РЕШЕНИЕ
№ 708
гр. Пловдив, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502580 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „А****Г“
ООД, Е**********, чрез адв. Р.В., против решение №261920 от 09.07.2020 г.
по гр.дело №16342/2020 г. на РС - Пловдив, ХVII гр. състав. Със съдебния акт
е осъден Г. Н. Н., ЕГН************, с адрес: ***********, да заплати в полза
на „А*****“ ООД, ЕИК *******, представлявано от управителя С. С. К.,
сумата от 1589.71 лева, която представлява остатък от чистата стойност на
задължение по договор за заем №7000000008747МОБ/18.10.2017 г. на
основание чл. 23 ЗПК, като е отхвърлена исковата молба над сумата от
1589.71 лева до пълния заявен размер от 4349.83 лева, ведно със законната
лихва от 07.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като
неоснователен и недоказан. Г. Н. Н. е осъден да заплати в полза на „А******“
ООД сумата от 301.14 лева разноски по производството, а „А******“ ООД -
да заплати на Адвокатско дружество „*******“, **********, представлявано
от управителя адвокат С. А. Г., сумата от 406.86 лева на основание чл. 38 ЗА.
Решението се обжалва в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявения иск за сумата над 1589.71 лева до пълния заявен размер
от 4349.83 лева, ведно със законната лихва от 07.12.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, и в частта, в която „А******“ ООД е осъдено да
1
заплати на Адвокатско дружество „******“ сумата от 406.86 лв. на основание
чл.38 ЗА.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Неправилно съдът е приел, че
договорът за заем е недействителен и не може да се направи извод по какъв
начин е формиран ГПР и общо дължимата сума. Неправилното изчисляване и
посочване, а не липсата на яснота по формулирането на ГПР по договор за
заем е самостоятелно основание за недействителност на договора. Съдът не е
констатирал, че ГПР е неправилно изчислен или липсва, за да достигне до
заключението, че целият договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК. В
процесния договор за заем са посочени условията на издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Достатъчно е тази информация да може да се извлича от съдържанието на
договора, което в настоящия случай е безспорно според жалбоподателя. Моли
за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна Г. Н. Н. чрез пълномощника му адв. Д.Б., като се излагат
съображения, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а решението е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 от ЗАдв.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Районният съд е сезиран с предявени от „А******“ ООД против
Г.Н. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът е твърдял, че на 18.10.2017 г. с
2
ответника Г.Н. са сключили договор за заем №7000000008747МОБ, съгласно
който е получил сумата от 11700 лева. Предаването на сумата е удостоверено
със самия договор, който има характер на разписка. Сумата, която следва да
се върне, е 14460.12 лева, при равни месечни вноски в размер на 1205.01
лева. Платени са общо 10110.29 лева, като след 08.11.2019 г. няма постъпили
суми за погасяване на задълженията. Датата на последната вноска е
10.10.2018 г. Не е погасен остатък от 4349.83 лева, представляващ главница, а
договорената възнаградителна лихва е погасена и не се претендира. Иска се
да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати сумата от
4349.83 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
в съда до изплащане на задължението, както и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Н. чрез адв. Б., като не оспорва, че на 18.10.2017 г. между страните е сключен
договор за паричен заем. Касае се за потребителски кредит, който е
недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не е посочен
начин на изчисляване на ГПР - липсва информация как е формиран и за общо
дължимата сума. Според договора ответникът е следвало да заплати
„допълнителна услуга“, но не е ясно какво представлява тя и какъв е нейния
размер. Счита се, че дължимия остатък е 1589.71 лева, тъй като съгласно
чл.23 ЗПК се дължи връщане само на чистата стойност на кредита.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
първоинстанционния съд е прието за установено следното:
Страните са сключили договор за заем от 18.10.2017 г., като
ответника е получил сумата от 11700 лева при ГПР 49.70% и лихвен процент
41.03%, с обща сума за плащане, с включена допълнителна услуга – 14460.12
лева.
При така установените факти състава на районния съд е приел, че
договора е в противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не може да се
установи начина на изчисляване на ГПР, а и липсва яснота по какъв начин е
формиран същия, респективно - общо дължимата сума. Съгласно изискването
на §2, т.2 ЗПК, ГПР представлява сбор от общия размер на кредита и общите
разходи по него. В ГПР, съгласно закона, се включват всички разходи по
самия кредит, а, видно от самия договор е, че е включена и допълнителна
услуга, която е неясно какво представлява, за какво е начислена и какво
всъщност се предоставя на потребителя срещу тази услуга, с оглед преценка
нейната законосъобразност от една страна и съответствие с добрите нрави от
друга страна. Не може да се направи извод по какъв начин е формиран ГПР и
общо дължимата сума, което води до недействителност на целия договор на
основание чл. 22 ЗПК, следователно от същия се дължи чистата стойност на
кредита 11 700 лева. Ищецът заявява, че са му заплатени 10110.29 лева, като
задължението на ответника е до размера на сумата от 1589.71 лева, до който
исковата молба следва да се уважи.
Изводите на районния съд са правилни и законосъобразни.
3
Макар и формално да са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния размер
на законната лихва/ и на общата дължима сума, е налице нарушение на
посочения текст. Договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 начин.
Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Необходимо е по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според
§1, т.1 от ЗПК, " общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Както
правилно е отбелязано от състава на районния съд, в общата сума за плащане
е посочено, че е включена допълнителна услуга, като не е ясна каква е тя,
каква е нейната стойност. Правилно и законосъобразно е достигнато до
извода, че е налице недействителност на договора поради противоречие с
нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора
по смисъла на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК е възможно да заблуди средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключването му.
Същевременно посочването на по- нисък от действителния ГПР представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че
клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е
неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост.
Правилно е констатирано наличие на нарушение, тъй като в
4
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, без да е посочена
методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти са
включени в него и как се формира в посочения размер от 49.70%/. По същия
начин не е ясно фиксираната лихва от 41.03% какво включва и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. Потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт.
По изложените съображения доводите във въззивната жалба, че
договорът не противоречи на императивните правила на ЗПК, не се
възприемат от настоящия състав. Жалбата е неоснователна и се оставя без
уважение.
Законосъобразен е извода на съда, че в този случай следва в
съответствие с чл.23 ЗПК да се върне само чистата стойност на кредита. От
получената от кредитодателя сума от 11700 лв. Н. е заплатил 10110.29 лв.,
като е останала непогасена главница от 1589.71 лв. Именно тази сума следва
да се заплати на жалбоподателя, като правилно искът е отхвърлен за
разликата над тази сума до пълния предявен размер на иска – 4349.83 лв.
Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно в тази
му част и следва да се потвърди.
Неоснователна е и жалбата в частта, касаеща присъдените
разноски в полза на въззиваемата страна, присъдени от първоинстанционния
съд. С оглед частичното отхвърляне на иска ответната страна има право на
разноски, като са и присъдени такива. Правилно е определен и размера.
С оглед изхода на спора във въззивното производство полза на
жалбоподателя не се присъждат разноски.
В полза на пълномощника на въззиваемата страна следва да се
присъди сумата от 507.85 лв. – така, както е поискано. Възнаграждението е в
съответствие с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - изчислено на база на обжалвания
интерес – 2760.12 лв. – 423.21 лв. без ДДС, като с оглед регистрацията на
адвокатското дружество по ЗДДС се дължи и ДДС върху сумата.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261920 от 09.07.2020 г.,
постановено по гражданско дело №16342/2020 г. на РС - Пловдив, ХVII
граждански състав, в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявения иск от А*********, против Г. Н. Н., ЕГН
5
***************, за разликата над сумата от 1589.71 лева до пълния заявен
размер от 4349.83 лева, и в частта, в която „А****“ ООД е осъдено да
заплати на Адвокатско дружество „*******“ сумата от 406.86 лв. на
основание чл.38 ЗА.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „А**********, да заплати на Адвокатско дружество
„*******“, БУЛСТАТ ********, с адрес: **************, представлявано от
управителя С. А. Г., възнаграждение на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата в размер на 507.85 (петстотин и седем лв. осемдесет и пет ст.)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6