Решение по дело №161/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 124
Дата: 19 юни 2023 г.
Съдия: Диан Григоров Василев
Дело: 20237200700161
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 124

гр. Русе, 19 юни 2023 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски административен съд, в публичното заседание на 14 юни 2023 год. в състав:

 

  Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ

Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

       ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

при секретаря ………. Цветелина Димитрова ………и в присъствието на прокурора  ………   Диана Неева като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията  Василев  ………    к.н.а.х.д. №161…… по   описа   за  2023   година,   за да    се    произнесе, взе предвид :

Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от М.Л.Ч. ***, чрез адв. К. Х. против решение №218/03.04.2023год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №329/2023г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-1085-000885 от 25.05.2022 г. на Началник група в сектор „ПП“ (Пътна полиция) към ОД на МВР гр. Русе за наложеното с него на оспорващата, на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от Закон за движение за пътищата административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.44, ал.2 от закона.

В жалбата се твърди, че решението на въззивната инстанция е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-касационни основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излагат се доводи в подкрепа на сочените касационни основания. Касаторът твърди, че не е извършил нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Според него доказателствата по делото безспорно сочели на описаното и в санкционния акт наличие на ПТП (пътно-транспорно произшествие) между двата автомобила, но това не станало по механизма, описан в АУАН и наказателното постановление. Признава се от адвоката-пълномощник, че нарушение от страна на М. Ч., в качеството й на водач на МПС на правилата в ЗДвП има, но не е това, за което е ангажирана отговорността на нейния доверител. Твърди се, че деянието би могло евентуално да се квалифицира като нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП, но не и на така приетото-на чл.44, ал.2 от същия закон.

Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно на наказателното постановление. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по спора.

Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила решението на Русенски районен съд.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решение №218/03.04.2023 год.  Русенският районен съд e потвърдил наказателно постановление № 22-1085-000885 от 25.05.2022 г. на Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Русе. С наказателното постановление на касатора на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Нарушението, за което била ангажирана административно-наказателната отговорност на М. Ч. е свързано с неспазване задължението, което въвежда за водачите на МПС разпоредбата на чл.44, ал.2 от .

Нарушената норми изисква и задължава участниците в движението по пътищата в условията на разминаване да спазват следните изисквания : „Ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“.

За да изведе правните си изводи за законосъобразност  на наказателното постановление и да потвърди наложеното наказание, районният съд е установил от фактическа страна следната обстановка:

М. Ч., в качеството си на водач на лек автомобил, "********", с рег. № *********, на 29.04.2022 г., около 12. 30 часа, в гр. Русе, управлявала процесния автомобил по ул. „Воден“, с посока на движение ул. "Студентска", до блок „Мара Манева“ като нарушила правилата за предимство. Не съобразила, че от нейната страна има спрели/паркирани в дясно на пътното платно МПС, което обстоятелство стеснява платното за движение. Така не пропуснала движещия се насреща лек автомобил „***********“ с рег. № *********. Вследствие на това между двете МПС-та настъпва ПТП с материални щети-охлузвания по автомобилите. Съставен бил протокол за ПТП под №1783483.

За деянието бил съставен и АУАН от същата дата, в който актосъставителят приел, че поведението на водача на лекия автомобил "********", с рег. № ********* нарушава правилата, разписани в чл.44, ал.2 от Закон за движение по пътищата.

Срещу така съставения АУАН било депозирано възражение от приетия за нарушител М. Ч.. В него тя твърдяла, че съставения протокол за ПТП не бил верен, с пропуски и не е налице нарушението, за което с акта е ангажирана нейната административно-наказателна отговорност. По това възражение е изготвена нарочна справка, в която след анализ на всички обстоятелства и доказателства и дадени обяснения, подписалият я инспектор в Сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Русе предложил да се предаде на началник група АНД  при Сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Русе по компетентност.

Така било издадено и оспореното пред РРС наказателно постановление, в което АНО не уважил възражението на М. Ч. срещу АУАН. Описал идентична фактическа обстановка като тази в акта, а за нарушението наложил на М. Ч. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

Във въззивното производство, жалбата срещу НП не била уважена. При проведеното пълно и обективно разследване съдебният състав е счел, че делото е изяснено от фактическа страна след събиране на всички относими за спора доказателства и отхвърлил жалбата като недоказана.

Решението на РРС е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените от адвоката на наказаното лице касационни основания за незаконосъобразност на проверявания съдебен акт.

За да е налице съставомерност на едно деяние, представляващо административно нарушение по ЗДвП и да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на извършителя, то следва да бъде установено по безспорен начин, съобразно събраните и приети  доказателства, че водачът на МПС виновно е нарушил съответната разпоредба от закона и или правилника за прилагането му. В случая е прието, че е нарушен чл.44, ал.2 от ЗДвП.

Анализът на всички събрани по въззивното производства доказателства, гласни и писмени, доказват по безспорен начин, че М. Ч. с поведението си е нарушила правилата на ЗДвП, свързани със задължението й като водач на пътно превозно средство да спазва задълженията, които му се вменяват с разпоредбите в закона и правилника за неговото прилагане и конкретно, правилата за предимство при разминаване.

Районният съд е изследвал задълбочено фактическата обстановка, свързана с извършеното административно нарушение, извършил е обстоен анализ на всички доказателства по делото и съобразявайки приложимите за казуса правни норми е достигнал до единствения в случая и правилен извод за съставомерността на деянието на М. Ч., за правилно проведена процедура по установяване на нарушението по реда на ЗАНН и за приключване на проведеното административно-наказателно производство от АНО с издаване на НП с наложено с него по реда на чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП административно наказание на нарушителя.

Касационната инстанция е съгласна с изводите в проверявания съдебен акт, че е доказано по безспорен и категоричен начин в проведеното административно-наказателно производство, че от М. Ч., в качеството й на водач на лек автомобил, "********", с рег. № ********* е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл.44, ал.2 от ЗДвП, вр. с чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП.

Позовавайки се на чл.221, ал.2, пр. 2-ро от АПК, настоящият съдебен състав препраща в тази част към мотивите на въззивната такава. Правилно районният съд е приел, че са спазени и императивните изисквания на ЗАНН, досежно  издаването на АУАН и НП, както и относно тяхното задължително по закон съдържание.

В съответствие с приложимите за случая правни норми и установената по безспорен начин фактическа обстановка съдебният състав е приел, че при настъпилото на 29.04.2022 г., около 12. 30 часа, в гр. Русе, по ул. „Воден“, в посока на движение ул. "Студентска", до блок „Мара Манева“ ПТП между двата леки автомобила - "********", с рег. № ********* и „***********“ с рег. № ********/* виновен е водачът на л.а. *****. Разбира се, остава леко спорно обстоятелството, дали се касае за нарушението по чл.44, ал.2 от ЗДвП, както е приел актосъставителят и после АНО или дори на нормата на чл.44, ал.1 от с.з., както се сочи в касационната жалба. Но дори и нарушението да е това, което се сочи от касатора, това не може да се отрази на крайния резултат, че е налице виновно поведение на водача на л.а. "*********, с рег. № *********, довело до ПТП с материални щети/имуществени вреди. И за двата вида нарушения санкционната норма е тази на чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП, защото се нарушават правилата за предимство, разписани в закона. Затова и правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на М. Ч., водач на л.а. "********", с рег. № *********.

Административният съд намира атакуваното решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него-за неоснователна. Касационната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на районния съд. Те съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за отмяната му.

Решението на РРС по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила.

Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ  в сила решение №218/03.04.2023год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №329/2023г. по описа на съда.

          Решението е окончателно.

                               

                                                                                    

                                     

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.  

  

            

 

2.