Р
Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 29.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 01 юли………..………………………………………
през две хиляди и двадесета година……………….…...……………………...в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Петрова……………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията
Филипова……….…………………………….гр.дело 542 по описа за 2019г…………………..……………..и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл. 422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на
вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. 340 по описа на
БРС за 2019 година.
Производството
е по предявени обективно съединени искове с правно чл.274 от КЗ (отм.), във вр.
с чл.86, ал. 1, вр. с чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Застрахователно дружество „Евроинс” АД твърди в
исковата си молба, че на 15.05.2013 година в град Палос де ла
Фронтера – Испания е реализирано ПТП между МПС Форд Транзит с рег. номер М 3744
ВА с водач ответникът и т.а. Нисан, управляван от испански гражданин Гарсия
Ромеро Хосе Мануел. В резултат на настъпилото ПТП са причинении материални щети
и е пострадал пътник. Компетентните полицейски органи, посетили
местопроизшествието установили, че вината за настъпилото ПТП е изцяло на водача
на МПС с българска регистрация. Последният бил установен по – късно на работно
поле, напуснал мястото на произшествието.
Лекият автомобил бил застрахован със застраховка
Гражданска отговорност при ищеца, валидна към момента на произшествието. По
правилата на действащите в ЕС правила при настъпило застрахователно обезщетение
с международен елемент, на пострадалото лице било изплатено обезщетение.
Последното, ведно с направените разноски и такси, възлиза на 6 239.36
Евро. Ответникът не възстановил посочената сума. Засрахователното дружество
предявило правата си в заповедно производство, където съдът издал заповед за
изпълнение за търсената сума. При условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът
предявява настоящия иск за установяване на вземането му към ответника в размер
на 12 203.13 лева, ведно със законната лихва, дължима от датата на
депозиране на заявлението до окончателното й иплащане. Претендира и направените
в производството разноски.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи
предявената в заповедното производство сума, като претендира направените
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът В.С.С. чрез назначения му особен
представител оспорва предявения иск. Прави възражение и за погасяването му по
давност на основание чл.378, ал.1 КЗ.
Няма спор
между страните по отношение на факта на настъпило на 15.05.2013 година застрахователно събитие; по отношение
причинителя на вредата и размера на настъпилата щета. Спорен е въпросът следва
ли да бъде ангажирана отговорността на ответника.
Доколкото е
налице възражение за настъпила погасителна давност, то съдът е длъжен да
изследва налице ли са предпоставките за това. В случая срокът за предявяване на
иска тече не от датата на застрахователното събитие, а от датата на извършеното
плащане, тъй като се касае до регресен иск. Плащането е извършено през 2017
година, при което е видно, че за ищеца е налице възможността да предяви правата
си.
По делото е
представен договор за застраховка, на който няма положен подпис на
застрахования. Във връзка с това възражение и дадените от съда указания, по
делото е представена справка от Гаранционен фонд, от която е видно, че към
датата на застрахователното събитие е налице валидна застраховка „ГО”. Застрахователната
полица е сключена при клауза на разсрочено плащане. Последната вноска е била
дължима към месец март 2013 година. Ако не е била платена, то застрахователното
правоотношение би било прекратено. С плащане на задължението по договора,
застрахованият е потвърдил наличието на застрахователното правоотношение.
Към
правоотношението са приложими разпоредбите на КЗ (отм.). Съгласно разпоредбата
на чл.274 от този Кодекс, застрахователят има право да получи от застрахования
платеното обезщетение, когато застрахованият при настъпването на ПТП е
управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или
негов аналог ИЛИ е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка
за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. В конкретния случай не се
установи ответникът да се е отклонил от проверка за употреба на алкохол.
Фактът, че е напуснал местопроизшествието в никакъв случай не създава
презумпция, че това негово действие е продиктувано с цел да се отклони от
проверка за употреба на алкохол. Още повече, че в случая за него не е било налице
задължение по смисъла на чл.125 ЗДвП да изчака пристигането на контролните
органи. По делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, които да
установяват различна от възприетата от съда фактическа обстановка.
След като в
производството не се установиха предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника, то предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По горните съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Христофор Колумб № 43,
представлявано от Йоанна Цонева и Румяна Бетова – изпълнителни директори срещу В.С.С.
с ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 12239.36 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета **********, ведно със законната
лихва, считано от 14.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично изпълнение по ч. гр. д. 340/2019 г.
Решението
подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След
влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч. гр. 340/2019 година за произнасяне по чл. 416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :