Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 13.10.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 20.09.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 168 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба, предявена
от М.С.В., ЕГН ********** и В.Х.В., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. П.К.,
адрес ***, офис 10 против „Д.” АД гр. С. , бул.*** за изплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие на причинените на ищците телесни увреждания при процесното ПТП,
както и обезщетение за причинените им в тази връзка имуществени вреди.
В исковата
молба се твърди, че на 08.01.2018 г. около 11:30 ч., в гр. К., по ПП-1-6,
км. 303+600, пътя К. - П.Б., при управление на моторно превозно средство - л.а.
марка „Сеат“, модел „Кордоба“, с peг. № СТ 2447 АВ, управляван от водача Н.Н.Н.,
ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в
лентата за насрещно движение и блъснал правомерно движещия се в собствената си
лента лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № СТ 4166 ВТ,
управляван от В.Х.В..
Твърди се, че в резултат на реализираното ПТП са
причинени телесни повреди на ищците М.С.В. и В.Х. В..
По случая е образувано ДП № 3M-30/2018 г. по описа на
РУП - К., пр. пр. № 150/2018 г. на РП-К., производството по което към момента
на депозиране на исковата молба не е приключило с окончателен съдебен акт.
Причина за настъпване на процесното ПТП и вредните общественоопасни последици
от него е виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
водача Н.Н.Н.. С действията си същият грубо е нарушил основни правила за
движение по пътищата, а именно: на пътно платно е двупосочно движение на водач
на пътно превозно средство е забранено - когато на платното за движение има две
пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне, като управляваният от него лек автомобил е
навлязъл в лентата за насрещно движение. С оглед на изложеното в случая
съществува пряка причинна връзка между деянието на водача Н.Н.Н. и настъпилите
обществено опасни последици - причинените телесни повреди на М.С.В. и В.Х. В..
Ищците посочват, че за увреждащия л.а. „Сеат“, модел
„Кордоба“, с peг. № СТ 2447 АВ, управляван от виновния водач Н.Н.Н. има
сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. №BG/08/117002078798/26.07.2017 г., със срок
на валидност една година, считано от 08.08.2017г. до 07.08.2018 г. със „Д.” АД,
валидна към датата на процесното ПТП - 08.01.2018 г. По силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, в размер на 10000000лв., за неимуществени вреди по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2017
г. при повече от едно увредено лице.
Излагат се съображения, че в конкретния случай,
съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите са предявили претенциите
си за изплащане на обезщетение пред „Д.” АД и са представили всички документи,
с които разполагат. По заведената претенция застрахователят е определил
обезщетение, което не удовлетворява ищците, тъй като е в твърде занижен размер
и не репарира нанесените им вреди от морално естество.
Посочва се, че в резултат на процесното ПТП
пострадалата М.С.В. е получила следните травматични увреждания: Фрактура косте
VII синистра, Контузио абдоминис, Контузио ктапитис.
След инцидента на 08.01.2018 г. пострадалата М.С.В. е
била приета по спешност в ХО към МБАЛ „Д.“ АД, с оплаквания от болки в лява гръдна
половина, лява коремна област, главоболие и световъртеж. Извършени са й
клинични прегледи, консултация със специалисти, направени са й лабораторни и
образно- диагностични изследвания и е проведено медикаментозно лечение. На
11.01.2018 г. е изписана от болницата с окончателна диагноза: Фрактура косте
VII синистра, Контузио абдоминис, Контузио ктапитис. При изписването са дадени
препоръки за спазване на ХДР, дадени са указания за контролни прегледи и
наблюдение от ОПЛ, назначено е медикаментозно лечение за дома. На 29.01.2018 г.
пострадалата е прегледана от специалист - психиатър, съгласно Амбулаторен лист
за преглед № 000014 от 29.01.2018 г., по повод на оплаквания от напрежение,
тревожност, потиснато настроение, песимизъм, чувство за вцепененост, избягващо
поведение, преработване на психотравмиращото събитие, повтарящо се изживяване
на травмата под формата на внезапно оживяване на катастрофата, упорито
безсъние, кошмарни сънища, отчужденост от околните. При прегледа й е поставена
диагноза: Посттравматично стресово разстройство и е изписано медикаментозно
лечение. Твърди се, че в следствие на получената при процесното ПТП контузия на
гръдния кош се засилват оплакванията на ищцата по отношение на хронична
обструктивна белодробна болест, поради което на 22.02.2018 г. пострадалата е
прегледана от специалист - пулмолог. Поради продължаващо главоболие,
световъртеж и болки по хода на гръбначния стълб, на 06.03.2018 г. ищцата е
прегледана от специалист - неврохирург, при което е установено: палпаторна
болезненост по хода на гръбначния стълб в торакален и шиен отдел. При прегледа
й е поставена диагноза: Мозъчно сътресение, извършени са изследвания -
рентгенография, назначена й е терапия. На 07.03.2018 г. след консултация
пострадалата е приета за лечение в НХК към УМБАЛ „П.“ АД - С.З., с оплаквания
от травма в областта на главата, главоболие, световъртеж, гадене. Направени са
й лабораторни изследвания, консултативни прегледи със специалисти - пулмолог и
кардиолог, и е проведено медикаментозно лечение. Изписана е на 09.03.2018г. с
окончателна диагноза: Contusio capitis commotion cerebri. При изписването са й
дадени препоръки за проследяване на ОПЛ и контролни прегледи в ДКБ, назначено й
е медикаментозно лечение за дома. На 29.05.2018 г., поради оплаквания от
затруднено дишане, запушен нос по изразено в дясна ноздра, секрети стичащи се в
гърлото, чувство за задух, пострадалата е прегледана от специалист - УНГ. При
прегледа е установено: едема, хиперемирана носна лигавица, увеличени ЛВ. Поставена
й е диагноза: Хроничен ринит. На 04.06.2018г. ищцата е прегледана от специалист
кардиолог, направени са й изследвания и е назначена медикаментозна терапия. На
07.06.2018 г. пострадалата е прегледана и съгласно Амбулаторен лист № 002151 й
е поставена диагноза Друга уточнена хронична обструктивна белодробна болест и
придружаващи заболявания и усложнение: Рецидивиращо депресивно разстройство,
сегашен епизод - умерено тежък, контузия на гръдния кош, мозъчно сътресение.
При прегледа е установено зачервено, оточно ливидно гърло, грубо везикуларно
дишане със сухи хрипове двустранно. Назначено е медикаментозно лечение.
Твърди
се, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП ищцата М.С.В.
търпи болки и много страдания. Възстановяването на пострадалата от получените
при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства
добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента е получила Фрактура
косте VII синистра; Контузио абдоминис; Контузио ктапитис; травма на главата,
мозъчно сътресение. За времето на възстановяване е трябвало да спазва постелен
режим, имала е затруднени движения и за този период за ежедневното си
обслужване е разчитал единствено на своите близки. Посочено е, че към настоящия
момент ищцата продължава да изпитва болки в наранените области, с нарушения на
съня, напрегната е, не е в състояние да се натоварва психически и физически.
В резултат на процесното ПТП пострадалата М.С.В. е
претърпяла и имуществени вреди в общ размер на 351.27 лв., които също се
претендират. Посочените разходи са направени за закупуване на лекарствени
средства и извършени прегледи - клиничен преглед при психиатър и консултат-
преглед с избор на лекар.
Ищците посочват, че в резултат на процесното ПТП пострадалият
В.Х.В. е получил следните травматични увреждания: Contusio colli. Fracturа С2.
След инцидента на 31.01.2018 г. пострадалият В.Х.В. е приет за лечение в НХК
към УМБАЛ „П.“ АД, с оплаквания от контузия в шията, тръпнене в ръцете,
скованост. Извършени са му клинични прегледи, лабораторни и
образно-диагностични изследвания. При извършен КТ на шиен сегмент е установено:
Наличие на фрактура на тялото и дъгатна на С 2с леко дислоциране на фрагментите.
Проведено е медикаментозно лечение и на 03.02.2018 г. пострадалият е изписан от
болницата с окончателна диагноза: Contusio colli. Fractura С2. При изписването
са дадени препоръки за проследяване от ОПЛ, имобилизация за 6 месеца, контролни
прегледи в ДКБ, назначено му е медикаментозно лечение за дома. На 22.02.2018 г.
пострадалият е прегледан от специалист - психиатър, съгласно Амбулаторен лист
за преглед № 000028 от 22.02.2018 г., с оплаквания от болеви синдром в областта
на шията, упорито безсъние, тревожност, безпокойство, преработва
психотравмиращото събитие, което възприема като заплашващо живота състояние, с
подтиснато настроение, песимистична нагласа. При прегледа му е поставена
диагноза: Други реакции при стрес и е изписано медикаментозно лечение. Поради
продължаващи оплаквания от болки в шиен отдел на гръбначния стълб и скованост,
затруднени движения, на 10.05.2018 г. пострадалият е прегледан от специалист
неврохирург. При прегледа му е поставена диагноза: Счупване на втори шиен
прешлен и насочен за контролен КТ на шиен отдел. При извършена на 14.05.2018г.
Компютърна Томография - КТ на шийни прешлени - нативно, съгласно Протокол-
изследвания е установено: Подчертана шийна лордоза; оформен костен калус;
изразени дегенеративни промени от спондилозен, спондилоартрозен и
остеохондрозен тип в шиен отдел.
Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени от
процесното ПТП ищецът В.Х.В. търпи силни болки и много страдания, не се чувства
добре физически и емоционално. Възстановяването на пострадалия от получените
при злополуката увреждания продължава, като оплакванията му за болка в
наранените области не са отшумели. Вследствие на инцидента пострадалият е
получил Contusio colli. Fractura С2. Вследствие на травмите пострадалият е
трябвало дълго време да спазва режим на покой, имал е оплаквания за болки,
трудно се е придвижвал и за известен период от време е разчитал на близките си
за задоволяване на елементарните си жизнени потребности в ежедневието. Изпитвал
е цялостен дискомфорт вследствие на травмите, не е възстановен, продължава да
изпитва болки в увреденото място и редица неудобства в ежедневието си,
оздравителния му процес продължава и към настоящия момент, с нарушения на съня
е, напрегнат е, не е в състояние да се натоварва психически и физически. Ищецът
посочва, че е изживял и изключителен стрес при инцидента, видял е автомобила
срещу него, осъзнавал е неизбежните тежки последици, опитал се е да предотврати
инцидента, като преживяното ще остане за цял живот в неговото съзнание.
В резултат на процесното ПТП пострадалият В.Х.В. е
претърпял и имуществени вреди в общ размер на 132.22 лв., които също
претендира. Посочените разходи са направени за закупуване на шийка твърда яка,
лекарствени средства, изследване.
Предвид изложеното, пострадалите считат, че
причинените им неудобства, болки и страдания следва да бъдат компенсирани,
като обезщетението за неимуществени
вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални
болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното
престъпление.
Посочват също така,че вредите са в резултат на
виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Н.Н.Н., а за причинените
от него вреди отговаря ответникът по делото „Д.” АД. Съгласно чл. 432 от КЗ
увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищците е
налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на
обезщетението за причинените им неимуществени вреди. Считат, че предявените
искове са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед
действително претърпените болки и страдание от причинените телесни увреждания,
а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО
за 2018 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Ищците правят искане да бъде осъден ответника „Д.” АД,
да им заплати обезщетения за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените им телесни увреждания
при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените им в тази връзка
имуществени вреди, както следва:
- М.С.В. -
сумата от 25 500 лв., частичен иск от сумата от 80 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, както и сумата от 351.27 лв.,
за причинените й имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за
лекарствени средства и извършени прегледи.
- В.Х.В. -
сумата от 25 500 лв., частичен иск от сумата от 60 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, както и сумата от 132.22
лв., за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за
закупуване на шийка твърда яка, лекарствени средства, изследване.
Претендират законна лихва върху всяка една от сумите за М.В. - от 30.01.2018 г., а за
В.В. - 14.02.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
Молят да им бъдат присъдени направените по делото
разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
В с.з. на 20.09.21 е допуснато
увеличение на исковите претенции като М.С.В. претендира за причинените й
неимуществени вреди от процесното ПТП - 45 000 лв., като частичен от 80 000
лв.;и за причинените й имуществени вреди от процесното ПТП - 351.27 лв.;
За В.Х.В. - за причинените му
неимуществени вреди от процесното ПТП - 40 000.00 лв., като частичен от 60 000
лв.;и за причинените му имуществени вреди от процесното ПТП - 132.22лв.Законната
лихва се претендира от 16.01.2018 г. - датата на която изтича срока по чл.429,
ал.З от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Ответникът
„Д.“ АД, чрез процесуалния си представител, взема становище, че предявените
искове за процесуално допустими, но изцяло неоснователни, поради което оспорва
същите. Счита, че не са налице
необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на „Д.“ АД по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за вредите, които ищците
твърдят да търпят.
По съществото изразява становище, че действително е
налице договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключен между „Д.“ АД и собственика на лек автомобил марка „Сеат“, модел
„Кордоба” с peг. № СТ2447АВ, валидна към 08.01.2018 г. — датата на настъпване
на процесното пътно - транспортното произшествие.
Доколкото не са налице доказателства за влязла в сила
присъда, обуславящи прилагането на чл.300 от ГПК ответникът заявява, че оспорва
твърдения механизъм на настъпване на пътно - транспортното произшествие.
Твърди, че в исковата молба бланкетно е описан същия, като не е изложена
подробна фактическа обстановка, твърди се извършване на нарушение от страна на
застрахования водач, без да се сочи коя точно разпоредба на закона е нарушена и
как с поведението си той я е нарушил.
С оглед на установяване на обективната истина, точното
прилагане на закона и постановяване на най - справедливото решение, счита, че
следва да се отчетат следните факти и обстоятелства:
По делото не са приложени доказателства по отношение
на механизма на настъпване на ПТП, в неговата конкретика. Счита, че няма налице
доказателства претендираните от двамата ищци наранявания и страдания да са в
причинно-следствена връзка с процесното произшествие.
Твърди, че получените увреждания от пострадалите не са
последица на виновно поведение на водача на застрахования при ответното
дружество автомобил.
Евентуално твърди, че водачът на автомобила, не по
своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на
пътнотранспортното произшествие, като не е нарушил виновно правилата за
движение и за него събитието е случайно. Не може да се приеме, че е налице
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, защото съществени елементи
за осъществяването му са вината и противоправното поведение, каквито в
конкретния случай не са налице.
Отговорността на застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност” е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и застрахователят дължи обезщетение за вредите ако
и дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увредените лица.
Ответникът счита, че тъй като в настоящия случай,
застрахованият при „Д.“ АД по застраховка “Гражданска отговорност” не е
отговорен за възникване на произшествието, то не може да бъде ангажирана и
отговорността на неговия застраховател.
Счита, че няма налице доказателства изброените телесни
наранявания, заболявания и претендираните болки и страдания да са в
причинно-следствена връзка с твърдяното произшествие, като в тази връзка
оспорва пряката причинно- следствена връзка между претендираните увреждания,
болки и страдания, и настъпилото на 08.01.2018 г. ПТП. От представените по
делото доказателства е видно, че ищецът - В.Х.В. няма качеството на пострадал
от процесното ПТП, а претендираните от ищцата — М.С.В. вреди са резултат от
нейни предходни заболявания.
В условията на евентуалност, ответникът твърди наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците като твърди, че
същите, в нарушение на чл.137а от ЗДвП са пътували в автомобила без поставени
предпазни колани. Видно от настъпилите травматологични увреждания, същите са
резултат само и единствено от противоправното поведение на ищците. Твърди, че
при ползване на обезопасителните колани, същите биха били в състояние да
задържат пътниците в седалката на автомобила, така че уврежданията да не бъдат
реализирани.
Твърди, че претендираните телесни наранявания са в
резултат от свободното придвижване на телата на ищците в пространството на
автомобила и вследствие ударите в предметите и частите от автомобила.
На самостоятелно основание, твърди наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца В.Х.В., като твърди,
че същият значително е допринесъл за тежестта, продължителността и интензитетът
на болките и страданията си, резултат от увреждане, настъпило при процесното
ПТП, предвид неглижирането на състоянието си и несвоевременните мерки за
диагностициране и лечение.
С оглед на гореизложеното, счита твърденията на
ищците, направени в исковата молба за недоказани, а размерът на претенциите за
необосновано завишен. Заявеното в исковата молба по отношение на претърпените
болки и страдания не е доказано да отговаря на обективната действителност.
Ответникът посочва, че претендираните обезщетения за
неимуществени вреди не са адекватни и съразмерни на претърпените от ищците
болки и страдания. Твърди, че не съществува обективно основание и критерий в
закона, въз основа на което, съдът да презюмира действително претърпените
неимуществени вреди, като в тази връзка ответникът се позовава на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД и излага подробни съображения. Заявява, че счита исковете за
неимуществени и претърпени имуществени вреди за недоказани и завишени по
размер.На самостоятелно основание оспорва претендираните суми за имуществени
вреди, тъй като не са в причинно- следствена връзка с процесното ПТП.Счита, че
неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск за
лихви.
Оспорва изцяло акцесорните искове с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху застрахователните
обезщетения.
Постъпила е допълнителна
искова молба, с която ищците, чрез процесуалния си представител вземат
становище по направените в отговора на исковата молба възражения и оспорвания.
Считат, че неоснователно ответникът оспорва механизма
на ПТП, като посочват, че механизмът не е част от фактическия състав на
непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в настоящето
производство. Представеният по делото Констативен протокол за ПТП, представлява
официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила
относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило
ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение,
има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в
произшествието.
Излагат се съображения, че в гражданското право, за да
се приеме, че има вина по смисъла на чл.45 от ЗЗД не се изисква същата да е
установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Ищците считат за
неоснователни възраженията на ответника по отношение настъпилите неимуществени
вреди, както и ,че неоснователно същият оспорва настъпването на такива, които
да са в причинно-следствената връзка с ПТП. Считат, за неоснователни
възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищците, като в тази връзка ответникът не е представил доказателства.
Считат също така за неоснователни оспорванията на
ответника по отношение на размера на предявените искове за неимуществени вреди,
настъпилите за ищците имуществени вреди, както и оспорването във връзка с
претендираната лихва за забава.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът
заявява, че поддържа всички твърдения и възражения, направени в отговора на
исковата молба.
Предвид изложените от ищците твърдения, досежно
доказателствената сила на Констативния Протокол за ПТП, ответникът оспорва
твърдението представеният Констативен протокол за ПТП от 08.01.2018 г., като
твърди, че същият не може да се ползва с доказателствена сила, относно
механизма на ПТП. Моли съда да има предвид, че по правната си природа този
протокол е официален свидетелстващ документ, но на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК, същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от
или в присъствието на съответното длъжностно лице /например за констатираното и
възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни
превозни средства след настъпването му или претърпените вреди/. Следователно за
самия механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола, същият
не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е
било реализирано в присъствие на съставителя на акта /по смисъла на чл. 125 ЗДвП посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е
последващо/.
Също така ответникът заявява, че поддържа и
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД.
Не е спорно по делото, че на 08.01.2018г. около 11:30 ч., в гр. К., по
ПП-1-6, км. 303+600, пътя К. - П.Б., при управление на моторно превозно
средство - л.а. марка „Сеат“, модел „Кордоба“, с per. № СТ 2447 АВ, управляван
от водача Н.Н.Н., ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата,
като навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал правомерно движещия се в
собствената си лента лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с per. № СТ
4166 ВТ, управляван от В.Х. В.. В резултат на реализираното ПТП са причинени
телесни повреди на ищците М.С.В. и В.Х. В..
Видно от приетия като писмено
доказателство по делото Протокол по НОХД № 241/20 г. по описа на Районен съд -
гр. К. срещу виновния водач Н.Н.Н., застрахован при ответното дружество, е
повдигнато обвинение и е образувано наказателно дело от общ характер, което е
прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК - поради настъпилата му смърт.
В хода на производството е
назначена комплексна съдебна медицинска- автотехническа експертиза,от чието
заключение се установява, че техническите причини за настъпване на ПТП са
субективните действия на водача на л.а. марка „Сеат който е загубил контрол над
управлението му, в резултат на което е навлязъл в лентата за насрещно движение,
по която се е движил л.а. „ Опел“.
За увреждащия л.а. „Сеат“, модел
„Кордоба“, с per. № СТ 2447 АВ, управляван от Н.Н.Н., има сключена застраховка
“Гражданска отговорност”, з.п. № BG/08/117002078798/26.07.2017 г., със срок на
валидност една година, считано от 08.08.2017 г. до 07.08.2018 г. със „Д.” АД.
От ответника е въведено
възражение за принос от страна на пострадалите към настъпването на вредоносния
резултат, изразяващо се в непоставяне на предпазни колани, а конкретно - по
отношение на В.В. - че е допринесъл за увеличаване на вредите си, като не е
предприел своевременно лечение за тях.
Видно от експертното заключение ищците са били
с правилно поставени колани.Предвид констатацията на ВЛ-автотехнически експерт именно
поставените обезопасителни колани са задържали телата на пострадалите върху
седалката, което е предотвратило други по - сериозни травми.В заключението е
пояснено, че с оглед на механизма на настъпване на произшествието - телата на
пътуващите първоначално са политнали напред и наляво, а в последствие е имало
преобръщане на автомобила по таван и в случай на липсата на колан, телата на
пътуващите биха се движили свободно и биха се удряли в части от вътрешния
интериор на купето, а травмите им биха били различни от действително
получените.
Относно твърдението, че В.В. е
допринесъл за увеличаване на вредите си, като не е предприел своевременно
лечение за тях, вещото лице д-р Т. заявява, че при В.В. счупването на шиен прешлен
е било установено едва по - късно - при преглед в неврохирургията в С.З.. От експертното
заключение се установява, че травмите и уврежданията на В.В. са в причинна
връзка с настъпилия на дата 08.01.2018 г. деликт.В този смисъл са неоснователни
възраженията на дружеството-ответник.
Настоящата инстанция намира,че
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите лица са необосновани. Не следва да се прилага разпоредбата на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД.
Видно от заключението на комплексната съдебна автотехническа експертиза на В.Х.В. са нанесени вследствие процесното
произшествие следните травми:Контузия на шията;Счупване на тялото и дъгата на
втори шиен прешлен с леко дислоциране на фрагментите.Травмите му са причинили
трайно затруднение движението на врата. Вещото лице пояснява, че оздравителния
процес при такава травма трае дванадесет месеца, като през първите шест месеца
се носи шийна яка.От същото експертно заключение се установява,че В.Х.В. преди
процесното ПТП е страдал от дегенеративни промени от
спондилозен,спондилоартрозен и остеохондрозен тип в шийния отдел на гръбначния
стълб,увреждания на междупрешлени дискове в поясния и други отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия,неинсулинозависим диабет,диабетна
полиневропатия,травма на ахилесово сухожилие ,операция на таза и долния
крайник,есенциална хипертония,хронична обструктивна белодробна болест,хроничен
фарингит,жлъчнокаменна болест,гастродуоденит,презбиопия.
В хода на производството са
събрани гласни доказателства.От показанията на св. Б. Х. се установява, че В.В.
не е възстановен от получената травма.Не може да гледа нагоре, като се завърта
в една посока завърта цялото тяло, не може да си задържи погледа повече от
минута . Тези показания не са в противоречие с показанията на св. Г.М. – а,именно
,че много трудно си е вдигал главата, трудно се е въртял в странична позиция. На
пострадалият била поставена шийна яка, като първо е носил мека яка, а след това
— твърда яка — за да може да заздравее прешлена.Инцидента е повлиял и на
двамата ищци много сериозно в негативен план.Преди са били енергични, весели,
щастливи и изведнъж значително са се променили ,като се състарили. Двамата
свидетели заявяват, че ищците не са се възстановили напълно. Свидетелят Х.
разказва, че вечер, като си легнат да спят, и двамата се наместват по десетина
минути, докато намерят поза да не ги боли. Продължават да имат здравословни
проблеми.Споделяли са, че не се чувстват добре, че още не са се отърсили от
този шок.
М.С.В. според заключението на
вещото лице е понесла вследствие процесното произшествие следните
травми:Счупване на IV, V и VI леви ребра;Контузия на корема;Контузия на главата
/със спомен за инцидента/;Разкъсноконтузни рани на дясната подбедрица.
Счупването на ребрата й е
причинило трайно затруднение движението на снагата, а всяко едно от другите й
увреждания представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От експертното заключение може да
се направи обоснован извод, че причината за счупването на ребрата е именно
катастрофата, настъпила на 08.01.2018 г. Ищцата често е посещавала лечебни
заведения и никога не са били констатирани травми. Следва да се приеме за доказана
причинно — следствената връзка между
настъпилото счупване на три ребра и процесното произшествие. От показанията на
св. Х. се изяснява, че настъпилото счупване е причинило голяма болка на ищцата
и тя е била обездвижена поради това. Той разказва, че когато е отишъл да я
прибере от болницата, М. е била цялата насинена, подпухнала, едвам е говорела,
поради невъзможността да се движи са я изписали на инвалидна количка, боляло я
е цялото тяло. Настанили са я на легло в хола, за да е по — удобно за тоалет,
тъй като тя е била на легло около четири месеца, Свидетелката Митева заявява,
че дълго време е била на легло, после - трудно се е придвижвала, защото всяко
усилие да се изправи й е причинявало болка.
От събраните по делото
доказателства може да се направи извод,че процесното ПТП е предизвикало и
психическа травма на ищците.Същите са изпитвали страх да се превозват в
автомобил и се е нарушил обичайния им начин на живот.
Спорен е въпроса дали катастрофата
е предизвикала влошаване на зрението на М.В.. Въпреки липсата на експертно
заключение от лекар - офталмолог, което поради обективни причини не беше
осигурено в процеса, по делото има достатъчно събрани данни, които да дадат
основание да се направи безспорен извод - че настъпилото сериозно влошаване на
зрението при ищцата е било причинено поради катастрофата. Според свидетеля Х., М.
не може да вижда дори лицата на хората, а ги разпознава по гласа им.
Това влошаване на зрението на
ищцата съдът приема,че е в пряка причинна връзка с ПТП. Безспорно се
установява,че влошаването на зрението е настъпило след произшествието.Като
писмено доказателство по делото е приет
медицински документ, съдържащ становището на лекар - офталмолог, според който
причината за увреждането на зрението е именно катастрофата.Свидетелят Х. заявява,
че преди катастрофата, М. си е виждала нормално.Може да се направи извод, че е
налице причинно — следствена връзка между влошаването на зрението при ищцата и
процесния деликт. Съдът не кредитира с доверие изводите на съдебно медицинския
експерт,че влошаването на зрението у ищцата може да се свърже с възрастови промени.Принципът
е този ,но в конкретния случай предвид събрания доказателствен материал следва
да се направи извод,че частичната загуба на зрение е в резултат на травмата.
Безспорно
е установено в процеса, че вредите на ищците са в резултат на виновното
поведение на водача на увреждащия автомобил Н.Н., а за причинените от него
вреди отговаря ответникът по делото „Д.“ АД.
По отношение възражението на
ответника за претенцията за лихви за забава, следва да се посочи, че при деликт
лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази връзка
следва да се има предвид, че задължението за изплащане на застрахователно
обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от
ЗГО на автомобилистите. Приложимата правна норма е чл. 429, ал.З КЗ, в която е
уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования
или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. Тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми
застрахователя в 7- дневен срок от датата на настъпване на застрахователното
събитие, а в конкретния случай липсват данни дали това е направено от страна на
негов представител, то най - късната дата, от която за застрахователя е
възникнало задължение за плащане на лихви, е датата на получаване на
предявените към него претенции от пострадалите лица,а именно за М.В. - 30.01.2018 г., а за В.В. – 14.02.2018г.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства намира,че за справедливо обезщетяване на
причинените на М.В. неимуществени вреди следва да бъде определена сумата
40 000лв.,частичен иск от 80 000 лв.,ведно със законната
лихва,считано от 30.01.2018 г., до окончателното изплащане ,като искът в останалата част до
претендирания размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.Видно от
заключението на комплексната съдебна автотехническа –медицинска експертиза
разходите ,направени от пострадалата В.,които са в пряка причинна връзка с ПТП
са в размер на 176,30 лв. като предявеният иск за обезщетение на причинени
имуществени вреди следва да бъде уважен в този размер и отхвърлен до
претендирания размер 351,27 лв.
Относно
пострадалият В.В. настоящата инстанция намира,че за причинените му вследствие
на ПТП вреди следва да бъде присъдена сумата от 30 000 лв. ,като частичен
иск от 60 000 лв. ,ведно със законната лихва от 14.02.2018г. до
окончателното изплащане ,като искът в останалата част до
претендирания размер следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.Във връзка с лечението си като пряка и непосредствена
последица от ПТП същият е направил разходи в размер на 132,22лв.,поради което
искът за обезщетение на причинени имуществени вреди следва да се уважи в пълен
размер.
По отговорността за разноски:
От
представените по делото доказателства се установява, че ищците са материално затруднени лица,
поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Ответното
дружество следва да заплати на адв.П.К. САК сумата от 4 282,80 лв.-адвокатски хонорар по четирите
обективно съединени иска с ДДС- съобразно уважената част на исковите претенции.Неоснователно
е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на
ищците,тъй като същият е изчисляван по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.На ответника следва да бъдат присъдени разноски
съобразно отхвърлената част на исковите претенции,както и същият следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Окръжен съд-С.З. направените разноски.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.“ АД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С. бул.“*** да заплати на М.С.В.
ЕГН ********** *** сумата от 40 000лв./четиридесет
хиляди лева/,частичен иск от 80 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на ПТП на 08.01.2018г.,ведно със законната лихва,считано от 30.01.2018 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 40 000 лв. до прететендирания
размер от 45 000 лв. като част от общо предявения
размер от 80 000 лева ,както и искът за законна лихва за периода 16.01.18
г.-30.01.18 г.като неоснователени.
ОСЪЖДА „Д.“ АД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С. бул.“*** да заплати на М.С.В. ЕГН ********** *** сумата от 176,30лв./сто седемдесет и шест
лева и тридесет стотинки/, обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП
на 08.01.2018г.,ведно със законната лихва,считано от 30.01.2018 г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в останалата част до
претендирания размер 351,27 лв.,както и искът за законна лихва за периода
16.01.18 г.-30.01.18г.като неоснователни.
ОСЪЖДА „Д.“ АД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С. бул.“*** да заплати на В.Х.В.
ЕГН ********** *** сумата от 30 000 лв./тридесет хиляди лева/ ,като
частичен иск от 60 000 лв. -обезщетение за неимуществени вреди вследствие
на ПТП на 08.01.2018г,ведно със законната лихва от 14.02.2018г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над
сумата от 30 000 лв. до прететендирания размер от 40 000 лв. като част от
общо предявения размер от 60 000 лева както и искът за законна лихва
за периода 16.01.18 г.--14.02.18г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Д.“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.
бул.“*** да заплати на В.Х.В. ЕГН ********** *** сумата от 132,22лв ./сто
тридесет и два лева и двадесет и две стотинки/-обезщетение за имуществени вреди
вследствие на ПТП на 08.01.2018г,ведно със законната лихва от 14.02.2018г. до
окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ искът за законна лихва за периода 16.01.18
г.--14.02.18г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.“ АД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С. бул.“*** да заплати на адв.П.К.
САК сумата 4 282,80 лв.-адвокатски хонорар по четирите обективно съединени
иска с ДДС съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА В.Х.В.
ЕГН ********** *** и М.С.В. ЕГН ********** ***
да заплатят на Д.“ АД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С. бул.“*** сумата 4170,74 лв.-разноски
по делото съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „Д.“ АД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С. бул.“*** да заплати по сметка на Окръжен съд С.З.
сумата 2812,33 –ДТ ,както и сумата 300 лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :