№ 223
гр. Русе, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Г. Магардичиян
Членове:Васил Петков
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело №
20254500500184 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Районен съд- Русе с решение № 1384 от 24.10.2024г. постановено по
гр.д.№ 1957/24г. е признал за установено, че „*******“ ЕООД, ЕИК *********
дължи на ЕТ „Ив Комерс – И. В.“, ЕИК *********, сумите: 9050лв. главница
дължима по фактури с №№ ********** от 03.07.2023г.; ********** от
21.07.2023г.; ********** от 25.07.2023г., ********** от 27.07.2023г.;
********** от 04.08.2023г.; ********** от 14.08.2023г. и ********** от
29.08.2023г. за извършени транспортни услуги, ведно със законната лихва
считано от 08.02.2024г. до изплащане на задължението, 650,26лв. обезщетение
за забава върху дължимата главница за периода 04.07.2023г. до 07.02.2024г., за
които суми е издадена Заповед №426/09.02.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№778/2024г. по описа на Районен съд -
Русе. Със същото решение Районен съд- Русе е осъдил „*******“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на ЕТ „Ив Комерс – И. В.“ , ЕИК *********, сумата
1867 лева разноски за исковото производство и сумата от 944,01 лева
разноски по ч.гр.д.№778/2024г. по описа на Районен съд – Русе.
Недоволен от посоченото решение „*******“ ЕООД го обжалва като
счита, че производството пред първата инстанция е проведено при множество
нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи че са допуснати
„неприемливи“ свидетелски показания за обстоятелства, които могат да се
1
доказват само с писмени доказателства. Оспорва решението на първата
инстанция да отдели предявения насрещен иск в отделно производство.
Навежда довод, че по делото „няма нито един документ доказващ, че между
страните има каквато и да е договореност, на която се основава искът. Не е
представен договор, в който да са договорени условията. Навежда довод, че не
е доказан размера на възнаграждението за превоз и оспорва, че то може да се
установи с издаването на фактура. Навежда множество доводи относно
допуснатото обезпечение, които са ирелевантни за настоящото производство.
Навежда довод, че за един и същи транспорт ищецът е издал фактури както с
получател „*******“ ЕООД, така и с получател „Месер Капитал“- Турция.
Признава, че ищецът пред първата инстанция е извършвал многократно
транспорт на стоки собственост на ответника. В хода на изпълнението на
транспортните услуги многократно се случвало да се нанасят щети под
формата на разпиляна стока и разкъсани опаковки, като имало договорка тези
щети да се компенсират от ЕТ „Ив Комерс – И. В.“. Твърди се, че през месец
октомври 2023 година страните по настоящото дело се договорили „*******“
ЕООД да няма претенции срещу ЕТ „Ив Комерс – И. В.“ за лошо изпълнение
на транспортни услуги, а ЕТ „Ив Комерс – И. В.“ да няма претенции за
заплащане на транспорт срещу „*******“ ЕООД. Със заплащане на
последната фактура с № 12014/02.10.2023г. страните окончателно се
разплатили. Жалбоподателят навежда довод и за извършени процесуални
нарушения- последното съдебно заседание пред първата инстанция било
проведено въпреки представения болничен лист на адвоката на страната
издаден от ЛКК от трима лекари. Счита, че предвид представения болничен
лист делото не е трябвало да бъде разглеждано, а да се отложи.
ЕТ „Ив Комерс – И. В.“ оспорва въззивната жалба. Счита, че в
първоинстанционното производство не са били извършени твърдяните в
жалбата нарушения. Сочи, че за много от фактите в жалбата не е било
поискано събиране на доказателства пред първата инстанция. Претенцията на
ищеца е приета за доказана не само с приложените фактури и товарителници,
а и с изготвената по делото съдебносчетоводна експертиза.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд
позовавайки се на изслушаната счетоводна експертиза е приел, че процесните
седем фактури са осчеводени както в счетоводството на ищеца,
така и на ответника. Последният е включил фактурите в дневниците си за
покупки за съответните месеци от юли до септември 2023г., като по една от
фактура е ползван и данъчен кредит по ЗДДС, а останалите били освободени
от такъв. Прието е също така, че представените по делото писмени
доказателства установяват възникването на твърдените в исковата молба
търговски отношения между страните по договор за превоз, както и че
твърдяните транспортни услуги са осъществени. Включването на издадените
от изпълнителя фактури за транспортните услуги в съответните книги и
дневници в счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит е
2
достатъчно доказателство, за признаване на задължението както по основание
така и по размер. По тези съображения предявените искове са уважени.
Жалбата е неоснователна.
Съществена част от доводите на жалбоподателя са свързани с
недоказаност на договора между страните и всички негови уговорки, за
доказателственото значение на фактурите и за допустимостта на някои
доказателства.
Фактурата е частен свидетелстващ документ, който доказва единствено,
че нейният издател е направил съответните изявления. Ако обаче фактурата е
включена от получателя в неговите дневници за покупки и по ЗДДС, то тази
фактура представлява признание на отразеното в нея задължение. Такава е
трайната практика на ВКС:
„само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на
ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по
ЗДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват
недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване.” - решение № 109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., т. к.,
ІІт. о. на ВКС;
„Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на
ответника-купувач, включването и в дневника за продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на
задължението и доказват неговото съществуване.“ - Решение № 23 от
07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., т. к., ІІ.т. о. на ВКС, Решение № 42 от 19.04.
2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
По тези съображения осчетоводяването на процесните фактури от
„*******“ ЕООД представлява признание и достатъчно доказателство за
съществуването на задължението и за неговия размер. Искът е уважен не само
поради издаването на фактурите от ЕТ „Ив Комерс – И. В.“, а и поради
признанието на дълга от страна на „*******“ ЕООД извършено чрез
осчетоводяване на същите фактури. Вярно е, че осчетоводените фактури не
могат да докажат цялостното съдържание на договора между страните, но
това не е и необходимо за целите на настоящото производство- основните
релевантни факти- съществуването на дълга и неговия размер се доказват от
осчетоводяването на фактурите от жалбоподателя. Търговските отношения са
много често неформални, като договорите не се оформят писмено и подробно.
За това по един търговски договор дори и да не е уговорена цената/
възнаграждението- сделката е валидна като се дължи обичайната цена/
възнаграждение (чл. 326, чл. 356 от ТЗ и мн. други). Липсата на
документирана уговорка на цената на превоза не се отразява на
действителността на договора, като при спор относно цената би следвало
същата да се определи в обичайния за съответния транспорт размер. В случая
обаче спор за цената няма, а напротив има пълно съгласие по цената, като
волята на ищеца е изразена с издаването на фактурата, а волята на ответника е
3
изразена със осчетоводяването на фактурата, с включването й в съответните
дневници. Назначеното вещо лице установява, че има пълно съответствие
при осчетоводяването на процесните фактури при ищеца и при ответника.
Безспорен по делото факт е, че страните са били в трайни търговски
отношения. Твърденията на жалбоподателя за уговорка между страните да се
прихванат вземанията на ЕТ „Ив Комерс – И. В.“ за извършен транспорт със
задължениета на дружеството да обезщети „*******“ ЕООД за вреди при
извършен транспорт, представлява косвено признание на иска.
Неоснователни са доводите за процесуални нарушения свързани с
проведеното заседание пред първата инстанция без участието на адвоката на
„*******“ ЕООД, който е имал издаден болничен лист за съответната дата.
Съществено за отлагането на заседанието е дали заболяването на адвоката е
било такова, че да не може да се яви в съдебно заседание. В издадения
болничен лист невъзможността на адвоката да се яви пред съда не е била
отбелязана, както се изисква от чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската
експертиза. Обстоятелството дали болничният лист е издаден от един лекар
или от комисия е ирелевантно. По тези съображения не е било извършено
твърдяното процесуално нарушение пред първата инстанция.
Предвид изхода на делото „*******“ ЕООД следва да заплати на ЕТ „Ив
Комерс – И. В.“ разноски за въззивното производство в размер на 1150 лева.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1384 от 24.10.2024г. постановено по гр.д.
№ 1957/24г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „Борисова“ № 4, ет.3, представлявано от М. И. М. да
заплати на ЕТ „Ив Комерс – И. В.“, ЕИК *********, с адрес ******* сумата от
1150 лева разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4