Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 57 Година 2020, 29.06 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ……..……….….……. граждански състав
…….…………………….
На двадесет и девети юни ……...............…….…..…… Година
две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели:
……………………………………...
Секретар ……………………………………………….……………....……………………………
Прокурор …………………………………………….………………………………………………
като разгледа докладваното от …………...…. Радостина
Калиманова ...……..…………
търговско дело номер ………..… 1 ……… по описа за …… 2020 …..
година.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод молбата на „Палис-60“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление к-с „Славейков“, бл.
50, ет. 14, представлявано от Павлин Панов Генов чрез процесуалния му
пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Оборище“ №82, ет. 2 за
обявяване на неплатежоспособността му, определяне на нейната начална дата и
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на молителя. В
подкрепа на отправеното искане представя и ангажира доказателства.
Молбата е с
правно основание в чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Бургаският окръжен съд съобрази наведените от молителя доводи и отправените
от същия искания, събраните до настоящия момент доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид и разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От справка във
водения от Агенция по вписванията общодостъпен електронен търговски регистър по
партидата на дружеството-молител е видно, че същото е било вписано във водения
от същата търговски регистър с вписване под № 20080908135801 от 08.09.2008
година, с капитал в размер на 5000 лева, като еднолично дружество с ограничена
отговорност, без срок, с едноличен собственик на капитала и управител Павлин
Панов Генов. След вписването и към настоящия момент промени в подлежащите на
вписване за него обстоятелства не са вписвани по партидата му. Молбата е
депозирана от процесуален пълномощник, упълномощен от управителя на дружеството
в съответствие с установеното в чл. 625 от Търговския закон правило, поради
което съдът намира, че същата изхожда от лице, което е активно легитимирано,
съобразно разпоредбата на чл. 626, ал. 4 от Търговския закон да поиска
откриване на производство по несъстоятелност.
В молбата, по
повод на която е образувано настоящото производство търговското дружество -
молител твърди, че има непогасени публични задължения, свързани с търговската
му дейност в размер общо на 110602.13 лева. Към датата на депозиране на молбата
то било спряло плащанията и не разполагало с достатъчно активи, за да изпълни
посочените от него изискуеми публичноправни задължения, поради което и се
намирало в състояние на неплатежоспособност. Всичко това сочело на наличието на
предпоставките на правната норма за откриване спрямо него на производство по
несъстоятелност.
По делото е
допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която в
приетото от съда заключение е посочило, че не е установило наличие както на
краткотрайни, така и на дълготрайни активи. Финансовият резултат на дружеството
е печалба от 7 хиляди лева за 2017 година, -201 хиляди загуба за 2018 година и
-81 хиляди загуба към 31.10.2019 година. Посочило е също така, че дружеството
няма налични активи, освен вземания в размер на 3 хиляди лева, които не са достатъчни
да покрият задълженията му. Същото има публичноправни задължения в размер на
110602.13 лева, от които 94571.06 лева главница и 16031.07 лева лихви. Има,
също така, и краткосрочни задължения в размер на 3 хиляди лева към персонал и
други в размер на 10 хиляди лева, като общият размер на задълженията възлиза на
сумата от 124 хиляди лева. Най-ранната дата на настъпил падеж на неплатено
задължение от него е 14.11.2015 година, когато е възникнало задължение за
плащане по декларация по ЗДДС за период 01.10.2015 година - 31.10.2015 година.
Дружеството е на загуба и няма натрупани и налични суми, които да послужат за
заплащане на задълженията му. Показателите за ликвидност на същото са следните,
а именно: 0.02 е коефициента на обща ликвидност; 0.02 е този на бърза
ликвидност; 0.02 на незабавна ликвидност и 0 е коефициентът на абсолютна
ликвидност. Всички те сочат, че дружеството не е в състояние да покрие нищо от
краткосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност е 0.20, при
препоръчителни стойности за него над 1. Този на задлъжнялост е 24.8, който
сочи, че финансовата му задлъжнялост е висока. Дружеството изцяло е спряло
активната си търговска дейност, не е действащо, изцяло е декапитализирано по
смисъла на Закона за счетоводството.
Съобразно разпоредбата на чл. 608,
ал. 1 от приложимия Търговски закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се
до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца,
т. е. при наличието на тези предвидени в цитираната правна норма предпоставки
длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай
молителят сочи, че има парични публичноправни задължения към държавата, които
поради липса на парични средства и други краткотрайни активи не е в състояние
да изпълни. Така наведеното твърдение съдът намира за доказано от
представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства. В настоящото
производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че същият има
публичноправни задължения, които са с настъпил падеж и не са платени от него в
размер общо на 110602.13 лева.
Съдът намира,
че в конкретния случай се установява спиране на плащанията. Това предполага
изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособност и това е една оборима
презумпция, установена в полза на кредитора - последният трябва да докаже факта
на последните плащания, а не неплатежоспособността, тъй като тя се презумира от
спиране на плащанията. Неплатежоспособността е обективно
състояние на длъжника, при което той е в
обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе
категории задължения и тя не може да се идентифицира с липса на имущество.
Възможно е длъжникът да има имущество, при което активите му да са повече от
пасивите и въпреки това той да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност,
защото няма пари, с които да погасява паричния си дълг. Именно това състояние
на неплатежоспособност намира проявление в спирането на плащанията. Последното
е факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност. Освен това, спирането на плащанията следва да се разглежда и обсъжда от
съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и
несъмнен начин, че търговското дружество е спряло плащанията си към своите
кредитори.
От справка за
задълженията на молителя към НАП към дата 11.11.2019 година се установяват
неизплатени задължения към фиска за лихви за отчетни периоди още от 2010
година. Непогасените задължения за главница датират от юли 2015 година, като в
по-голямата си част задълженията са установени с два ревизионни акта
№Р-02000215005114-091-001/30.11.2015 година и акт
№Р-0200021900000042-091-001/25.06.2019 година и касаят задължения за данъци и
други приходи към централния бюджет. Налице са и задължения по месечни справки
декларации по ЗДДС, включително и посоченото в заключението на вещото лице
задължение с падеж 16.11.2015 година за отчетния период 01.10.2015 - 31.10.2015
година в размер на 7895.36 лева, от които главница 4691.71 лева. Установява се
от първия ревизионен акт и едно задължение на значителна стойност в размер на
19398.13 лева /от които главница 13830.22 лева/ с падеж 14.10.2015 година за
периода 01.09.2015 - 30.09.2015 година. След тази дата се установяват и четири
неплатени задължения по декларации по ЗДДС за последващи месечни периоди през
2016 година на значително по-ниска стойност. Останалата част от задълженията за
данъци и други приходи към централния бюджет са били установени с ревизионен
акт №Р-0200021900000042-091-001/25.06.2019 година и касаят месечни отчетни
периоди от януари 2017 година до март 2019 година, сред които и следните
задължения на значителна стойност: с падеж 14.01.2019 година за отчетен период
01.12.2018 - 31.12.2018 година в размер на 41358.80 лева; с падеж 01.04.2019
година за отчетен период 01.01.2018 - 31.12.2018 година в размер на 17244.24
лева; с падеж 14.04.2019 година за отчетен период 01.03.2019 - 31.03.2019
година в размер на 9460.16 лева.
От справка в
търговския регистър се установява, че дружеството редовно е публикувало
финансовите си отчети. От публикувания годишен финансов отчет за 2015 година е
видно, че дружеството е разполагало с достатъчно краткотрайни активи /стоки,
вземания и парични средства в брой/ общо в размер на 196 хиляди лева, които
значително превишават краткосрочните задължения през този период, дори и при
отчитане на посочените публични задължения, падежирали през 2015 година.
Предвид това, не може да се направи обоснован извод, че затрудненията на
дружеството молител в този период са били трайни и установената от вещото лице
дата 14.11.2015 година на първо неплатено задължение не би могла да се приеме
за начална дата на неплатежоспособността.
Видно от финансовия отчет на дружеството-молител за 2018 година, то е приключило финансовата година с 201 хиляди
лева загуба, което се потвърждава и от заключението на вещото лице.
Същевременно, към 31.12.2018 година в баланса на дружеството са били отразени
краткотрайни активи под формата на стоки на стойност едва 34 хиляди лева и
вземания на стойност хиляда лева при наличие на краткосрочни задължения в общ
размер на 225 хиляди лева. При отчетената огромна по-размер загуба от 201 хиляди лева, дружеството не е било в
състояние да обслужва задълженията си с настъпил падеж в съответните периоди, а
и освен това не е разполагало с кумулирани и налични суми, които да могат да
послужат за изплащането им. Тази тенденция се е запазила и през следващата
година, като към 31.10.2019 година дружеството е кумулирало допълнителни загуби
в размер на 81 хиляди лева, не е притежавало никакви активи, спряло е изцяло
стопанската си дейност и е декапитализирано. В този смисъл
съдът намира, че спирането на плащанията се дължи на трайна невъзможност за
изпълнение на паричните задължения на молителя, предвид което са налице
условията за приложението на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от Търговския закон
по горните доводи.
Както бе посочено
по-горе, неплатежоспособността не е просто фактическо състояние, чисто
икономическа категория, а се касае за определено състояние на
длъжника-търговец. Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника,
определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки -
качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично
задължение по търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или такова по частно държавно вземане или
такова за трудови възнаграждения. Освен това, не е необходимо нейната начална
дата да се покрива непременно с датата на извършване на определени правни
действия. В конкретния случай, при съобразяване на всички приложени към молбата
и събрани по делото доказателства се налага извода, че още към 31.12.2018
година дружеството не е било в състояние да реализира достатъчно приходи и
генерира доходи или иначе казано налице е била при него недостатъчност на
имуществото му за покриване на задълженията му. Към този момент той е имал
изискуеми и неплатени задължения към държавата, което именно мотивира съда да
приеме датата 31.12.2018 година за началната дата на неплатежоспособността -
моментът, към който дружеството не е могло да изпълнява паричните си
задължения. Съдът намира, че именно обсъдените по-горе доказателства и в
частност липсата на извършени плащания по изискуеми краткосрочни задължения
дават обективна представа за действителния момент, в който същите са били
спрени, а оттам и основание да се изтегли неплатежоспособността към един
по-ранен момент.
По горните доводи, както и след
преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема, че състоянието на неплатежоспособност на молителя е
възникнало към посочения по-горе момент, поради което и именно датата
31.12.2018 година следва да бъде обявена за начална дата на
неплатежоспособността.
С оглед на така изложеното по-горе,
по силата на презумпцията по чл. 608 от Търговския закон следва извода, че
едноличното дружество с ограничена отговорност е в състояние на
неплатежоспособност. При анализа на така посоченото следва единственият извод,
че финансовото състояние на длъжника е лошо или, с други думи, търговецът не е
в състояние да изпълни изискуеми и установени по основание във фазата по
разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност
публичноправни задължения, свързани с търговската му дейност. В този смисъл
съдът намира, че са налице предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на молителя.
При съобразяване на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че следва да постанови решение по чл. 632,
ал. 1 от Търговския закон, с което да обяви неплатежоспособността, да определи началната и дата, да открие
производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор,
възбрана или други обезпечителни мерки, да постанови прекратяване дейността на
предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството.
Необходимо е да се отбележи и това, че съгласно
разпоредбата на чл. 607а от Търговския закон, производство по несъстоятелност
може да бъде открито при неплатежоспособност и при свръхзадълженост на
търговеца. Това са основанията, които могат да бъдат релевирани в молбата по
чл. 625 от Търговския закон и с които, с оглед диспозитивното начало на
процеса, съдът по несъстоятелността е обвързан. По делото, с оглед възприетата
в молбата формулировка, следва да се приеме, че молителят поддържа наличието на
неплатежоспособност като самостоятелно основание за откриване спрямо
него на производство по несъстоятелност, поради което съдът е разгледал именно
него. По горните доводи и съображения,
съдът намира, че към определената и посочена по-горе начална дата 31.12.2018
година той е бил неплатежоспособен, което именно го мотивира да открие
производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност като единствено
заявено основание. Наред с това е необходимо да се посочи и това, че изборът на реда, по който следва да бъде открито
производството по несъстоятелност - с последиците по чл. 630 или по чл. 632 от
Търговския закон - е предоставен на преценката на съда по несъстоятелността и е
обусловен от конкретните обстоятелства на случая, като не е свързан с
посоченото от молителя основание /така и в решение №174 от 05.12.2011 година по
търговско дело №567/2011 година по описа на ВКС на РБ, ІІ т.о/. На последно, не
по важност, място следва да се посочи, че съдът е преценявал наличието на
законовите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност в
редакцията на приложимите правни норми в сега действащата тяхна редакция /така
и в решение №216 от 19.04.2017 година по търг. дело №448/2016 година, ІІ
т.о./.
Както е посочил съдът в постановеното от него по делото определение по чл.
629б от Търговския закон, налице е в случая
липса изцяло на парични средства, поради което и не биха могли да се покрият
разноските по производството по несъстоятелност. Освен това, за извършване на
всички последващи действия по издирване на евентуалното имущество на молителя,
възнаграждението на синдика и всички останали разходи също се изискват налични
парични средства, които да ги покрият. В тази връзка съдът с посоченото
определение под № 320 от 23.03.2020 година е указал на известните кредитори и
на молителя в триседмичен срок да представят банков документ за внасяне на
сумата от 6000 лева по сметка на Бургаския окръжен съд, определена от съда като
необходима за първоначалните разноски. Със същото определение съдът е уведомил
всички тях за последиците при непредставяне на такъв документ в указания
по-горе срок. По делото такъв не е постъпил, поради което именно обстоятелство
и в съответствие с разпоредбата на чл. 632, ал. 1 от Търговския закон
дружеството - молител следва да бъде обявено за неплатежоспособно като освен
това, то следва да бъде обявено и направо в несъстоятелност и производството по
делото да бъде спряно. Същото следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд и дължимата в размер на 250 лева държавна такса, тъй като
към момента на депозиране на молбата същото не е дължало такава, съобразно чл.
620, ал. 1 от Търговския закон.
В съответствие с чл. 624, ал. 1 от
Търговския закон препис от настоящото решение следва да бъде изпратено за
вписване в търговския регистър по партидата на дружеството.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 632, ал. 1 във връзка с чл. 607а от Търговския
закон, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Палис-60“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и
адрес на управление к-с „Славейков“, бл. 50, ет. 14, представлявано от Павлин
Панов Генов.
ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2018 година
за нейна начална дата.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност по отношение на „Палис-60“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
град Бургас и адрес на управление к-с „Славейков“, бл. 50, ет. 14,
представлявано от Павлин Панов Генов.
ДОПУСКА обезпечение чрез
налагане на запор върху движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по
отношение на недвижимите имоти на „Палис-60“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
град Бургас и адрес на управление к-с „Славейков“, бл. 50, ет. 14,
представлявано от Павлин Панов Генов.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността на предприятието на „Палис-60“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град
Бургас и адрес на управление к-с „Славейков“, бл. 50, ет. 14, представлявано от
Павлин Панов Генов.
ОБЯВЯВА „Палис-60“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление к-с „Славейков“,
бл. 50, ет. 14, представлявано от Павлин Панов Генов, в несъстоятелност.
СПИРА производството по
настоящото търговско дело № 1/2020 година по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Палис-60“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление к-с „Славейков“,
бл. 50, ет. 14, представлявано от Павлин Панов Генов да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от
250 /двеста и петдесет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за
разглеждане на депозираната молба, както и 5 /пет лева/ лв. за служебното
издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ изпрати препис от настоящото съдебно решение на Агенция по
вписванията, Служба по регистрация за вписване в търговския регистър.
Настоящото решение подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му
в търговския регистър с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: