Р
Е Ш Е Н И Е № 36/2.3.2021 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Добрина Димитрова и прокурор
Рени Лефтерова, разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 8 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във
връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба на С.Г.С. ***, чрез пълномощника адв.М.А. ***, със съдебен адрес ***, кант.№14, с която се
претендира да бъде осъден Държавен фонд „Земеделие”-гр.София да му заплати
сумата 3000 (три хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 12.11.2020 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от ищеца притеснения
и безпокойство от създалата се ситуация от забавеното плащане по подаденото от
него заявление за подпомагане, което забавяне е в резултат на отменената с
Определение № 326/14.09.2020 г. по ч.адм.дело №
221/2020 г. по описа на Административен съд-Ямбол, влязло в законна сила на
12.11.2020 г., като незаконосъобразна Заповед №ОЗ-РД/2382/05.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл.20, ал.2 и
ал.3, чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП във връзка с чл.54, ал.1, т.3 от АПК е спряно
административното производство по обработката на заявление за подпомагане за
кампания 2019 г. с УИН 28/290518/89970 от С.Г.С., както и да му заплати
направените по делото разноски.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв.А., която поддържа претенциите с искане да бъдат
уважени изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски.
За ответната страна ДФ „Земеделие“ се явява
юрисконсулт М., която оспорва иска с молба за отхвърлянето му като неоснователен
и недоказан по съображения в депозиран писмен отговор, претендира за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Участващия в процеса прокурор от Окръжна
прокуратура-Ямбол намира така предявения иск за основателен и доказан, т.к. е налице
административен акт на ответника, отменен като незаконосъобразен с влязъл в
сила съдебен акт и в резултат на издаването на този административен акт, ищеца
е претърпял емоционален стрес, психически
дискомфорт, получил е и здравословни проблеми,
поради което счита, че следва да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер съобразно доказателствата
по делото и съдебната практика в подобен случай.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства
в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът С.Г.С. е регистриран като земеделски
производител с УРН 230196 и за кампания 2019 г. е подал на 09.05.2019 г. до Държавен
фонд „Земеделие” Общо Заявление за подпомагане с УИН 28/230519/93393 за
подпомагане по следните схеми и мерки за подпомагане: схема за единно плащане
на площ (СЕПП); схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания (ЗДП); агроекология и климат (Мярка 10).
За кампания 2018 г. С. е подал до Държавен фонд
„Земеделие” Заявление за подпомагане с УИН 28/290518/89970.
Лицето е отправило до Държавен фонд „Земеделие” Искане
вх.№02-281-2600/544/27.12.2019 г. да
бъде уведомен за причината да не му бъде извършено плащане по подаденото
заявление.
В писмо №02-281-2600/544#5/02.07.2020 г.
на Държавен фонд „Земеделие” е посочено, че по подаденото заявление не се
приключили всички проверки на условията за допустимост, като след приключване
на всички административни проверки фонда ще информира официално за тях.
Със Заповед №
ОЗ-РД/2382 от 05.08.2020 г. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на
основание чл.20, ал.2 и ал.3, чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП във връзка с чл.54,
ал.1, т.3 АПК е спрял административното производство по обработката на заявление за подпомагане за кампания 2019 г.
с УИН 28/290518/89970 от С.Г.С..
Заповедта е отменена с влязло в законна сила на
12.11.2020 г. Определение № 326/14.09.2020 г. по ч.адм.дело
№ 221/2020 г. на Административен съд-Ямбол.
Ищецът е подал до Държавен фонд „Земеделие” искане с
вх.№02-281-6500/387 от 02.12.2020 г. за плащане по подаденото заявление за
подпомагане за кампания 2019 г., като токова в размер на 10335,38 лв. е
направено с платежно нареждане от 03.12.2020 г.
Разпитаната като свидетел И.С.-съпруга на С.Г.С., дава
показания че ищеца е преживял негативни емоции, вследствие на забавянето на
субсидиите му за кампания 2019 г., които субсидии били спрени заради заповед на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, която по-късно била отменена. Според
свидетеля тези негативни преживявания започнали от момента, в който съпруга й
очаквал да получи първия транш на субсидията около 20.12.2020 г., за коено
ищеца редовно звънял в администрацията, тъй като били отминали теренните
проверки, но отговор от там нямало. Заради това съпруга й се затворил в себе си, започнали притеснения, започнал да се дистанцира от нея и от децата като
разбрал, че другите земеделци са получили първия транш, станал
раздразнителен, вечер не можел да спи,
имал проблеми със сърцето, които се изострили. До края на м.декември като не получил плащането С. подал искане отново
да му бъдат заплатени субсидиите и ако не защо, но отговор не получил, а през м.август 2020 г. получил
заповед, с която субсидиите му били
спрени и като разбрал, че му спират субсидиите се сринал, за него било пълен
шок, страхувал се, защото разчитал на тази помощ, непрекъснато споделяше със съпругата
си и децата как ще ги издържа. Влошило
се здравословното му състояние, обострило се, за
което ходили на кардиолог и му изписали лекарства, но не се чувствал никак
добре. Влошаването на здравословното му състояние се изразявало в
притесненията, не можел да спи, получил сърдечни проблеми, аритмия и към днешна дата
продължавал да не се чувства добре, докато преди м.декември 2019 г. не е имал здравословни
проблеми като висок холестерол или сърцебиене, а влошаването
настъпило след този проблем. Стефанова сочи, че докато
отмени съда заповедта съпруга й изпаднал в пълна депресия, започнал да не се
храни, да не общува с тях, с близки, с приятели, не излизал
от вкъщи и това му се отразило много зле. Свидетеля твърди, че след като заповедта
била отменена от съда ищеца предприел действия, защото не получавал плащанията
и решил да подаде ново искане и едва след 2-3 месеца на 03.12.2020 г. получил
плащането.
При така изяснената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.
Същия е допустим, но разгледан по същество е неоснователен
по следните съображения:
Нормата на чл. 203 АПК
регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове
за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се
базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение
виновно или не са действали длъжностните лица.
Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява
имуществото, патримониума на правния субект – при
претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат
сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и
страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД
дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.
Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се
прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за
претендиране на обезщетение за претърпените вреди.
За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на
следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Изискването за кумулативност
на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до
непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира
отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от
ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.
В настоящия случай не е налице причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт и сочения за настъпил вредоносен резултат.
За да обоснове искането си ищеца твърди, че претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в преживените притеснения и безпокойства от
създалата се ситуация, са в резултат от забавеното плащане по подаденото от
него до Държавен фонд „Земеделие” Заявление
за подпомагане с УИН 28/230519/93393/09.05.2019 г. за кампания 2019 г., по
което очаквал да получи плащане до края на м. декември 2020 г., а е получил
частично плащане на 03.12.2020 г.
В тази връзка от една страна Заповед № ОЗ-РД/2382, с коята
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е спрял административното производство
по обработката на заявление за
подпомагане за кампания 2019 г. подадено от С.Г.С., е постановена на 05.08.2020
г. и не може да бъде причина нито за забавяне на плащането очаквано към
м.декември 2019 г., нито да причини настъпване на вредоносен резултат, т.к. не
е съществувала в правния мир към началната дата на периода, в който се твърди
да са търпени неимуществени вреди.
От друга страна въпросната заповед е отменена на
12.11.2020 г., когато е влязло в сила Определение № 326/14.09.2020 г. по ч.адм.дело № 221/2020 г. на Административен съд-Ямбол, докато
плащането по заявление за подпомагане за кампания 2019 г. е извършено на
03.12.2020 г. и то след допълнително предприети от ищеца действия. Поради това
не може да се приеме, че плащането е пряка последица от отмяната на заповедта и
същата е единствена причина за забавяне на плащането, за да се счете че
вредоносния резултат е настъпил вследствие на отменения административен акт.
В същата насока са и показанията на разпитания
свидетел, който твърди че здравословното състояние се е влошило след м.декември
2019 г., когато ищеца е очаквал плащане по подаденото заявление и продължава до
момента, без да се прави пряка и конкретна връзка с издадения през м.август
2020 г. и отменен през м.ноември 2020 г. административен акт.
Същевременно следва да се отбележи, че свидетелските
показания не се подкрепят и са в противоречие с приложената от ищеца медицинска
документация.
Независимо, че съдът не разполага със специални знания
в областта на медицината, то е видно че в преобладаващата си част документите
обхващат времето от 04.11.2019 г. до 21.11.2019 г., т.е. преди началото на
твърдения период когато е търпяно негативното въздействие, а дори и тези от 06.06.2020 г. са преди постановяване на отменената заповед.
Предвид посоченото липсва един от задължителните
елементи на фактическия състав, а именно причинната връзка между отменения
административен акт и вредоносния резултат.
Ето защо предявеният иск за присъждане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди е неоснователен и недоказан, поради което
следва да бъде отхвърлен.
Независимо от изхода на делото следва да се отхвърли
искането на ответната страна за присъждане на разноски, т.к. разпоредбата на
чл.10, ал.2, изр. първо от ЗОДОВ предвижда, че ако искът бъде отхвърлен изцяло,
съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. По аргумент от
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, разграничаващ видовете разходи в производството по ЗОДОВ
на „разноски“, „държавна такса“ и „възнаграждение за адвокат“, е наложена
трайна съдебна практика, че при отхвърляне на иск с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ ищецът не е задължен за направените разходи от ответната страна за
адвокатско възнаграждение, респ. за юрисконсултско
такова.
Водим от горното, Я А С, шести административен състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Г.С.
***, чрез пълномощника адв.М.А. ***, със съдебен
адрес ***, кант.№14 ИСК да бъде
осъден Държавен фонд „Земеделие”-гр.София да му заплати сумата 3000 (три
хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12.11.2020
г. до окончателното й изплащане, която сума представлява претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от ищеца притеснения и
безпокойство от създалата се ситуация от забавеното плащане по подаденото от
него заявление за подпомагане, което забавяне е в резултат на отменената с
Определение № 326/14.09.2020 г. по ч.адм.дело №
221/2020 г. по описа на Административен съд-Ямбол, влязло в законна сила на
12.11.2020 г., като незаконосъобразна Заповед №ОЗ-РД/2382/05.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл.20, ал.2 и
ал.3, чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП във връзка с чл.54, ал.1, т.3 от АПК е спряно
административното производство по обработката на заявление за подпомагане за
кампания 2019 г. с УИН 28/290518/89970 от С.Г.С..
ОТХВЪРЛЯ
искането на Държавен фонд
„Земеделие”-гр.София да бъде осъден С.Г.С. *** да му заплати направените по
делото разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ :/п/ не се
чете