Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.04.2016
година гр.С.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение, III “Б” състав , в публично заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при секретар Н.С.
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №7979
по описа на 2015 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7979/2015 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на И.В.Ф.
ЕГН ********** *** срещу решение от 05.02.2015 г постановено
по гр.д.№39651/2012 г на СРС , 48
състав , в частта ,с
която
въззивникът е осъден да заплати на основание
чл.403 ГПК във чл.45 ЗЗД на ТПК „Щ.“ ЕИК ****
гр.С. сумата от 6645 евро – обезщетение за имуществени вреди за периода
01.07.2011 г -10.10.2011 г от спиране на изпълнението по изп.дело №2011**********
на ЧСИ М.П. с обезпечителна мярка допусната с определение от 27.06.2011 г по
гр.д.№5136/11 г на СГС , I ГО , 12 състав ; което изпълнение е с предмет предаване на
владението на магазини №1,5,6,7 и прилежащите към тях стаи в гр.С. ул.**************
; понастоящем обединени в един магазин с лице към бул.Д. ; ведно със законната
лихва от 22.08.2012 г до окончателното заплащане на сумата. Решението на СРС се
обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като същото е необосновано и се базира
само на показанията на свидетели, а не е допусната СТЕ за размера на средния
пазарен наем . Неправилно СРС не е разгледал и уважил възражение за прихващане
със стойността на подобрения извършени от въззивника като добросъвестен
владелец.
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба. Ответницата И.Ф. е съпруга и частен
правоприемник на С. Т. срещу който е било постановено решението по чл.108 ЗС за
предаване на имота. В резултат на допуснатото обезпечение е забавен въвода във
владение на имота и са пропуснати доходи от наем от 2000 евро месечно
/показания на св.М.П./. Действително М.П. е бил адвокат на ищеца , но е дал
показания под клетва ; както и само той е бил започнат с планирания наемен
договор. В случая няма пречки да се доказва наемната цена по планирания договор
със свидетелски показания , тъй като вредите по деликт са винаги конкретни , а
не осреднени . Поради висящ иск за подобренията разглеждането на насрещен иск и
на възражение за подобрения е недопустимо. Самата претенция за подобрения е
погасена по давност .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 23.02.2015 г и е обжалвано в срок на 09.03.2015 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите
в жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа страна :
Ищецът претендира сумата от 6645
евро – обезщетение за имуществени вреди за периода 01.07.2011 г -10.10.2011
г от спиране на изпълнението по изп.дело №2011********** на ЧСИ М.П. с
обезпечителна мярка допусната с определение от 27.06.2011 г по гр.д.№5136/11 г
на СГС , I
ГО , 12 състав ; което изпълнение е с предмет предаване на владението на
магазини №1,5,6,7 и прилежащите към тях стаи в гр.С. ул.************** ;
понастоящем обединени в един магазин с лице към бул.Д. ; ведно със законната
лихва от 22.08.2012 г до окончателното заплащане на сумата .
Не се спори между страните , че въз
основа на влязло в сила съдебно решение от 26.08.1999 г по гр.д.№3210/96 г на
СГС ищецът е бил въведен в имота на 02.11.2011 г. Ответницата е била
приобретател на спорно право , защото е придобила имота с нотар.акт №110 том I нотар.дело №92 от 27.05.2005 г
на нотариус №*.
Издадена е обезпечителна заповед от
30.06.2011 г по гр.д.№5136/11 г на СГС , I ГО , 12 състав за спиране на
изпълнението по изп.дело №2011********** на ЧСИ М.П. за процесния имот.
С определение №1793 от 10.10.2011 г по
ч.гр.д.№3209/11 г на САС , ГО , 7 състав обезпечението е било отменено . С
определение от 24.10.2011 г СГС , ГО , 12 състав е прекратил производството по
гр.д.№5136/11 г на СГС., като определението е потвърдено от САС и от ВКС, II ГО.
Според договор от 19.03.2007 г Ф. е
отдала имота под наем на „Производствена кооперация Е.-Т.“ за сумата от 2500
евро. На 01.04.2010 г с анекс наемната цена е била намалена на 1800 евро.
Според приложение №1 към договора наемателят е извършил ремонт на стойност
14 000 лева в имота.
В писмения си отговор Ф. е предявила частичен
насрещен иск за сумата от 11 800 лева от общо 128 000 лева
подобрения като добросъвестен владелец ; както и евентуално /включително и на насрещния иск/ частично възражение за
прихващане до размера на исковата претенция – в този смисъл е поредното и
последно уточнение в о.с.з на 30.06.2014 г. Според Ф. подобренията са извършени
от нея за периода 27.05.2006 г – 02.11.2011 г , като вписването на исковата
молба срещу С. Д. е станало на 17.03.2006 г.
Датата на вписване на исковата молба
по спора по чл.108 ЗС е видна от налично по делото заверено копие от исковата
молба.
Образувано е гр.д.№31161/08 г на
СРС , 34 състав също по частичен иск за твърдените от ответника подобрения
в имота.
В отговор на насрещния иск и
възражението за прихващане ищецът счита , че същите са процесуално недопустими
поради наличие на гр.д.№31161/08 г на СРС със същия предмет. Още на 22.12.2005
г срещу Ф. е образувано дело по иск за собственост по гр.д.№11974/05 г на
СРС , производството по който е било прекратено и това изключва добросъвестно
владение на Ф.. На място няма действителни подобрения , както и същите са
погасени по давност .
Според служебна справка пред СРС Ф. е
съпруга на С. Д. Т. като бракът между същите е сключен на 17.01.2008 г.
Според изслушаната пред СРС СТЕ на
вещото лице инж.П.Я. имотите по нотариалните актове на страните са идентични
като няма одобрен проект за преустройството на четирите магазина в общ магазин.
Общата стойност на извършените СМР в обекта е 29 822 лева , а стойността
на имота се е увеличила с 36 500 лева към 2011 г.
Според разпитания пред СРС свидетел И.Я.
, през 2003 г-2004 г процесният имот бил в лошо състояние , но Ф. го
ремонтирала . Оправен бил през лятото на 2005 г водопровода , ел.инсталацията ,
подовите настилки , тавана и осветителните тела . Допълнително през 2007 г се
извършил ремонт за сметка на наема като се сменили витрините , нов под и
гипсокартон , отново осветителни тела. Част
от СМР били повторени , защото новият наемател имал нови изисквания.
Според разпитания пред СРС свидетел М.П.
, адвокат на ищеца по други дела , към момента на насрочения въвод лятото на
2011 г или 2012 г ищецът имал преговори и съгласие с лицето Г.Г. за наемен
договор при цена от 2000 евро. Поради обезпечителната мярка и спрения въвод не
се сключил договора за наем.
Според изслушаната пред СРС допълнителна СТЕ
на вещото лице инж.П.Я. , на място подобренията съществуват /без метална врата
и гранитогрес / :
-
стойността
на СМР към 2005 г е 21 352 лева , а увеличената стойност към 2005 г
е 22 900 лева.
-
Стойността на СМР към 2007 г е 44 006
лева , а увеличената стойност към 2007 е 50 300 лева.
-
Стойността
на СМР към 2011 г е 29 976 лева , а увеличената стойност към 2011 г
е 36 500 лева.
-
Към
2014 г стойността на СМР е 22 146 лева , а увеличената стойност е 29 700
лева.
С обжалваното решение е прекратено
производството по предявения от ответника насрещен иск за подобрения.
Тази част /с характер за определение/ е обжалвана с частна жалба пред настоящия
съд. С определение от 24.06.2015 г по настоящото дело е потвърдено прекратяване
на производството по насрещния иск. Определението на СГс е потвърдено с
определение №114 от 16.03.2016 г по ч.гр.д.№575/16 г на ВКС , III ГО.
Прекратяването от СРС на
производството по възражението за прихващане трябва да се счита за
неписано , тъй като приемането или неприемането на възражението за съдебно
прихващане респ.уважаването или
неуважаването му подлежи на инстанционнен контрол във връзка със законосъобразността
на самото решение . В този смисъл е и
определение №372 по ч.гр.д.№4578/15 г на САС , ТО 3-ти състав.
Според изслушаната пред настоящия съд
СТЕ на вещото лице С.К. средната наемна цена за процесния имот е в размер на 1320,20
евро месечно или 2582 лева.
При така събраните доказателства и
след съвещание съдът приема от правна страна следното :
Във въззивната жалба са изоставени доводите ,
че ответницата е собственик на имота и съдът не дължи произнасяне по такъв
довод с въззивното решение. Иначе , безспорно ответницата е приобретател на
спорно право по чл.121 ГПК /отм./ и е обвързана от влязлото в сила решение по
чл.108 ЗС от 26.08.1999 г по гр.д.№3210/96 г на СРС Ответницата е
придобила имота с нотар.акт №110 том I нотар.дело №92 от 27.05.2005 г на нотариус №* ;
в течение на посоченото дело . Ищецът е бил въведен в имота на 02.11.2011 г. По
отношение на приложението на чл.121 ГПК /отм./ задължителна практика на ВКС по
отношение на СПН за приобретателя са решение №97 от 27.07.2015 г по
гр.д.№6353/14 г на ВКС , II ГО и решение №80 от 07.07.2014 г по
гр.д.№6441/13 г на ВКС , II ГО.
Налице са предпоставките за особената деликтна
отговорност на ответницата по чл.403 ГПК . Вследствие на наложената
обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато
обезпечението. Поради обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ ищецът не
е бил във владение на имота си и не е могъл да го отдаде под наем т.е. има
пропуснати ползи от несъбрани наеми.
Неоснователно е възражението на ответника
, че ищецът изцяло не е доказал претенцията си за пропуснати ползи ,
защото СРС се е позовал само на показанията на заинтересования свидетел П. и не
е била изслушана СТЕ за средния пазарен наем на имота . Показанията на
потенциално заинтересован свидетел не са лишени от доказателствена стойност , а
се преценяват по чл.172 ГПК . Съгласно решение №338 от 20.11.2013 г по
гр.д.№1269/12 г на ВКС , IV ГО заинтересоваността на
свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните се преценява с оглед всички
други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Това
означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със съответната
критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат
приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се
явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Преценката
обаче следва да бъде обоснована с
оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че
данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е
повлияла на достоверността на показанията му.
Според представен по делото наемен договор
от 19.03.2007 г самата Ф. е отдала имота под наем на „Производствена кооперация
Е.-Т.“ за сумата от 2500 евро. На 01.04.2010 г с анекс наемната цена е
била намалена на 1800 евро.
При тези данни съдът кредитира частично както показанията на св.П. за размера на
пропуснатите ползи от имота , така и заключението на СТЕ на вещото лице К. .
Действително , възможна е заинтересованост на св.П. /адвокат на ищеца/ , поради
която същият да преувеличава възможността имотът да се отдаде под наем за 2000
евро. Заключението на вещото лице К. също не може да се възприеме
безкритично , защото то дава средна цена на отдаване на имоти в центъра на гр.С.
, без да е ясно точното им местоположение и конкретно състояние . Определената
от вещото лице цена от 1320,20 евро среден
наем изглежда до известна степен занижена предвид факта , че самият ответник е
отдавал имота предходни години за 2500 евро , а през 2010 г за 1800
евро. От друга страна , намаляването
на наемната цена на 1800 евро през 2010 г – и то по действащ договор за наем -
е индиция, че наемният пазар не е бил безпроблемен вкл.и през 2011 г , предвид
и икономическата криза. Ако не ставаше въпрос за съществуващ наемен договор ,
при явни затруднения в наемния пазар , е логично наемната цена да е по-ниска от
1800 евро , което е много повече от 1320,20 евро средна цена. По тази причина
съдът приема , че реалната наемна цена за имота е била 1500 евро или
общо за целия период 5000 евро / левова равностойност 9779,15 лева /.
До сумата от 5000 евро искът принципно
е доказан , а за разликата до 6645 евро е
недоказан . От показанията на св.Я. и от изслушаните по делото СТЕ безспорно се
установява , че ответницата е извършила в имота значителни подобрения. След
прекратяване на производството по насрещния иск за подобрения на разглеждане
подлежи възражението за прихващане като добросъвестен респ. недобросъвестен владелец.
Висящ е частичен иск за процесните
подобрения , но практиката на ВКС допуска разглеждане на възражение за
прихващане и при висящ иск за същото вземане – решение №134 от 11.11.2011 г
по т.д.№61/11 г на ВКС , I ТО и решение
№193 от 18.12.2009 г по т.д. № 13/2009 г, ТК, ІІ ТО на ВКС.
Трайна е практиката на ВКС , че присъждането
на подобрения като добросъвестен или недобросъвестен владелец е въпрос на
правна квалификация и не налага изменение на иска от страна на съответното
лице. И при претенции за добросъвестен владелец съдът може да присъди
подобрения като за недобросъвестен владелец - решение №359 от 21.07.2010 г по гр.д. № 1205/2009 г, ГК, ІІ ГО на ВКС, решение
№131 от 10.07.2013 г по гр.д.№913/12 г на ВКС , I ГО, решение №189 от 26.04.2012 г по гр.д. № 764/2011 г, ГК, І ГО на ВКС и др.
В случая е
без практическо значение за изхода на настоящия спор дали съдът ще приеме , че
ответницата е добросъвестен или недобросъвестен владелец. Всички оценки на СТЕ
за подобренията - на направените разходи и на увеличената стойност на имота - надвишават
исковата претенция.
Само за
пълнота трябва да се отбележи следното . Настоящият съд счита , че ответницата
като приобретател на спорно право се явява недобросъвестен владелец . Съгласно даденото в решение №97 от 27.07.2015 г по гр.д.№6353/14 г на ВКС , II ГО и решение №80 от 07.07.2014 г по гр.д.№6441/13 г на ВКС , II ГО тълкуване на
чл.121 ГПК /отм./ ако в течение на производството спорното право бъде
прехвърлено върху другиго, приобретателят може да замести своя праводател само
при условията на чл.117,ал.1 ГПК /отм./, респ.чл.222 ГПК, т.е. само със
съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото. Ако
такова съгласие не бъде постигнато, делото следва своя ход между първоначалните
страни като приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като
трето лице, но постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено
нещо и спрямо приобретателя. По отношение на приобретателя важат и
материалноправните последици от предявяване на иска спрямо неговия прехвърлител
напр. прекъсване на течението на давността докато делото е висящо /чл.115,б „ж” ЗЗД/.
Ответницата
е обвързана от решението, което установява , че собственик на имота е ищецът. С
правилото на чл.416 ГПК /отм/, респ.чл.523 ал.1 ГПК законът потвърждава, че СПН
се разпростира срещу приобретателя на владението, върху когото преминава и
задължението на предходния владелец да предаде владението на вещта, което е
било установено със СПН. Правилото на чл.416 ГПК /отм./ е основано на
разбирането, че третото лице, което е правоприемник на владението и на
свързаното с него задължение да се предаде на правоимащия, е обвързано от СПН,
с което е било установено спрямо предишния носител на същото задължение, че то
съществува. В случая прехвърлителят е запазил качеството си на страна и е действал
като процесуален субституент на ответницата.
От
изложеното следва , че срещу ответницата , от самата дата на нотар.акт №110 том
I нотар.дело №92 от 27.05.2005 г
на нотариус №*, практически е воден иск по чл.108 ЗС , а конституирания като
ответник Т. е бил процесуален субституент на Ф..
Няма как да
се приеме , че при предявен иск за собственост , от който ще настъпи СПН срещу Ф. , последната ще се яви
добросъвестен владелец и ще може да се ползва с права по чл.72 ЗС . Както фактически е станало в процесния случай ,
ищецът е в правна невъзможност /недопустимо е/ да предяви ревандикация срещу Ф.
, с която да превърне владението на ответницата в недобросъвестно.
Неоснователно
е възражението на ищеца за погасяване на вземането за подобрения по давност . С
влязло в сила определение от 24.06.2015 г на настоящия съд , потвърдено с
определение №114 от 16.03.2016 г по ч.гр.д.№575/16 г на ВКС , III ГО , се прие , че предявеният
частичен иск по гр.д.№31161/08 г на СРС /спряно/ спира давността за цялото
вземане - решение № 22 от 14.07.2010 г
по т.д.№428/09 г на ВКС , I ТО и решение №48 от 28.05.2015 г по т.д.№567/14 г
на ВКС , II ТО. Самият частичен иск на ответницата е предявен през 2008 г
– преди да е изтекла 5 годишната погасителна давност за подобренията , които са
извършени през 2005 г – 2007 г.
Като
недобросъвестен владелец на ответницата се дължи съгласно чл.74 ал.1 ЗС по-малката сума измежду направените разноски и
увеличената стойност на имота. Според допълнителното заключение на СТЕ
стойността на направените разноски през 2005 г и 2007 г е общо 44 006
лева , като към 2007 г увеличената стойност на имота е била 50 300
лева. Към 2014 г – поради овехтяване на имота вкл.подобренията – увеличената
стойност е в размер на 29 700 лева . Съдът приема , че релевантна
е последната стойност . До последната стойност от 29 700 лева претенцията
за подобрения – ако беше предявена изцяло и с насрещен иск - би била
основателна . Основателен е частично предявения размер на възражението за
прихващане със сумата от 6645 евро с левова равностойност 12 996,49
лева , който размер е равен на
исковата претенция.
Налага се
изводът , че исковата претенция е принципно основателна за сумата от 5000 евро
, но поради основателност на възражението за съдебно прихващане и компенсиране
на вземанията , искът трябва да се отхвърли изцяло като неоснователен .
С оглед
отхвърляне на иска , но и прекратяване на производството по насрещния иск на
ответника за подобрения и по евентуален насрещен иск за сумата от 500 лева
лихви за забава, съдът счита , че на страните не следва да се присъждат
разноски.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 05.02.2015 г
постановено по гр.д.№39651/2012 г на СРС , 48 състав , в частта , с която И.В.Ф.
ЕГН ********** *** е
осъдена да заплати на основание чл.403 ГПК във чл.45 ЗЗД на ТПК „Щ.“ ЕИК ****
гр.С. сумата от 6645 евро – обезщетение за имуществени вреди за периода
01.07.2011 г -10.10.2011 г от спиране на изпълнението по изп.дело №2011**********
на ЧСИ М.П. с обезпечителна мярка допусната с определение от 27.06.2011 г по
гр.д.№5136/11 г на СГС , I ГО , 12 състав ; което изпълнение е с предмет предаване на
владението на магазини №1,5,6,7 и прилежащите към тях стаи в гр.С. ул.**************
; понастоящем обединени в един магазин с лице към бул.Д. ; ведно със законната
лихва от 22.08.2012 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в
частта за разноските , и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на ТПК
„Щ“ ЕИК **** гр.С. с правно основание чл.403 ГПК срещу И.В.Ф. ЕГН ********** *** ;
последната да му заплати сумата от 6645 евро – обезщетение за
имуществени вреди за периода 01.07.2011 г -10.10.2011 г от спиране на
изпълнението по изп.дело №2011********** на ЧСИ М.П. с обезпечителна мярка
допусната с определение от 27.06.2011 г по гр.д.№5136/11 г на СГС , I ГО , 12 състав ; което изпълнение е с
предмет предаване на владението на магазини №1,5,6,7 и прилежащите към тях стаи
в гр.С. ул.************** ; понастоящем обединени в един магазин с лице към
бул.Д. ; ведно със законната лихва от 22.08.2012 г до окончателното заплащане
на сумата ; като погасен чрез прихващане до размера от 5000 евро със
сумата от 6645 евро /левова равностойност 12 996,49 лева/ частична
претенция от 128 000 лева за подобрения в имота като недобросъвестен
владелец по чл.74 ал.1 ЗС за периода 2005 г – 2011 г ; които подобрения
представляват : премахване на стара и изграждане на нова алуминиева витрина с
врата 90/220 , полагане на под от гранитогрес , облицовка с гипсокартон на
мет.щендер по стени и колониу шпакловка и три ръце латекс ; изграждане на
санитарен възел, мивка батерия и тоалетна чиния ; подмяна на ел.инсталация ;
подмяна на 3 бр.алуминиеви врати ; монтиране на ново ел.табло ; монтиране на
нови водомери 2 броя ; инсталация на СОТ , инсталация за климатик с отточни ПВЦ
тръби ; окачен таван „Армстронг“ и ремонт фасада; и като неоснователен и
недоказан за разликата над 5000 евро до 6645 евро .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.