РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. М., 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Олег Софрониев
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - М.Ем. Й. Ал.
като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211600600249 по описа за 2021 година
Производството е по чл.318 и сл НПК.
С присъда № 3 на Районен съд-М., постановена на 02.08.2021 година
по нохдело № 744/2021 година, подсъдимият К.С. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с . чл.194, ал.1 ;
осъден на три години лишаване от свобода с постановено ефективно
изтърпяване на наказанието и приложение разпоредбата на чл.59, ал.1, т.1 от
НК; в тежест на подсъдимия е присъдено заплащането на разноски и
държавна такса.
Присъдата е обжалвана от К.С. с оплакване за завишеност размера
на наказанието; прави се искане за изменяване на присъдата, като се намали
размера на наложеното му наказание.
Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
В открито съдебно заседание на въззивния съд представителят на
Окръжна прокуратура-М. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
1
Защитникът на подсъдимия К.С. - адв. А.а поддържа жалбата и
излага конкретни съображения.
Подсъдимият К.С. моли въззивния съд да намали размера на
наказанието „лишаване от свобода“.
Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната
присъда във връзка с оплакванията във въззивната жалба, доводите на
страните и като обсъди доказателствения материал по делото, приема
следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в
наказателния процес - от подсъдимия К.С.; в срока по чл. 319 НПК.
Разгледана по същество – въззивната жалба е основателна, макар и
не по изложените в нея съображения.
Съображенията на въззивния съд са следните:
Подсъдимият К.С. е обвинен М., че на 12.04.2021г. срещу
13.04.2021г., в село В., обл.М., при условията на опасен рецидив, отнел от
владението на Н.Е. в село В., обл.М., ул. "С.“ No *, движими вещи - 2
стъклени буркана с пчелен мед, 9 стъклени буркани с консервирано птиче
месо, 2 бутилки олио „Ралица“ общо 4 литра и велосипед марка „ххх“ - вещи
на обща стойност 197.09 лева, без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да ги присвои, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във връзка
чл.194, ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 буква „а“ от НК.
Първоинстанционното производство, завършило с обжалваната
присъда, е проведено законосъобразно /проведено е съкратено съдебно
следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК - при направено признание от
страна на подсъдимия К.С. изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства
за тези факти, респ. постановено в тази насока определение на съда по чл.372,
ал.4 от НПК/, като първоинстанционният съд не е допуснал при разглеждане
на делото нарушения на процесуални правила; приел е за установена
фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата и
която е следната:
2
Свидетелката Н. Е. е пенсионер; живее сама в село В., обл. М..
Имотът й се състои от къща с дворно място и селскостопански постройки.
Къщата е на един етаж с приземно мазе. В мазето си свидетелката Е. държала
зимнина - вино, ракия, буркани с консервирано месо, компоти, мед, олио, зеле
и един велосипед марка „ххх“.Сутринта на 13.04.2021г. към 08.00ч, когато
излязла на двора, свидетелката Е. видяла, че вратата, която водела към черния
двор в имота, е отключена. Останала учудена, тъй като била сигурна, че е
заключила вратата с райбер. Самата врата била затворена, нямало следи от
насилие. След това отишла в мазето, което било под къщата /последното се
затваряло с дървена врата, която не се заключвала/. Когато влязла в мазето,
забелязала, че са разместени вещи ; липсвало олиото - една бутилка от 3 литра
олио „ Ралица“ и още една бутилка от 1 литър олио „Ралица“; липсвали 2
буркана мед; както и 9 бр.буркани с консервираното месо от птици; липсвал
също така и велосипедът. След като установила лиипсата, уведомила
органите на полицията, които извършили претърсване в имот - къща,
находяща се в село В., обл.М., ул.„Т.» №*, обитавана и собственост на
подсъдимия К.С.; били намерени и иззети 9/девет /броя стъклени буркани от
по 0,7 кг с капачки - 7 броя от тях с късчета месо и 2 броя с мед. За
намерените и иззети вещи подсъдимият К.С. е заявил /написал
собственоръчно/, че бурканите, пълни с месо и двата буркана с мед ги е
откраднал от свидетелката Н. Е..
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен от начин от
направеното от подсъдимия самопризнание, от подкрепящите ги писмени и
гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното производство; от
заключението на съдебно - оценителната експертиза е установено, че общата
стойност на отнетите вещи е 197.09 лева.
Като е съобразил установената по делото фактическа обстановка,
както и обстоятелствата, свързани със съдимостта на подсъдимия,
първостепенният съд съдът правилно - обосновано и законосъобразно е
приел, че с деянията си подсъдимият С. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.196, ал.1, т.1 във връзка чл.194,
ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 буква „а“ от НК - конкретно подсъдимият е
признат за виновен в това, че на 12.04.2021г. срещу 13.04.2021г., в село В.,
обл.М., при условията на опасен рецидив, отнел от владението на Н.Е. в село
В., обл.М., ул. "С.“ No *, движими вещи - 2 стъклени буркана с пчелен мед, 9
3
стъклени буркани с консервирано птиче месо, 2 бутилки олио „Ралица“ общо
4 литра и велосипед марка „ххх“ - вещи на обща стойност 197.09 лева, без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои.
По отношение подсъдимия правилно от страна на районния съд е
приложена разпоредбата на чл.59, ал.1, т.1 НК; правилно е определен и
първоначалният режим на изтърпяване на наказанието / налице е законова
пречка за приложение института на условното осъждане/, а в тежест на
подсъдимия, на основание чл.189, ал.3 НПК, е присъдено заплащането на
разноски и държавни такси.
Присъдата не е протестирана, но е обжалвана от подсъдимия С. с
оплаване за завишеност размера на наказанието. Всъщност определеното от
съда наказание от 4 години „лишаване от свобода“ не е завишено -
първостепенният съд е съобразил всички обстоятелства с правно заначаие за
определяне размера на наказанието - същото е наложено при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства - ниска стойност на отнетото
имущество; като такова обстоятелство следва следва да бъде отчетено и
признанието на вината, направено в хода на досъдебното производство;
отегчаващо вината обстоятество се явява високата степен на обществена
опасност на дееца /извън осъждането, което квалифицира деянието като
такова, извършено при условията на опасен рецидив, посъдимият има
множество предходни осъждания/. Наложеното от районния съд наказание,
след приложение на чл.58а, ал.1 от НК, е три години „лишаване от свобода“ ;
същото се явява обаче завишено поради допусната от съда грешка, състояща
се в следното : При определено наказание от четири години „лишаване от
свобода“ или 48 месеца, с приложението на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от
НК - намаляване с една трета, която се равнява на 16 месеца, наложеното
наказание е следвало да бъде 32 месеца лишаване от свобода или 2 години и
осем месеца „лишаване от свобода“.
По горните съображения и на основание чл. 337, ал.1, т.1 във вр. с
чл.334, т.3 НПК присъдата на Районен съд-М. следва да бъде изменена в
горепосочената част, като се намали размерът на наказанието за извършеното
от подсъдимия К.С. престъпление на две години и осем месеца „лишаване от
свобода“.
Предвид изложените мотиви въззивният съд
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 3 на Районен съд-М., постановена на
02.08.2021 година по нохдело № 744/2021 година, в частта относно
наложеното на подсъдимия К.С., ЕГН ********** наказание за извършено от
него престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 НК, като
намалява размера на наказанието на две години и осем месеца лишаване
от свобода.
ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5