М О Т И В И К Ъ М
П Р И С Ъ Д А
по НОХД № 1702 /
2019 год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказ. състав
Частният тъжител
Н.Е.Н. *** е повдигнал обвинение срещу подс.Е.Д. Р.
от с.гр. за следните престъпления:
1. Затова, че на 01.05.2019 г. в гр.Русе
извършила нещо унизително за честта и достойнството на Н.Е.Н. ***, в негово
присъствие, като го нарекла „Некадърник долен“ и обидата е нанесена публично -
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1
от НК.
2. Затова, че на 01.05.2019 г. в град Русе се
заканила на Н.Е.Н. *** с престъпление против неговата личност и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по
чл.144, ал.1 от НК.
По делото е
приет за съвместно разглеждане предявения от него срещу подсъдимата граждански
иск за 3 000 лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди
от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146,
ал.1 от НК.
Подсъдимата
отрича да е автор на деянието. Защитника ѝ пледира, съдът да я признае за
невиновна и да я оправдае по това обвинение.
Русенският районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена
следната относима към делото фактическа обстановка:
Подсъдимата Е.Д.
Р. е родена на *** г. в гр. Исперих, с ЕГН **********, българска гражданка, със
средно образование, разведена, безработна, неосъждана и живуща ***.
На 21 април 2019
г. здравословното ѝ състояние се влошило и тя посетила приемното
отделение за спешни случаи в УМБАЛ „Канев“ АД в гр. Русе. След извършения
преглед, за консултация бил извикан тъжителя, като специалист по белодробни
болести. Същият изразил мнението си, че състоянието на подсъдимата не налага
приемането ѝ в болницата и може да бъде насочена за домашно лечение. На
подсъдимата били предписани лекарства и тя се прибрала в дома си. Въпреки лечението
състоянието ѝ продължило да се влошава и на 27 април 2019 г. тя постъпила
СБАЛПФЗ „Д-р Д. *** ЕООД. Там тя разбрала, че лекуващ лекар е тъжителя и
установила, че именно той е докторът, който отказал да бъде приета в болницата.
Така на 01.05.2019 г. тя влязла в кабинета му, започнала да му вика, като междувременно
му заявила, че е некадърник и се заканила, че ще го разкъса и унищожи. Всичко
това било чуто от свид.Е.П. и свид.И.Д.,
които били в съседните кабинети при отворени врати. След като се успокоила
подсъдимата напуснала помещението на тъжителя. От своя страна той докладвал
случилото се на заместник-управителя на болничното заведение – свид.Х.М.. Свид.М. провел
разговор с подсъдимата относно възникналия инцидент, при което тя потвърдила
пред него, че действително е нарекла тъжителя „некадърник“. Впоследствие след
проведеното ѝ лечение подсъдимата била изписана от лечебното заведение, а
тъжителят подал тъжба в Районен съд Русе и така било образувано настоящото
наказателно производство.
Релевантната за
делото фактическа обстановка съдът намери за установена според всички
доказателства съдържащи се в обяснението на подсъдимата, показанията на
свидетелите И.Д., Е.П., Х.М., К.К., К. К., копия от
графици за дежурство и медицинска документация, справка за съдимост и справка
за характеристични данни.
Свидетелите И.Д.
и Е.П. категорично сочат, че подс.Р. е заявила на
тъжителя, че е некадърник. И двете свидетелки лично са чули изречения от
подсъдимата епитет, тъй като се намирали в съседни помещения при отворени
врати. Първата от тях чула и как подсъдимата се заканила на тъжителя, че ще го
разкъса, а втората, че ще го унищожи. Това, че подсъдимата е казала на
тъжителя, че е некадърник, се установява и от свид.М.,
пред когото при извършената от него проверка, подсъдимата потвърдила това
обстоятелство. От показанията на свид. К.К., К. К. се установява, че действително подсъдимата е
посетила приемното отделение за спешни случай в УМБАЛ „Канев“ АД в гр. Русе, че
била насочена за домашно лечение, но влошаването на състоянието е наложило
прием в СБАЛПФЗ „Д-р Д. *** ЕООД.
Съдът изцяло
кредитира показанията на всички свидетели, тъй като се подкрепят помежду си, не
си противоречат и взаимно се допълват.
С обясненията си
подсъдимата отрича да е наричала така тъжителя и да го е заплашвала. При
преценка на достоверността на обясненията ѝ в тази част, съдът отчете
двояката им функция, произтичаща от статута на основно доказателствено
средство, но и на средство на защита, необвързано със задължение за изясняване
на обективната истина, а предоставено на лицето привлечено към наказателна
отговорност за упражняване по неговото усмотрение. Изхождайки от това принципно
положение, съдът подложи обяснението на подсъдимата на внимателна и критична
преценка, вследствие на която намери, че не следва да го кредитира в тази му
част. То се опровергава по категоричен начин от показанията на свидетелите свид.И.Д., Е.П., Х.М., които както стана ясно, съдът изцяло
кредитира. Следователно, лансираната от подсъдимата версия е единствено, за да
оправдае действията си, поради което съдът намира, че обяснението ѝ
представлява защитна теза, целяща избягването на наказателна отговорност.
От справката за
съдимост е видно, че подс.Р.е неосъждана, а от
справката за характеристичните данни – добри
От приложената
медицинска документация се установяват визираните посещение и прием в
болничните заведения, проведените прегледи и лечения, както и здравословно
положение на подсъдимата.
От правна
страна, след анализа на събраните по делото доказателствени материали -
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните изводи:
Подсъдимата Р. е
наказателноотговорно лице.
С деянието си е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 01.05.2019 г. в гр.Русе казала нещо унизително
за честта и достойнството на Н.Е.Н. ***, в негово присъствие, като го нарекла
некадърник.
От субективна
страна подс.Р. е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни
последици, искала и целяла настъпването им.
Налице са
визираните предпоставки по чл.78а от НК за освобождаване на подс.Р.
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба в
размер от 1000 до 5000 лв.
При
индивидуализация на наказанието, съдът отчете смекчаващите отговорността
обстоятелства като чистото ѝ съдебно минало. Не се отчетоха отегчаващи
обстоятелства. С оглед изложеното на подсъдимата следва да бъде наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 1000 лв.
Така определеното наказание би
постигнало целите Р.да се предупреди и превъзпита към спазване на законите и
добрите нрави, и в бъдеще да се съобразява тях, както и че ще въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Обидата не е
нанесена публично, тъй като е извършена в кабинета на тъжителя, само в негово
присъствие. Няма доказателства, че същата е съзнавала, че думите ѝ са
възприети от свидетелките И.Д. и Е.П., поради отворените врати на съседните кабинети.
Освен това не се събраха доказателства, подсъдимата да е заявила на тъжителя,
че е „долен“. Затова в частта относно публичното нанасяне на обидата и
използването на този епитет, подсъдимата следва да бъде призната за невинна и
оправдана.
По отношение на
предявения граждански иск съдът съобрази, следното:
Гражданският иск
е допустим, своевременно предявен от лице, което е от кръга на правоимащите
обезщетение за нанесени неимуществени вреди.
По делото е
доказано наличието на противоправно деяние от страна на подс.Р.,
от което като пряка и непосредствена последица на Н. било причинено отрицателно
емоционално преживяване, свързано с накърняване на личното му чувство за
достойнство и положителната оценка, която има за собствената си личност и
обществена ценност.
При така
установеното съдът приема, че са налице елементите от състава на чл.45 от ЗЗД,
който поражда правото на пострадалия да претендира исканото обезщетение.
Предвид
изложеното предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от деликтно поведение е доказан по
основание.
Гражданският
ищец претендира компенсиране на претърпени неимуществени вреди в размер на 3
000 лв., със законната лихва върху сумата от деня на деликта
до окончателното ѝ изплащане. В случая съдът приема, че паричното
обезщетение за претърпяната неимуществена вреда следва да бъде уважено в размер
на 1 000 лв., а за разликата до 3 000 лв. - отхвърлено.
Тази сума подсъдимият следва да заплати
на тъжителя, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането –
01.05.2019 г., до окончателното ѝ изплащане.
Подсъдимата
следва да заплати на Н. и сумата от 512 лв., представляваща направените от него
разноски по делото, за повереник.
При този изход
на процеса Р. следва да заплати по сметка на РсРС
д.т. от 50 лева върху уважения размер на гражданския иск.
Що
се отнася до обвинението срещу подсъдимата в престъпление по чл.144, ал.1 от НК, съдът намира, че тя следва да бъде призната за невиновна и да бъде
оправдана. В случая при разигралата се ситуация, повече от очевидно е, че
изречените от нея закани, като израз на възмущение, въз основа на отрицателната
ѝ оценка за тъжителя, че ще го разкъса и ще го унищожи, не могат да
възбудят основателен страх от осъществяването им.
Мотивиран от
горните си съображения съдът постанови присъдата си по това дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: