Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 17.06.2019 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на единадести юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 2941 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.12.2018
г. по гр.дело № 23836/17 г., СРС, І ГО, 36 състав е отхвърлил предявените от Н.И.К., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к. „****" бл. *****срещу С.И.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ж. к. „****"
бл. *****, В.А.К. с постоянен адрес ***, ж. к. „****" бл. ***** и Т.А.К. с
постоянен адрес ***, ж. к. „****" бл. *****, искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено,
че Н.И.К., ЕГН ********** е собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1106.296.3.121, с местонахождение в гр. София, Община
Столична, област София (столица), по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 - 50/ 02.11.2011г. на Изпълнителния
Директор на АГКК, последно изменен със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, с адрес на имота: гр. София, Район „Красна поляна", ж.
к. „****", бл. *****, представляващ самостоятелният обект в сграда № 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1106.296; предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1 (едно), площ:
60,81 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 6 и 2,051% идеални части от
общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на съшия
етаж: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1106.296.3.122,
68134.1106.296.3.100, под обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1106.296.3.118, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1106.296.3.124, съгласно схема № 15 - 143127/29.03.2017г., изд. от СГКК -
град София, който имот представлява апартамент 121, с местонахождение се в град
София, ж. к „****", блок № *****, състоящ се от дневна, кухня и сервизни
помещения, с площ от 60,81 квадратни метра, заедно с 2,051 % идеални части от
общите части на сградата, при съседи стълбище, Б.и С.В., двор и К.П.С., заедно
с мазе № 6, при съседи: коридор, П.и Й.Г.и К.П.С., и за предаване на владението върху същия. Отхвърлил е предявените
от Н.И.К., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к. „****" бл. *****срещу
С.И.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ж. к. „****" бл. *****, В.А.К.
с постоянен адрес ***, ж. к. „****" бл. ***** и Т.А.К. с постоянен адрес ***,
ж. к. „****" бл. *****, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане от всеки от последните
трима поравно и разделно на сумата от
1990 лева- обезщетение за лишаване от ползване на посочения по-горе имот за
периода 14.11.2016г. до 14.04.2017г. Осъдил е Н.И.К., ЕГН ********** с адрес
в гр. София, ж. к. „****" бл. *****да заплати на С.И.П. с ЕГН: **********
и постоянен адрес ***, ж. к. „****" бл. *****, В.А.К. с постоянен адрес ***,
ж. к. „****" бл. *****и Т.А.К. с постоянен адрес ***, ж. к. „****"
бл. *****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1200, представляваща
разноски в настоящото производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Н.И.К., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к. „****" бл. *****,
чрез пълномощника по делото адвокат Х.К.М. от САК, със съдебен адрес:*** с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички приети и събрани
по делото доказателства в тяхната съвкупност, което е довело до неправилни
фактически и правни изводи и до постановяване на неправилно решение. Не е
обсъдил нотариално заверено пълномощно от 18.05.2016 г. от В.П. за Н.К., в
което тя изрично е посочила за свой единствен наследник отново Н.И.К. с
думите…“ който съм припознала за мой единствен наследник“. Налице е подобен
словесен начин на изразяване и в саморъчното завещание от 04.04.2016 г. Не е обсъдено предсмъртното писмо на В.П., неоспорено от страните, в което прави
изявления, потвърждаващи волята в процесното
завещание и излага аргументите си относно изразената воля, а именно процесният апартамент да бъде собственост на Н.К., а
неговата дъщеря И.К.да има правото да го ползва, без самият собственик да губи
правото на ползване върху него. Съдът не е обсъдил и свидетелските показания на св. В.Ц.и св. Е.Я.в частта има, касаеща направеното от В.П. завещание в полза на Н.К.. И
двете свидетелки установяват, че В.П. е искала и е направила Н.К. свой
наследник по завещание, включително и на процесния
имот. Съдът незаконосъобразно е приел, че В.П. е притежавала право на собственост
и върху други недвижими имоти въз основа на свидетелки показания, което е
недопустимо. Погрешно е приел, че наследодателката В.П.
е притежавала и други имоти по време на нейната смърт, освен процесния и апартамента, който е бил предмет на отделен
завет, а именно вила и още един апартамент, без да са били представени писмени
доказателства за това. Ищците са оспорили тези твърдения, като са направили
изявление, че В.П. няма други имоти, освен процесния
апартамент и гарсониерата, която е завещана на трето лице. Съдът е посочил като
пречка за приемане, че действителната воля на В.П. е била да направи Н.К. свой
универсален наследник, направените от завещателката
други саморъчни завещания през 2016 г. Тези завещателни
разпореждания са включени като фактически твърдения от ответниците
единствено, за да разколебаят завещателната
дееспособност на В.П. към момента на извършване на процесното
завещание. Съдът неправилно е приел, че В.П. не е изразила ясно волята си да
направи Н.К. свой универсален наследник. Теорията приема, че ако завещателят е
определил със завещанието си само едно лице, без да му е определил дела се
счита, че в полза на същия е завещано цялото имущество, посочено в завещателния акт. Неправилен е и изводът на съда, че в
настоящия случай е налице евентуално завет на право на ползване. В процесното завещание е учредено право но ползване на И.К.и
на Н.К.. Относно искът по чл.59 ЗЗД, решението е неправилно в тази част, тъй
като решението в частта на иска за собственост е неправилно. Това се отнася и
до акцесорния иск за разноските.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да отмени процесното и да бъдат уважени предявените
искове като основателни и доказани. Претендира присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемите С.И.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ж. к. „****" бл. *****,
В.А.К. с постоянен адрес ***, ж. к. „****" бл. ***** и Т.А.К. с постоянен
адрес ***, ж. к. „****" бл. ***** оспорват въззивната жалба. Претендират разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
основателна, поради следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Н.И.К. твърди, че е собственик на следния недвижим имот:самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.1106.296.3.121, с местонахождение в гр. София,
Община Столична, област София (столица), по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 - 50/ 02.11.2011г. на Изпълнителния
Директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, с адрес на имота: гр. София, Район „Красна поляна", ж.
к. „****", бл. *****; самостоятелният обект се намира в: сграда № 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1106.296; предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1 (едно), площ:
60,81 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 6 и 2,051% идеални части от
общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на съшия
етаж: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1106.296.3.122,
68134.1106.296.3.100, под обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1106.296.3.118, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1106.296.3.124, съгласно схема № 15 - 143127/29.03.2017г., изд. от СГКК -
град София, който имот представлявал апартамент 121, с местонахождение се в
град София, ж. к „****", блок № *****, състоящ се от дневна, кухня и
сервизни помещения, с площ от 60,81 квадратни метра, заедно с 2,051 % идеални
части от общите части на сградата, при съседи стълбище, Б.и С.В., двор и К.П.С.,
заедно с мазе № 6, при съседи: коридор, П.и Й.Г.и К.П.С.. Твърди, че придобил
собствеността върху имота от В.К. П., починала на 26.10.2016г. по силата на
саморъчно универсално завещание, с което е определен за неин законен наследник.
Заявява, че завещанието е обявено на 04.11.2016г. с протокол per. № 6540, дело 3 8, зав. Per. №
12/04.11.2016г. на нот.
per. № 620 в НК, И.Г.. Уведомил е за
завещанието законните наследници на В.К., но въпреки това, същите установили
фактическа власт върху имота - сменили бравата и заключващите механизми и го
лишили от достъп до имота. Освен това, ответницата С.П. *** поляна имота
като свой. Сочи, че с нотариална покана от 10.11.2016г., връчена на
14.11.2016г. поканил ответниците да освободят имота и
да му предоставят в срок от три дни фактическата власт върху същия като ги
уведомил, че в противен случай дължат обезщетение за лишаване от ползване в
размер на 300 лева месечно. Изпълнение на последвало, поради което и ищецът
иска от съда да признае по отношение на ответниците,
че той е собственик на процесния имот и да ги осъди
да му предадат владението върху имота. Претендира от всеки от ответниците поравно и разделно сума в общ размер от 1990,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода
14.11.2016г. до 14.04.2017г.
Ответниците са оспорили иска с твърдения, че
депозираното завещание е нищожно поради противоречие със закона. Невъзможно е
по силата на волята на завещателката ищецът да
придобие качеството законен наследник, доколкото кръгът от такива е
регламентиран от Закона за наследството. Сочили са още, че представеното
завещание не е универсално, тъй като с посочения в него имот не се изчерпва
цялата наследствена маса. Твърдели са, че завещателката
не е изразила ясно и недвусмислено волята си процесния
имота да бъде придобит от ищеца. Освен това, завещателката В.П. не е била способна да действа разумно,
да ръководи действията и постъпките си, към момента на съставяне на
завещанието. Същата е страдала от онкологично заболяване и е имала достъп до
медикаменти с психотропно действие. Скоро след съставяне на завещанието, тя е
направила опит за самоубийство, приемайки голямо количество лекарства. Освен
това, съгласно вписванията в регистъра същата е изготвила общо девет саморъчни
завещания, което компрометирало предположението, че тя е можела да действа
разумно и премислено при съставянето им. Молят съда да отхвърли предявените
искове.
Съдът констатира следното:
По делото е депозиран нотариален
акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 693, том VI, нот. дело № 1063/1982г., от който
се установява, че приживе В.К. П. е била собственик на апартамент № 121, бл.
25, вх. Б, на трети етаж в кв. „Разсадника- Коньовица" с площ от 60,81 кв.
м., ведно с 2,051% от общите части на сградата и избено помещение № 6. Видно от
представената скица, същият представлява понастоящем имот с идентификатор
68134.1106.296.3.121. В.К. П. е съставила 04.04.2016г. саморъчно завещание, с което е направила следното
разпореждане: „Нямам преки наследници. Единственият ми син загина. Затова, аз В.К. П.,
живуща в ж. к. „Разсадника"
бл. *****ЕГН-********** с пълно съзнание за значението
на акта припознавам племенника си Н.И.К., живущ ***, за мой законен наследник.
С право на ползвател предоставям завещания апартамент № 121, находящ се в ж. к. „Разсадника" бл. ***** ... на дъщеря
му И.Н.К.. Запазва се пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху
целия завещан имот и на баща й Н.И.К.." Съставеното завещание е обявено с протокол per. № 6540, дело 38, зав. Per. № 12/04.11.2016г. на нот.
per. № 620 в НК, И.Г.. По делото е било прието за безспорно обстоятелството,
че в периода 14.11.2016 г. - 14.04.2017 г., а и към настоящия момент, ответниците са ползвали и продължават да ползват спорния
имот. По делото са били разпитани като свидетели В.Ц., Е.Т.Я., А.Т.К. и Д.М.С..
Свидетелите Ц.и Я.сочат, че В.П. е била
ясно ориентирана за случващото се около нея до смъртта си и не е имала никакви
психични проблеми. Свидетелката Ц.твърди, че понеже близките на брат й не са
посещавали В., същата се е обръщала за помощ към ищеца Н.К.. Той й купувал
продукти, водел я на различни места. И двете свидетели твърдят, че след като е
разбрала за заболяването си, В.е отказала да се оперира, както и да приема
силни лекарства. Съзнателно е решила да завещае имуществото си на Н.К., за
което споделила и на двете. Свидетелката Я.изрично посочва, че в разговор В.П.
й е споделяла, че ако болките й станат непоносими, смята да сложи край на
живота си, а свидетелката Ц.твърди, че В.П. сериозно й съобщила намерението си
да сложи край на живота си като дори й оставила предсмъртно писмо. Същата
споделя, че освен на ищеца, В.е правила завещания и в полза на други хора.
Твърди, че приятелката й имала и друг апартамент, който завещала на трето за
делото лице М.И.. Свидетелката Я.заявява, че В.П. е притежавала приживе и вилно
място в с. Желен.
Изложеното не се опровергава от разпитаните свидетели на ответниците. Свидетелят К. допълва, че В.П. е била
психически добре, но много разстроена. Уточнява, че я е срещал веднъж случайно
и веднъж, когато завел сина си да я види. При първия случай, същата му се е
оплакала, че е нещастна и не й се живее, споделила му, че иска да сложи край на
живота си. Изтъква, че неведнъж същата е говорила за това как ще се разпореди с
имуществото си, споменала му, че иска да осинови него или синовете му, а също и
че е направила няколко завещания, помогнала му с парични средства за операция,
изпратила такива и на синовете му-ответниците В. и А.К..
Свидетелят Д.С.сочи, че е ходил на гости
на В.П. заедно с приятелите си В. и Т., когато били деца, и само веднъж с
ответника Т.К. в по-близко време. Твърди, че същата е искала да осинови В.,
както и че често им е говорила за това.
Депозирано е писмо, подписано от завещателката В.К. П. до
ищеца Н.К. и отделно от това психиатрична консултация от д-р М.Х.С.- психиатър на работа в ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски"
София град" ЕООД от 07.09.2016г., неоспорена от страните, от която се
установява, че към тази дата В.П. е можела да разбира и ръководи правилно
делата си и да защитава интересите си, както и че същата е със съхранена
психична годност да извършва правни действия. Представена е справка по лице -
завещател за периода 05.06.1917 г. до 05.06.2017г., от която се установява, че
Верка К. П. е регистрирала в посочения периода седем броя саморъчни завещания.
Представен е протокол от 30.06.2017г., от който се установява, че на
посочената дата старши разследващ полицай е уведомил С.И.П. за пострадал от
престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК.
Представено е съобщение за смърт № Т-93/28.10.2016г., от което се
установява, че В.К. П. е починала на 26.10.2016г. във ВМА - София, вследствие
на заболяване. От представеното удостоверение за наследници изх. №
5556/07.11.2016г. се установява, че след смъртта си В.К. П., починала
разведена, е оставила законни наследници С.П.И. - дъщеря на починалия й брат И.К.П.,
починал на 05.07.2015г., и Пламена Ивайлова П. -
внучка на починалия й брат И.К.П. от сина му И.И.П.,
починал на 04.05.2012г.
С нотариална покана per. № 5671/10.11.2016г. Н.И.К. е поканил С.И.П., В.А.К. и Т.А.К.да
освободят имота и да му предоставят в срок от три дни фактическата власт върху
същия като ги е уведомил, че в противен случай дължат обезщетение за лишаване
от ползване в размер на 300 лева месечно. Върху същата, под. № 6677, е
удостоверено връчването й на ответниците на 14.11.2016г. От
заключението на СОЕ се установява, че средния пазарен наем за процесния имот за периода 14.11.2016 г. до 14.04.2017 г.
възлиза на 1990 лв.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС приема следното:
Относно депозираното по делото завещание, характера му и неговото
тълкуване, настоящата инстанция приема следното:
Завещанието е едностранна сделка и
по силата на чл.44 ЗЗД за него се прилагат правилата на договорите. В чл.20 ЗЗД се съдържа
общото правило за тълкуване на
договорите - да се търси действителната
обща воля на страните, като
отделните уговорки се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една
да се схваща
в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността. Пренесено на плоскостта на завещанието, това правило означава
да се търси
действителната воля на завещателя, при всички останали
указания в чл.20 ЗЗД.
Законът за наследството не поставя формални изисквания за изразите, с които следва да
си служи завещателят при съставянето на едно завещание, но волята трябва
да бъде ясна
или да може
да се разкрие
чрез тълкуване, за което на
основание чл.44 ЗЗД е приложима общата разпоредба на чл.20 ЗЗД. При общите
завещателни разпореждания облагодетелстваното лице придобива качеството на наследник и наследява имуществото на наследодателя като съвкупност от права и задължения-чл.16, ал.1 ЗН. При частните завещателни
разпореждания по чл.16, ал.2 ЗН заветникът придобива конкретно имущество, посочено от завещателя.Както бе посочено по-горе, в чл.20 ЗЗД се съдържа общото
правило за тълкуване на договорите
- да се търси
действителната обща воля на страните,
като отделните уговорки се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да
се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността.
Настоящата инстанция приема, че
изразената в завещанието воля на завещателя е ясна. Видно е, че завещателката е с интелектуален потенциал, но с недостатъчни
правни знания, обстоятелство, което не се не се изисква при съставяне на завещание.
Видно е на първо място нейното желание да направи племенника си Н.И.К. свой
наследник, употребявайки израза „мой законен наследник“ не с юридическото
съдържание, което по обясними причини не е известно на завещателката,
а в общоприетия смисъл на „признавам“ за свой наследник. Незаконосъобразен се
явява изводът на съда, че ищецът е бил посочен, признат за наследник, без да е
ясно на какво. Напротив, при тълкуване на волята на завещателката
става ясно, че завещаният имот представлява апартамент № 121“ завещания
апартамент № 121“ върху който завещателката е
предоставила право на ползване на дъщерята на Н.К.-И.Н.К., както и право на
ползване върху „целия завещан имот“ и на баща й Н.К..
Според задължителната практика на ВКС-решение № 268 от 29.09.2012 г. по гр.д. № 410/2011 г. на ВКС, I г. о. посочването на имуществото, предмет на частното завещателно
разпореждане е съществен елемент от съдържанието
на завещанието. Законът не изисква
да бъдат посочени точното му местонахождение, съседи, площ и др, но същевременно
имотът трябва да бъде описан
по такъв начин, че да
бъде определяем с оглед конкретните обстоятелства..
Както
е посочено в решение № 833 от 06.01.2011 г. по гр.д. № 1221/2009г. на ВКС, №
ГО, в определени случаи съдът следва да
се отчита и останалите доказателства по делото, които могат да
изяснят действителната воля на завещателя-
в този смисъл е решение № 855/11.12.2010 г. по гр.д. №
1497/09 г. на ВКС,
І ГО, постановено в производство
по чл.290 ГПК. Когато възникне спор относно
това кой е завещаният имот, в определени случаи волята на завещателя
следва да бъде изведена не
само от целта
на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността и взаимната връзка на отделните
клаузи една с друга и в смисъла, който произтича от целия текст
на завещанието, но и от характеристиките
на самия имот, притежаван от завещателя. Тълкуването не може да
пренебрегне тези характеристики, тъй като се касае
за обективни факти, които могат
да изяснят истинската воля на завещателя. Следва да се отчитат
и други факти, които са от значение
за изясняване на истинската му
воля.
Във всички случаи
обаче, тълкуването, което се опира
на характеристиките на вещта, следва
да бъде такова,
че да не
оставя съмнение в действителната воля на завещателя.
В
конкретния казус се поставя въпросът
за тълкуването на завещателното разпореждане от
04.04.2016 г. Преди да се пристъпи
към това тълкуване следва да се има
предвид обстоятелството, че между страните
не е имало спор за това
кой е въпросният недвижим имот. Няма твърдения, че завещанието
е нищожно поради неяснота по въпроса
кой е завещаният недвижим имот. Ответниците
твърдят нищожност, тъй като завещателната воля е в
противоречие със закона/ ищецът не може да бъде законен наследник на завещателката, както тя е написала в завещанието, тъй като
законът е този, който очертава изчерпателно кръгът на лицата-законни
наследници/, като е оспорена и способността на завещателката
да действа разумно към момента на съставяне на завещанието.
Освен
това, отчитайки и другите приложени по делото доказателства, а именно нотариално заверено пълномощно от 18.05.2016г. от В.П.
за Н.К., в което тя изрично е посочила за свой единствен наследник отново Н.И.К.
с думите…“ който съм припознала за мой единствен наследник“, предсмъртното
писмо на В.П., неоспорено от страните, в което тя прави изявления,
потвърждаващи волята в процесното завещание и излага
аргументите си относно изразената воля, процесният апартамент да бъде собственост на Н.К., а
неговата дъщеря И.К.да има правото да го ползва, без самият собственик да губи
правото на ползване върху него, обсъждайки
и свидетелските показания на св. В.Ц.и св. Е.Я.в частта, касаеща направеното от В.П. завещание в полза на Н. К., а
именно че В.П. е искала и е направила Н.К. свой наследник по завещание,
включително и на процесния имот, настоящата инстанция
стига до еднозначният извод, че волята на завещателката
В.П. е да направи свой наследник племенника си Н.И.К. и то за процесния имот, представляващ апартамент № 121. Този извод
не може да бъде разколебан от обстоятелството, че В.П. е регистрирала за
периода 05.06.1917 г. до 05.06.2017 г., т.е. преди съставяне на завещанието
седем броя саморъчни завещания. Не се доказа и твърдяната от ответниците неспособност на В.П. да завещава, предвид
депозираната по делото психиатрична консултация от д-р М.Х.С.-
психиатър на работа в ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски"
София град" ЕООД от 07.09.2016г., неоспорена от страните, от която се
установява, че към тази дата В.П. е можела да разбира и ръководи правилно
делата си и да защитава интересите си, както и че същата е със съхранена
психична годност да извършва правни действия. Не се установява В.П. да е била психическа лабилна или под
въздействието на лекарства, а опитът за самоубийство може да се възприеме като
осъзнат опит на лице, което се опитва да избегне непоносимите болки от
онкологичното заболяване, от което и почива във ВМА.
Изводът е, че противно на
приетото от СРС, настоящата инстанция счита, че процесното
завещание е произвело действие.
Относно искът по чл.108 от ЗС. Съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее
или държи без да има
основание за това.
Основателността на иска по
чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три
предпоставки:
1.
Ищецът да е собственик на имота;
2.
Вещта да се владее или
държи от ответника;
3.
Вещта да се владее или
държи от ответника без основание.
В доказателствена тежест на ищеца
по ревандикационния иск е да установи първите две предпоставки.
Настоящата
инстанция приема, че това е сторено и са налице първите две предпоставки от визираната правна норма, като обстоятелството, че вещта се владее
или държи от ответниците и към настоящия момент, се
явява безспорно. Предвид гореизложеното, налице е и третата предпоставка, а именно вещта да се
владее или държи от ответниците без основание.
Ето защо, процесното решение
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да
бъди признато за установено, че Н.И.К., ЕГН ********** е
собственик на процесния недвижим имот, както и че ответниците следва да бъдат осъдени да предадат на Н.И.К.,
ЕГН ********** владението върху процесния недвижим
имот.
Основателен се явява и искът с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане от всеки от тримата ответници поравно и разделно на сумата от 1990 лева- обезщетение
за лишаване от ползване на процесния имот за периода
14.11.2016г. до 14.04.2017г. За да се уважи исковата
претенция по чл. 59 от ЗЗД следва
да са налице
следните кумулативни предпоставки: увеличение на имуществото на едно лице
за сметка на имуществото на друго лице;
обедняване на друго лице, свързано
със съответното обогатяване, отсъствието на правно основание
за обогатяването, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да
произтича от един и същ факт
или от обща
група факти; да липсва друга
възможност за правна защита на
обеднелия. За успешното провеждане
на иск по
чл. 59, ал.
1 от ЗЗД не
следва да съществува валидна договорна връзка между страните, нито да е налице
възможност за ищеца да реализира
правата си по друг ред. В настоящия казус са
налице предпоставките на визираната правна норма. Неоснователното задържане и
ползване на имота от страна на ответниците, водят до
тяхното обогатяване и съответно до обедняването на ищеца, състоящо се в
невъзможност за ползването на същия този имот. Относно размерът на
обезщетението, то същият следва да бъде определен от приетата по делото СОЕ и е
в претендирания размер от 1990 лв.
Относно
разноските.
За първата
инстанция ответниците дължат на ищеца разноски в общ
размер от 4170,36 лв., от които 1970,36 лв. държавна такса, 200 лв.
възнаграждение за вещо лице и 2000 лв. за адвокатски хонорар.
За въззивната инстанция въззиваемите
дължат на въззивника направените от него разноски в
общ размер от 1274, 60 лв., от които 274, 60 лв. за държавна такса и 1000 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 05.12.2018 г. по
гр.дело № 23836/17г. на СРС, І ГО, 36 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от Н.И.К., ЕГН ********** срещу С.И.П., ЕГН **********, В.А.К.,
ЕГН ********** и Т.А.К., ЕГН **********, че Н.И.К., ЕГН ********** е собственик
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1106.296.3.121, с
местонахождение в гр. София, Община Столична, област София (столица), по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 -
50/ 02.11.2011г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменен със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр.
София, Район „Красна поляна", ж. к. „****", бл. *****, представляващ
самостоятелният обект в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1106.296; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент;
брой нива на обекта: 1 (едно), площ: 60,81 кв.м., с прилежащи части: избено
помещение № 6 и 2,051% идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на съшия етаж: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1106.296.3.122, 68134.1106.296.3.100, под обекта:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1106.296.3.118, над обекта:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1106.296.3.124, съгласно
схема № 15 - 143127/29.03.2017г., изд. от СГКК - град София, който имот
представлява апартамент 121, с местонахождение се в град София, ж. к „****",
блок № *****, състоящ се от дневна, кухня и сервизни помещения, с площ от 60,81
квадратни метра, заедно с 2,051 % идеални части от общите части на сградата,
при съседи стълбище, Б.и С.В., двор и К.П.С., заедно с мазе № 6, при съседи:
коридор, П.и Й.Г.и К.П.С..
ОСЪЖДА
С.И.П., ЕГН **********, В.А.К., ЕГН ********** и Т.А.К.,
ЕГН ********** да предадат владението върху самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1106.296.3.121, с местонахождение в гр. София,
Община Столична, област София (столица), по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 - 50/ 02.11.2011г. на Изпълнителния Директор
на АГКК, последно изменен със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на имота: гр. София, Район „Красна поляна", ж. к. „****",
бл. *****, представляващ самостоятелният обект в сграда № 3, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1106.296; предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1 (едно), площ: 60,81 кв.м., с
прилежащи части: избено помещение № 6 и 2,051% идеални части от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на съшия етаж:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1106.296.3.122,
68134.1106.296.3.100, под обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1106.296.3.118, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1106.296.3.124, съгласно схема № 15 - 143127/29.03.2017г., изд. от СГКК -
град София, който имот представлява апартамент 121, с местонахождение се в град
София, ж. к „****", блок № *****, състоящ се от дневна, кухня и сервизни
помещения, с площ от 60,81 квадратни метра, заедно с 2,051 % идеални части от
общите части на сградата, при съседи стълбище, Б.и С.В., двор и К.П.С., заедно
с мазе № 6, при съседи: коридор, П.и Й.Г.и К.П.С. на Н.И.К., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к. „****"
бл. *****.
ОСЪЖДА С.И.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ж. к. „****" бл. *****,
В.А.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ж. к. „****" бл. ***** и Т.А.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ж. к. „****" бл. ***** да заплатят на Н.И.К., ЕГН **********,
с адрес в гр. София, ж. к. „****" бл. *****, чрез пълномощника по делото
адвокат Х.К.М. от САК, със съдебен адрес:***, по иск с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД и тримата поравно и разделно сумата от 1990 лева- обезщетение за
лишаване от ползване на посочения по-горе имот за периода 14.11.2016г. до
14.04.2017г.
ОСЪЖДА С.И.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ж. к. „****" бл. *****,
В.А.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ж. к. „****" бл. ***** и Т.А.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ж. к. „****" бл. ***** да заплатят на Н.И.К., ЕГН **********,
с адрес в гр. София, ж. к. „****" бл. *****, чрез пълномощника по делото
адвокат Х.К.М. от САК, със съдебен адрес:***, направените разноски за първата
инстанция в общ размер от 4170,36 лв.
ОСЪЖДА С.И.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ж. к. „****" бл. *****,
В.А.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ж. к. „****" бл. ***** и Т.А.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ж. к. „****" бл. ***** да заплатят на Н.И.К., ЕГН **********,
с адрес в гр. София, ж. к. „****" бл. *****, чрез пълномощника по делото
адвокат Х.К.М. от САК, със съдебен адрес:***, направените разноски за въззивната инстанция в общ размер на 1274, 60 лв..
Решението може да се обжалва пред
ВКС в едномесечен срок от връчване преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.