Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Никопол, 13.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание,
на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. НАУМОВА
При
секретаря Деница Василева като разгледа докладваното от съдия НАУМОВА гражданско дело № 523 по описа на съда за
2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е
по иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В
Никополският районен съд е постъпила искова молба от „Агенция за
контрол на просрочените задължения“ ООД гр.София против Г.Г.А. *** за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца по договор за кредит № 369016 от
08.04.2016г., сумите,
както следва: сумата 897.39лв., представляваща главница, сумата 86.56 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 07.06.2016 год. до 05.10.2016
год., сумата от 100лв., представляваща административна такса за събиране н
вземането, сумата от 416.05лв., представляваща такса за гаранция, сумата 40.71лв., представляваща мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от 06.10.2016г., до 7.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 313/2018
г. по описа на НРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът е възразил.
Твърди,
че ответникът/като кредитополучател/ е сключил договор за кредит № 369016 от
08.04.2016г., с „Фератум България“ ЕООД
/ като кредитор/,
чрез средства за комуникация от разстояние/ел.поща, уеб –
сайт/ във формата на електронен документ и отношението е
реализирано при спазване на изискванията
на ПФУР, Закона за платежните услуги и
платежните системи, ЗЗД и ЗЕДЕП, както и ЗЕТ. Твърди се , че конкретните
действия по отпускането на заема са уредени в Общи условия. Твърди се и това,
че по силата на сключеният Договор за кредит № 369016 от 08.04.2016г., на
ответника е отпуснат кредит в размер на 1 000лв., които е следвало да върне за срок от 180 дни, ведно с лихва,
представляваща печалба на кредитора в размер на 119.90лв., които ответника не е върнал
в договорения срок. Също твърди, че между ответника и „Фератум Банк“ ЕООД е
сключен договор за гаранция, с който дружеството се е задължило да
отговаря солидарно с длъжника за заплащане на задължението по договора за заем,
за което ответникът дължи заплащането на такса в размер на 560.19лв. Твърди се, че т.к. ответника не е изпълнила
задължението си да върне отпуснатият кредит в уговореният срок, ищцовото
дружество е поискало изпълнение от
задълженото дружество – гарант „Фератум Банк" ЕООД и същото е погасило дължимата сума в пълен
размер, към кредитора - длъжник "Фератум България" ЕООД. Твърди
се, че с плащане на дължимата сума,
дружеството – гарант е встъпило в правата на
кредитора и за него е възникнал правен интерес да предяви претенцията си
към ответника по съдебен ред.
Твърди се, че вземането е изискумо в пълен размер след 05.10.2016г., на
която дата е била последната вноска по кредита.
Твърди се, че т.к., ответника - длъжник е
изпаднал в забава и не е върнал която и да е от дължимите вноски по
кредита до 20 дни след съответната падежна дата, са му начислени и
административни такси за събиране на вземането на основание чл.10/т.1-т.8/ от
Общите условия, в размер на 100лв.
Така задължението на ответника,
към дружеството – гарант произтича от заплатено към дружеството – гарант“
Фератум Банк“ ЕООД изискуемо задължение
по процесният договор, в размер на общо
1 219лв., представляваща – главница, договорна лихва, административна
такса и такса гаранция по Договор за гаранция в размер на 560.10лв., за което
ответника се е задължил, но не е престирал.
Посоченият размер на дължимите суми от страна на длъжника са прехвърлени в полза на "Агенция за
контрол на просрочените задължения" ЕООД с договор за прехвърляне на вземания/цесия/,
сключен между „Фератум Банк" ЕООД и "Агенция за контрол на
просрочените задължения" ЕООД на
01.12.2017г. При сключването на договора
за цесия, „Фератум Банк"Е ООД прехвръля в полза на "Агенция за
контрол на просрочените задължения" ЕООД размера
на цялото вземане, с всички привилегии, обзепечения и принадлежности. Длъжникът
бил уведомен на основание чл.99, ал.З от ЗЗД за извършената продажба на
вземането на 14.12.2017г., от "Фератум Банк" ЕООД, посредством писмо
с обратна расписка.
В заключение моли съда да
признае за установено по отношение на ответника че същият дължи на ищеца
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. 313/2018г. по
описа на НРС. Представя доказателства.Претендира и направените деловодни
разноски в исковото и заповедното производство.
Преди първото по
делото с.з., ищеца, чрез процесуалният си представител юрк.Д.Александрова
е депозирал писмена молба по делото с която е направил искане за
постановяване на неприсъствено решени по реда на чл.238 и сл. от ГПК.
Съдът констатира, че ответникът е редовно уведомен за
правото си да подаде отговор в сроковете по чл.131 от ГПК, поради
което съдът намира, че ответникът е предупреден за последиците от своето
бездействие, същият не е заявил становище в срока за отговор, не е заявил
становище по изготвеното разпореждане № 614/31.10.2018г., с което съдът е
изготвил проекто-доклад по делото, не се явява и не се
представлява в първото по делото заседание, и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въпреки
горното обаче, съдът намира, че не са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение,
т.к. предявеният иск, предмет на делото е
неоснователен - представените писмени доказателства,
макар и неоспорени от ответника, не доказват твърденията на
ищеца, дружество
– гарант „Фератум Банк" ЕООД да е погасило, дължимото от ответника в пълен
размер задължение към „Фератум България“ ЕООД, с което да е
встъпило в правата на Кредитора и от този момент за него да е възникнал правен
интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу кредитополучателя –
ответник, поради следното:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е предявен положителен установителен иск
по реда на чл.422 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на
ищеца за присъдени в заповедно производство парични суми – главница, договорна
лихва, административна такса, такса гаранция и лихви за забава.
Уважаването на тази претенция предполага
доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между
страните през процесния период да е съществувало валидно правоотношение;
ищецът, като страна по последното, да е изпълнил поетите задължения; ответникът
да не е извършил дължимата насрещна престация; същият да е изпаднал в забава,
за която да дължи на ищеца обезщетение; в полза на ищеца, при условията на
чл.410 от ГПК, да е издадена заповед за изпълнение по отношение на исковите
суми.
В
този смисъл кредиторът трябва да установи в исковото производство
съществуването на вземането си - пораждането на задължението, а длъжникът -
твърдените от него факти, осуетяващи възникването на правото, респ. опорочаващи
правопораждащия факт, съответните правопогасяващи/правоизключващи възражения.
В тази връзка по
делото безспорно бе установено, че е проведено заповедно производство, по което
в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение и в срок, по повод
депозирано възражение, ищецът е предявил настоящия иск.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства по делото, съдът, приема за доказани
твърденията на ищеца, че между „Фератум България“ ЕООД и ответника е
възникнала облигационна връзка по силата на сключен между тях Договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние № 369016 от 08.04.2016г., както и неговият размер. Видно от
приложеният по делото на л.7, документ , наименован «статус на заем», заемната сума е следвало да бъде върната
на заемодателя в срок от 180 дни.
Наличието на облигационната връзка между страните, съдът приема за доказана,
най – вече от признанието на ответника във депозираното възражение, т.к. от
представените доказателства от ищца, по никакъв начин, не може да се установи, кой
е кредитора по договора.
От цитираното писмено доказателство, приложено на л.7
по делото, не се установява, обаче, по силата на сключения Договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, кредитора да е превел заемната сума на заемателя, като и
сумата да е била получена от заемателя
чрез ЕasyPау, но доколкото ответника не оспорва това , съдът приема, че същият е
получил заемната сума.
От представяните писмени
доказателства от ищеца, не се установява, да е била договорена между страните,
лихва, представляваща печалба на дружеството, мораторна лихва и техният размер,
а също и да е договорена административна такса за събиране на вземането в
размер на 100лв.
Не се установява също така, че
ответника, в качеството си на клиент е
потвърдил по сочените в Общите условия към договор за гаранция/поръчителство/,
приложен на л.8-12, начини и срокове , съгласие за сключването на договор за
гаранция, както и неговият размер.
По производството не са ангажирани никакви доказателства за извършени
услуги нито от заемодателя, нито от цедента, нито от цесионера. Освен това по
делото не са представени и Общите услови
на заемодателя, а само тези към договора за гаранция.
По делото не са ангажирани и никакви
доказателства, установяващи гаранта „Фератум Банк" ЕООД да
е погасил в пълен размер задължението на ответника по договора му с „Фератум България” ЕООД.Тези
твърдения на ищеца, изложени в ИМ, останаха абсолютно голословни.
Кога,
и по какъв начин поръчителя е изплатил задължението на длъжника, не се
установява, за да се приеме, че от този момент,
за кредитора е възникнал правен интерес да предяви претенция по съдебен
ред към кредитополучателя – ответник.
Съгласно,
чл. 143, ал. 1 ЗЗД, поръчителят
разполага с личен обратен иск срещу главния длъжник при погасяване дълга на
главния длъжник към кредитора чрез изпълнение. Щом като недоказано остава
обстоятелството за реализиране на отговорността на гаранта, т.е че е осъществил
плащане, то последния не може да реализира правото си на регресна отговорност
към длъжника. При тези факти, в случая, цедиране тона вземането от ищцовото
дружество и/или уведомлението на ответника за това, не променят горните изводи и не обуславят
основателност на предявения иск.
Предвид гореизложеното, съдът намира, предявеният иск, за неоснователен
, поради което следва да се отхвърли.
Водим от
горното съда
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД гр.София с ЕИК
*********, иск с правно основание чл.422, вр. Чл.415 от ГПК, против Г.Г.А. с
ЕГН ********** ***, за приемане на
установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца, по
Договор за кредит № 369016 от 08.04.2016г., сумите, както следва: сумата
897.39лв., представляваща главница, сумата 86.56 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 07.06.2016 год. до 05.10.2016 год., сумата от 100лв.,
представляваща административна такса за събиране на вземането, сумата от
416.05лв., представляваща такса за гаранция,
сумата от 40.71лв.,
представляваща мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
06.10.2016г., до 17.05.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумите, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
208/30.05.2018г. по ч.гр.дело № 313/2018г. по описа на НРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Плевенски окръжен съд .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :