№ 210
гр. Русе, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
Членове:А. Атанасова
Васил Петков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20254500500111 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Н. С. С. обжалва Решение № 1695 от 11.12.2024г, постановено по гр.д.№
1958/24 по описа на РРС като несъобразено с представените от него
доказателства, несъобразяване със закона и конституцията, за което е изложил
съображения в жалбата си. Иска неговата отмяна и постановяване на друго, с
което предявените от него искове да бъдат уважени.
Назначеният му на основание чл.94 ГПК процесуален представител –
адв. Д. К. – Р. в писмено становище заявява, че поддържа жалбата на С. като
допълва доводите му като счита, че недопустимо не е назначил процесуален
представител на ищеца, въпреки направеното от него искане.
Незаконосъобразно съдът е отказал това искане. Освен това счита, че
действията на частен съдебен изпълнител М. М. по изп.дело № 1035/13,
изп.дело № 1106/13 и изп.дело № 1053/17, изразяващи се в наложен запор
върху банковите сметки, наложен запор върху пенсията от НОИ, публична
продан на несеквестируем недвижим имот, начисляване на такси и разноски в
изпълнението са противоправни. Съдебното изпълнение по изп. Дело №
1053/17 е проведено, въпреки че е перемирано, което прави действията на
изпълнението са изцяло незаконосъобразни. Освен това вземането по
изпълнителните листи е погасено по давност. Заради наложеният запор върху
пенсията на жалбоподателя същият не може да получава пенсията си по друг
начин освен на каса в офис на банката, а най-близкият е в гр.Русе, което
поражда правният му интерес от претенцията за вреди от незаконосъобразно
принудително изпълнение поради наложените допълнителни разходи за
пътуване до друг клон на банката, което е необходимо всеки месец Счита, че
са налице всички предвидени в разпоредбата на чл. 74 ЗЧСИ вр чл. 45 ЗЗД вр
1
чл. 441 ГПК за ангажиране на отговорност за причинените на ищеца по делото
вреди от противоправните действия на ЧСИ М.М., като настъпилите вреди се
явяват пряка и непосредствена последица от противоправните действия. С.
нямаше са претърпи вреди, ако частния съдебен изпълнител не е извършил
незаконосъобразни действия. Налице са всички елементи от фактическия
състав на цитираните разпоредби- неправомерни действия, настъпила вреда,
причиняване на вредата при изпълняване на дейността на частен съдебен
изпълнител и причинна връзка между тях. Счита, че независимо дали
действията са подлежали на обжалване, дали срещу тях е подадена жалба,
дали е разгледана и уважена, в настоящото производство съдът е компетентен
да вземе решение по всички въпроси, свързани с наличието на предпоставките
за отговорността на съдебните изпълнител от противоправни действия. По
тези съображения иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявените от Н. С. С. искове срещу ЧСИ
М. М.. В съдебно заседание в устните състезания адв.К. иска от въззивния съд
да обезсили решението на първоинстанционния съд като недопустимо и да
върне делото за ново разглеждане от друга състав на районния съд, а в
условията на евентуалност да се отмени решението и се постанови друго, с
което исковете на С. се уважат изцяло.
Въззиваемият частен съдебен изпълнител М. М. счита жалбата за
неоснователна, а постановеното съдебно решение за правилно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Решение № 1695/11.12.2024г, постановено по гр.д.№ 1958/24 по описа
на РРС е валидно. Същото е и процесуално допустимо като съдът се е
произнесъл по предявеният иск по предвиденият в ГПК ред. Доводите,
наведени пред въззивната инстанция по време на устните състезания за
недопустимост на съдебното решение, не касаят неговата допустимост, а са
свързани с правилността на съдебното решение.
По отношение на правилността на обжалваното съдебно решение,
въззивният съд намира следното :
Н. С. С. е предявил срещу частен съдебен изпълнител М. М. искове с
правно основание чл.441, ал.1 ГПК вр чл.45 ЗЗД вр чл.74 ЗЧСИ.
Съдебният изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава, че
увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие
или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези
вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането.
Отговорността възниква, когато има неправомерни действия на ЧСИ,
настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна
връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност
на действията и бездействията на съдебния изпълнител независимо от това
дали те са били обжалвани и ако са били-дали са били отменени или жалбата е
оставена без уважение. Решението по жалбата не формира сила на пресъдено
нещо по законосъобразността или незаконосъобразността на действията или
бездействията. Противоправността, която е елемент от фактическия състав на
вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на
2
действието или бездействието на съдебния изпълнител, установена от съда по
деликтния иск. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно,
когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг
акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания
на процесуалния закон. Противоправността, която е елемент от фактическия
състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната
незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния
изпълнител.
Изп.дело № 1053/17 по описа на ЧСИ М. М. е образувано за събиране на
вземане на „Енерго-про продажби“АД – гр.Варна към Н. С. С. по
изпълнителен лист от 30.07.2013г , издаден въз основа на заповед за
изпълнение № 1515/25.04.2013г по ч.гр.д.№ 2543/13 по описа на РРС за
сумите от 368.69лв главница, 101.71лв лихва за забава върху главницата за
периода от 26.06.2010 до 28.03.2013, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.04.2013 до плащането й, както и сумите от 25лв
разноски по делото за заплатена държавна такса и 100лв юрисконсултско
възнаграждение; както и за вземане по изпълнителен лист от 14.10.2013г,
издаден въз основа на заповед за изпълнение № 3273/10.09.2013г по ч.гр.д.№
5547/13 по описа на РРС за сумите 1228л22лв- главница за консумирана и
незаплатена ел.енергия за периода от 31.12.2009г до 14.07.2010г, ведно със
законната лихва върху сумата от 09.09.2013г до окончателното й плащане,
409.32лв- сбор от мораторна лихва за всяка фактура за периода от датата след
падежа й до 26.07.2013; 32.75лв – държавна такса по делото и 100лв
юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът Н. С. е получил покана за доброволно изпълнение на
06.11.2017г като в нея като задължение са посочени освен сумите по
изпълнителните листи, изтеклата лихва за забава до завеждане на
изпълнителното дело, така и 100лв юрисконсултско възнаграждение по
изпълнителното дело, 496.96лв допълнителни разноски и такси по тарифата
към ЗЧСИ, изчислени към 27.10.2017г.
Видно от съдържанието на изпълнителното дело към него е
присъединено и публично вземане но размер на 386.32лв, за което длъжникът
е уведомен чрез залепяне на уведомление.
На 05.02.2019г частният съдебен изпълнител е изпратил запорно
съобщение до НОИ, РУСО-Русе за налагане на запор върху пенсията на Н. С.
като с писмо от 13.02.2019 ЧСИ е уведомен, че размерът на пенсията на
длъжника е под минималната работна заплата, поради което запор не може да
бъде наложен.
На 19.05.2019г е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в
„Обединена българска банка“АД и „Юробанк България“АД. От втората банка
ЧСИ е уведомен, че липсва авоар по сметката на длъжника и има наложени
предходни запори.
По изпълнителното дело е наложена и възбрана върху недвижим имот в
******* като във връзка с молба от А. К. съсобственик на имота, притежаваща
2/3 ид.ч. от него, е извършена поправка в наложената възбрана и тя е
наложена върху 1/3ид.ч. от имота и намиращите се в него сгради.
На 03.07.2020г длъжникът е поискал прекратяване на делото на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, което искане е оставено без уважение от
съдебния изпълнител, тъй като не са налице предпоставките за това.
3
На 09.02.2021г е постъпила молба от С. С.а, която заявява, че е
съсобственик на имота, тъй като е закупила притежаваните от А. К. идеални
части от имота, както и е уведомила ЧСИ, че въпреки сключеният на
19.10.2018г предварителен договор за продажба на целия имот между С.а, А.
К. и Н. С. последният не е изпълнил задължението си да и прехвърли
собствените си идеални части от имота, поради което тя като съсобственик
иска да се изнесе на публична продан притежаваните от С. идеални части от
имота.
На 11.03.2021г С. отново е поискал прекратяване на делото на основание
чл.443, ал.1, т.8 ГПК, което искане е оставено без уважение.
На 29.03.2021г 1/3 ид.ч. от имота, собственост на С. е описана от
съдебния изпълнител. Насрочена е публична продан на имота, която е
разгласена по надлежния ред, на 10.06.2021г публичната продан е проведена и
за купувач на имота е обявена съсобственичката в имота С. С.а. С
постановление за възлагане от 11.06.2021г имота е възложен на купувача.
На 17.11.2021 С. е поискал спиране производството по изпълнителното
дело поради наличието на обезпечителна заповед и с Разпореждане от
22.11.2021г изпълнителното производство е било спряно. С разпореждане от
24.01.2023г производството по изпълнителното дело е възобновено, поради
наличие на влязло в сила определение на РС-Бяла за отмяна на допуснатото
обезпечение.
На 17.02.2023г на С. е предявено разпределение по изпълнителното
дело.
На 19.07.2023г НОИ, ТП-Русе е уведомил ЧСИ, че удръжката върху
пенсията на длъжника е в размер на 5.20лв. С писмо от 12.12.2023 ЧСИ е
уведомен, че размерът на пенсията на длъжника е под предвиденият в чл.446
ГПК размер, поради което запор върху същия няма да бъде изпълняван.
С Решение № 66 от 11.04.2022г по гр.д.№ 689/21 по описа на РС-Бяла,
потвърдено с Решение № 263/14.07.2022 по в.гр.д.№ 349/22 по описа на РОС е
отхвърлен предявеният от Н. С. срещу „Енерго-про продажби“ АД иск с
правно основание чл.439 ГПК вр чл.124, ал.1 ГПК иск за признаване за
установено, че ищеца не дължи на ответното дружество сумата от 2 365.69в,
предмет на изп.дело № 1053/2017г по описа на ЧСИ М. М. образувано въз
основа на изпълнителен лист от 30.07.2010 и изпълнителен лист от
14.10.2013г по гр.д.№ 2543/13 и гр.д.№ 5547/13 на Районен съд –Русе поради
изтекла погасителна давност, като неоснователен и недоказан. Това решение
има сила на пресъдено нещо по отношение на Н. С., поради което
възраженията му в настоящото производство за изтекла погасителна давност
на вземанията въз основа на които е образувано изп.дело № 1053/17 по описа
на ЧСИ М. М., не следва да се разглеждат в настоящото производство поради
процесуалната им недопустимост.
На 13.01.2024 е изпратено запорно съобщения за налагане на запор върху
сметки на длъжника в „Търговска банка“АД и „Банка ДСК“, като последната
банка е уведомила съдебния изпълнител, че по блокираната сметка постъпва
пенсия на длъжника, а освен това по нея е наложен и друг запор по друго
изпълнително дело № 2/24 от 10.01.2024. От „Търговска банка“АД също са
уведомили съдебния изпълнител, че е наложен запор по сметка на длъжника,
по която има наложен запор по друго изпълнително дело № 2/24г.
При така изложената фактическа обстановка относно извършените от
4
съдебния изпълнител изпълнителни действия по изп.дело № 1053/17 по описа
на ЧСИ М. М. не може да се направи извод за наличие на незаконосъобразни
изпълнителни действия. Запорите върху сметки на длъжника и пенсията на
длъжника са наложени след искане на взискателя и по предвиденият в ГПК
процесуален ред. Запорът върху пенсията на длъжника касае само
секвестируем размер, предвиден в чл.446 и чл.446а ГПК като същият с оглед
ниският размер на пенсията на длъжника не се изпълнява. С оглед висящото
изпълнително дело поради липсата на каквото и да било изпълнение по него
от страна на длъжника от датата на образуването му до настоящия момент,
липсва основание за отмяна както на запора върху пенсията на длъжника, така
и върху банковите му сметки. Следва да се отбележи, че видно от данните по
изпълнителното дело, върху банкови сметки на С. са наложени предходни
запори по други изпълнителни дела.
Не са налице незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител и по
отношение на извършената публична продан на 1/3ид.ч. от собствен на
длъжника недвижим имот. С извършване на същата не са нарушени нормите
на чл.444, т.7 ГПК, тъй като преди насрочване на изпълнението по отношение
на този имот и след като длъжникът е направил оплакване, че имотът е
несеквестируем, същият е сключил предварителен договор по отношение на
този имот.
Не са налице и оплакванията за незаконосъобразност на изпълнителните
действия с оглед настъпила „перемпция“ по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като
видно от съдържанието на самото изпълнително дело, независимо от
периодичните искания на длъжника за прекратяване на изпълнителното
производство на това основание, предпоставките за настъпване на такава
„перемпция“ не са налице. Съгласно нормата на чл.433, ал.1,т.8 ГПК
изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действие в продължение на две години. Видно
от съдържанието на изпълнителното дело взискателят периодично в рамките
на посочения период е искал извършване на изпълнителни действия и такива
са извършвани от съдебния изпълнител. Единственият период, в които по
делото не са извършвани изпълнителни действия, е този, в който
производството по изпълнителното дело е било спрямо заради допуснато
обезпечение. Този период не може да бъде пречислен към хипотезата на
чл.433, ал.1, т. 8 ГПК.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че по делото не е установено
наличието на незаконосъобразни действия от страна на ЧСИ М. М. по
изп.дело № 1053/17, поради което само на това основание предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Не следва да се обсъждат
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за
незаконосъобразни действия по изп.дело № 1035/13 и изп.дело № 1106/13, тъй
като такива не са наведени в исковата молба, а едва във въззивното
производство, а освен това самият жалбоподател и неговият процесуален
представител освен, че сочат тези изпълнителни дела не сочат никакви
незаконосъобразни действия по тях. Първоинстанционният съд е стигнал до
същият краен извод за неоснователност на предявените искове, поради което
решението му следва да се потвърди.
С оглед нормата на чл.280, ал.3 ГПК решението на въззивният съд не
подлежи на обжалване, тъй като цената на всеки от обективно съединените
искове, предявени от Н. С. е под 5 000лв.
5
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1695 от 11.12.2024г, постановено по гр.д.
№ 1958/24 по описа на РРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6