№ 964
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000500071 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260086 от 18.08.2021г., допълнено на 18.10.2021г., постановено по гр.д.
№162/2020г., СОС е осъдил ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788, да заплати на Б. Г. А.,
ЕГН**********, сумата от 35 000/тридесет и пет хиляди/лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане - ПТП, причинено от Б. Й. С. на
05.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.06.2019г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил като неоснователен иска за остатъка до пълния предявен
размер 40 000лв., предявен като частичен от 50 000лв., както и иска за заплащане на
законната лихва върху обезщетението за периода 12.03.2019г. до 26.06.2019г.
Срещу решението в частта, в която е определен началния момент, от който
ответникът дължи заплащането на законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, е постъпила жалба от ищеца, в която се правят оплаквания за
неговата неправилност.По сега действащия КЗ законната лихва от застрахователя се дължи
или от датата на настъпване на застрахователното събитие, доколкото отговорността му е
идентична с тази на деликвента, или от момента, в който е бил сезиран с искане за плащане
от пострадалия.С оглед на горното моли съда да отмени решението в обжалваната му част и
постанови друго по същество, с което да присъди законната лихва от датата на настъпване
на увреждането, евентуално от датата на сезиране на застрахователя.
1
Срещу решението в частта, в която предявеният иск е бил уважен за разликата над
20 000лв., е постъпила жалба от ответника ЗК“Лев инс“АД, в която се правят оплаквания за
неговата неправилност.Присъденото обезщетение е прекомерно и не е съобразено с
характера и степента на урежданията, периодът на тяхното проявление и здравословното
състояние на ищеца към настоящия момент.Моли съда да отмени решението в обжалваната
му част и отхвърли предявеният иск за разликата над 20 000лв.
Ищецът не е депозирал отговор на подадената жалба.
В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца, която е била
насочена срещу решението в частта, в която предявеният частичен иск е бил отхвърлен за
разликата над 35 000лв.Правят се оплаквания за неговата неправилност, тъй като
присъденото обезщетение е несъответно на действително претърпените болки и
страдания.От заключението по допуснатата по делото СМЕ се установява, че пострадалият е
получил две фрактури, една от които е била имобилизирана първоначално с шина, а
впоследствие с гипсова превръзка, което е довело до затруднение на лицето да обслужва сам
ежедневните си нужди.След приключване на лечебния период е била проведена
рехабилитация, при която ищецът е изпитвал допълнителни болки.Първоинстанционният
съд не е съобразил в достатъчна степен остатъчните уреждания от инцидента – траен
козметичен белег в областта на увредения долен крайник и атрофия на мускулатурата на
палеца, което е довело до липсата на пълно възстановяване функцията на ръката.С оглед на
горното моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго, с което
да уважи изцяло предявения частичен иск.
Ответникът не е депозирал отговор по насрещната въззивна жалба.
С определение №260416/18.10.2021г., постановено по гр.д.№162/2020г., СОС е
оставил без уважение искането на адв.П.К. за изменение на решението в частта за
разноските.
Срещу определението е постъпила жалба от адв.П.К., в която се правят оплаквания за
неговата неправилност, тъй като определеното й възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв
не е съобразено с цената на предявения иск и частта, в която е бил уважен.Моли съда да
отмени обжалваното определение и постанови друго, с което да осъди ответника да заплати
допълнително адвокатско възнаграждение от още 236.5лв. с ДДС.
Ответникът не е изразил становище по частната жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
По отношение на подадените въззивни жалби :
Подадените въззивни жалби са в срок и производството пред въззивния съд е
процесуално допустимо.По същество основателна е жалбата на ищеца срещу решението в
2
частта, в която е определен началния момент на дължимата се от застрахователя законна
лихва, както и тази на ответника.Подадената насрещна въззивна жалба е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания относно неговата неправилност.Постановеното решение е влязло в
законна сила в частта, в която в полза на ищеца е било присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000лв., поради което следва да се приеме, че е
формирана сила на присъдено нещо по следните факти : водачът Б. С. е имал качеството на
застраховано лице по договор за задължителна застраховка „ГО“, сключен с ответника ;
ищецът е пострадал вследствие на настъпилото на 05.03.2019г. ПТП, вследствие на което е
получил претендираните в исковата молба травматични увреждания ; не е налице
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия. Пред въззивната инстанция е
спорен само размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди.
Частично основателни са оплакванията на ответника, които са свързани с размера на
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди.От
заключението по допуснатата по делото СМЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че вследствие на процесния
инцидент ищецът е получил следните увреждания : счупване на лявата малкопищялна кост ;
счупване на проксималната фаланга на първи пръст на лявата ръка ; разкъсно-контузна рана
на кожата на лявата подбедрица.Под рентгенов контрол е извършено закрито наместване на
фрактурата на фибулата, извършена е първична обработка на раните, сложена и гипсова
имобилизация.Не се установява атрофия на контузения крайник, като мускулатурата на
двете подбедрици е симетрично развита.Мускулатурата на левия палец е по-слабо развита и
с ограничени движения, което с оглед изминалия период от време няма да се
подобри.Общата продължителност на лечебния и възстановителен период е била до 2
месеца.
С оглед вида на проведеното лечение, което е консервативно, а не оперативно,
сравнително краткият период на възстановяване и установените трайни увреждания –
козметичен белег в областта на подбедрицата и невъзстановена в пълен обем функция на
палеца, която обаче засяга само фините движения на ставата, съдът намира, че на
пострадалия следва да се определи обезщетение от 20 000лв.Предявеният иск е частично
основателен и следва да се уважи за сумата от 20 000лв., а за разликата се отхвърли като
неоснователен.
Основателни са оплакванията, които са свързани с началния период, от който
застрахователят дължи заплащането на законната лихва върху присъденото
обезщетение.Разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че законната лихва върху
присъденото обезщетение следва да се присъди с изтичането на 15 работни дни от
предявяване на претенцията, при условие, че със същата са представени всички необходими
доказателства за установяване основанието и нейният размер.В процесния случай страните
не спорят, че към претенцията за плащане са представени доказателства, от които се
установява настъпването на застрахователното събитие и легитимацията на ищеца да
3
претендира обезщетение за неимуществени вреди от претърпените травматични
увреждания, поради което законната лихва се дължи, считано от датата на сезиране на
застрахователя/26.03.2019г./ до окончателното изплащане на сумата.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди и момента, от
който застрахователят дължи заплащането на законната лихва , поради което обжалваното
решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, в която : искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е бил уважен за разликата от 20 000лв. до 35 000лв.,
като бъде постановено друго по същество, с което претенцията в посочената част се
отхвърли като неоснователна ; отхвърлен е иска за заплащане на законната лихва върху
обезщетението за периода 26.03.2019г. до 26.06.2019г., като лихвата се присъди, считано от
26.03.2019г. до окончателното изплащане.
На страните следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски,
изразяващи се в заплатена държавна такса.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция, което е в размер на 360лв. с
ДДС.Искът за заплащане на законната лихва за претендирания период е оценяем, а размерът
му определяем, поради което възнаграждението следва да се определи по реда на чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба №1 за МРАВ.
По подадената частна жалба :
Частната жалба е в срок и е допустима.Разгледана по същество е основателна.
Размерът на минималното адвокатско възнаграждение при цена на иска от 40 000лв. е
2 076лв. с ДДС.Същият е уважен в размер на 35 000лв., поради което на процесуалния
представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение по чл.38 от ЗАдв в размер на
1 816.5лв.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, като на
адв.П.К. се определи възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за производството пред СГС в размер
на 1 816.5лв. с ДДС.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение №260416/18.10.2021г., постановено по гр.д.№162/2020г. на
СОС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ решение № 260086 от 18.08.2021г., постановено по гр.д.№162/2020г. на
4
СОС в частта за разноските, като определя възнаграждение на адв.П.К. по чл.38 от ЗАдв в
размер на 1 816.5лв. с ДДС.
ОТМЕНЯ решение № 260086 от 18.08.2021г., допълнено на 18.10.2021г.,
постановено по гр.д.№162/2020г. на СОС, в частта, в която е : осъдил ЗК“Лев инс“АД,
ЕИК121130788, да заплати на Б. Г. А., ЕГН**********, обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане - ПТП, причинено от Б. Й. С. на 05.03.2019г., за разликата
от 20 000/двадесет хиляди/лв. до 35 000/тридесет и пет хиляди/лв. ; отхвърлил иска на Б. Г.
А., ЕГН**********, срещу ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788, за заплащане на законната
лихва върху сумата от 20 000/двадесет хиляди/лв. за периода от 26.03.2019г. до 26.06.2019г.,
както и в частта за разноските : за разликата над 1 203.13/хиляда двеста и три цяло и
тринадесет/лв. относно присъдените на ответника разноски ; за разликата над 1 038/хиляда
тридесет и осем/лв. относно присъденото в полза на адв.П.К. възнаграждение по чл.38 от
ЗАдв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на Б. Г. А., ЕГН**********, срещу ЗК“Лев инс“АД,
ЕИК121130788, за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане - ПТП, причинено от Б. Й. С. на 05.03.2019г., за разликата от
20 000/двадесет хиляди/лв. до 35 000/тридесет и пет хиляди/лв. ;
ОСЪЖДА ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788, да заплати на Б. Г. А., ЕГН**********,
законната лихва върху сумата от 20 000/двадесет хиляди/лв. за периода от 26.03.2019г. до
26.06.2019г., ведно с направените пред въззивната инстанция разноски от 20.8/двадесет цяло
и осемдесет/лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260086 от 18.08.2021г., допълнено на 18.10.2021г.,
постановено по гр.д.№162/2020г. на СОС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Б. Г. А., ЕГН**********, срещу ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788, сумата
от 300/триста/лв., представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788, да заплати на адв.П.К. от САК сумата от
360/триста и шестдесет/лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5