Мотиви към присъда по НОХД № 178 по описа за 2019г.
на ШОС
На 19.04.2019г. от Шуменска Окръжна
прокуратура е внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт по ПД № 19/2019г., по
който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия
Н.Г.Х., ЕГН ********** за извършено от него престъпление от общ характер
наказуемо по чл.255, ал.3 от НК във вр. с чл.255, ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК
във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че: през периода 12.08.2010г. – 11.02.2011г. в гр.
Шумен в условията на продължавано престъпление, като извършител избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС
в размер на общо 52 333,20лв. /петдесет и две хиляди триста тридесет и три лева и двадесет
стотинки/, като в качеството си на упълномощено лице на ЕООД „Атоменерджи”
гр.Шумен, съобразно пълномощно Рег.№6168 от 25.05.2010г. издадено му от А.М.А,
ЕГН **********, от гр.Шумен – собственик на дружеството, нотариално заверено от
нотариус К.М., с рег.№222 и район на действие РС-Шумен, потвърдил неистина в
представените справки – декларации за ДДС за м. юли 2010г. с
вх.№27001015276/12.08.2010г, за м. август 2010г. с вх.№27001018597/13.09.2010г,
за м. октомври 2011г. с вх.№27001025035/12.11.2010г, за м. ноември 2010г. с вх.
№27001027967/13.12.2010г, за м. януари 2011г. с вх.№27001034490/11.02.2011г. и
приспаднал неследващ се данъчен кредит в посочения размер, и при представянето
на информация пред органите по приходите, използвал официални документи с
невярно съдържание - фактури с номера, както следва: № 331/26.07.2010г.; №
333/27.07.2010г.; № 280/02.08.2010г.; № 281/03.08.2010г.; № 364/20.10.2010г.; №
366/21.10.2010г.; № 29/02.11.2010г.; №
30/02.11.2010г.; № 31/02.11.2010г.; № 32/02.11.2010г.; № 8/20.11.2010г.; №
9/22.11.2010г.; № 368/30.11.2010г.; № 67/25.01.2011г.; № 68/26.01.2011г.; №
69/27.01.2011г., на които бил придаден вид, че отразяват плащания на различни
по размер суми от ЕООД „Атоменерджи” - гр.Шумен, на различни съконтрагенти –
„Дика 1“ ЕООД и „Далия 63“ ЕООД, регистрирани за нуждите на ЗДДС, като
описаните във всеки от посочените документи суми и съответни на тях стойности
на ДДС в действителност не били платени от посочения във фактурите платец ЕООД
„Атоменерджи” - гр.Шумен - престъпление по чл.255, ал.3 от НК във вр. с чл.255,
ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
По
искане направено в писмен вид по делото преди разпоредителното заседание от
страна на процесуален представител, преди началото на разпоредителното
заседание Държавата представлявана от министъра на финансите е конституирана
като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявеният граждански иск за причинените й имуществени вреди в
размер на 52 333,20лв. в резултат на процесното деяние. В случая гражданския
иск за причинени имуществени вреди в резултат на процесното престъпление за
първи път е бил предявен на 03.06.2014г. от страна на Министъра на Финансите
като представляващ Държавата в образуваното наказателно производство по НОХД
№134/2014г. на ШОС и от този момент вече е бил налице съдебен процес относно
вземането й. Поради това, съдът приема,
че депозираната по настоящото наказателно производство молба Вх.№2588/13.05.2019г.,
след преобразуването на НОХД №134/2014г. на ШОС при връщането му след
доразследване в НОХД №178/2019г. на ШОС показва, че ищеца поддържа молбата си
от 03.06.2014г. С молбата отново се заявява претенцията за имуществени вреди от
процесното престъпление и в този смисъл съдът приема, че Държавата все още
претендира вземането си, за което още на 03.06.2014г. е предявила граждански
иск. В молба с Вх.№2588 от 13.05.2019г. обаче не е налице претенция и за
лихвите, което означава, че иска в тази част не се поддържа от Държавата. Затова
гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в настоящото
наказателно производство само за главницата като причинени имуществени вреди в
размер на 52 333,20лв. в резултат на процесното деяние.
В
съдебното заседание по делото във връзка с направено писмено искане от
подсъдимия, поддържано и в хода на разпоредителното заседание, е проведено предварително
изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по
чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият Х. се възползва от тази диференцирана процедура
по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 18.06.2019г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянието
описано в обвинителния акт. По искане на защитата са разпитани двама
допълнителни свидетели с оглед събиране на характеристични данни за подсъдимия.
В
съдебно заседание представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение, като
излага, че то се подкрепя изцяло от събраните доказателства по време на проведеното
първоначално и допълнително разследване и от това, че подсъдимият е признал
изцяло фактите и обстоятелствата описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
на основание чл. 58а от НК наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години при
строг режим на изтърпяване на наказанието. Също така предлага, да бъде осъден подсъдимия
да заплати изцяло направените по делото разноски и да бъде уважен предявения от
страна на Министъра на финансите граждански иск, а освен това да постанови по
отношение на разпоредените от МВР по това наказателно производство и използвани
СРС, същите да бъдат унищожени в предвидения от закона ред и приложените по
делото веществени доказателства да бъдат унищожени.
Процесуалният
представител на гражданския ищец не се явява в съдебно заседание, но в
писмената молба по чл.248 от НПК изразява становище относно гражданската
претенция и моли гражданският иск да бъде уважен изцяло по основание и по
размер.
В хода на съдебното
следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за
виновен, че е наясно с последиците от проведеното предварително изслушване и е
съгласен с тях. Защитникът на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка,
акцентира на направеното самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК и излага
обстойно смекчаващите отговорността обстоятелства, поради които моли за
приложението на чл.55 от НК или за по-ниско по-размер наказание, което да бъде
редуцирано на основание чл.58а от НК до размер от една година, след което да
бъде определено и общо наказание и да бъде приспаднато изтърпяното наказание
лишаване от свобода по присъдата на ВОС. Излага, че след ефективното
изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, подсъдимият
вече се е превъзпитал и нито за подсъдимия, нито за обществото е необходимо той
отново да влиза в затвора. По отношение на гражданския иск заявява, че деянията
са от 2011г., за тях давността е изтекла и не може да се претендират нито
лихви, нито главница, поради което моли да се отхвърли гражданския иск. По
отношение на веществените доказателства смята, че няма основание да се връщат
веществени доказателства на страна или участник по делото.
В
защитната си реч подсъдимият моли за по-малка присъда, тъй като е осъзнал вече
какво е направил и след излизането си от затвора се старае да работи в
съответствие със закона и да не го нарушава. В последната си дума подсъдимият
моли от все сърце да продължи да си развива дейността, защото в момента има
възможност и потенциал да работи. Заявява, че е разбрал вината си, че е
допуснал грешки и вече никога няма да ги допусне, ако има възможност да
продължи да работи и да си развива дейността. Акцентира, че е лежал в затвора,
знае какво е и моли за някаква присъда, която да я е излежал, да се кумулира и
да не влиза още един път в затвор.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като
съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти – признати от подсъдимия по
реда на чл.371 т.2 от НПК, а именно:
Фирма „Атоменерджи” e
била вписана първоначално в Търговския регистър, на 18.05.2010 г., като
Еднолично дружество с ограничена отговорност, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр.Шумен, ул. „Иглика” №8, с предмет на дейност: Търговия
и доставка на промишлени стоки в страната; строително-ремонтна и монтажна
дейност; търговия на едро и дребно в страната и в чужбина, включително внос
износ на стоки, продажба на йоннообменни смоли; почистване на канализационни
системи и други услуги и всички разрешени от закона дейности. Като управител и
едноличен собственик на капитала на „Атоменерджи”ЕООД в Търговския регистър
било вписано лицето А.М.А от гр.Шумен с ЕГН **********.
„Атоменерджи”ЕООД
била регистрирана по ЗДДС на 01.06.2010 г.
Впоследствие – на
14.01.2011 г. с Договор за продажба на дружествен дял от същата дата /том ІІ,
л.46 по делото/ дружествените дялове на „Атоменерджи”ЕООД са били прехвърлени
от страна на А.М.А на Н.М.К.от с.Нова Върбовка, община Стражица, обл.Велико
Търново, ул.”Шеста” №11, за което бил съставен и приемо-предавателен протокол,
за предаване на всички първични счетоводни документи и регистри на фирмата на
новия и собственик /л.47/.
На 28.02.2011г.
новите обстоятелства били вписани в Търговския регистър, като фирмата запазила
наименованието си и предмета си на дейност, а като управител и едноличен
собственик на капитала на „Атоменерджи”ЕООД било вписано лицето Н.М.К.с ЕГН **********
***. В това населено място било преместено и седалището и адресът на управление
на „Атоменерджи”ЕООД.
„Атоменерджи” ЕООД е
била дерегистрирана по ЗДДС в ТД на НАП-Варна на 18.11.2011 г.
По повод Писмено уведомление
Изх.№12291/20.02.2012г. ТД на НАП гр.Варна, офис - гр.Русе до Окръжна
прокуратура - Шумен за нарушения на данъчното законодателство от страна на
управителя на „Атоменерджи” ЕООД с.Върбовка от страна на ОП - Шумен е била
възложена полицейска проверка на ОД на МВР гр.Шумен. Въз основа на резултатите
от тази проверка наблюдаващият преписката прокурор от ОП - Шумен, считайки, че
са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер с
постановление от 09.07.2012 г. е образувал наказателното производство по
настоящото ДП №59/2012 г. на ОД на МВР гр.Шумен, срещу неизвестен извършител,
за извършено през периода от
01.06.2010 г. до 18.04.2011 г. в гр.Шумен в условията на продължавано
престъпление по чл.255, ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В хода на
разследването по досъдебното производство, предвид констатациите на органите по
приходите при извършената данъчна ревизия на ЕООД ”Атоменерджи” в РА
№*********/14.09.2011 на ТД на НАП – гр.Варна, ИРМ-гр.Русе /папка ІV, том 1,
л.356-366 от ДП/ и тези на МВР при извършената полицейска проверка, била
извършена съдебно-счетоводна експертиза за периода от 12.08.2010г. до
11.02.2011г., с цел установяване на наличието или липсата на задължения на
търговеца по ЗДДС, както и техния точен размер/.
През 2010 г. подсъдимият
Н.Х. бил упълномощен от лицето А.М.А, от гр.Шумен, едноличен собственик на
капитала на фирма ЕООД „Атоменерджи” гр.Шумен, с нотариално заверено пълномощно
с Рег. № 6168 от 25.05.2010г. на нотариус К.М., с район на действие РС - Шумен,
рег.№222 на Нотариалната камара да извършва всякакви фактически и правни
действия от името на това дружество при осъществяването на представителството
му пред органите на приходната администрация ТД на НАП и др. учреждения на
територията на Р.България, да декларира от името на дружеството всякакви
обстоятелства, касаещи данъчните и осигурителни задължения на същото и т.н.
Свидетелят А.М.А не знаел, че е собственик и управител на ЕООД
“Атоменерджи“ гр.Шумен. А. не бил извършвал дейност посредством дружеството и
не познавал лицето Е.С.М.счетоводител на фирмата и не ѝ бил носил никакви
документи в гр.Варна. Подс.Н.Х. му се падал свако, за когото преди години бил
работил няколко месеца, и същия го бил завел по това време да подпише някакви
документи пред нотариус в гр.Шумен, за които му обяснил, че са трудов договор.
Свид.А. А. не знаел с какво се е занимавала фирма ЕООД „Атоменерджи“, на която
бил разбрал впоследствие, че е бил вписан като собственик и управител. А. не
бил подавал документи пред НАП и други институции свързани с дейността на
дружеството, не знаел и какъв е бил предмета на дейност на „Атоменерджи“ ЕООД
през периода от м. август 2010г. до м.февруари 2011г. Не бил уведомяван от
никого, за сделките, които е сключвало дружеството. По времето когато бил
работил за подс.Х. и чистил канали и шахти на цех в ТЕЦ гр.Варна, не бил
получавал материали, а подс.Х. сам си вършел работата и се занимавал с
дейността на фирмата.
Подс.Н.Х. след като бил нотариално упълномощен от А. А. да извършва
дейност с „Атоменерджи“ ЕООД, започнал да извършва дейност с това дружество, в
т.ч. на обект в ТЕЦ - Варна. Пълномощното му трябвало за да си търси пазари и
обекти из страната, да разширява дейността на фирмата.
През периода
12.08.2010г. – 11.02.2011г. в гр. Шумен, действайки като пълномощник на
„Атоменерджи” ЕООД - гр.Шумен подс.Х. при условията на продължавано
престъпление през пет данъчни периода избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер общо на 52 333,20лв.
В качеството си на упълномощено лице на ЕООД „Атоменерджи” гр.Шумен същият
потвърдил неистина в представените месечни Справки – декларации за м. юли
2010г., за м. август 2010г., м. октомври 2011г., м. ноември 2010г., м. януари
2011г. и по този начин приспаднал
неследващ се данъчен кредит в посочения размер. При представянето на информация
пред органите по приходите, подс.Х. използвал официални документи с невярно
съдържание - фактури /приложени в папка І, том І.І, л.204-250 по ДП/ с номера както
следва:
1.Фактура № 331/26.07.2010г. на
стойност 22 720,00 лв. и ДДС 4544,00 лв. е била издадена на „Атоменерджи” ЕООД
от името на „Дика 1” ЕООД, но експертизата е установила, че по фактурата няма
реална сделка;
2.Фактура № 333/27.07.2010г. на
стойност 23 938,00 лв. и ДДС 4787,60 лв. е била издадена на „Атоменерджи” ЕООД
от името на „Дика 1”ЕООД, но експертизата е установила, че по фактурата няма
реална сделка;
3.Фактура № 280/02.08.2010г. на
стойност 36741,10 лв. и ДДС 7348,22лв. е била издадена на „Атоменерджи” ЕООД от
името на „Дика 1” ЕООД, но експертизата е установила, че по фактурата няма
реална сделка;
4.Фактура № 281/03.08.2010г. на
стойност 6342,80 лв. и ДДС 1268,56 лв. е била издадена на „Атоменерджи” ЕООД от
името на „Дика 1” ЕООД, но експертизата е установила, че по фактурата няма
реална сделка;
5.Фактура № 364/20.10.2010г. на
стойност 17600,00 лв. и ДДС 3572,00 лв. е била издадена на „Атоменерджи” ЕООД
от името на „Дика 1” ЕООД, но експертизата е установила, че по фактурата няма
реална сделка;
6.Фактура № 366/21.10.2010г. на
стойност 9850,00 лв. и ДДС 1970,00 лв. е била издадена на „Атоменерджи” ЕООД от
името на „Дика 1” ЕООД, но експертизата е установила, че по фактурата няма
реална сделка;
7.Фактура № 29/02.11.2010г. на
стойност 19773,40 лв. и ДДС 3954,68 лв.. е била издадена на „Атоменерджи”ЕООД
от името на „Далия 63” ЕООД, но експертизата е установила, че по фактурата няма
реална сделка;
8.Фактура № 30/02.11.2010г. на стойност
9461,50 лв. и ДДС 1892,30 лв. е била издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на
„Далия 63” ЕООД, но експертизата е установила, че по фактурата няма реална
сделка;
9.Фактура № 31/02.11.2010г. на
стойност 5658,40 лв. и ДДС 1131,68 лв. е била издадена на „Атоменерджи” ЕООД от
името на „Далия 63” ЕООД, но експертизата е установила, че по фактурата няма
реална сделка;
10.Фактура № 32/02.11.2010г. на стойност
7122,60 лв. и ДДС 1424,52 лв. е била издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на
„Далия 63” ЕООД, но експертизата е установила, че по фактурата няма реална
сделка;
11. Фактура №8/20.11.2010г. на стойност
27403,20 лв. и ДДС 5480,64 лв. е била издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името
на „Далия 63” ЕООД, но експертизата е установила, че по фактурата няма реална
сделка;
12.Фактура № 9/22.11.2010г. на стойност 15116,00 лв. и
ДДС 3023,20 лв. е била издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на „Далия 63” ЕООД,
но експертизата е установила, че по фактурата няма реална сделка;
13.Фактура № 368/30.11.2010г. на
стойност 7035,00 лв. и ДДС 1407,00 лв. е била издадена на „Атоменерджи” ЕООД от
името на „Далия 63” ЕООД, но експертизата е установила, че по фактурата няма
реална сделка;
14.Фактура № 67/25.01.2011г. на стойност
24386,00 лв. и ДДС 4877,20 лв. е била издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името
на „Далия 63” ЕООД, но експертизата е установила, че по фактурата няма реална
сделка;
15.Фактура № 68/26.01.2011г. на стойност
25634,00 лв. и ДДС 5126,80 лв. е била издадена на „Атоменерджи”ЕООД от името на
„Далия 63”ЕООД, но експертизата е установила, че по фактурата няма реална
сделка;
16.И фактура № 69/27.01.2011г. на стойност 6416,67 лв. и ДДС
1283,33 лв. която също е била издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на „Далия
63” ЕООД, но експертизата е установила, че по фактурата няма реална сделка.
На горепосочените
първични счетоводни документи, с цел кредитирането им с доверие от данъчните
органи бил придаден вид, че отразяват плащания на различни по размер суми от ЕООД
„Атоменерджи” гр.Шумен, на различни съконтрагенти, регистрирани за нуждите на
ЗДДС, като описаните във всеки от посочените документи суми и съответни на тях
стойности на ДДС в действителност не са били платени от посочения във фактурите
платец - „Атоменерджи” ЕООД гр.Шумен. В
процеса на извършване на търговската дейност с „Атоменерджи” ЕООД подсъдимият Х.
в качеството си на пълномощник е извършвал и реални сделки с някои от
съконтрагентите на фирмата, но сделките по гореописаните 16 бр. фактури са
безстокови и фиктивни, тъй като не са налице плащания по тях.
Видно от заключението
на извършената ССчЕ /приложена в том ІІІ, л.181-187 от ДП/ задълженията по ЗДДС
на „Атоменерджи” ЕООД са в размер на 52 333,20 лева и произтичат от нереални
сделки, за следните 5 данъчни периоди:
§ за данъчен период
01.07.2010 - 31.07.2010г. – в размер на 9331,60 лв.
§ за данъчен период
01.08.2010 - 31.08.2010г. – в размер на 8616,78 лв.
§ за данъчен период 01.10.2010 - 31.10.2010г. – в размер на 5542,00
лв.
§ за данъчен период 01.11.2010
- 30.11.2010г. – в размер на 18314,02лв.
§ и за данъчен период
01.01.2011 – 31.01.2011г. – в размер на 10528,80 лв.
Собственикът на ЕООД ”Атоменерджи”
- Шумен свид.А.М.А при първоначалното разследване не бил открит на адреса в гр.Шумен,
поради отсъствието му от страната и пребиваването му в чужбина на неизвестен
адрес.
Свид.Р.И.се познавал
с подс.Н.Х.,***, както и с управителя на „Атоменерджи” ЕООД на име А. /или Али/,
като контактувал лично предимно с подс.Х., който искал от него фактури, за да е
изрядно счетоводството му и обещавал на свид.И.да му даде пари за услугата. По
това време /2010-2011 г./ свид.Р.И.имал пълномощни от фирмите: „Дика 1” ЕООД и
„Далия 63” ЕООД и „Миг старт 07“ ЕООД, да ги представлява, и разполагал с
кочани фактури, от които давал на подс.Х.. Тези фактури, подписани от свид.И.и
подпечатани с печатите на двете фирми „Дика 1” ЕООД и „Далия 63” ЕООД трябвало
да съдържат данни, придаващи вид, че „Атоменерджи” ЕООД представлявано от подс.Х.
е закупило стоки от тях. Уговорката между тях била подс.Х. да плати на свид. И.за
издаването на фактурите, а двамата следвало да ги включат в счетоводството на
представляваните от тях фирми и по този начин подс.Х. да не плаща ДСС по негови
фактури, където се дължи ДДС.
На свидетелката К.К.като
инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Русе и колежката й А.Н.през
2011г. е било възложено да извършат ревизия на фирма „Атоменерджи”ЕООД, с първа
регистрация - гр.Шумен, ****Поводът за ревизията бил свързан с рискови
доставчици, т.е. лица които са декларирали, но не са внасяли ДДС или такива,
които изобщо не са декларирали ДДС. По време на ревизията било установено, че
„Атоменерджи” ЕООД е ползвало данъчен кредит от множество данъчнозадължени лица
сред които и „Дика 1” ЕООД и „Далия 63” ЕООД. В хода на ревизията „Атоменерджи”
ЕООД не представило никакви първични документи – фактури или договори за
ревизирания период 01.06.2010 г. - 28.02.2011г. Те установили, че реално
осъществявана дейност от това дружество е имало докато представляващ и
управляващ „Атоменерджи” ЕООД е било лицето А.М.А и, че единственото пълномощно
което А. е дал е било на подсъдимия Н.Г.Х. с ЕГН **********. Свидетелката А.Н.участвала
в извършване на ревизията на „Атоменерджи” ЕООД. Измежду фирмите от които
„Атоменерджи”ЕООД е ползвало данъчен кредит същата посочила „Дика 1” ЕООД и
„Далия 63” ЕООД, чиито фактури с невярно съдържание е ползвал подс.Х. в
дневника за покупките на „Атоменерджи” ЕООД. Ревизионният доклад бил изготвен съвместно
от свид. Н. и свид. К., а ревизионният акт бил съставен от свид. Н.. В резултат
на ревизията не бил признат данъчен кредит по фактури посочени от „Атоменерджи”
ЕООД с издател „Дика 1” ЕООД и „Далия 63” ЕООД и още няколко други. Посочените по-горе
16 бр. фактури, използвани пред ТД на НАП гр.Варна, като доказателства за
реално осъществени сделки от страна на „Атоменерджи” ЕООД с „Дика 1” ЕООД и
„Далия 63” ЕООД са документи с невярно съдържание съставени от свид. Р.И.като
пълномощник на „Дика 1” ЕООД и „Далия 63” ЕООД и ползвани от подс.Н.Х., за
удостоверяване на неверни обстоятелства - мнимата реалност на сделките по тях.
За постигане на целите си - избягване на начисляването и плащането на данъчни
задължения същият отразявал в дневниците за покупки по ДДС и в справките-декларации
данъчни фактури, без да са били извършени документираните с тези фактури
доставки на стоки и без да има реално плащане по тези сделки, по описаните
по-горе конкретни случаи. Нереалността на сделките е била установена и чрез
извършване на насрещни проверки от данъчните органи, чрез разпити на свидетели
и чрез констатациите в заключението по извършената съдебно-счетоводна
експертиза.
Така през периода
12.08.2010г. – 11.02.2011г. в гр. Шумен, действайки като упълномощено лице на
„Атоменерджи” ЕООД гр.Шумен подс. Н.Х. при условията на продължавано
престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – ДДС в размер на общо 52 333,20 лв.,
потвърждавайки неистина в представените месечни Справки – декларации по ДДС, за
м. юли 2010г. - Вх.№27001015276/12.08.2010г., за м. август 2010г. - Вх. № 27001018597/13.09.2010г.,
за м. октомври 2011г. - Вх. № 27001025035/12.11.2010г., за м. ноември 2010г. - Вх.
№ 27001027967/13.12.2010г. и за м. януари 2011г. - Вх. № 27001034490/11.02.2011
г. и по този начин приспаднал неследващ се данъчен кредит в посочения размер.
Във връзка с това същият при представянето на информация пред органите по
приходите използвал официални документи с невярно съдържание, а именно 16 бр.
фактури: № 331/26.907.2010г.; № 333/27.07.2010г.; № 280/02.08.2010г.; № 281/03.08.2010г.; №
364/20.10.2010г.; № 366/21.10.2010г.; №
29/02.11.2010г.; № 30/02.11.2010г.; № 31/02.11.2010г.; № 32/02.11.2010г.; № 8/20.11.2010г.; №
9/22.11.2010г.; № 368/30.11.2010г.; № 67/25.01.2011г.; № 68/26.01.2011г.; № 69/27.01.2011г.. С постановление от
24.10.2013 г. подс. Н.Г.Х. бил привлечен в качеството му на обвиняем, за
извършеното от него престъпление, инкриминирано в чл.255, ал.3 от НК във вр. с
чл.255, ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, което
обвинение се явява съставомерно на извършеното.
След
приключване на разследването делото е било внесено с обвинителен акт от
11.04.2014г. в ОС - Шумен, срещу подс.Х. за престъпление по чл.255, ал.3, във
вр. с чл.255, ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, и за корупционни престъпления и срещу други
двама обвиняеми. Било образувано НОХД №134/2014г. по описа на ШОС. По инициатива на съда и страните по НОХД
№134/2014г. в хода на съдебното следствие, за изясняване на фактическата
обстановка по отношение на деянието по чл.255, ал.3 от НК, във вр. с чл.255,
ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК извършено от подс.Н.Х. били изискани, представени и
приети писмени доказателства по делото. Свид.Е.М.– разпитана за пръв път от
съда по НОХД №134/2014г. подавала по електронен път в НАП данъчните декларации
за отделните инкриминирани данъчни периоди през 2010г., касаещи търговската
дейност на „Атоменерджи“ ЕООД - гр.Шумен. Тя не познавала А.М.А – управител и
собственик на процесното дружество, а контактувала единствено с подс.Н.Х.,
който и предоставял документите необходими за електронното отчитане на ЕООД
„Атоменерджи“ пред НАП. Представителят на Окръжна прокуратура Шумен в съдебно
заседание направил искане до съда за връщане на ДП по чл.288, т.1 от НПК, имайки
предвид новоустановени по делото обстоятелства, касаещи наказателната
отговорност на подс.Н.Г.Х. и обстоятелството, че А.М.А /управител на фирмата/
не бил разпитван по време на извършената предварителна проверка и по време на
досъдебното производство, мотивирайки се, че по отношение на деятелността на
подс.Х. посочена в обвинителният акт следва да бъдат привлечени като обвиняеми
и лицата А.М.А, от гр.Шумен и Е.С.М., от гр.Варна, които да отговорят, заедно с
Х., при условията на съучастие в различните му форми. Предвид това и с
оглед невъзможността материалите касаещи отговорността на подс.Х. за деяние по
чл.304, ал.1, във вр. чл.20, ал.4 от НК, тази на подс.М. за деянието по чл.305а
от НК, във вр. чл.304, ал.1 от НК, във вр. чл.26, ал.1 от НК и отговорността на
подс.Д., за деянието по чл.301, ал.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК, да се отделят
в отделно производство на тази фаза на процеса ОС-Шумен с определение от 18.12.2014г. прекратил образуваното НОХД №134/2014г. и
върнал досъдебното производство на прокурора за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения. С постановление от 19.02.2015г. от
ДП№59/2012г. били отделени материали касаещи търсенето на наказателна
отговорност от подс.Х. за деяние по чл.304, ал.1, във вр. чл.20, ал.4 от НК,
от обв.М. за деяние по чл.305а от НК,
във вр. чл.304, ал.1 от НК, във вр. чл.26, ал.1 от НК и от обв.Д. за деяние по
чл.301, ал.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК - в ДП №1/2015г. и ДП №2/2015г. по
описа на ОП-Шумен. Разследването по ДП №59/2012г. продължило единствено срещу подс.Н.Х.
за престъпление, по чл.255, ал.3 от НК, във вр. с чл.255, ал.1 т.2, т.6 и т.7
от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Свид. А.М.А отново не бил намерен на
постоянния му адрес и по искане на ОП - Шумен бил обявен за Общодържавно
издирване /ОДИ/, с телеграма №11112 от 17.03.2015 г. на ГД“НП“, с мярка
„установяване на адрес по ДП 59/2012 г. на ОД на МВР гр.Шумен“. Разследването
по досъдебното производство било спряно до установяване на издирвания свидетел.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия Х. в хода на
предварителното изслушване на основание чл.371 т.2 от НПК, който признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия
разпит, на свидетелите и вещите лица по изготвените по ДП експертизи. Освен
това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се
подкрепя като цяло от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приети по реда на чл.283
от НПК. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от всички събрани в хода на
досъдебното производство гласни доказателства – показанията на разпитаните
свидетели свид.А.М.А, свид. Р.Р.И., свид. К.М.К., свид. А.Г.Н., свид. Е.С.М.,
свид. С.С.Б.и свид. М.Г.М., както и от проведената очна ставка между подс.Н.Х. и свид.А. А.. Те се подкрепят и
от заключенията на назначените и изготвени по ДП съдебно-счетоводна експертиза,
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и съдебно графическа почеркова
експертиза. Всички те от своя страна са в синхрон и с приобщените
писмени доказателства, събрани в хода на ДП – от приложените по делото като
писмени доказателства фактури, данъчни декларации и справки декларации, ревизионен акт на ТД
на НАП-Варна и всички останали съдържащи се в ДП №59/2012г. на ОД на МВР - Шумен.
Във връзка с довода на защитата за липса на подписи от страна на
подсъдимия, за регистрацията по ЗДДС и обстоятелството, че част от свидетелите
– собственика на фирмата А. А. и счетоводителя на фирмата Е.М., също имат
касателство към придвижването на документацията, както и във връзка с
твърдението в защитната реч на подсъдимия, че той няма пълномощно от управителя
за подаване на данъчни декларации, а само счетоводителката е имала такова право
и декларациите са се подавали именно от нея, а не от него, ШОС следва да
посочи, че присъдата не почива единствено на самопризнанието на подсъдимия по
чл.371 т.2 от НПК. Съдът още при приемането на самопризнанието на подсъдимия е
направил констатация, че то е подкрепено от събраните по делото доказателства.
„Необходимостта от наличието на надлежно събрани на досъдебното производство
доказателства в подкрепа на самопризнанието се обуславя от установеното в чл.31 ал.2 от КРБ основно
гражданско право, възпроизведено изрично и в чл.116 ал.1 от НПК. В никакъв
случай обаче законодателят не изисква тези доказателствени материали да са
непротиворечиви. Напълно достатъчно е само някои от тях да са в синхрон с
тезата на обвинението. Това заключение следва от граматическото и логическо
тълкуване на разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, която очевидно не изключва
валидното провеждане на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и тогава, когато част
от досъдебните доказателства са в разрез с направеното самопризнание.“ В този
смисъл Решение по н.д. №688/2007г. на I н.о. на ВКС. При избраният от
подсъдимия ред за разглеждане на делото, Х. получава по-благоприятно
наказателно-правно третиране във връзка с наказанието, което следва да понесе и
същевременно се съгласява с известни ограничения – да спори по поддържаните от
прокурора факти и в тази връзка да участва лично и непосредствено в събирането
и проверката на доказателствата и доказателствените средства. Особените правила
по глава 27 от НПК са израз на засиленото състезателно начало в съдебната фаза
на наказателния процес. Те отразяват идеята за отделяне на спорното от
безспорното между страните по обвинението и страните по защитата. Насочени са
към постигане на баланс между защитавания от прокурора публичен интерес за
по-бързо и по-икономично санкциониране на лицата, извършили престъпление и
индивидуалния интерес на същите да получат по-леко наказание при условията на
чл.58а от НК. Подсъдимият Х. доброволно, в присъствието на лично упълномощен
защитник и след разясняване от страна на съда на правата му в хода на
предварителното изслушване и последиците от евентуално направено самопризнание
по чл.371 т.2 от НПК депозира самопризнанието си в съдебно заседание. Затова
доводите на подсъдимия и защитата в пледоариите им могат да се разглеждат като
оттегляне на самопризнанието по чл.371 т.2 от НПК, което оттегляне е
процесуално недопустимо на такъв етап. „Съгласно т.8.3 от ТР №1/2009г. на ОСНК
на ВКС, крайният момент до който могат да бъдат оттеглени изявленията на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК е постановяването на определението на
първостепенния съд по чл. 372 ал.4 от НПК. След като делото е решено при
условията на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК и при нейното
провеждане не са допуснати съществени процесуални нарушения, защитата на
подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по
обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в
обвинителния процесуален документ, същият не е следвало да инициира
провеждането на диференцираната процедура, а е следвало своевременно да изложи
съображенията си, за да може производството да се проведе по общия ред.“ В този
смисъл Решение №282/2015г. по н.д.№885/2015г. на III н.о. „Тогава когато
самопризнанието е обосновало приложението на диференцираната процедура, процесуалният
закон не предвижда оттеглянето му в хода на наказателния процес. Противното би
довело до невъзможност да бъдат постигнати целите на особеното производство и
създава условия за процесуална злоупотреба и правна несигурност.“ Именно затова
на основание чл.8.3 от ТР 1/2009г. на ОСНК, ШОС прие че изявленията на
защитника на подсъдимия и на самия него в хода на пренията, при които се
оспорват вече признати факти от обстоятелствената част на обвинителния акт са
процесуално недопустими.
Независимо от констатираната недопустимост на тази част от възраженията на
защитата и подсъдимия в пледоариите, за прецизност следва да се отбележи, че
самопризнанието на подсъдимия депозирано по реда на чл.371 т.2 от НПК кореспондира
на следните доказателства: От показанията на свид.Р.И.проведен пред съдия от
Шуменския окръжен съд на 13.07.2012 г., приложени в папка І, том 2, л.72-74 от
ДП, безспорно се установява че, той се познавал към него момент, от две години
с подс.Н.Х.,***, както и с управителя на „Атоменерджи” ЕООД на име А. /или А./
и че е контактувал лично предимно с подс.Х., който е искал от него фактури, за
да е изрядно счетоводството му, като обещавал за това на свид.И.да му даде пари
за услугата. От показанията му се установява, че през периода 2010г. - 2011г.
свид.Р.И.имал пълномощни от фирмите „Дика 1” ЕООД, „Далия 63” ЕООД и “Миг старт
07” ЕООД, да ги представлява и разполагал с кочани фактури, от които подписани
от него и подпечатани с печатите на първите две горепосочени фирми, давал на подс.Х.,
като попълнените фактури издадени от името на „Дика 1” ЕООД и „Далия 63” ЕООД
представлявани от И.трябвало да съдържат данни, че все едно „Атоменерджи” ЕООД
представлявано от подс.Х. е закупило стоки от тях. Свидетелят И.изброил
подробно при разпита му пред съдия предявените му от разследващия фактури
описани по-горе и потвърдил подписите си под всяка, включително и изписването
от него на текста във фактура №09. Уговорката между тях била подс. Х. да плати
на свид. И.за издаването на фактурите, като и двамата ги включат в
счетоводството на представляваните от тях фирми и по този начин подс.Х. да не
плаща ДСС по негови фактури, където се дължи ДДС.
Видно от показанията
на разпитаната в хода на ДП свид.К.К./папка І, том ІІ, л.155-156/ - инспектор
по приходите при ТД на НАП-Варна, офис Русе и на колежката й свид. А. Н., през
2011г. им е било възложено да извършат ревизия на фирма „Атоменерджи” ЕООД, с
първа регистрация - гр.Шумен, ул.”Иглика” №8. Поводът за ревизията бил свързан
с рискови доставчици, т.е. лица които са декларирали, но не са внасяли ДДС или
такива, които изобщо не са декларирали ДДС. По време на ревизията било установено, че
„Атоменерджи” ЕООД е ползвало данъчен кредит от множество данъчнозадължени лица
сред които и „Дика 1” ЕООД и „Далия 63” ЕООД. В хода на ревизията „Атоменерджи”
ЕООД не представило никакви първични документи /фактури, договори/ за
ревизирания период 01.06.2010 г. - 28.02.2011
г. Установено било, че реално осъществявана дейност от това дружество е имало
докато представляващ и управляващ „Атоменерджи” ЕООД е бил свид. А.М.А и, че
единственото пълномощно което свид.А. е давал е било за подс. Н.Г.Х.. В същата
насока са и показанията на свид. А. Н., приложени в папка І, том ІІ, л.157-158
от ДП. Свид.Н. участвала в извършване на ревизията на „Атоменерджи” ЕООД.
Измежду фирмите от които „Атоменерджи” ЕООД е ползвало данъчен кредит същата е
посочила отново „Дика 1” ЕООД и „Далия 63” ЕООД, чиито фактури с невярно
съдържание е ползвал подс.Х. в дневника за покупките на „Атоменерджи” ЕООД.
Ревизионният доклад бил изготвен според Н. съвместно с колежката и К., а ревизионният
акт съставен от самата нея. В резултат на ревизията не бил признат данъчен
кредит по фактури посочени от „Атоменерджи” ЕООД с издател „Дика 1” ЕООД и
„Далия 63” ЕООД и още няколко други. От показанията дадени от тези лица се
установява по несъмнен и безспорен начин, че инкриминираните 16 бр. фактури,
подробно описани по-горе са използвани пред ТД на НАП гр.Варна като
доказателства за реално осъществени сделки от страна на „Атоменерджи” ЕООД с
„Дика 1” ЕООД и „Далия 63” ЕООД, но са документи с невярно съдържание - съставени
от свид.Р.И.като пълномощник на „Дика 1” ЕООД и „Далия 63” ЕООД и ползвани от подс.Н.Х.
за удостоверяване на неверни обстоятелства - мнимата реалност на сделките по
тях. За целта тези фактури били отразявани в дневниците за покупки по ДДС и в
справките – декларации, без да са били извършени документираните във фактурите
доставки на стоки и без да има реално плащане по тези сделки. Нереалността на
сделките безспорно се установява от приложената по делото документация от
данъчните органи, от извършените насрещни проверки от данъчните органи, от разпитите
на свидетели и от заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза.
Видно от показанията
на свид. Е.М.- лицето подавало по
електронен път в НАП данъчните декларации за отделните инкриминирани данъчни
периоди през 2010г., касаещи търговската дейност на „Атоменерджи“ ЕООД - гр.Шумен,
тя не познавала А.М.А – управител и собственик на процесното дружество, а е контактувала
единствено с подс.Н.Х., който и предоставял документите необходими за
електронното отчитане на ЕООД „Атоменерджи“ пред НАП. Тя не знаела, че сделките
в посочените фактури не са реални и извършвала счетоводството на фирмата
съобразно разбиранията си за спазване на принципите на добра счетоводна
практика.
От показанията на свид. А.М.А, еднозначно се установява, че той не е
знаел, че е собственик и управител на ЕООД “Атоменерджи“ - гр.Шумен до преди
няколко години, че не е извършвал дейност от името на дружеството, не познава свид.
Е.С.М.- счетоводител на фирмата и не ѝ е носил никакви документи в
гр.Варна. Той бил слабо грамотен, тъй като не завършил образованието си. Подс. Н.Х.
му се падал свако, за когото преди години бил работил няколко месеца и същият
го завел по това време да подпише някакви документи пред нотариус в гр.Шумен,
за които му обяснил, че са трудов договор.
От проведената очна ставка между подс.Н.Х. и свид.А. А., се установява
безпротиворечиво, че свид. А. не е знаел с какво се е занимавала ЕООД
„Атоменерджи“, на която бил разбрал впоследствие, че е собственик и управител; свид.А.
не бил подавал документи пред НАП и други институции свързани с дейността на
дружеството, не знаел и какъв е бил предмета на дейност на „Атоменерджи“ ЕООД,
през периода от м. август 2010г. до м.февруари 2011г.; не бил уведомяван от
никого за сделките, които е сключвало дружеството. По времето когато бил
работил за подс.Х. и чистил канали и шахти на цех в ТЕЦ гр.Варна, не бил
получавал материали, а подс.Х. сам си вършел работата и се занимавал с дейността
на фирмата. Видно от отговорите на подс.Н.Х. при същата очна ставка, след като
пред нотариус свид. А. го упълномощил да извършва дейност с „Атоменерджи“ ЕООД,
той започнал да извършва дейност с това дружество, включително на обект в ТЕЦ -
Варна, а пълномощното му трябвало за да си търси пазари и обекти из страната,
да разширява дейността на фирмата.
Безспорно се установява от посочените свидетелски показания, че в случая
единствено подс.Н.Х. е бил лицето което е осъществявало фактически дейност и
функции от името на ЕООД „Атоменерджи” - гр. Шумен през целия инкриминиран
период и фактическото изпълнение на задълженията на търговеца, възложени му от
данъчният закон. Свид.М. само счетоводно е обслужвала процесното дружество на
база на представените ѝ от подс.Х. документи, а свид.А.ов, който е завършил
едва трети клас, е бил заблуден от подс.Х., че подписва трудов договор
полагайки подписи на документи във връзка с вписването на „Атоменерджи“ ЕООД -
гр.Шумен в публичните регистри и пълномощното, с което се дава право на подс.Н.Х.
да извършва дейност от името на фирмата, без да съзнава същността на тези си
действия. Затова съдът приема за категорично установено, че свид.А.ов реално не
е осъществявал дейност от името на собственото му „Атоменерджи“ ЕООД, и не е
извършвал фактически дейности в качеството на управител и собственик на
процесното дружество.
Предвид гореизложеното се налага извода, че през целия инкриминиран
период единствено подс. Х. като надлежен
пълномощник се е занимавал с дейността на дружеството и по този начин именно
той е нарушил задължението за вярно и своевременно деклариране на доходи, което
е повлияло на правилното установяване и плащане на данъчните задължения на
данъчно задълженото лице - „Атоменерджи“ ЕООД - гр.Шумен. Подсъдимият Х. е
представял на свид.М. фактури с невярно съдържание, а тя въз основа на тези
първични документи без да знае, че сделките по тях не са реални, потвърждавала
неистина в подадените справки-декларации, които са производен официален
удостоверителен данъчен документ със счетоводен характер, с който следва да се
установяват данъчни задължения от реална стопанска дейност. По този начин
справките-декларации не отразявали действителните обстоятелства за дейността на
данъчно задълженото лице, макар формално отразената в тях информация да
съответствала на представените първични документи, в т.ч. и процесните фактури.
От събраните гласни и писмени доказателства по делото, съдът приема за
безспорно установено, че процесните 16 фактури са били включени именно от
подсъдимия Х. в счетоводството на дружеството, като за целта използвал като
посредствен извършител обслужващата го счетоводителка Е.С.М.. Последната не знаела, че фактурите не отразяват реални
сделки, вписвала съдържанието на тези фактури в дневника за покупки и ги
отразила в справките-декларации по чл.125 от ЗДДС, които подавала по електронен
път в ТД на НАП гр. Варна, офис Шумен. В тези именно справки-декларации е бил
приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер общо на 52 333,20 лева и е
заявена сума за внасяне с посочената сума по-малко отколкото е следвало да
заяви пред данъчните власти. От свидетелските показания и писмените документи
не се установява описаните сделки във фактурите да са реални. В процеса на
извършване на търговската дейност с „Атоменерджи” ЕООД подсъдимият Х. в
качеството си на пълномощник е извършвал и реални сделки с някои от
съконтрагентите на фирмата, но сделките по гореописаните 16 бр. фактури са
безстокови и фиктивни, тъй като не са налице плащания по тях. Този извод се подкрепя, както от заключението
по извършената ССчЕ, чиито констатации са направени въз основа на събраните при
разследването и изследвани писмени материали /първични счетоводни документи - фактури,
справки-декларации, дневници за покупките и продажбите, протоколи от извършени
насрещни проверки и др./, така и от показанията на разпитаните по досъдебното
производство свидетели свързани с процесния случай, от обясненията на подс. Н.Х.
в хода на ДП, от проведената очна ставка между свид.А. и подсъдимия и от направеното
от него самопризнание на фактите, включени в обстоятелствената част на
обвинителния акт по реда на чл.371 т.2 от НПК. Затова според ШОС се налага несъмнения извод за наличие на намерение
у подс. Х. не само за представяне на документ с невярно съдържание, но и за
потвърждаване на неистина при съставяне въз основа на тях на справките-
декларации по чл.125 от ЗДДС и дневника за покупки и приспадането на неследващ
се данъчен кредит. Не води до друг извод обстоятелството, че „Атоменерджи” ЕООД е имала реални сделки. Не води до
друг извод и обстоятелството, че с Договор за прехвърляне на дружествени дялове
от 14.01.2011г. фирмата вече е имала
друг собственик и управител, тъй като и прехвърлянето на дружествените дялове и
новият управител са били вписани в търговския регистър едва на 28.02.2011г. и в
съответствие с чл.140 ал.4 и чл.141 ал.6 от Търговския закон приемане и
изключване на съдружник, избор и освобождаване на управител, имат действие от
вписването им в търговския регистър и самото овластяването на управителя и
неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след
вписването им. Ето защо именно подс.Х. е бил отговорен по силата на
пълномощията си и за тази част от инкриминирания период от 14.01.2011г. до
11.02.2011г., включен в признатите факти от обстоятелствената част на
обвинителния акт по реда на чл.371 т.2 от НПК.
Съдът
не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в хода на
събирането на доказателствата по ДП. При постановяването на присъдата съдът се
позовава само на годни доказателства събрани по надлежния процесуален ред.
Според ШОС в настоящия случай, са събрани достатъчно - и преки и косвени
доказателства, които разкриват фактическата обстановка по делото, установена
по-горе. Също така настоящият състав се съобрази и с Решение №359/14.01.2016г.
по н.д. №1214/2015г. на III н.о. на ВКС,
според което решаващите съдилища не дължат анализ на доказателствената
съвкупност, който е изискуем при мотивиране на съдебен акт при разглеждане на
делото по общите правила, а само положителна констатация, за подкрепеност на
самопризнанието от събраните на досъдебното производство доказателства. Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът,
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият Х.
през периода 12.08.2010г. – 11.02.2011г. в гр. Шумен, действайки като
упълномощено лице на „Атоменерджи” ЕООД гр.Шумен, при условията на продължавано
престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – ДДС в размер на общо 52 333,20 лв.,
потвърждавайки неистина в представените месечни Справки – декларации по ДДС за
м. юли 2010г. - Вх.№ 27001015276/12.08.2010г, за м. август 2010г. - Вх.№
27001018597/13.09.2010г., за м. октомври 2011г. - Вх. № 27001025035/12.11.2010г.,
за м. ноември 2010г. - Вх.№ 27001027967/13.12.2010г. и за м. януари 2011г. - Вх.№
27001034490/11.02.2011 г. и по този начин приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 52 333,20лв, като при представянето на информация пред
органите по приходите използвал официални документи с невярно съдържание, а
именно 16 бр. фактури: №331/26.907.2010г.; №333/27.07.2010г.; №280/02.08.2010г.;
№281/03.08.2010г.;№ 364/20.10.2010г.; №366/21.10.2010г.; №29/02.11.2010г.;
№30/02.11.2010г.; №31/02.11.2010г.; №32/02.11.2010г.; №8/20.11.2010г.;
№9/22.11.2010г.; №368/30.11.2010г.; №67/25.01.2011г.; №68/26.01.2011г.; №69/27.01.2011г.
и с това си деяние е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението от общ характер, наказуемо по чл.255 ал.3 от НК във вр. с чл.255 ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, защото:
* обект
на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното и
законосъобразно функциониране на данъчната система в държавата.
* от обективна страна – изпълнителното
деяние се изразява в избягване на установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери за „Атоменерджи” ЕООД - гр.Шумен, като са потвърдени
неистини в подадени месечни справки-декларации по чл.125 от ЗДДС за пет данъчни
периода, както следва: за м. юли 2010г. заведена в ТД на НАП с Вх.№
27001015276/12.08.2010г, за м. август 2010г. заведена в ТД на НАП с Вх.№ 27001018597/13.09.2010г.,
за м. октомври 2011г. заведена в ТД на НАП с Вх. № 27001025035/12.11.2010г., за
м. ноември 2010г. заведена в ТД на НАП с Вх.№ 27001027967/13.12.2010г. и за м.
януари 2011г. заведена в ТД на НАП с Вх.№ 27001034490/11.02.2011 г.;
- неистината се
състои в това, че в посочените СД по ЗДДС е вписан общо с 52 333,20 лв.
по-голям размер на право на данъчен кредит от реално полагащия се за следните 5
данъчни периоди:
§ за данъчен период
01.07.2010 - 31.07.2010г. – в размер на 9331,60 лв.
§ за данъчен период
01.08.2010 - 31.08.2010г. – в размер на 8616,78 лв.
§ за данъчен
период 01.10.2010 - 31.10.2010г. – в
размер на 5542,00 лв.
§ за данъчен период
01.11.2010 - 30.11.2010г. – в размер на 18314,02лв.
§ и за данъчен период
01.01.2011 – 31.01.2011г. – в размер на 10528,80 лв.
- тази разлика в
повече за посочените данъчни периоди е била формирана от осчетоводяването в
счетоводството на „Атоменерджи” ЕООД гр.Шумен на общо 16 бр. фактури:
1.Фактура № 331/26.07.2010г. на
стойност 22 720,00 лв. и ДДС 4544,00 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от
името на „Дика 1” ЕООД,
2.Фактура № 333/27.07.2010г. на
стойност 23 938,00 лв. и ДДС 4787,60 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от
името на „Дика 1”ЕООД;
3.Фактура № 280/02.08.2010г. на
стойност 36741,10 лв. и ДДС 7348,22лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името
на „Дика 1” ЕООД;
4.Фактура № 281/03.08.2010г. на
стойност 6342,80 лв. и ДДС 1268,56 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името
на „Дика 1” ЕООД;
5.Фактура № 364/20.10.2010г. на
стойност 17600,00 лв. и ДДС 3572,00 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името
на „Дика 1” ЕООД;
6.Фактура № 366/21.10.2010г. на
стойност 9850,00 лв. и ДДС 1970,00 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името
на „Дика 1” ЕООД;
7.Фактура № 29/02.11.2010г. на стойност
19773,40 лв. и ДДС 3954,68 лв. издадена на „Атоменерджи”ЕООД от името на „Далия
63” ЕООД;
8.Фактура № 30/02.11.2010г. на
стойност 9461,50 лв. и ДДС 1892,30 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името
на „Далия 63” ЕООД;
9.Фактура № 31/02.11.2010г. на
стойност 5658,40 лв. и ДДС 1131,68 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името
на „Далия 63” ЕООД;
10.Фактура № 32/02.11.2010г. на стойност
7122,60 лв. и ДДС 1424,52 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на „Далия
63” ЕООД;
11. Фактура №8/20.11.2010г. на стойност
27403,20 лв. и ДДС 5480,64 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на
„Далия 63” ЕООД;
12.Фактура № 9/22.11.2010г. на стойност 15116,00 лв. и
ДДС 3023,20 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на „Далия 63” ЕООД;
13.Фактура № 368/30.11.2010г. на
стойност 7035,00 лв. и ДДС 1407,00 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името
на „Далия 63” ЕООД;
14.Фактура № 67/25.01.2011г. на стойност
24386,00 лв. и ДДС 4877,20 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на
„Далия 63” ЕООД;
15.Фактура № 68/26.01.2011г. на стойност
25634,00 лв. и ДДС 5126,80 лв. издадена на „Атоменерджи”ЕООД от името на „Далия
63”ЕООД;
16.И фактура № 69/27.01.2011г. на стойност 6416,67 лв. и ДДС
1283,33 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на „Далия 63” ЕООД.
- посочените
шестнадесет фактури удостоверяват извършване на сделки, за които не се доказва
реалността на доставките. На посочените първични счетоводни документи е бил
придаден вид, че отразяват плащания на различни по размер суми от ЕООД
„Атоменерджи” гр.Шумен на различни съконтрагенти, регистрирани за нуждите на
ЗДДС, като описаните във всеки от посочените документи суми и съответни на тях
стойности на ДДС в действителност не са били платени от посочения във фактурите
платец - „Атоменерджи” ЕООД - гр.Шумен. Сделките по гореописаните фактури се
явяват безстокови и фиктивни, тъй като не са налице плащания по тях. Именно
тези фактури са включени в подадените месечни справки-декларации по чл.125,
ал.1 ЗДДС за съответния данъчен период 01.07.2010 - 31.07.2010г. – в размер на
9331,60 лв., за данъчен период 01.08.2010 - 31.08.2010г. – в размер на 8616,78
лв., за данъчен период 01.10.2010 -
31.10.2010г. – в размер на 5542,00 лв., за данъчен период 01.11.2010 -
30.11.2010г. – в размер на 18314,02лв. и за данъчен период 01.01.2011 –
31.01.2011г. – в размер на 10528,80 лв.
- налице е несъответствие на закрепените в справките декларации
обстоятелства с обективната истина. Справките декларации не отразяват
действителните обстоятелства за дейността на данъчно задълженото лице, макар
формално отразената в тях информация да съответства на представените първични счетоводни
документи – фактури, защото самите фактури отразяват нереални доставки.
- действията си подс.Х.
извършвал чрез счетоводителката на „Атоменерджи“ ЕООД гр.Шумен свид. Е.М., на
която предоставял посочените 16 фактури, отразяващи нереални доставки, за да бъдат включени в счетоводството на
дружеството. Информацията, която тя подавала в НАП била на база
предоставените от подсъдимия Х. документи.
След получаване на документите, тя ги обработвала, изготвяла дневник на
покупките и дневник на продажбите за предния месец и СД по чл.125 от ЗДДС, която обобщавала
информацията от дневника за покупки и дневника за продажби на фирмата. Справките-декларации свид.М. подавала по
електронен път в ТД на НАП гр. Варна, офис Шумен. В тези именно
справки-декларации е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер общо
на 52 333,20 лева и е заявена сума за внасяне с посочената сума по-малко
отколкото е следвало да заяви пред данъчните власти. Въз основа на
представените от подсъдимия 16 бр. първични счетоводни документи -
фактури, свид.М. потвърдила неистина в подадените справки-декларации. Свид.М.
не знаела, че посочените във фактурите доставки са нереални и извършвала
счетоводната дейност като изготвяла счетоводната документация спазвайки
принципите на добрата счетоводна практика. Поради това същата се явява посредствен извършител.
- престъплението по
чл.255 от НК е резултатно - то е довършено с настъпването на определения от
законодателя факт - избягване установяването и плащането на данъчни задължения.
Съобразно дадената в ДОПК (чл.105 и сл.) регламентация за установяване на
данъчното задължение данъците се установяват по два начина: чрез
самоизчисляването, което данъчният субект прави в декларацията, или - чрез акт
на органа по приходите при извършена служебна корекция след констатирани несъответствия
и следователно задължението е „установено” по смисъла на ДОПК с декларацията,
независимо от възможностите за следващи изменения. Затова и престъплението по
чл. 255 ал.1 т.2 НК е довършено с факта на подаване на декларацията с невярно
съдържание – когато субектът е извършил действията, посочени в нормата като
възможни форми на престъпно поведение, и този извод не се променя от
възможностите на данъчните органи да предотвратят настъпването на престъпния
резултат. Ирелевантно е издаването на Ревизионен акт, обжалването му и
влизането му в сила. Според ТР №1/2009г. на ОСНК извършването на данъчна
ревизия и издаването на ревизионен акт, респ. влизането му в сила, не е
необходима предпоставка за определяне на данъчното задължение по чл.255 НК и за
ангажиране на наказателната отговорност.
- с избягването на
установяването и плащането на данък по ЗДДС в размер на 52 333,20 лв. от
страна на подсъдимия е нанесена вреда на държавния бюджет. Подсъдимият е можел
доброволно да внесе всички дължими от него данъчни задължения, но не го е
направил. До приключване на съдебното следствие пред първоинстанционният съд подс.Н.Х.
е внесъл за „Атоменерджи” ЕООД гр.Шумен като данъчно задължено лице в полза на държавния
бюджет част от необявеното данъчно задължение в размер на 5 300,00лв. - на
л.43 от т.1 от приложеното към настоящото дело НОХД № 134/2014г. на ШОС е
приложена касова вноска за плащане към бюджета от 26.05.2014г., с която
подсъдимият Х. е направил плащане във връзка с обвинението по делото в размер
на 5300,00лв. Т.е. част от вредата в размер на 5300,00лв. е възстановена, а
остатъкът от сумата представляваща част от имуществените вреди в размер на
47 033,20 лв. /четиридесет и седем хиляди тридесет и три лева и двадесет
стотинки/ не е възстановен.
-установените
данъчните задължения са в особено големи размери. Съгласно разпоредбата на
чл.93 т.14 от НК “данъци в особено големи размери” са тези, които надхвърлят 12
000 /дванадесет хиляди/ лева.
* субект на
престъплението е наказателно отговорно лице – подсъдимият Х. е пълнолетно вменяемо
лице; наказателната отговорност е лична и се носи от дееца който е допринесъл
за избягването на установяване на данъчни задължения от името на ЕООД като
данъчно задължен субект, чрез процесните фактически действия. Кръгът на данъчно
задължените лица не е идентичен с кръга на лицата, които могат да бъдат субекти
на обсъжданото данъчно престъпление. От значение за определяне на субекта на
данъчното престъпление е дали във фактически план деецът обективно е осъществил
присъщите функции на данъчно задължено лице и реализирайки съзнателно някоя от
формите на изпълнителното деяние по чл.255 от НК е допринесъл за настъпване на
съставомерния резултат – избягване на установяването на данъчни задължения. Съобразно Тълкувателно решение №4 от
12.03.2016г. по т.д.№4/2015г. на ОСНК на ВКС - субект на престъплението по
чл.255, чл.255а, чл.256 от НК, респ. чл.255-257 от НК (ДВ,бр.62/97г.) може да
бъде както физическото лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице –
търговско дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в търговския
регистър, така и всяко друго физическо лице ( пълномощник по силата на
пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, счетоводител или друго лице),
което осъществява фактически дейността и функциите на данъчно задълженото лице
– търговец. От решаващо значение за определяне на кръга на
наказателноотговорните лица е дали въпросното физическо лице фактически
осъществява дейност и функции на данъчно задълженото лице.
- подс. Х. е пълномощник
на ЕООД „Атоменерджи” гр.Шумен, съобразно пълномощно Рег.№6168 от 25.05.2010г.
издадено му от А.М.А, ЕГН **********, от гр.Шумен – собственик на дружеството,
нотариално заверено от нотариус К.М., с рег.№222 и район на действие РС-Шумен;
Подс.Х. в качеството си на пълномощник на представителя и управителя на
данъчно-задълженото лице, което е адресат на съответното изискуемо данъчно
задължение извършвал фактическото водене на търговската дейност на
„Атоменерджи” ЕООД, данъчното й отразяване и отчитане /респ. изпълнението на
функциите присъщи на данъчно задълженото лице/ - т.е. то е извършвано
изключително и само от подс.Х., който е бил пълномощник на законния
представител на дружеството и обективно Х. е осъществявал функциите на данъчно
задълженото лице, като е извършвал действия за установяването и плащането на
данъчни задължения от страна на „Атоменерджи” ЕООД по ЗДДС. Затова подсъдимият Х.
е действал като извършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК; Подс.Н.Х. е лицето което е осъществявало
фактически дейност и функции от името на ЕООД „Атоменерджи” гр. Шумен през целия
инкриминирания период и фактическото изпълнение на задълженията на търговеца,
възложени му от данъчния закон. Само подс.Х. като надлежен пълномощник се е занимавал с
дейността на дружеството и по този начин, като извършител е осъществил
процесното съставомерно деяние, като е нарушил задължението за вярно и
своевременно деклариране на доходи, което е повлияло на правилното установяване
и плащане на данъчните задължения на данъчно задълженото лице „Атоменерджи“
ЕООД гр.Шумен. Подс.Х. лично е представял на свид.М. документи с невярно
съдържание /процесните фактури/. Това се отнася и за периода включен в обвинението, в който фирмата вече е
имала друг собственик и управител, считано от 14.01.2011г. до 11.02.2011г., тъй
като прехвърлянето на дружествените дялове и новият управител са били вписани в
търговския регистър едва на 28.02.2011г. Съобразно чл.140 ал.4 от Търговския
закон, приемане и изключване на съдружник и избор и освобождаване на управител
имат действие от вписването им в търговския регистър. В същия смисъл е и чл.141
ал.6 от ТЗ според който овластяването на управителя и неговото заличаване имат
действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. Ето защо
именно подс.Х. е бил отговорен по силата на пълномощията си и за тази част от
периода, включена в признатия като факт от обстоятелствената част на
обвинителния акт по реда на чл.371 т.2 от НПК инкриминиран период.
- свид.А.М.А бил
едноличен собственик, управител и представител на „Атоменерджи“ ЕООД - гр.Шумен
– той бил слабограмотен – имал завършен едва трети клас. Започнал работа при свако
си подс.Н.Х., който под претекст, че трябва да подпише пред нотариус трудов
договор, го завел при нотариус с рег.№222 К.М., който удостоверил подписа му,
както на документите за учредяване на фирмата и вписването на „Атоменерджи“ ЕООД - гр.Шумен в публичните регистри,
така и на пълномощното за подс.Х., с
което му дава право да извършва дейност от името на фирмата, без да съзнава
същността на тези си действия. Документите били представени от подс.Х. и
свид.А. не бил наясно със съдържанието им и правното им значение. Няколко
години по-късно разбрал, че има фирма, но фактически не е осъществявал дейност
и функции като управител и представител на фирмата или като данъчно задължено
лице. Свид.А.ов реално не е
осъществявал дейност от името на „Атоменерджи“ ЕООД - формално водещо се негова
собственост, и не е извършвал фактически дейности в качеството на управител и
собственик на процесното дружество.
- свид. Е.М.е обслужвала „Атоменерджи“ ЕООД - Шумен счетоводно на база на
представяни ѝ от подс.Х. документи; Тя е подавала по електронен път в НАП
справките-декларации по ЗДДС за петте инкриминирани данъчни периоди през 2010г.
и 2011г., касаещи търговската дейност на „Атоменерджи“ ЕООД - гр.Шумен. Тя не е
познавала А.М.А – управител и собственик на процесното дружество, а е
контактувала единствено с подс.Н.Х., който и предоставял документите, които
следва да се включат в счетоводството и необходими за електронното отчитане на
ЕООД „Атоменерджи“ пред НАП. Свид.М. нямала представа, че предоставените и
фактури отразявали нереални доставки и извършвала счетоводната дейност като
изготвяла счетоводната документация спазвайки принципите на добрата счетоводна
практика. След получаване на документите, тя ги обработвала, вписала
съдържанието на тези фактури в дневника за покупки, изготвяла дневник на
покупките и дневник на продажбите за предния месец, и ги отразявала в
справките-декларации по чл.125 от ЗДДС, които обобщавали информацията от
дневника за покупки и дневника за продажби на фирмата, след което подавала
справките-декларации по електронен път. Информацията подавана в НАП е била
изцяло на база предоставените от подсъдимия Х. документи.
-
посредственият извършител Е.М.и свид. А. А., /който е бил формалният собственик
на „Атоменерджи“ ЕООД/ нямат повдигнати обвинения по настоящото дело и поради
това не следва да се обсъждат като субекти на престъплението по чл.255 от НК;
конституционно право на прокурора е да възбуди и поддържа определено обвинение
срещу избрано от него лице, но именно в рамките на възведеното с обвинителния
акт обвинение се произнася съда по конкретното наказателно дело.
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия Х. с пряк умисъл. Той е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието – разбирал е свойството и значението на
извършеното, могъл е да ръководи постъпките си и е искал и целял настъпването
на общественоопасните последици; подсъдимият Х. с цел да укрие данъчни
задължения на представляваната по силата на пълномощно от него фирма „Атоменерджи”
ЕООД - гр. Шумен, използвал документи с невярно съдържание – 16 бр. фактури,
издадени от „Дика 1“ ЕООД и „Далия 63“ ЕООД, като на фактурите бил придаден
вид, че отразяват плащания на различни по размер суми от ЕООД „Атоменерджи” -
гр.Шумен на съответните съконтрагенти, но описаните във всеки от посочените
документи суми и съответни на тях стойности на ДДС в действителност не били
платени от посочения във фактурите платец ЕООД „Атоменерджи” - гр.Шумен; Подс.Х.
знаел, че доставките посочени във фактурите не са реално извършени. Той сам ги
е предоставял на счетоводителката на фирмата свид.Е.М.през целия инкриминиран
период признат и по реда на чл.371 т.2 от НПК и за този период само и единствено
подс.Х. е бил наясно със съдържанието, истинността или неистинността на
съдържанието на справките декларации по ЗДДС. Той е разбирал свойството и
значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си и е искал и целял
настъпването на обществено-опасните последици.
Деянието извършено от подсъдимия е
осъществено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК, защото с подаването на всяка справка декларация през целия
инкриминиран период е осъществил поотделно един и същ престъпен състав;
извършени са в различни месечни данъчни периоди по ЗДДС в рамките на не повече
от година – т.е. през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Предвид самопризнанието на
подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК и проведената процедура по глава ХХVII
от НПК, не се налага обсъждане в конкретика по отношение на обективната и
субективната страна на деянието във връзка с използването на всяка конкретна
фактура за конкретен данъчен период.
Причините за извършване на данъчното
престъпление от страна на подсъдимия се свеждат до незачитане на установения в
страната ред за заплащане на данъчни задължения и несъобразяването и
незачитането на нормативно установения ред за документиране.
При
определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление
съдът прецени следните обстоятелства: степента на обществената опасност на деянието предвид факта, че е насочено
срещу установения в страната ред относно данъчните задължения и конкретния
размер – като завишена, но не висока; степента на обществена опасност на подсъдимия е между ниска и средно завишена, предвид
данните за личността му и факта, че процесното деяние не е изолиран случай в
съзнателния му живот. Подбудите за
извършване на престъплението се коренят в безотговорността по отношение на
обществените отношения, които осигуряват нормалното и законосъобразно
функциониране на данъчната система в държавата и желанието му за придобиване на
облаги по лесен, но неправомерен начин.
Съдът преценява, че за подс.Х. са налице следните смекчаващи вината обстоятелства – продължителността
на разследването в хода на ДП, за което подсъдимият не е допринесъл по
никакъв начин и което е в разрез с разумния срок по чл.6.1 т ЕКЗПЧЗС и чл.22
ал.1 от НПК; добри характеристични данни и изградени трудови навици - видно
от приложените характеристики, препоръки, референции, договор за търговско
управление, договор за дарение, благодарствено писмо и от показанията на
свидетелите в съдебно заседание, разпитани относно характеристични данни, подсъдимият
има развити трудови навици – като управител на чужди фирми развива успешно
търговската им дейност и получава добри референции за дейността на
представляваните дружества; освен това се занимава с благотворителност - редовно
помага на свои познати и приятели или на сираци в нужда – с пари или като им
осигурява работа, подпомага социални кухни, доставя хуманитарни пакети, активно
участва в курбански празници/; добросъвестно поведение в наказателния процес
- съдейства на органите на съдебното и досъдебното производство, разкайва се и
проявява критичност към извършеното; утежнено семейно положение – ангажиран
е и с роднините си от разширения семеен кръг, грижи се за възрастни и болни
родители, включва се активно в грижите за внуците си; възстановяването на
част от имуществените вреди предмет на обвинението. Предвид проведената
процедура, самопризнанието не се отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
По отношение на него съдът констатира следните отегчаващи вината обстоятелства: предишни
осъждания - процесното деяние не
е изолиран случай в неговия съзнателен живот при зрялата му възраст и към
момента на извършването му той вече е бил осъждан вече за други престъпления по
четири различни дела, за които са му били наложени наказания лишаване от
свобода с изпитателен срок, лишаване от права и глоба; За осъжданията на Х. не
е настъпила реабилитация, тъй като поради застъпването им, за да е налице
такава, следва да са изтекли сроковете по чл.88а от НК за всички негови
осъждания.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс.Х., като наказанието бъде определено при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно: При определяне на наказанието на
подсъдимия съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК прилага разпоредбата на чл.58а
от НК. За престъплението по чл.255 ал.3 от НК към датата на деянието
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до осем години и
наказание конфискация на част или цялото имущество на дееца. Съдът намира, че
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни, а освен
това сред тях има и изключително такова – продължителния период на досъдебното
производство. Затова дори и наложено в минимален размер предвиденото наказание
лишаване от свобода би се оказало несъразмерно както за деянието, така и за
дееца и поради това следва да бъде приложен чл.55 ал.1 т.1 от НК. Съдът счита,
че справедливо и съответно на извършеното престъпно деяние по чл.255 ал.3 от НК
ще бъде налагане на наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година. Тъй
като в досъдебното производство не е издирвано движимо и недвижимо имущество на
Х., както и банкови влогове, респективно по делото няма такива установени,
съдът намира, че по-лекото наказание “конфискация” в конкретния случай не може
да бъде наложено, защото практически няма какво да бъде конфискувано. Освен
това в съответствие с чл.55 ал.3 от НПК, дори и да беше установено такова,
предвид закъснялата репресия, налагането му би било несъответно както за
деянието и дееца и съдът не би приложил съответната разпоредба.
Предвид предходните
осъждания на Х., ШОС счита, че чл.66 ал.1 от НК е неприложим, а отделно от това
условното осъждане не би оказало и превъзпитателен ефект по отношение на него,
след като преди извършване на процесните деяния, той вече е търпял наказания
лишаване от права, глоба и условно наказание лишаване от свобода и за тях не е
настъпила абсолютна реабилитация по смисъла на чл.88а от НК. Съдът намира, че
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия е необходимо той да изтърпи
определеното наказание от една година лишаване от свобода. При определяне на
режима на изтърпяване на постановеното с настоящата присъда наказание лишаване
от свобода, съдът предени, че в съответствие с разпоредбите на ЗИНЗС следва да съобрази
актуалната наказателна отговорност и да отчете, че подсъдимият макар и след
извършване на процесното деяние е търпял ефективно наказание лишаване от
свобода и към настоящия момент не са изтекли повече от 5 години от изтърпяването
му с УПО с 6-месечен изпитателен срок по влязло в сила на 04.11.2015г.
определение на ВОС по НОХД № 1426/2015г., поради което на основание чл.57 т.2 б.“б“
от ЗИНЗС, следва да се определи първоначален строг режим на изтърпяването му. Определеният
размер на това наказание съдът намира за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се
отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този
начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Съдът
намира, че предвид предходната съдимост на Х. и липсата на данни по делото за
фактически изтърпените наказания към настоящия момент, чл.25 от НК ще бъде
приложен най-прецизно и в пълнота, след събиране на всички доказателства
релевантно изтърпяването на наказанията и това следва да бъде сторено след
влизане в сила на присъдата по настоящото дело, в отделно производство по
чл.306 ал.1 т.3 от НПК.
По отношение на
предявеният от Държавата представлявана от Министъра на финансите граждански иск за нанесените й в резултат
на деянието имуществени вреди и възражението на защитника за изтекла
погасителна давност: Гражданският иск е предявен за причинени имуществени вреди
в резултат на процесното деяние извършено в периода 12.08.2010г. - 11.02.2011г.
в условията на продължавано престъпление и затова крайната дата на
продължаваното престъпление се съобразява при обсъждане на въпроса с давността.
Извършването на деянието и откриването на дееца за данъчните органи съвпадат и
началният момент на давностния срок е един и същ и той е именно краят на
продължаваното престъпление. Съобразно чл. 116 от ЗЗД давността се
прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или
възражение или с предприемане на действия за принудително изпълнение. В случая
на 26.05.2014г. подсъдимият Х. видно от приложената на л.43 от т.1 касова
вноска за плащане към бюджета е направил плащане във връзка с обвинението по
делото в размер на 5300,00лв., във връзка с намеренията му да сключва
споразумение по обвинението за процесното данъчно престъпление. Това действие
следва да се приеме за прекъсващо давността по смисъла на чл.116 б.“а“ от ЗЗД.
На 03.06.2014г. от
страна на Министъра на Финансите като представляващ Държавата в образуваното
наказателно производство по НОХД №134/2014г. на ШОС за първи път е бил предявен
граждански иск за имуществените вреди, нанесени на Държавата в резултат на
процесното престъпление и вече е бил налице съдебен процес относно вземането й и
това обстоятелство е основание за спиране на погасителната давност. Именно от
предявяване на тази молба спира да тече погасителна давност за вземането. Съгласно
чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД висящият съдебен процес е основание за
спиране на погасителната давност и бездействието на кредитора в този период от
време не се санкционира с неблагоприятната последица вземането му да се погаси
по давност. Изискването на закона е да е налице висящ съдебен процес относно
вземането, спрямо което тече погасителна давност, било то предявен по реда на
ГПК или на граждански иск в наказателния процес. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 5 от 05.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК.
Поради това предявеният граждански иск в настоящото наказателно производство
след преобразуването на НОХД №134/2014г. на ШОС при връщането му след
доразследване в НОХД №178/2019г. на ШОС от страна на Държавата не е погасен по
давност. Видно от молбата на Министъра на Финансите депозирана по настоящото
дело на 13.05.2019г. и заведена в деловодството на ШОС с Вх.№2588, отново се
предявява претенцията за имуществени вреди относно вредите от процесното
престъпление и в този смисъл съдът приема, че Държавата все още претендира
вземането си, за което още на 03.06.2014г. е предявила граждански иск. Такова
искане обаче не е налице за лихвите.
Съобразно т.3 от
Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г. на
ОСНК, възражението за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД по отношение
на приетия в наказателното производство граждански иск, е по съществото на
делото и съдът се произнася по него с присъдата/решението, като отхвърля иска,
ако са налице условията за това.
Размерът
на обезщетението за имуществените вреди следва да бъде съответен на
невъзстановената част на нанесените имуществени вреди. В обвинителният акт се
твърди, че нанесената вреда е в размер на 52 333,20лв. /петдесет и две хиляди
триста тридесет и три лева и двадесет стотинки) и че не е възстановена. В
същото време от материалите по приложеното към настоящото дело НОХД №
134/2014г. на ШОС е видно, че част от вредата в размер на 5300лв. е
възстановена – видно от приложената на л.43 от т.1 касова вноска за плащане към
бюджета на 26.05.2014г. подсъдимият Х. е направил плащане във връзка с обвинението
по делото в размер на 5300,00лв., във връзка с намеренията му да сключва
споразумение по обвинението за данъчно престъпление. Тъй като не е възстановил
цялата сума, споразумение не е било сключено. Поради това съдът приема, че
остатъкът от сумата в размер на 47 033,20
лв. /четиридесет и седем хиляди тридесет и три лева и двадесет стотинки/ до
настоящия момент не е възстановена на гражданският ищец, и поради това
гражданският иск за имуществени вреди следва да бъде уважен именно до този
размер, който е съответен на невъзстановените имуществени вреди съобразно
посоченото в обвинителния акт и заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
като се приспадне възстановената сума в размер на 5300,00лв. Поради това съдът
уважава гражданския иск предявен от гражданския ищец срещу подсъдимия за сумата
от в размер на 47 033,20 лв. /четиридесет и седем хиляди тридесет и три
лева и двадесет стотинки/, като в останалата му част до пълния предявен размер
искът следва да бъде отхвърлен. Претенцията за лихва предявена през 2014г., не
се поддържа в молбата от 2019г. и поради това такава не се обсъжда и респективно
не се разглежда възражението за изтекла давност и по отношение на лихвите.
По
отношение на веществените доказателства
съдът постанови: Копия на материали от обект № 5 - червена РVC папка с документи– 19 листа; Обект № 9 -
Кочан с фактури на фирма „Мучеддид гранд” ООД; Обект № 11 - Синя РVC папка с
документи поставени в джобове – 69 листа; Обект № 13 - Фирмен печат – 3 бр. на
фирмите „Металстрой” ООД, „Кота енерджи” - Варна, ”Проектстрой” ЕООД гр.Шумен;
на основание чл.53 ал.1 буква „а” от НК да се отнемат в полза на
държавата и след това да бъдат унищожени.
По
настоящото НОХД няма внесени в съда класифицирани материали и респективно
такива не са приобщени като доказателства по него, поради което и в
съответствие с разпоредбите на ЗЗККИ и ЗСРС, настоящият състав не дължи
произнасяне.
Съдът
възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в размер на 296,31 лева съгласно чл.189 ал.3 от НПК, които
следва да бъдат заплатени в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Шумен.
Освен това съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ШОС
и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, а именно 1881,33лв.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: