Решение по дело №1205/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			24.01.2020 г.
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	26 ноември		2019

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		1205		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

„РОСЕН ИСКРЕВ-66“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. „Орляк“  № 18, обл. Кюстендил,, ,Автогара" № 1, представлявано от управителя К.В.Н., е обжалвал Наказателно постановление № 30-0000508 от 09.10.2019 г., от Директора на Регионална дирекция, ,Автомобилна администрация" гр. Кюстендил, с което на основание чл. 102, ал. 5 ЗАвПр му е наложено административно наказание, ,имуществена санкция" в размер на 500.00 (петстотин) лева за нарушение по чл. 19, ал. 4 от ЗАвПр.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Стефанов излага доводи за неправилност и незаконосъобразност и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 30.09.2019 г. около 05.50 ч. В.Г. на длъжност- „инспектор“ към РД, „АА“ Кюстендил и В.С. съставил  АУАН за това, че на 17.07.2019 г.  след извършена проверка във връзка с изпратено писмо с вх. 50-00-650/2/22.07.2019 г. от Кмета на Община Дупница, в което е подаден сигнал че дружеството-жалбоподател  изпълнява курсовете си без заверка на пътните листове на Автогара Дупница и тези курсове се водят неизпълнени. При извършената проверка е установено, че на 17.07.2019 г. в гр. Дупница, предгаров площад, в района на Автогара Дупница на превозвача „РОСЕН ИСКРЕВ-66“ ООД, притежаващ лиценз на Общността с № 10646 от 12.09.2018 г. за международен автомобилен превоз на пътници за сметка или срещу възнаграждение било установено следното нарушение: като лице по чл. 2, ал. 1 /превозвач/ от Наредба № 33 на МТС във връзка  с изискването на възложените му автобусни линии и разписания от Общинската транспортна схема от възложителя Община Дупница, видно от договор IV-2 от 13.04.2016 г. След извършената проверка в дневника на автогара Дупница управителя К.В.Н. на „РОСЕН ИСКРЕВ-66“ ООД не е организирал изискването на възложената автобусна линия от Общинската транспортна схема на 17.07.2019 г. в 05.50 ч. по маршрут АГ Дупница – с. Бистрица и обратно. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № 266915 от 30.09.2019 г., в който е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 19, ал. 4, пр. последно от ЗАвПр. Срещу така съставения акт не е подадено възражение в срока по чл. 44 ЗАНН. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 102, ал. 5 от ЗАвПр на жалбоподателя е наложена, „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. От показанията на актосъставителя В.Г. се установява, че проверката е извършено по повод изпратено писмо от кмета на Община Дупница , като съставили акт, за това че шофьора  не е влязъл в автогарата. При това положение пътния лист остава без печат, което е равнозначно, че не е изпълнена линията. Свидетелят по акта В.С. поддържа констатациите отразени в АУАН.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът кредитира изцяло, тъй като същите са последователни и пряко относими към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗАвПр „Превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в съответствие с изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата, подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с възложителя“. Съгласно чл. 102, ал. 5 от ЗАвПр „На превозвач, който не разпореди или не осигури моторното му превозно средство за обществен превоз по автобусни линии да спира на определените спирки, включително в автогарите и автоспирките, се налага имуществена санкция 500 лв.“

 В    производството    по    установяване    на    твърдяното   административно нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които, от една страна, са довели до ограничаване на правото ми на защита, а от друга - до нарушаване на строго формалния характер на административнонаказателното производство, което се подчинява на строго регламентирани правила.

            Неправилно е определен субектът на нарушението, което съставлява нарушение на чл. 42, т. 6 от ЗАНН и съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗАНН.

            АУАН е съставен против „РОСЕН ИСКРЕВ-66“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя К.В.Н.. НП е издадено на друг правен субект, с различна правноорганизационна форма (ЕООД) - „РОСЕН ИСКРЕВ 66“ ЕООД, представлявано от управителя Росен Михайлов Искрев, на който в НП като ЕГН е посочен ЕГН на К.В.Н., управител на „РОСЕН ИСКРЕВ-66“ ООД .  „РОСЕН ИСКРЕВ 66“ ЕООД с управител Росен Михайлов Искрев, не е осъществил състава на описаното в АУАН административно нарушение и не е привлечен с акта към административнонаказателна отговорност. Тоест не е налице връзка между съставения АУАН и издаденото наказателно постановление и в случая не може да се направи извод, че именно наказаното лице е извършило описаното в НП административно нарушение.

            „РОСЕН ИСКРЕВ 66“ ЕООД с управител Росен Михайлов Искрев, е несъществуващо търговско дружество в посочената правно организационна форма  и респективно не може да бъде субект на имуществена отговорност по ЗАвПр. Тоест с НП е наложена  имуществена санкция на несъществуващ правен субект с несъществуващ управител. Издаването на НП срещу несъществуващ правен субект прави същото незаконосъобразно.

            Неправилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, което съставлява съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Наличието на задължителни реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН е основание за законосъобразност на наказателното постановление от формална страна. Липсата, неточността, неправилността по отношение на задължителните реквизити е основание за отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно с оглед на строго формалния му характер. В разглеждания казус са допуснати пороци по чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, визиращи съответно индивидуализация на нарушителя, като и на вида на наложеното наказание.

            „РОСЕН ИСКРЕВ 66“ ЕООД на 21.09.2018 г. е променило правната си форма от еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) в дружество с ограничена отговорност (ООД) и физическото лице Росен Михайлов Искрев, е заличен като едноличен собственик на капитала на дружеството. От тази дата наименованието на фирмата е „РОСЕН ИСКРЕВ-66“ с ЕИК: *********. На 07.12.2018 г. Росен Михайлов Искрев е заличен като управител на „РОСЕН ИСКРЕВ-66“ ООД и от тази дата управител и представляващ дружеството е К.В.Н. с ЕГН: **********, видно от приложената разпечатка от Търговския регистър.

            На следващо място. АНО в НП е записал, приел е, че управителят К.В.Н. не е организирал изискването на възложената автобусна линия. Тоест управителят като физическо лице е извършил твърдяното административно нарушение.

            С оглед горното съдът счита, че не може да се определи по безспорен начин кой точно е субектът на нарушението и не може да се направи извод, че именно наказаното лице е извършило описаното в НП, административно нарушение. В разглеждания казус са допуснати пороци по чл. 57, ал. 1, т. 4 и т. 7, пр. 1 от ЗАНН, визиращи съответно индивидуализация на нарушителя, като и на вида на наложеното наказание. АУАН е съставен срещу едно ЮЛ с един управител, а НП е издадено срещу друго ЮЛ с друг управител, а пък в обстоятелствената част и на двата акта е записано, че нарушението е извършено от физическо лице – К.В.Н., който като управител „не е организирал изискването на възложената линия“. Налице е класическо объркване на субекта, спрямо който е извършвана проверката и субекта спрямо който се налага административната санкция. По този начин АНО е допуснал грубо нарушение на закона.

            Нарушени са императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е извършено пълно и точно описание на твърдените нарушения, на мястото, където са извършени, както и на обстоятелствата, при които са извършени, а в НП и на доказателствата, които ги потвърждават.

            В конкретния случай мястото на извършване на нарушението не е посочено в НП, където само е отбелязано - „гр. Дупница, предгаров площад, в района на АГ Дупница”. Посочването на приблизителното място на извършване на административните нарушения и използването на съкращения в никакъв случай не може да се приеме за равнозначно на посочване на мястото на извършване на същото. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН има императивен характер, поради което изискването за посочване на мястото на извършване на деянието, е задължително. Непосочването на мястото на извършване на административното нарушение в процесното НП води до неговата незаконосъобразност и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

            По този начин е нарушено правото на защита, тъй като жалбоподателят не би могъл да научи в извършването на какви именно нарушения е обвинен, тъй като такива, конкретно индивидуализирани, липсват, къде са извършени и въз основа на какви доказателства, поради липса на описани такива в НП.

В АУАН нарушението е описано съвсем лаконично и неконкретизирано. Наказващият орган не е посочил каквито и да е факти и обстоятелства, обуславящи ангажирането за тях на отговорността на дружеството, в качеството му на превозвач, по смисъла на чл. 102, ал. 5 от ЗАвПр.

            В обстоятелствената част на АУАН, е записано,  че превозвачът „Росен Искрев 66“ ООД, представляван от К.В.Н., на 17.07.2019 г., около 05:50 ч.,  не е организирал изискването на възложената автобусна линия от Общинската транспортна схема на 17.07.2019 г. в 05:50 ч. по маршрут АГ-Дупница -с. Бистрица и обратно“. В обстоятелстветната част е възпроизведен текста на АУАН, само че като превозвач е посочено друго дружество („Росен Искрев 66“ ЕООД) с друго представляващо го лице (Росен Михайлов Искрев). По отношение на субекта на нарушението не е налице връзка между съставения АУАН и издаденото наказателно постановление.

            От описанието на твърдяното административно нарушение не става ясно какво именно превозвачът „не е организирал“, а е следвало да организира (и по силата на кое материално право), а и самото описание не е достатъчно, за да се ангажира обективната отговорност на дружеството. Така описано, нарушението е без съдържащото се в императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискване за обстоятелствена индивидуализация. АУАН и НП не съдържат описание на всички съставомерни обстоятелства, при които е било извършено нарушението. Налице е непълно и неясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, както и неправилно установена от проверяващия орган фактическа обстановка. Неправилно установената и описана фактическа обстановка е довела и до неправилно определена приложима материална разпоредба - чл. 19, ал. 4, вр. с чл. 102, ал. 5 от ЗАвПр. От фактическото описание на нарушението, описано в АУАН и възпроизведено идентично в НП, не става ясно извършен ли е цитирания обществен превоз или не е извършен. Не е посочено с кое МПС и с кой водач е извършен превоза, респ. е следвало да се извърши. Необосновани и неподкрепени с доказателства в случая се явяват изводите на АНО за безспорна установеност на нарушението. АНО неправилно е интерпретирал събраните доказателства, поради което е изградил и неправилен правен извод, че описаното в АУАН деяние е извършено и че е съставомерно по посочените разпоредби. Съдът счита, че така цитираното съдържание на обстоятелствената част на наказателното постановление, е нарушено процесуалното правило за описание на нарушението по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН  до степен, водеща до ограничаване на правото на защита на наказаното дружество. Поради това допуснатото процесуално нарушение е съществено и представлява основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Както бе отбелязано, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на   доказателствата, които го потвърждават. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път.

В конкретния случай е допуснато нарушение, изразяващо се в неточно и неясно индивидуализиране на нарушението в актовете на административнонаказателното производство. Това от своя страна е съществено по своя характер нарушение на административно-производствените правила, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Допуснатата в наказателното постановление непълнота е съществен порок, който не би могъл да се санира в съдебното производство и води до обявяване на неговата незаконосъобразност.

            Нарушението не е описано от фактическа страна, тъй като не са описани всички правно значими факти. За да е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗАвПр, следва превозвачът да не е изпълнил възложената му автобусна линия и разписание в съответствие с изискванията на ЗАвПр, на ЗДвП, на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с възложителя. В АУАН и НП липсва констатация, че жалбоподателят не е изпълнил възложената му автобусна линия и разписание, цитирани в двата акта. Фактите, въз основа на които е направен правния извод за извършено нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗАвПр, не са описани нито в обстоятелствената част на АУАН, нито в НП. Тези факти са от пряко значение, за да се прецени съставомерността на деянието, поради което посочването им е било дължимо, а липсата им ограничава правото на защита, която се гради. Липсват доказателства, че инкриминирания превоз не е извършен. Напротив, от приложения по делото пътен лист е видно, че същият е бил извършен с автобус с рег. № КН 0480 АХ с  водач Иван Кьосев, който водач, съгласно приложения в делото график, на процесната дата е бил на работа. В приложеното в делото писмо от кмета на община Дупница до началника ОблО „Автомобилна администрация“-Кюстендил (изх. № 42-01-133/18.07.2019 г.), въз основа на което е съставен процесния АУАН, е записано, че фирма „Росен Искрев-66“ ЕООД изпълнява курсовете си без заверка на пътните листа на Автогара-Дупница и тези курсове се водели за неизпълнени. Тоест безспорно е, че жалбоподателят, като превозвач, е изпълнил курсовете си, а това, че курсовете незнайно от кого и незнайно защо „се водят неизпълнени“, след като реално са изпълнени, не го ангажира с нищо. От събраните доказателства следва извода, че не е налице неизпълнение на фактическия състав на нарушение по чл. 19, ал. 4, вр. с чл. 102, ал. 5 от ЗАвПр , с което е допуснато нарушение на материалния закон от АНО, което е самостоятелно отменително основание.

            Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка е непълна, за да обоснове твърдението за неизпълнение на задължения към държавата по см. на чл. 83 ал. 1 от ЗАНН. В случая са налице съществени несъответствия относно описанието на нарушението и нарушената правна норма, съответно доказателствата които го потвърждават. Тези несъответствия пряко нарушават правото на защита на наказаното лице и го лишават от възможността да разбере за какво нарушение е обвинен, съответно лишава съда от възможността да прецени правилното приложение на материалния закон (вж. решение № 241/14.07.2017 г. по КАНД № 183/2017 г. на Административен съд-Кюстендил).

 Пропуските представляват съществени процесуални нарушения, тъй като по начало крият неопределеност на обвинението (арг. от Решение № 377 от 13.08.1983 г. по н. д. 355/80 г., ВС, ІІ н. о.). Допуснато е процесуално нарушение по чл. 42, т. 4 от ЗАНН.

            В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на нарушението и санкцията, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН.

            Словесното описание на твърдяното административно нарушение не отговаря на дадената му правна квалификация -  чл. 19, ал. 4, вр. с чл. 102, ал. 5 от ЗАвПр.

            Съгласно текста на чл. 19, ал. 4 от ЗАвПр - „Превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в съответствие с изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата, подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с възложителя“. Нормата на чл. 102, ал. 5 от ЗАвПр гласи така: „На превозвач, който не разпореди или не осигури моторното му превозно средство за обществен превоз по автобусни линии да спира на определените спирки, се налага имуществена санкция 500 лв.“.

            Цитираните по-горе правни норми не съдържат словесно описаното в АУАН и НП изпълнителното деяние, а именно: „управителят К.В.Н. не е организирал изискването на възложената автобусна линия от Общинската транспортна схема“. От така описаното нарушение нееднозначно се налага извода, че извършител е управителя като физическо лице, но не и представляваното от него дружество. В случая е налице противоречие във волята на АНО, който от една страна е приел за нарушител физическо лице, а е наложил санкция на юридическо лице. Волята на АНО не може да бъде тълкувана (не е и дължимо!). 

Всяко едно от гореизброените нарушения представлява самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е нарушено правото на защита, която включва и правото да се узнае какво точно нарушение на правилата за обществен превоз се твърди, че е извършено, и въз основа на кои доказателства, за да организира жалбоподателя защитата си в пълен обем. Поради това тези нарушения са винаги съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, приложим съгласно чл. 84 от ЗАНН.

            2. Не се доказа, че е налице административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, което да ангажира безвиновната  административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател по чл. 19, ал. 4, вр. с чл. 102, ал. 5 от ЗАвПр.

            Освен описанието на извършеното нарушение в АУАН и НП, което е явно непълно, същото следва да бъде доказано от страна на административнонаказващия орган с годните за това доказателства, което в конкретния случай не е извършено. Допуснатата в наказателното постановление непълнота относно описание на нарушението и неговия извършител е съществен порок, който не би могъл да се санира в съдебното производство.

            АНО неправилно е интерпретирал събраните доказателства, поради което е изградил и неправилни правни изводи. Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното производство са събирани доказателства удостоверяващи факта, че жалбоподателят не е организирал изпълнението на възложената автобусна линия. Този факт не се установява и от събраните гласни доказателства, а наличието на това обстоятелство, би могло да е само предмет на предположения, което в санкционното производство е недопустимо. Тоест не се доказа, че жалбоподателят не е разпоредил или не е осигурил моторното му превозно средство за обществен превоз по автобусни линии да спира на определените спирки и в тази връзка незаконосъобразно му е наложена имуществена санкция от 500 лв. по чл. 102, ал. 5 от ЗАвПр. Впрочем в АУАН липсва подобно обвинение.

            От разпита на двамата свидетели се установи, на първо място, фактическа обстановка различна от тази описана в АУАН, което е недопустимо с оглед на строго формалния характер на административнонаказателното производство, а на второ място се установи, че процесното административно нарушение е извършено от шофьора, който не е заверил пътния си лист на Автогара-Дупница. (В приложеното в делото писмо от кмета на община Дупница до началника ОблО „Автомобилна администрация“-Кюстендил, въз основа на което е съставен процесния АУАН, е записано, че фирма „Росен Искрев-66“ ЕООД изпълнява курсовете си без заверка на пътните листа на Автогара-Дупница. Тоест липсва твърдение, че на процесната дата и час превозвачът не е изпълнил курса.) В тази връзка жалбоподателят, изготвяйки график за работа на шофьорите, което е видно от приложения по делото месечен график, и издаването на надлежен пътен лист за извършване на съответния превоз по автобусна линия, също приложен в делото, е изпълнил задължението си да организира възложения му обществен превоз на пътници, вкл. да снабди водача с всички необходими документи за превоза. Превозвачът е изпълнил всички задължения, обективирани в представения по делото договор за възлагане на обществена поръчка. Ако шофьорът не е заверил пътния лист, което е негово задължение, то именно той е административнонаказателно отговорен по чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ, който гласи: "Водачите предоставят на длъжностното лице пътния лист при всяко пристигане и тръгване от автогарата". Фактическият състав на повдигнатото обвинение, респ. на хипотезата на приложената санкционна разпоредба, изисква заверяване и подпечатване на пътния лист при всяко влизане и излизане от съответната автогара. Тоест водачът на обществен превоз, в изпълнение на маршрутното разписание, при тръгване от дадена автогара следва да предостави пътния лист за обработка. Обективно, при конкретната обстановка, водачът не е тръгнал и не пристигал в процесната автогара, по който факт по делото не се спори. След като водачът не е тръгнал от съответната отправна точка, съобразно маршрутното разписание, то той не би могъл да осъществи и вмененото му задължение да представи пътния лист за обработка при тръгване, респ. при пристигане в обхвата ѝ.  Водачът би могло да бъде санкциониран и по чл. 102, ал. 4 от ЗАвПр („Водач на моторно превозно средство за обществен превоз по автобусни линии, който не спира на определените спирки, включително в автогарите и автоспирките, или който откаже да превози лице, притежаващо издаден по съответния ред превозен документ, се наказва с глоба 300 лв.“). Тоест в процесния случай единствено възможно е било да бъде санкциониран водача, но не и превозвача.

С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло.

Воден от горните съображения на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 30-0000508 от 09.10.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция, „Автомобилна администрация“ гр. Кюстендил, с което на „РОСЕН ИСКРЕВ-66“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. „Орляк“  № 18, обл. Кюстендил, представлявано от управителя К.В.Н., на основание чл. 102, ал. 5 ЗАвПр му е наложено административно наказание, „имуществена санкция“ в размер на 500.00 (петстотин) лева за нарушение по чл. 19, ал. 4 от ЗАвПр, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд - Кюстендил, по реда на глава ХІІ АПК, в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението.

                                                       

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: