РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 16.11.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
|
|
При секретаря ДИАНА
МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА, като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 319 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от С.П. ***, депозирана
чрез адв.-пълномощник В. И. ***, против Решение № 989 от 28.07.2020 г.,
постановено по АНД № 526/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № П832 от 20.02.2020 г. на Заместник
- кмет на Община Русе, с което на С.П. ***, на основание чл. 2, ал. 2, във вр.
с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 4 на Общински съвет - Русе за поддържане и
осигуряване обществения ред, условията и реда за провеждане на масови
обществени прояви, опазване общественото и личното имущество и чистотата на
територията на Община Русе, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 (сто) лева и е осъден С.П.П. *** възнаграждение в размер на 80
лева за извършената защита от юрисконсулт. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното
наказание. Иска се от съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с
което да отмени издаденото наказателно постановление или в условията на
алтернативност – да намали наложеното наказание в размер на предвидения
минимум.
Претендира
присъждането на разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът
по касационната жалба, чрез процесуален представител в депозирани по делото
писмени бележки вх. № 3348 от 25.09.2020 г. по описа на съда, оспорва
основателността на същата. Претендира и присъждането на разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата
е частично основателна.
За да потвърди оспореното пред него
НП РС - Русе е приел, че в производството по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени
процесуални нарушения. По същество съдът приел, че извършването на нарушението е
правилно установено и доказано, за което съгласно приложимата санкционна
норма и при съблюдаване изискванията на чл. 27 от ЗАНН правилно било
индивидуализирано и наложеното на жалбоподателя наказание.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата обстановка, нарушението по Наредба № 4 на
Общински съвет - Русе и
авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянията факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на
нарушенията няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд
е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил в тяхната съвкупност
и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата
обстановка.
Въззивната инстанция е приела, че
наказаното лице безспорно е нарушило спокойствието на обитателите в жилищната
сграда, тъй като на 21.11.2019 г., около 00:10 часа, пускал силна музика, с
което е осъществило състава на административното нарушение по чл. 2, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от Наредба № 4 на ОбС - Русе за поддържане и осигуряване
обществения ред, условията и реда за провеждане на масови обществени прояви,
опазване общественото и личното имущество и чистотата на територията на Община
Русе. Съгласно чл.2, ал. 1 от Наредбата се забранява вдигането на шум,
нарушаването спокойствието на обитателите в жилищните сгради за времето от
14:00 часа до 16:00 часа и от 23:00 часа до 06:00 часа (през зимния период от
22:00 до 07:00 часа). Според ал. 2 на същата правна норма, нарушителите на тази
забрана се санкционират с глоби от 20 до 100 лв. В случая във връзка с подаден
сигнал, адресът на който П. живеел бил посетен от полицейски служители, които
възприели чуващата се от жилището му музика. Въпреки многократните
позвънявания, за да бъде предупреден, той не отворил. Предвид постъпилия сигнал
до правоохранителните органи и личните възприятия на полицейските служители, посетили
адреса, въззивната инстанция обосновано е направила извод, че силата на
музиката, която била пусната в жилището, е била на такова ниво, което е довело
до нарушаване на спокойствието на обитателите от сградата. По несъмнен начин е
установено и авторството на деянието, предвид факта, че именно П. обитава това
жилище.
Районният съд е анализирал
установените факти и приложимите правни норми и е приел, че нарушението е
правилно установено и безспорно доказано, като наложеното наказание е в размер,
ориентиран към средата и по този начин се е съобразил с нормата на чл. 27 ЗАНН.
Мотивиран така съдът е потвърдил изцяло наказателното постановление.
В
касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като се
излагат по-подробни доводи в две насоки – непълна и противоречива фактическа
обстановка в АУАН и НП и липса на доказателства, че именно жалбоподателят е
нарушител. Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на
Районен съд – Русе относно съставомерността на нарушението, за което е наказан
жалбоподателя с оспореното НП, както и авторството на нарушението.
Неоснователно е
възражението за наличие на противоречие между описаната фактическа обстановка в
АУАН и НП поради въвеждането в НП на определението „силна“ към „музика“. В акта
и НП изпълнителното деяние на нарушението е описано еднакво и точно съгласно
разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от Наредба № 4 на ОбС – Русе – „нарушава
спокойствието на обитателите в жилищната сграда“, като е посочена датата, часа
и мястото на извършване на нарушението, включително и с какви действия е
извършено изпълнителното деяние – пускане на (силна) музика. Характеризирането
на музиката като силна в НП не може да се възприеме като въвеждане на ново фактическо
обстоятелство, тъй като това не е елемент от фактическия състав на нарушението.
Дали музиката е „силна“ или „слаба“ е ирелевантно за съставомерността на
деянието, важното е дали с пускането на музика е нарушено спокойствието на
обитателите на жилищната сграда и това нарушение следва да е станало в
определен часови диапазон – от 22.00ч. до 07.00 ч. през зимния период. В
настоящия случай категорично се доказва от събраните по делото доказателства,
че П. е пускал музика именно в 00.10 ч. на 21.11.2019 г., като датата и часа
попадат в т.нар. „зимен период“ (всъщност 00.10 ч. попада в часовия диапазон
както на „зимния период“ така и на „летния период“ съгласно разпоредбата на чл.
2 ал. 1 от Наредба № 4 на ОбС – Русе). Така пуснатата музика е нарушила спокойствието
на обитателите на жилищната сграда, което се установява категорично от
свидетелските показания. При това положение описването на музиката като „силна“
в НП не може да се приеме като съществено процесуално нарушение, което да е
нарушило правото на защита на жалбоподателя.
Колкото до твърдяната от
П. липса на констатация в АУАН и НП, че нарушението е извършено „през зимния
период за времето от 22.00 до 07.00 часа“, както вече беше посочено
актосъставителят и АНО изрично са посочили както датата, така и часа на
извършеното нарушение, което позволява да се направи преценка дали нарушението
се вмества в нормативно определения часови диапазон за сезона. Т.е. налице са
достатъчно факти, които характеризират съставомерността на деянието и относно
този съществен елемент.
По отношение на
възражението, че в противоречие с доказателствата по делото РС е приел, че
именно жалбоподателят е надлежния нарушител, следва да се отбележи, че съгласно
представената справка от регистъра на отдел „Гражданско състояние“, Община
Русе, се установява, че постоянния и настоящ адрес на П., е именно този, на
който е извършено нарушението (л. 18 от делото). Дори и да се приеме, че
липсват доказателства именно П. да е собственик на жилището на посочения адрес,
съгласно разпоредбата на чл. 1 ал. 2 т. 2 от Наредба № 4 на ОбС – Русе същата е
задължителна за собствениците и другите обитатели на жилищните сгради.
Жалбоподателят не оспорва, че обитава процесното жилище, поради което
авторството на деянието е установено по несъмнен начин.
Възражението за явна
несправедливост на наказанието касационният състав намира за неоснователно. В
конкретния казус при индивидуализиране на наложеното наказание наказващият
орган е наложил на П. наказание „глоба“ под средния размер, предвиден от
приложимата санкционна норма. Районният съд е приел, че същото е правилно
индивидуализирано, съобразено с нормата на чл. 27 ЗАНН. Настоящият съдебен
състав споделя становището на въззивната
инстанция в тази насока. Така определения размер на наказанието е напълно
достатъчен за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Съобразявайки всичко
изложено дотук, и след направената служебна проверка на обжалваното решение,
АдмС - Русе не установи наличието на пороци, съставляващи касационни основания
по чл. 348, ал.1 НПК за неговата отмяна,
поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на
делото и своевременно направеното искане още с писменото възражение срещу
касационната жалба, за заплащане на разноски от страна на касационния ответник,
следва на основание чл. 63 ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 143 ал. 3 АПК, да
бъде осъден С.П. *** сума в размер на 80 лв., представляваща
юрисконсултско възражение, определено по
чл. 27е от Наредбата на заплащане на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
във връзка с чл.63, ал.1, ал. 3 и ал. 5 от
ЗАНН, във вр. с чл. 143 АПК, Административен съд - Русе
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 598 от
28.07.2020 г., постановено по АНД № 526/2020 г. по описа на Районен съд - Русе,
с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № П832 от 20.02.2020 г. на
Заместник - кмет на Община Русе.
ОСЪЖДА С.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Русе, сумата от 80.00 лева (осемдесет)
лева - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.