Р Е Ш Е Н И Е
293/14.5.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На деветнадесети април две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл. Недялкова
Секретар: Ф. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №270 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №389010 – F455172/12.12.2018 год. на Директора
на дирекция “Контрол” на ТД на НАП – гр.Варна, с което на основание чл.180 ал.3,
във вр. с ал.1 от ЗДДС на “Инвест
Агро БГ” ООД, ЕИК *********, гр.Шумен е наложена “имуществена
санкция” в размер на 458 лева , за нарушение на чл.86 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като незаконосъобразно. Излагат се доводи за
допуснати съществени нарушения на разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, които водели
до ограничаване правото на защита, както и нарушения на материалния закон.
Оспорва се по същество констатираното
нарушение. За дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не се явява
представител в съдебно заседание.
Процесуалният
представител на Териториална дирекция на НАП - гр.Варна -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В
съдебно заседание и в представено писмено становище излага съображенията си за
това.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
“Инвест Агро БГ” ООД– гр.Шумен е регистирано по ЗДДС и е задължено съгласно
разпоредбата на чл.125 ал.1 от ЗДДС да подава справки-декларации за съответните
данъчни периоди в законоустановения в чл.125 ал.5 от ЗДДС срок, а именно до
14-то число на месеца, следващ данъчния период.
На 06.03.2018г. “Инвест Агро БГ” ООД подало справка –
декларация за данъчен период м.февруари 2018г., в която бил отразен общ размер на данъчните основи за облагане с
ДДС – 116 250 лева и начислен ДДС 23 250 лева. В дневника за продажбите за
същият данъчен период е включена единствено издадена
фактура №**********/02.02.2018г. на стойност 116 250 лева и ДДС
23 250 лева с получател „Инвестиционно проектиране“ ЕООД-гр.Шумен, в
графата „Вид на стоката/услугата“ е
отразено – аванс.
На 20.04.2018г. е съставен
Протокол за анулиране на Фактура или Известие №**********/20.04.2018г. за
анулиране на издадената фактура №**********/02.02.2018г., поради неоснователно
начисляване на ДДС и издаване на нови фактури с №№
**********/28.02.2018г.,
**********/06.03.2018г., **********/14.03.2018г., **********/22.03.2018г.,
**********/23.03.2018г.,
**********/19.04.2018г., с получател „Инвестиционно проектиране“
ЕООД-гр.Шумен с наименование на стоката/услугата - „плащане по договор“. Издадените
нови фактури били включени в дневника за продажбите за м. април 2018г.
На 05.12.2018 год. при извършване на
проверка в ТД на НАП, офис Шумен на “Инвест Агро БГ” ООД – гр.Шумен било установено, че дружеството не е
начислило ДДС в размер на 9166.66 за
издадените фактури №№
**********/06.03.2018г., **********/14.03.2018г., **********/22.03.2018г.,
**********/23.03.2018г., за данъчен период м. март 2018г. Посочените фактури не
били отразени в СД за м.март 2018г. и дневниците по ЗДДС за същия данъчен
период, а за следващият данъчен период – м.април 2018г..
На 05.12.2018г. св. С.С. съставил
срещу дружеството АУАН № F455172 за нарушение на чл.86 ал.1 т.2, във вр. с
чл.86 ал.2 от ЗДДС, в присъствието на представляващия дружеството, на когото е
и връчен. При предявяване на акт не са отразени обяснения или възражения. Впоследствие дружеството – жалбоподател не се е
възползвало и от законното си право и не е депозирало писмени възражения в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.180 ал.3, във вр. с ал.1 от ЗДДС на “Инвест Агро БГ” ООД– гр.Шумен е наложена “имуществена санкция” в размер на 458 лева , за нарушение на
чл.86 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не
е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН.
“Инвест
Агро БГ” ООД – гр.Шумен се явява
данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС и като такова на основание
разпоредбата на чл.86 ал.1 от същия закон е длъжно да начислява дължимия данък
върху добавената стойност в издадения данъчен документ като посочи данъка на отделен
ред, също така да включи размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 от ЗДДС за този
данъчен период и да посочи документа в дневника за продажбите за същия данъчен
период. Съгласно ал.2 на същия член данъкът е дължим от регистрираното лице за
данъчния период, през който е издаден данъчния документ. Съответно, наличието на
административно нарушение по смисъла на чл.180 от ЗДДС предпоставя установяване
неизпълнението на което и да е от трите кумулативни задължения по чл.86, ал.1
от ЗДДС.
В конкретният случай
отговорността на “Инвест Агро БГ” ООД– гр.Шумен е ангажирана на основание чл.180 ал.3,
във вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.86 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС.
Редакцията на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС съдържа в себе си задължение за данъчно задължените лица да издават фактури не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, съответно не по-късно от 5 дни от от датата на получаване на авансово плащане по доставка. Съгласно чл. 25 ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена и съгласно ал.6 т.1 на същия член на тази дата данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. При извършено цялостно или частично авансово плащане по доставка данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, съобразно ал.7.
Съгласно становището на НАП, обективирано в Писмо №24-00-47 от
08.11.2007г., относно прилагането на чл.72 от ЗДДС, когато все пак се установи,
че фактура е издадена преди настъпването на данъчното събитие, не може
автоматично да се приеме, че същата е издадена неоснователно или неправомерно,
съответно да се приеме, че не е налице право на данъчен кредит. Фактурата
представлява частен писмен документ, описващ определени факти, от което и
следва, че издаването й преди настъпването им не значи непременно, че тези факти
няма да се случат в по-късен момент. По начало така издадени фактури следва да бъдат
анулирани по реда на чл.116 от ЗДДС.
Коригирането на
фактурите и известията е уредено с разпоредбата на чл. 116 от ЗДДС, съгласно
която, поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават.
Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. За
погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях,
в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен, както и
тези, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начисляван.
Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в
отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и
протокол, съгласно изискванията на чл. 116, ал. 4 от ЗДДС, който съдържа:
основание за анулирането; номера и датата на документа, който се анулира;
номера и датата на издадения нов документ и подпис на лицата, съставили
протокола за всяка от страните.
От страна на дружеството се излагат доводи, че
процесните фактури №№
**********/06.03.2018г., **********/14.03.2018г., **********/22.03.2018г.,
**********/23.03.2018г. са били издадени, във връзка анулиране през м.април 2018г. на издадената
предходна фактура №**********/02.02.2018г.,
поради което и били включени в данъчен
период м.април 2018г. като всяка от новоиздадените фактури била с посочена дата
на издаване, датата на която били
получени отделните авансови плащания.
Жалбоподателят твърди, че плащане по анулираната фактура не е било
фактическо извършено, поради което не
е настъпило данъчно събитие и не е следвало да се начислява ДДС, което било основание за
нейното анулиране.
Съгласно записаното в приложение № 12 към
ППЗДДС, при анулиране на фактура в данъчен период, различен от този на издаване на документа,
данъчният документ се включва във файла „PRODAGBI.ТХТ” на издателя с отрицателен знак, което е направено от страна на дружеството. В същият
данъчен период дружеството е включило и отразените в протокола новоиздадени
фактури, в които е посочена дата на издаване през м.март 2018г.
Актосъставителят и наказващият орган са приели, че
дружеството не е изпълнило задължението си да включи размера на данъка при
определяне на резултата за данъчен период м.март 2018г. в справка-декларацията
по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и да посочи
издадените фактури №№ **********/06.03.2018г., **********/14.03.2018г.,
**********/22.03.2018г., **********/23.03.2018г., в дневника за продажбите за същия
данъчен период - м.март 2018г. В процесните фактури изрично е отразена
дата на получаване на плащането, която
съвпада с посочена дата на издаване на фактурите, поради което съобразно чл.25
ал.7 от ЗДДС данъкът е станал изискуем на тези дати и следвало да бъде
включен в данъчен период м.март 2018г.
Регистрираното лице е било длъжно да начисли данъка в предвидените в ЗДДС
срокове, да включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния
данъчен период в справка-декларацията по чл.125 от ЗДДС за този данъчен период
и да посочи документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период. данъчното Ви събитие настъпвСъдът намира, че жалбоподателят
действително не е изпълнил задължението си по чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Нарушението е формално. Настъпването на вреда за държавния бюджет и вредоносен
резултат не са елемент от състава на нарушението. Наведения довод, че наказващият орган не бил посочил формата на вината –
умишлено или непредпазливо било извършено нарушението, което било от съществено
значение за преценка дали въобще е
извършено нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, е неоснователен. Предвидената в чл.83 от ЗАНН
имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към
държавата е обективна, безвиновна. Наказващият орган,
при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя
нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се
установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно
поведение на конкретно ФЛ. Имуществената санкция на ЮЛ се налага за
неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на тяхната дейност.
Административно-наказващият орган при
определяне на наказанието, е действал законосъобразно, като се е съобразил и с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Правилно е определил размера на дължимия данък,
а от там и размера на имуществената санкция, която следва да бъде наложена на
дружеството, поради което наказателното постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без
уважение.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление наказателно постановление №389010 – F455172/12.12.2018 год. на Директора на дирекция “Контрол” на ТД на НАП –
гр.Варна, с което на основание чл.180 ал.3, във вр. с ал.1 от ЗДДС на “Инвест Агро БГ” ООД, ЕИК *********, гр.Шумен е наложена “имуществена санкция” в размер на 458 лева , за нарушение на
чл.86 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС,
като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: