Р Е Ш Е Н И Е
Номер 533 28.03.2018 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На дванадесети март Година
2018
В открито
заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка
Атанасова
като разгледа
докладваното гр.д. № 2432 по описа на БРС за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от „ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ АД против Агенция „Пътна
инфраструктура“ искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 891,95 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на трето лице за причинените му имуществени вреди в резултат на ПТП
от 10.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените
разноски по делото. В исковата молба се твърди, че на 10.05.2016 г. около 14,00
ч. по път ІІІ-2085 между с. Преображенци и с. Руен, е настъпило самостоятелно
ПТП с МПС „БМВ Х1“ с рег. № ****, като при условията на силен дъжд автомобилът
внезапно е попаднал в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното
платно – дупка, вследствие на което на автомобил са причинени увреждания на
облицовката на предната броня, на спойлера, на кората под двигателя и металната
кора, на дифузьора на радиатора и рамката на радиатора, които вреди възлизат на
общо 891,95 лв. Твърди се също така, че по време на настъпване на това ПТП
увреденият автомобил е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско
стандарт“ (застр. полица № 4704150900000767 със срок на действие 16.07.2015 г.
– 16.07.2016 г.), като въз основа на този договор ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 891,95 лв. чрез заплащане на разходите
за ремонт на автомобила, с което действие е встъпил в правата на увреденото
лице срещу причинителя на вредата НА „ПИ“, която не е изпълнила задължението си
да поддържа пътното платно на пътя, представляващ част от републиканската пътна
мрежа, не е отстранила повредите на пътното платно, не е сигнализирала
препятствието и не е организирала движението
по начин, осигуряващ безопасността му. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ищцовото дружество, който поддържа иска, ангажирани
са доказателства.
Така предявеният главен иск е с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. чл. 50 от ЗЗД, а акцесорният
иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
Ответникът
е депозирал отговор в законоустановения срок, в който оспорва предявения иск
като неоснователен. Твърди, че в случая не е доказан механизма на настъпване на
ПТП, предвид липсата на съставен протокол за ПТП. Твърди също така, че АПИ не е
отговорна за настъпилите вреди по автомобила, тъй като не е налице
причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и състоянието
на пътното платно. Ответникът заявява, че целият участък между с. Преображенци
и с. Руен е в отлично състояние, тъй като скоро е претърпял основен ремонт,
поради което счита, че вината за допуснатото ПТП е изцяло на водача, който не
се е съобразил с метеорологичните условия и е шофирал с несъобразена с пътната
обстановка и атмосферните условия скорост. Направено е и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, което е основание за
намаляване на отговорността на ответника. На следващо място се твърди, че на
18.11.2015 г. между АПИ и Консорциум „Пътно поддържане Бургас 2014“ е бил
сключен договор № РД-38-22, с който на консорциума е възложено поддържането и
ремонта на пътя, на който се твърди, че е настъпило процесното ПТП. Поради това
ответникът счита, че ако предявеният против него иск бъде уважен, то
дружествата „ТРЕЙС-БУРГАС“
ЕАД, „ПЪТСТРОЙ БУРГАС“ ЕООД и „ПСТ ГРУП“ ЕАД, които са участници в консорциума, следва да носят
регресна солидарна отговорност спрямо възложителя за реализираната от него
отговорност към трети лица за тези вреди.
По
искане на ответника като трети лица-помагачи на негова страна са конституирани „ТРЕЙС-БУРГАС“ ЕАД, „ПЪТСТРОЙ
БУРГАС“ ЕООД и „ПСТ ГРУП“ ЕАД, против които АПИ е предявила и обратен иск, с който моли в случай, че
предявеният от „ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ АД главен иск бъде уважен,
то „ТРЕЙС-БУРГАС“
ЕАД, „ПЪТСТРОЙ БУРГАС“ ЕООД и „ПСТ ГРУП“ ЕАД да бъдат осъдени да заплатят солидарно на АПИ сумата от
891,95 лв., както и направените разноски в настоящото производство. Твърди се,
че са налице основанията за ангажиране на гаранционната отговорност на тези
дружества, тъй като с възлагателно писмо от 03.05.2016 г. на директора на ОПУ –
Бургас на изпълнителя по договора от 18.11.2015 г. е било възложено да извърши
превантивен ремонт на път ІІІ-2085 „Дъскотна – Айтос“ и „Руен – Просеник“, в
който участък се намира и пътят между с. Преображенци и с. Руен, т.е. налице е
неизпълнение от ответниците по обратния иск на договорните им задължения по чл.
5 от договор № РД-38-22/18.11.2015 г. Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора и обратния иск в съдебно заседание, ангажира доказателства.
Ответниците по обратния иск са
депозирали отговори по делото.
В отговора на „ТРЕЙС БУРГАС” ЕАД се
твърди, че обратният иск е неоснователен и недоказан. Твърди се, че участъкът
от пътя, на който е настъпило ПТП, не попада в обхвата на поддръжка от „ТРЕЙС
БУРГАС“ ЕАД, тъй като с договор от 01.12.2015 г., сключен между Консорциум
„Пътно поддържане Бургас 2014“ и „ТРЕЙС БУРГАС“ ЕАД на дружеството е възложено
да извършва дейности по пътно поддържане на републикански пътища на територията
на ОПУ-Бургас, РПС-Малко Търново, а не на пътния участък, където е настъпило
ПТП. На следващо място се твърди, че неоснователен и недоказан е и първоначално
предявеният против АПИ иск, тъй като липсва официален документ, който да
удостовери факта на произшествието и претърпяните имуществени вреди, като не е
изяснен и механизма на настъпване на произшествието, включително часа и мястото
на настъпването му; липсва причинно следствена връзка между състоянието на
пътното платно и настъпилия вредоносен резултат. Твърди се също така, че е
налице съпричиняване на вредите от водача на автомобила. Моли се обратният иск
против дружеството да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените
съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на това дружество, ангажирано е писмено доказателство.
„ПЪТСТРОЙ БУРГАС“ ЕООД също оспорва
както обратния, така и главния иск. По отношение на главния иск твърди, че
същият е недоказан, тъй като липсва Протокол за ПТП, който да удостовери
фактите и обстоятелствата във връзка с процесното ПТП. По отношение на обратния
иск твърди, че същият е неоснователен и недоказан, тъй като не е доказано твърдяното
от АПИ неизпълнение на задължение по договора от 18.11.2015 г.; не е доказано
какви задания е възложила АПИ за м. май 2016 г. и дали процесният участък
попада в техния обхват, както и дали възлагането е направено в срока до
28.04.2016 г. съгласно чл. 5, т. А от договора. Моли се обратният иск да бъде
отхвърлен, както и на „ПЪТСТРОЙ БУРГАС“ ЕООД да бъдат присъдени направените
разноски по делото. Дружеството не изпраща представител в съдебно заседание, не
представя доказателства.
„ПСТ
Груп“ ЕАД също оспорва предявения от АПИ обратен иск като неоснователен и
недоказан. Твърди, че тъй като не е посочено на кой километър е настъпило
произшествието, както и не е представен протокол за оглед на
местопроизшествието, то не може да се направи извод за взаимовръзка между
настъпването на ПТП и неговите последици с поддържания от ответника участък от
пътя, както и извод за настъпване на ПТП-то, пътната обстановка и скоростта на
движение на автомобила. Твърди се също така, че липсват данни за неизпълнение
или некачествено изпълнение на задължения на изпълнителя по договора от
18.11.2015 г., нито за противоправно поведение на служители на изпълнителя,
което да обоснове ангажиране на договорната отговорност на дружеството. Не изпраща
представител в съдебно заседание, не ангажира доказателства.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представено копие на
застрахователна полица № 4704150900000767 от 15.07.2015 г. за застраховка
„Булстрад Каско Стандарт”, от която е видно, че лек автомобил „БМВ Х1” с рег. №
****, собственост на С.Ю. М., е бил застрахован при ищеца при условията на
горепосочения договор за периода 16.07.2015 г.- 16.07.2016 г.
Видно от приложената преписка по щета №
470415161622799, същата е образувана по подадено от С.Ю. М. на 18.05.2016 г. заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение по горецитирания договор за вреди
на автомобила в резултат на ПТП от 10.05.2016 г., настъпило в Руенска община. В
заявлението е посочено, че автомобилът е попаднал в голяма дупка на пътното
платно, вследствие на което е получил увреждания в предната долна част
(отразени схематично в заявлението). Застрахованото лице е посочило, че желае
да бъде обезщетено чрез отстраняване на уврежданията в посочен от
застрахователя сервиз.
Към преписката е приложена и декларация
на С. М. за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт”, в
която е посочено, че на 10.05.2016 г. в района на с. Руен при условията на
силен дъжд застрахованият лек автомобил е попаднал в дупка, при което е била
спукана гума на автомобила, както и са били увредени долна предна кора и
пластмаса. Налице е и декларация, подписана от лицето Н.С.А. – свидетел на
събитието, в която е описано, че в момента на ПТП е валял много силен дъжд и тя
не е видяла с точност къде е попаднал автомобилът.
В съдебно заседание на 24.01.2018 г. са
разпитани горепосочените две лица.
Св. С. М. заявява, че на излизане от с.
Руен в посока с. Просеник управляваният от нея автомобил е попаднал в много
голяма дупка на пътя. Според свидетелката на пътя е имало много такива дупки,
като по това време е валял много силен дъжд и тя не е видяла дупката, в която
автомобилът е попаднал. Твърди, че заради дъжда не се е движила с висока
скорост. Според свидетелката по това време на пътя не е имало други автомобили.
Нямало и поставени предупредителни знаци за неравности на пътя. След инцидента
свидетелката спряла и видяла, че е ударена едната от предните гуми. След това
тя се обадила на КАТ, както и уведомила застрахователя. Свидетелката твърди, че
по това време пътят не е бил в ремонт и е нямало знаци за ремонт.
Св. Н.А. (майка на предходната
свидетелка) твърди, че е пътувала с дъщеря си от гр. Айтос за с. Гълъбец през
с. Просеник. След като излезли от с. Руен в посока с. Преображенци, на пътя
имало много дупки, валял много силен дъжд и автомобилът попаднал в една много
голяма дупка. Нещо изтракало и след това дъщеря й й казала, че имало нещо
изкривено отпред на колата. Свидетелката заявява, че на пътя не е имало знаци
за неравности или друго обозначение на дупката, както и че около тях не е имало
други автомобили.
По делото е приложена и служебна
бележка от 09.06.2016 г., издадена от РУ на МВР – Руен, съгласно която на
10.05.2016 г. в 14.02 ч. С. М. се е обадила на тел. 112 и е заявила, че е
допуснала самостоятелно ПТП с материални щети със собствения си лек автомобил
БМВ с рег. № А *** по път 2085 на отсечката между с. Преображенци и с. Руен,
като е преминала по неравност (дупка) на пътното платно.
Видно от застрахователната преписка,
след извършен оглед на автомобила застрахователят е установил увреждания на облицовка
предна броня, спойлер пр. бр. PVC и кора под
двигател, посочени в опис от 18.05.2016 г. По делото е приложен и втори опис по
същата щета, в който освен горните са описани и други увреждания на автомобила,
а именно: дифузьор радиатор, рамка радиатор и кора под двигател метална.
Видно от представените възлагателно
писмо от 06.06.2016 г., приемо-предавателен протокол от 10.06.2016 г., фактура
№ 422/ 05.07.2016 г. и платежно нареждане от 16.08.2016 г., увреденият при
гореописаното ПТП автомобил е бил ремонтиран в сервиз „Авто Миро” ООД, като за
ремонта е била издадена фактура на стойност 891,95 лв., която сума е била
платена от ищцовото дружество на сервиза на 16.08.2016 г.
На 03.11.2016 г. ищецът е отправил
регресна покана до Община Руен за възстановяване на платено от него обезщетение
на увреденото лице, получена от адресата на 09.11.2016 г., но с възражение от
14.11.2016 г. кметът на общ. Руен е заявил, че общината не дължи сумата, тъй
като пътят, на който е настъпило ПТП-то, е част от третокласната републиканската
пътна мрежа и дейностите по ремонта и поддържането му се осъществяват от
Агенция „Пътна инфраструктура”.
С регресна покана от 10.01.2017 г.,
получена на 16.01.2017 г., ответникът е поканен, чрез подразделението си ОПУ-Бургас,
да възстанови на ищеца сумата от 891,85 лв., но липсват доказателства за
насрещен отговор или за плащане на сумата.
По делото е назначена и изготвена
автотехническа експертиза, вещото лице по която след запознаване с приложените
по делото писмени доказателства и свидетелските показания е приело, че
произшествието е настъпило при условията на силен дъжд, на път с множество
вдлъбнати деформации (дупки), които поради дъжда са били запълнени с вода и
водачката на автомобила не е могла обективно да прецени дали те са опасни или е
било възможно да премине през тях. Според вещото лице автомобилът е навлязъл с
едно от предните си колела в дупка с вероятна дълбочина около 15 см., при което
амортисьорът се е свил с повече от 5-6 см. и това е довело до удар на предната
броня и корите под двигателя с настилката. Вещото лице е дало заключение, че
описаните и заплатени от застрахователя увреждания на л.а. „БМВ Х1” с рег. № ******
са съпоставими с гореописания механизъм на настъпване на процесното ПТП и са в
пряка причинна връзка с него. Според вещото лице действителната стойност на
вредите е с 22 лв. по-висока от платената от застрахователя стойност на ремонта,
т.е. фактурната стойност на ремонта на автомобила съответства на действителния
размер на вредите. В заключението също така е посочено, че скоростта, с която
се е движил автомобилът, е била съобразена с пътните условия, но пътните
неравности са били покрити с вода и е било обективно невъзможно водачът да прецени
както техните размери, така и дълбочината им. Така изготвеното и прието от съда
заключение не е било оспорено от страните, поради което следва да бъде
кредитирано като обективно и безпристрастно дадено.
При така събраните по делото
доказателства съдът намира, че предявеният главен иск е основателен и доказан
по следните съображения:
От представените пред застрахователя
две декларации, от свидетелските показания и от заключението на вещото лице
безспорно се установи, че при движение по пътя от с. Руен за с. Преображенци,
при условията на силен дъжд, управляваният от св. М. лек автомобил е попаднал в
неравност (дупка) на пътното платно с дълбочина поне 15 см., при което са били
причинени увреждания на автомобила. Съдът намира, че така описан, механизмът на
ПТП е доказан по безспорен начин, въпреки липсата на съставен от органите на
КАТ протокол за ПТП. Не се доказа по делото за настъпване на произшествието
вина да има и водачът на автомобила, тъй като според назначеното по делото вещо
лице автомобилът се е движил със съобразена с пътните условия скорост, но при
тези условия опасностите на пътната настилка са били практически невидими и за
водача е било обективно невъзможно да прецени размерите на дупката и нейната
дълбочина, като дори и при движение с много ниска скорост биха могли да се
получат същите увреждания, ако автомобилът внезапно попадне в дълбока дупка.
Установи се също така, че за
причинените в резултат на това ПТП имуществени вреди ищцовото дружество е
изплатило въз основа на сключен със собственика на автомобила договор за
застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение в размер на 891,95 лв.
Ответникът не оспорва вида и размера на
увреждания, а твърди единствено, че същите не са в причинно-следствена връзка с
това произшествие, което твърдение съдът намира за неоснователно, предвид
даденото от вещото лице заключение, че описаните от застрахователя вреди са
съпоставими с механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с него.
Ответникът също така не оспорва, че
участъкът от пътя, на който е настъпило горепосоченото ПТП, е част от
републиканската пътна мрежа. Поради това и на осн. чл. 8, ал. 2 от ЗП следва да
се приеме, че той е изключителна държавна собственост, а на осн. 19, чл. 29 и
чл. 30 от ЗП върху Агенция „Пътна инфраструктура” пада задължението да го
стопанисва и управлява, включително да го ремонтира и поддържа.
В чл. 3, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че
лицата, които стопанисват пътищата, следва да ги поддържат изправни с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, а съгласно чл.
167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
най-кратък срок.
С оглед на горното съдът намира, че
задължението да поддържа пътя в изправно състояние и да го ремонтира е на
Агенция „Пътна инфраструктура”, а фактът, че процесните увреждания са настъпили
в резултат на преминаването на автомобила през необезопасена и несигнализирана неравност
на пътя - дупка е достатъчен да се приеме, че на осн. чл. 50 от ЗЗД отговорност
за вредите носи ответника по делото.
Съдът намира за недоказано и
неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите,
тъй като по делото не се събраха никакви доказателства водачът да има вина за
настъпване на процесното ПТП. Фактът, че водачът не е успял да избегне
необезопасената и несигнализирана неравност на пътното платно не е достатъчен
да се направи извода, че той не е изпълнил задължението си по чл. 20 от ЗДвП да
се движи със скорост, съобразена с пътните условия и със състоянието на пътя,
тъй като това задължение за водача не може да изключи отговорността на лицето,
което отговаря за поддържането на пътя в изправно състояние, нито да намали
обема на неговата отговорност. Задълженията за водача по чл. 20 от ЗДвП
предполагат движение по път в изправно състояние или най-малкото наличие на
сигнализация за неравности или препятствия по пътя, а в случая не се установи
да е имало такава сигнализация. С оглед на това съдът намира, че на осн. чл. 50
от ЗЗД отговорността за поправяне на вредите е изцяло в тежест на ответника.
Поради това и тъй като на осн. чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
съдът намира, че предявеният от застрахователя регресен иск против АПИ е
основателен и доказан до размера на платеното обезщетението - 891,95 лв.
Предвид
основателността на главния иск и на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде
уважена и претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода от предявяването на иска - 03.04.2015
г. до окончателното й изплащане.
С
оглед крайното решение на съда по съществото спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него съдебно-деловодни
разноски в размер на 540 лв.
Предвид
уважаването на главния иск следва да се премине към разглеждане по същество на
предявения от ответника обратен иск против третите лица-помагачи, във връзка с
който съдът намира следното:
По
делото е представено извлечение от Договор № РД-38-22/ 18.11.2015 г., сключен
между АПИ като възложител и Консорциум „Пътно поддържане Бургас 2014” като изпълнител,
с който на изпълнителя е било възложено извършването на дейностите по поддържане
на републиканските пътища на територията на ОПУ – Бургас. Третите лица-помагачи
и ответници по обратния иск не оспорват, че именно те са съдружници в
Консорциум „Пътно поддържане Бургас 2014”, макар договорът за създаване на
консорциума да не е приложен по делото. Видно е също така от наименованието на
консорциума, а така също и от положения в края на договора печат върху подписа
на представляващия консорциума, че същият не е организиран като дружество по
ТЗ, а като гражданско дружество по ЗЗД, поради което по отношение на него се
прилагат разпоредбите на чл. 357 – 364 от ЗЗД.
Съгласно
чл. 5 от горепосочения договор за възлагане на обществена поръчка, дейностите
по поддържане на републиканските пътища, които са включени в предмета на договора, се възлагат от възложителя
на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания, като в чл. 9, ал.
3 представянето на заданията е вменено като задължение за възложителя, а в чл.
9, ал. 4 му е вменено и задължението за упражнява цялостен и непрекъснат
контрол върху качеството при изпълнението на работите.
Като
доказателства по делото са приложени сравнителен отчет от 20.06.2016 г. за
извършени към тази дата строителни и монтажни работи на обект: Път ІІІ-2085 „(Дъскотна-Айтос)-Руен-Просеник)
от км 0+000 до км 20+300, в които са описани извършени работи по изкърпване на
дупки и деформации на пътната настилка с плътна асфалтова смес, студено
изкърпване на пътни настилки с полимермодифицирана битумна емулсия и фракция
под налягане, машинно полагане на плътна асфалтова смес, както и други
извършени СМР в изпълнение на горепосочения договор.
Представен
е и двустранно подписан гаранционен протокол от 20.07.2016 г. относно извършени
от консорциума СМР, а именно: машинно изкърпване на дупки и деформации в
настилката на път ІІІ-2085 с плътна асф. смес – 14 518,22 кв.м., за което
гаранционният срок е 1 година, считано от датата на съставяне на протокола,
както и машинно полагане на плътна асф. смес на пластове, включително изрязване
на фугите, почистване на основата, направа на битумен разлив и всички свързани
с това дейности, които са с гаранционен срок от 2 години, считано от датата на
съставяне на протокола.
Видно
е, че участъкът от пътя, където е настъпило процесното ПТП, се намира в обхвата
на пътя, който е бил ремонтиран съгласно горепосочения сравнителен отчет, но по
делото не са ангажирани доказателства за периода на извършване на ремонтните
работи, както и дали към датата на произшествието – 10.05.2016 г. - пътят вече
е бил ремонтиран, както твърди ответникът, или е бил в процес на ремонт, или
ремонтът му все още не е бил започнал. Липсват също така доказателства за
представено от възложителя на изпълнителя по договора задание за извършване на
ремонт на този пътен участък, поради което не може да се установи кога на изпълнителя
е било възложено да ремонтира този път. Поради това съдът намира за недоказано
твърдението на ищеца по обратния иск, че наличието на неравности – дупки на
пътното платно към дата 10.05.2016 г., което се установи от свидетелските
показания, е в резултат на неизпълнение от страна на Консорциум „Пътно
поддържане Бургас 2014“ на задълженията му като изпълнител по договора за
обществена поръчка, тъй като не се установи към тази дата на изпълнителя да е
било възложено конкретно задание за извършване на ремонт на неравностите в този
пътен участък, съгласно чл. 5 и чл. 9, ал. 3 от договора. Поради това съдът
намира, че предявеният обратен иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Въпреки
отхвърлянето на обратния иск на ответниците по него не следва да бъдат
присъждани съдебно-деловодни разноски, тъй като поискалите такива разноски
ответници („ТРЕЙС-БУРГАС“
ЕАД и „ПЪТСТРОЙ БУРГАС“ ЕООД) не са представили доказателства за направени
разноски по делото, включително не са били представлявани от юрисконсулти и не
им се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а „ПСТ ГРУП“ ЕАД не е
поискало присъждане на разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура”, с адрес: гр. София, ул. „Македония” № 3, с териториално
поделение Областно пътно управление - Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул.
„Цариградска” № 30, ет. 1, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП”” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Триадица, пл. „Позитано” № 5, представлявано от Н. Д. Ч. и К. Р., сумата от 891,95 лв. (осемстотин деветдесет и
един лв. и деветдесет и пет ст.), представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение на трето лице по договор за застраховка „Булстрад
Каско Стандарт” от 15.07.2015 г. - за причинени имуществени вреди на лек
автомобил „БМВ Х1“ с рег. № ******* при ПТП от 10.05.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 540,00 лв. (петстотин и четиридесет
лв.), представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция „Пътна инфраструктура” - гр.
София против „ТРЕЙС-БУРГАС“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл. 178, вх. Б, партер второ ниво –
офис, представлявано от Р. М. З., „ПЪТСТРОЙ БУРГАС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. „Константин Фотинов“ № 19А, представлявано
от Р. Д. К., Ж. И. Н. и И.Н. И., и „ПСТ ГРУП“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Подуяне, ул. „Бесарабия“ № 114,
представлявано от К. В. К., обратен иск за осъждане на ответниците, при
условие, че предявеният от „ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ АД против Агенция „Пътна инфраструктура“ главен иск бъде
уважен, да заплатят солидарно на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 891,95
лв., представляваща регресно задължение за платено от „ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП““ АД застрахователно обезщетение, както и направените разноски по
делото.
Решението
е постановено при участието на „ТРЕЙС-БУРГАС“ ЕАД, ЕИК: *********, „ПЪТСТРОЙ БУРГАС“ ЕООД, ЕИК: ********* и „ПСТ ГРУП“
ЕАД, ЕИК: ********* като трети лица-помагачи на страната на ответника Агенция
„Пътна инфраструктура“.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА