РЕШЕНИЕ
№.................. 23.10.2018 г. гр.Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият районен съд граждански състав
на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Велчева
Секретар:Радостина Стоилова
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия И. Велчева Гражданско дело № 61 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от А.Х.Б. ЕГН********** против „Евроманган“ ЕАД, с.Църква, община Балчик, представлявано от Е. У., с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 793,30 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа, считано от 17.01.2018 г. до 16.02.2018 г. , ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, направените доводи прие за установено следното:
Ищецът твърди, че с решение №66/13.03.2017 г. по описа на ОС Добрич е признато за незаконно и отменено уволнението му, извършено със заповед №2 и 3 /13.10.2015 г. на директора на Евроманган ЕАД. Със същият акт, съдът е възстановил ищеца на заеманата преди това длъжност „началник смяна, рудник“.
На 16.01.2018 г. след получаване на съобщението от PC-Балчик за явяване на работа в двуседмичен срок, ищецът се явил при ответника и заявил желае да упражнява работата си.
На 17.01.2018 г. в 7,50 ч., А.Б. се явил на работа и отишъл да му бъде проведен инструктаж за работния ден, за да започне работа. Служител на охраната го задържал до около 10,30 ч., когато при него дошли главния инженер и лицето, заемащ длъжността охрана на труда и ми поискали удостоверение относно здравословното състояние.
На 24.01.2018 г., ищецът отново поискал да бъде допуснат до работа, но това му било отказано от адм.мениджър.
Изложеното мотивирало ищеца да предяви настоящия иск.
Ответникът твърди, че от предходни дела знае, че работникът страда от заболявания, които са несъвместими с длъжността му, което го мотивирало да му предложи преназначаване на друга наземна длъжност, което той отказал и не се явил в предприятието повече. Оспорва факта, че не е допуснал до работа ищеца. Твърди, че ищецът не е представил необходимото медицинско удостоверение за започване на работа.
Материалноправно основание на иска е в нормата на чл. 225 ал. 3 от КТ.
Предпоставките
за уважаване на настоящия трудов спор са:
възстановяването на работника на
длъжността с влязло в сила решение; явяването му да заеме работата в законноустановения
срок; противоправно недопускане от страна на работодателя или длъжностно лице в
предприятието на работника на работата, на която е възстановен.
Безспорно
установено по делото е, че работникът е бил възстановен на работа след съдебно
установено незаконно уволнение с влязло в законна сила решение на ОС-Добрич по
възз.гр.д.№19/2016 г.
Не се спори по
делото, че работникът се е явил на работа в определения срок по чл. 345 от КТ
за да я заеме. Съобразно решение № 245 от
28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1048/2009 г., IV г. о., еднократно отправеното
изявление на работника обвързва работодателя да изпълни задължението си да
допусне възстановения на работа работник до работното му място, до изпълнение
на съответните на длъжността трудови функции, като не е необходимо работникът
ежедневно да се явява, за да осъществи възстановяването си. Задължително е само
да изяви желанието си да заеме отново длъжността, на която е възстановен и това
желание може да се изрази и с една писмена молба. Така е станало и в настоящия
казус със заявление, вх. 1/17.01.2018 г. при Евроманган АД-мина Оброчище.
Ответникът твърди,
че със заповед е наредил на ищеца да представи декларация и медицински документ
за здравословното си състояние, както и че няма здравословни противопоказания
да работи в подземния рудник и не страда от белодробни заболявания. При непредставяне
на тези документи, работодателят предвид развилите се между страните съдебни
спорове е заявил, че ще приеме, че лицето страда от такива болести, които не са
допустими за подземна работа.
Контроверсният въпрос в това производство е противоправно ли е недопускането.
Недопускането на работата, за която работникът или служителят е нает, е форма на пълно неизпълнение на едно от основните задължения на работодателя да осигури работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение.
При отмяна
на незаконно уволнение и възстановяване на работника на заеманата преди това
работа, трудовото правоотношение се възстановява в първоначалния му вид.
При
съмнение за заболяване на работника, което не позволява изпълнение на
възложената му работа, работодателят следва да съблюдава глава ХV раздел III от КТ, но
поведението му не следва да се заключава
в недопускане работника до работа. Като е сторил това работодателят е
осъществил състава на чл. 225 ал. 3 от КТ, което прави искът основателен.
По
отношение на размера на претендираното обезщетение:
На
работника се дължи обезщетение, което се определя в нормата на чл. 228 от КТ, последното
получено брутно трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната.
Съобразно
съдебната практика, решение №
863 от 7.10.2008 г. на ВКС по гр. д. №
2302/2005 г., обезщетението може да бъде присъдено до датата на устните
състезания в първоинстанционното производство, при наличието на елементите от
фактическия състав по посочената законова разпоредба към този момент, но не и
за в бъдеще време, защото то се дължи за настъпили вреди в резултат на
неправомерно недопускане до работа по трудово правоотношение, а не за вреди,
които не е сигурно, че ще настъпят.
Размерът
на последното дневно брутно трудово възнаграждение на работника, което не се
спори от страните възлиза на 47,20 лв.
Ищецът
претендира сумата в размер на 793,30
лв. като обезщетение за периода от 17.01.2018 г. до 16.02.2018 г.
Работните
дни в периода от 17.01.2018 г. до 16.02.2018 г. са 23. 23Х47,20 лв.= 1085,60
лв. Искът до претендирания размер от 793,30 лв. следва да бъде уважен. По
отношение на обезщетение за останалия период до допускането до работа,
ищецът следва да търси правата си с
допълнителен иск.
Ищецът
претендира разноски, които съобразно чл. 78 от КТ следва да му се присъдят.
Ответникът следва да понесе и държавната такса за водене на процеса.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Евроманган“ ЕАД, с. Църква, община Балчик, представлявано от Е. У. да заплати на А.Х.Б. ЕГН********** *** сумата в размер на 793,30 лв. (седемстотин деветдесет и три лева и тридесет ст.), представляваща обезщетение за недопускане до работа за периода от 17.01.2018 г . до 16.02.2018 г., ведно със законната лихва от 16.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 500 лв.(петстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Евроманган“ ЕАД, с. Църква да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Балчик сумата в размер на 50 лв. (петдесет лева), представляваща държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ