Решение по дело №159/2012 на Районен съд - Радомир

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. Радомир, 01.06.2012 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи май през  две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:И. П.

 

Като разгледа гражданско дело № 159 по описа на РРС за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание  127, ал. 2 от СК.

Образувано е по искова молба от М.Н.А. с ЕГН: ********** *** против М.Р.М. с  ЕГН:********** ***.

Ищецът А. твърди, че с ответницата М.Р.М. са живеели на семейни начала и от тяхното съвместно съжителства се е родило малолетното дете Д.А.,роден на ***г. .На 11.12.2011г. същата е напуснала семейното им жилище находящо се в гр.Земен като е оставила малолетното дете изцяло на грижите на ищеца и е проявила пълна дезинтересованост  от този момент към неговото отглеждане и възпитание дори при обаждането на ищеца до нея ,че детето е болно.А.  твърди, че към настоящия момент сам с помощта на своите родители са грижи за отглеждането и възпитанието на малолетния Д. и моли съда да постанови решение като предостави на него упражняването на родителските права върху малолетния Д.М.А. с ЕГН:**********  като определи режим на свиждане с майката – ответницата по делото М.Р.М. ,като с допълнителна молба рег.№977 от 13.02.2012г. моли съда да осъди ответницата да заплаща на малолетното дете ,чрез него като негов баща и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 80 лева,считано от 11.12.2011г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на други обстоятелства погасяващи това задължение , ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума.Моли се съда да присъди на ищеца и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата ,като същата не  е изразила становище по иска и не  е ангажирала доказателства и не е направила доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът чрез адвокат-пълномощника си  поддържа исковата молба. Моли съда да я уважи.

Исковата молба, ведно с приложенията, е връчена на ответницата на Д. С. –баба на ответницата на 10.04.2012 г. със задължение да й я предаде. В срока по чл. 131 от ГПК не  е постъпил отговор от ответницата ,не е изразила становище по иска и не направила доказателствени искания.

         Като взе предвид процесуалната допустимост на предявения иск, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, съдът намери следното:

         Обективно съединените искове са предявени от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес и са процесуално допустими.

         Разгледани по същество са основателни.

         Съгласно чл. 127, ал. 2, във вр. с ал. 1 от СК, когато родителите не живеят заедно и не постигнат съгласие по между си, съдът решава въпросите за упражняването на родителските права и личните отношения с ненавършилото пълнолетие дете и издръжката на последното. При решаване на спора относно родителските права и личните отношения съдът се ръководи изцяло от интересите на  детето.

         От представеното по делото удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № 0387/19.07.2011 г. се установява, че страните по делото са родители на Д.М.А. с ЕГН:**********, роден на *** година. Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото гласни доказателства и приетия социален доклад, че от декември месец 2011 г. ищецът и ответницата живеят разделени, последната е напуснала семейното жилище  като роденото от съвместното им съжителство малолетно дете – Д. живее при бащата ,който от този момент сам се грижи за издръжката , отглеждането и възпитанието на малолетното дете.През този период от напускане на ответницата на семейното жилище до настоящия момент същата не е проявявала интерес  относно здравословното състояние на детето и не е търсила малолетното дете и не се е грижила за отглеждането и възпитанието му.Разпитаната в хода на съдебното дирене свидетелка Даниела Иванова ,която е леля на ответницата заявява ,че през процесния период единствено ищеца се е грижил за отглеждането и възпитанието на малолетното дете, като ответницата от месец декември 2011г. е напуснала семейното жилище и от тогава нейните близки нямат информация къде се намира и последната по никакъв повод не е търсила детето и не го е виждала от тогава.Последните обстоятелства се установяват и от проведеното социално проучване от Д. „С.п.” г. и представения по делото социален доклад. Установява се също от социалното проучване ,че ищеца живее под наем в двустаен апартамент ,обзаведен с необходимите мебели и вещи за нормално функциониране на домакинството ,има детско креватче ,хигиенно- битовите условия са добри ,жилището е електрифицирано и водоснабдено.При социалното проучване е установено ,че ищеца работи и получава месечно възнаграждение в размер на 300 лева и разчита на финансова подкрепа на своите родители за отглеждането и възпитанието на малолетния Д. .Заключението на отдел „Закрила на детето „ към ДСП  гр.Радомир , е че е в интерес на детето да се отглежда от баща му ,като се определи режим на свиждане с майката ,с оглед съхраняване на емоционалната връзка майка-син.

 

         С оглед на така събраните гласни и писмени доказателства настоящият състав намира, че предвид наличието на необходимите за детето условия, както и установеното по делото, че бащата разполага с финансовата и физическата подкрепа на родителите си за обгрижване на същото,поради което следва да се определи местоживеене на малолетното дете при баща му и следва  родителските права  да му бъдат предоставени на него като се определи режим на свиждане с майката, който да бъде съобразен с възрастта и здравословното състояние на детето, както и с възможността на майката да осигури условия за задоволяване на нуждите му.

         По делото се установи, че за дълъг период от време между детето и майката не е имало никакъв контакт. Детето е на 11 месеца   и от месец ноември майка му напълно сее дезинтересирала от него като до настоящия момент същата не го е търсила и не го е виждала по никакъв повод.Съдът намира, че предвид твърде ниската възраст на детето и дългия период в който не е виждало майка си следва да се определи ограничен режим на лични отношения с детето, а именно да и се предостави възможност да го вижда и взема със себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта, без преспиване.

         На основание чл. 143, ал. 1 и 2 от СК и предвид обстоятелството, че родителските права се предоставят на ищеца, ответницата следва да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете чрез неговия баща и законен представител. Размерът й, съдът следва да определи като вземе предвид установения от закона долен минимум, който към настоящия момент е 60 лв., нуждите на детето и възможностите на родителя, считано от 11.12.2011г. –датата на която ответницата е напуснала семейното жилище до навършване на пълнолетие или настъпване на обстоятелства ,погасяващи това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска ,която издръжка да заплаща чрез неговия баща и законен представител М.Н.А.. Съдът намира, че до пълния предявен размер от 80,00 лева искът  за издръжка следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан ,липсват писмени доказателства относно месечните доходи на ответницата, поради което съдът приема ,че същата като трудоспособна би следвало да реализира минималната за страната работна заплата месечно , а именно в размер на 270 лева.Посочената сума би задоволила частично нуждите на детето, като останалата част от необходимата за отглеждането му издръжка следва да осигурява бащата, който и ще полага непосредствените и ежедневни физически грижи за детето.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РРС в полза на бюджета на съдебната власт сумата от  86,40 лв., представляваща държавна такса съразмерно с присъдения размер на издръжката.

С оглед изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца на осн. чл.78 ал.1 от ГПК сумата в размер 30 лева направени разноски по делото.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението, в частта му с която се присъжда издръжка подлежи на предварително изпълнение.

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Д.М.А. с ЕГН:**********  при баща му М.Н.А. с ЕГН:********** *** .

ПРЕДОСТАВЯ  на основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д.М.А. с ЕГН:**********  на баща му М.Н.А. с ЕГН:********** *** ,като определя режим на лични отношения на майката М.Р.М. с  ЕГН:********** ***, която определя режим на свиждане на майката с малолетното дете всяка първа и трета събота  и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК М.Р.М. с  ЕГН:********** ***,да заплаща на малолетното дете Д.М.А. с ЕГН:********** чрез неговия бащата и законен представител Д.М.А. с ЕГН:********** ***  месечна издръжка в размер на 60.00 лева /шестдесет лева/, считано от 11.12.2011г. до навършване на пълнолетие или настъпване на обстоятелства ,погасяващи това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска КАТО  до пълния предявен размер от 80,00 лева /осемдесет  лева / отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

 ОСЪЖДА М.Р.М. с посочен адрес и ЕГН  да заплати по сметка на Районен съд – Радомир, в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 86,40 лева /осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от  влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата, а на ищеца  Д.М.А. с посочен адрес и ЕГН сумата в размер на 30,00 лева /тридесет лева / направени разноски по делото за държавна такса.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта, с която е присъдена издръжка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на решението.

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно.

Т.П.