коригирал поведението си. Събраните по делото данни досежно
3
съдебното му минало сочат, че предходните му осъждания и постановената впоследствие
реабилитация по отношение на някои от тях не са изиграли своето възпиращо,
предупредително и превантивно въздействие върху неговата личност, което го очертава
като лице с утвърдени престъпни навици, което е продължило да извършва престъпления,
които са и от едни и същи вид, а именно по чл. 244, ал. 1 НК. Всичко гореизложено
недвусмислено налага и по – продължително корекционно въздействие.
По-строгото санкциониране по реда на чл. 24 НК се определя от общите принципи,
посочени в чл. 54 и чл. 36 НК. Първостепенният съд правилно е преценил цялостната
престъпна дейност на молителя, характера, броя и последователността на престъпните
посегателства, отличаващи се с висока степен на обществена опасност, личната опасност на
дееца и при определяне на наказанието за множество престъпления, извършени в реална
съвкупност, законосъобразно е прието, че и най високото наложено наказание не може да
изпълни целите по чл. 36 НК и преди всичко да подейства поправително на осъдения.
Ето защо увеличаването му по реда на чл. 24 НК с една година „лишаване от свобода“ се
явява обосновано. То е и законосъобразно, защото съдът е съобразил правилата, съдържащи
се в нормата на чл. 24 НК и определящи границите при прилагането й.
Така съдът правилно е определил общо наказание, което следва да бъде изтърпяно от
осъдения в размер на три години „лишаване от свобода“. Настоящия състав, намира, че
изолирането на осъдения от обществото за такъв срок ще изиграе възпиращата и
превъзпитателна роля върху него, като отделно от това ще има и съответния
предупредителен ефект върху обществото.
Правилно съдът е приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 НК изтърпяните части от
наказанията, а на основание чл. 59, ал 1 и ал. 2 НК е зачел времето, през което осъденият Я.
е бил предварително задържан по посочените по-горе наказателни производства, включени
в съвкупността и е определил съответния на ЗИНЗС режим за изтърпяване на общото
наказание.
Всичко това прави необосновани възраженията на защитата на осъдения, която е
фокусирала вниманието си върху поведението му в местата за лишаване от свобода по
отношение на наложени наказания, полагането на обществено-полезен труд, получени
награди и психологичският му профил, въпреки липсата на данни относно статуса на
осъдения в мястото за лишаване от свобода, с което и самата защита е изразила съгласието
си във въззивната жалба. Следва да бъде отбелязано, че въпросните обстоятелства дори и да
бяха установени по съответния процесуален ред в случая нямат необходимото значение и не
биха могли да доведат до отмяната на приложението на чл.24 НК в настоящето
производство.
Вярно е становището на защитата, че прилагането на чл. 24 НК е една правна възможност,
но то е изключение, предвидено от закона при определяне на наказания при съвкупност от
престъпления, като при прилагането му се съблюдават определени предпоставки /общо
определеното наказание да е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните
4
деяния и със същото това наказание да не мога да се постигнат целите на наказателната
репресия/, и ясно поставени в нормата изисквания и ограничения /съобразяване с
максималния размер на съответния вид наказание и със сбора на определените наказания/.
След като решаващият съд се е съобразил с тези императиви и е изложил достатъчно мотиви
за решението си, то той правилно е приложил материалния закон, което води до
единствения извод, че обжалваното определение е законосъобразно и обосновано и следва
да бъде потвърдено.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да доведат до отмяната му.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 341 НПК Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 4963 от 20.12.2022 г. по чнд №
20221100205035 по описа 2022 г. на Софийски градски съд, Н.О., 1 състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5