Р Е Ш Е Н
И Е
№
06.07.2020г., гр.София,
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ , VІ-11 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на дeсети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретар Стефка Александрова
Като разгледа търговски дело № 422/2019г. по описа на Софийски градски съд, докладвано от съдия Вранеску , и за да се произнесе взе в предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с пр.осн.чл.232,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Б.Г.“ ЕООД ЕИК********СРЕЩУ „П.Е.С.Б.10“ ЕООД ЕИК ********.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между страните е сключен договор за наем от 1.10.2015г. , по силата на който ищецът е предоставил на ответника под наем земеделска техника – фадрома, при платима от последния месечна цена от 10 000 лв. без ДДС. Издадена е фактура за дължимия наем № 116 от 24.12.2015г. за месеците октомври, ноември и декември 2015г. вкл. Въпреки отправените покани ответникът не е заплатил така договорената и дължима цена.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 36 000 лв., представляваща дължимата месечна наемна цена за трита месеца с ДДС, законната лихва върху същата от датата на исковата молба, както и мораторна лихва в размер на 1000 лева от датата на изискуемостта на вземането до предявяване на исковата молба. Претендира направените в производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ с отговора оспорва исковете. Твърди, че не дължи претендираната сума, тъй като независимо от подписания договор движимата вещ не му е била предавана за ползване. Наред с това прави възражение, че вземането за наемната цена не се дължи, тъй като се явява погасено поради изтекла погасителна давност. Оспорва и дължимостта на акцесорните претенции за лихви. Моли исковете да се отхвърлят, като претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като взе в предвид становищата
на страните и представените намира от правна и фактическа страна следното :
От представените по делото писмен договор от 1.10.2015г. за наем на техника е видно, че страните са договорили, че ищецът Б.г. ЕООД като доставчик отдава под наем на ответника П.Е.С.Б.1. ЕООД телескопичен товарач фадрома с рег. № 07750 с жълт цвят / зелен. Срокът на договора е договорен за 1 година от датата на сключване и наемната цена е определена на 10 000 лв. месечно без ДДС. Плащането е договорено да се извършва на тримесечие,по банков път, след издаден счетоводен документ от страна на доставчика. В чл.6 от договора е посочено, че доставчика предава , а клиента приема описаната чл.1 фадрома в добро техническо състояние. Следва извод от така цитираната разпоредба на договора, че в съдържанието на договора е инкорпорирано и приемо-предавателен протокол за машината.
Във връзка с дължимите плащания на наемната цена, по делото е представена издадена фактура за 30 000 лв. и 6 000 лв. ДДС или общо 36 000 лева- № ********** от 21.12.2015г. Като наименование на услугата във фактурата е посочено, че се касае за наем на фадрома за м.10.,11,12 2015г. . Доколкото това доказателство е представено с исковата молба, то съдът приема, че именно това е издадената фактура по процесния договор, макар и същия да не е упоменат във фактурата. Самата фактура не е оспорена като документ от страна на ответника. От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, която съдът ще обсъди по долу се установява , че имено това е фактурата осчетоводена и от двете страни. С исковата молба обаче се иска плащане по фактура № 116 от 24.12.2015г. . По делото нито от писмените доказателства, нито от приетата експертиза се установява такава фактура да е издавана от страна на ищеца. Представен е и договор за отложено плащане от 21.12.2015, подписан на датата на издаване на фактура № 00…00115/21.12.2015г. , и видно от същия страните са договорили, че сумата именно по тази фактура ще се преведе от ответника на ищеца до дата 30.06.2016г. т.е. отложено е плащането на наемната цена за месеците 10,11,12.2015г.
От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза – основно и допълнително заключения се установява, че ищеца е осчетоводил фактура като приходи от наеми на фадромата по счет.сметки 411- вземания от клиенти, 703- приходи от продажби на услуги, 4532-начислен данък продажби – ДДС. В инвентарната книга фадромата е заведена като дълготраен материален актив. Не е предоставен на вещото лице отделен приемо-предавателен протокол. При ответника фактурата също е отразена като разход и задължение към доставчика, като е начислен и данък ДДС. Фактура № 115 е включена както в дневника за продажби на ищеца, така и в дневника за покупки на ответника. Същата участва при формиране резултата за периода на страните, както за ДДС за внасяне, така и ДДС за възстановяване, като данъчния кредит е ползван. При ответника процесната фактура е сторнирана през м.08.2018г., взети са съответните счетоводни статии и същата е отразена с отрицателен знак в дневника за покупки за м.08.2018г. на П.Е.С.Б.1. ЕООД. От обясненията в о.с.з. на вещото лице се установява, че няма представено обратно кредитно известие, необходимо като основание за сторниране на фактурата. И при двете страни вещото лице не е установило счетоводно отразяване на разходи във връзка с предоставената под наем машина. С допълнителното заключение вещото лице установява, че челния товарач е придобит осчетоводен и заведен при ищеца като ДМА на дата 29.08.2012г., същия е отразен в инвентарната книга и към 31.12.2015г. под № 44, с дата на придобиване 29.08.2012г. и с отчетна стойност 52 000 лв. Машината е продадена от ищеца на дата 03.04.2017г..Същата е продадена с фактура № ********** издадена от Б.Г. ЕООД на Заложна къща *** ЕООД. Следва извод, че към момента на действие на договора за наем, машината е била собственост на ищеца, той я е заприходил като свой ДМА и е могъл да я отдава под наем. Съдът кредитира заключенията на вещото лице като компетентно и обективно изготвени. От същите по безспорен начин се установява, че договора и наемната цена за трита процесни месеца са редовно осчетоводени, ползван е ДДС. Фактурата и при двете страни е осчетоводена една и съща № 115, а не № 116 и датата е датата на договора за отложено плащане 21.12.2015г., а не 24.12.2015г., както се сочи в исковата молба.
По делото, от страна на ответника е изслушан свидетеля Й.. Същият работи като спедитор на свързана с ответната фирма, а именно при П.Е.С.М.Ф., от около 7 години т.е. и в спорния период на 2015г.. Твърди, че изпълнява функциите на спедитор и при ищеца, който търгува със зърно. Същият твърди, че дружеството има закупена собствена фадрома от около 5-6 години, и ако е наемало фадрома то е било само за кратък период от по няколко дена и то от фирми в близост до тях. Смята, че би разбрал ако в тяхната зърно база, която е обща за фирмите, находяща се в индустриалната зона на град Плевен би се наела и доставила фадрома. Няма спомен такава да е наемана от дружеството ищец Б.Г.. От тях знае, че са купували зърнопроизводни стоки, пшеница, царевица, ечемик, но не и да са наемали фадрома.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи : Основния спор е относно факта предавана ли е веща предмет на писмения договор подписан между страните и съответно налице ли е сключен наемен договор на движима вещ. Спори се дължима ли е наемната цена за трите процесни месеца – октомври, ноември , декември 2015г. Съдът намира, че при така събраните по делото доказателства следва да се направи извод, че е сключен наемен договор на челния товарач / фадрома/ притежание на ищеца към процесния период от 2015г. Налице е подписан писмен договор за наем,като изрично в същия е посочено, че към момента на сключване на договора вещта се предава на наемателя. Налице е последващ договор за разсрочване плащането на наемната цена, с който по същество се признава нейната дължимост. Сделките са осчетоводени и при двете страни и е ползвано право на данъчен кредит. Факт е, че осчетоводената при ответника фактура е била сторнирана, но това е станало едностранно от страна на ответника без издадена от ищеца кредитно известие. Съдът не кредитира показанията на свидетеля, че машината не е наемана и не е пристигала в тяхната зърнобаза, предвид че влизат в противоречие с писмените доказателства и установеното с експертизата. Свидетеля работи в друга фирма. Макар и обекта на упражняване на дейността на ответника и дружеството при което работи свидетеля да е общ не би могло да се приеме, че свидетеля с категоричност би могъл да следи всички извършвани дейности при ответника. Наред с това показанията му относно фактите не бяха категорични, а в уклончива форма, като „ Не съм запознат те да са ни давали под наем фадрома“ . Предвид на това при наличие на писмени доказателства и експертиза, съдът кредитира същите, и намира че установените чрез тях факти не се опровергават и не би могло да се опровергаят със свидетелските показания. С оглед на това съдът приема, че между страните е налице редовно сключен договор за наем на фадромата предмет на исковата молба.
Дължи ли се наемната цена за трита месеца на 2015г. предмет на исковата молба? Вземането за наемна цена се дължи за тримесечие и става изискуемо след издаването на счетоводен документ – фактура, съгласно чл.4 от договора от 01.10.2015г. .Плащането е отложено с договор от 21.12.2015г. Доколкото вземането е следвало да се погаси най-късно до 30.06.2016г., а искът е предявен на 06.03.2019г. то искът е предявен в рамките на тригодишния давностен срок, в който може да се претендира периодичното вземане за наемна цена и съответно вземането за наем за месеците 10.,11.12.2015г. не се явява погасено по давност. В конкретния случай се установи издаване на фактура за наемната цена за процесните три месеца, но това не е фактурата посочена в исковата молба. Не се установи такава фактура, като посочената в исковата молба да е издавана от ищеца и получавана от ответника, нито да е осчетоводявана от двете страни . Съдът намира, че ответникът дължи плащане на наемната цена по договор от 1.10.2015г. за месеците октомври, ноември и декември за наетата фадрома с ДК№ *******. Доколкото предмет обаче на исковата претенция е вземане по фактура №116 от 24.12.2015г., което ищецът не установи да му се следва, а установено такова е по фактура № 115 от 21.12.2015г., вкл. посочена в договора за отлагане на плащането, то исковата претенция за сумата от 36 000 лева по фактура № 116 от 24.12.2015г. следва да се отхвърли като неоснователна. Доколкото исковата претенция за главницата се явява неоснователна съответно неоснователна е и акцесорната претенция за мораторна лихва в размер на 1 000 лв. и за законната такава с пр.осн.чл.86 от ЗЗД.
При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответника направените в производството съдебни разноски в общ размер от 3935 лв. съгласно приложен списък включващ ДТ, адв.възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и разноски за явяване на свидетел и ДТ за съд.удостоверение. Съдът намира възражението на ищеца за прекомерност на адв.възнаграждение за неоснователно предвид характера и сложността на спора, проведената защита и броя на проведените съдебни заседания, независимо, че договореното възнаграждение от 2 500 лв. надхвърля минималното с 900 лв..
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „Б.Г.“ ЕООД ЕИК********СРЕЩУ „П.Е.С.Б.10“ ЕООД ЕИК ******** за заплащане на сумата от 36 000 лв. наем по договор за наем на техника от 1.10.2015г. по фактура № 116 от 24.12.2015г. , за законната лихва върху тази сума и за сумата от 1 000 лв. мораторна лихва с пр.осн.чл.86 от ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Б.Г.“ ЕООД ЕИК********да заплати на „П.Е.С.Б.10“ ЕООД ЕИК ******** сумата от 3 935 лева / три хиляди деветстотин тридесет и пет лева / разноски на осн.чл.78 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :