Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 05.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 28 май…..……..…………………………………… през две хиляди и деветнадесета
година……….…….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Н.
Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 809 по описа за 2018г…………..……………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д 630 по описа на БРС за 2018
година.
Ищците в производството “Фронтекс интернешънъл” ЕАД, гр. София твърдят,
че на 10.01.2017 година между тях и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е сключен
договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който е прехвърлено вземане към ответника, възникнало на 14.03.2014
година. Вземането произтича от договор за паричен заем CASH-10633842. Твърдят, че в
изпълнение на изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия е
направено уведомление до ответника, изпратено по „Български пощи”, което
уведомление е върнато с отбелязване, че пратката е непотърсена. По силата на
сключения между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД договор за
паричен заем, с подписване на договора на ответника е предадена сумата от
600.00 лева, която последният следвало да върне на 24 седмични погасителни
вноски. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му
задължения ищците предявили правата си в заповедно производство – 630/2018
година, където съдът издал заповед за изпълнение за 421.75 лева главница, ведно
със законната лихва, считано от 23.08.2018 година до окончателното й изплащане,
152.25 лева договорна възнаградителна лихва за периода 27.03.2014 г. –
04.09.2014 година, 183.96 лева лихва за забава за периода 28.03.2014 г. – 07.08.2018
година. При условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът предявява настоящия иск и
моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на
ответника вземането му в посочените размери. Претендира осъждане и за
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Т.Ц.М. чрез назначения и особен
представител адв. П. Дичмова оспорва частично предявения иск. Прави възражение
за изтекла погасителна давност.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение по
назначена съдебно – икономическа експертиза. След анализа на събраните в хода
на производството доказателства, съдът намира за установено следното :
Безспорно се установи в
производството, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
сключен договор за паричен заем на 14.03.2014 година в размер на 600.00 лева.
Заетата сума следвало да бъде върната на 24 седмични вноски, всяка в размер на
41.00 лева. Със сключване на договора ответницата се задължила и със сумата от
24.00 лева, представляваща застраховка „Защита на плащанията”. От заключението
на вещото лице е видно, че ответницата направила общо 7 погасителни вноски, с
които платила сума в общ размер на 410.00 лева. Вноските са правени в рамките
на действие на договора, но не непременно на падежните дати. С договор за цесия
от 10.01.2017 година вземането на кредитора било прехвърлено на ищеца в
производството. Последният предявил правата по прехвърленото вземане в
заповедно производство, където на 23.08.2018 година по ч.гр.д.630/2018 година
по описа на РС – Берковица, съдът издал заповед за изпълнение за сумата 421.75
лева главница, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2018 година до
окончателното й изплащане, 152.25 лева договорна възнаградителна лихва за
периода 27.03.2014 г. – 04.09.2014 година, 183.96 лева лихва за забава за
периода 28.03.2014 г. – 07.08.2018 година.
От представените по – горе писмени доказателства и експертно
заключение, съдът обосновава извод, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД на 14.03.2014 година е възникнало облигационно отношение по повод
предоставен потребителски кредит. Отношенията са подчинени на общите правила на
Закона за задълженията и договорите – договор за заем и на специалните разпоредби
на Закона за потребителския кредит. Ищецът в производството пък черпи правата
си по силата на извършена цесия.
Съдът намира, че сключения на 14.03.2014 година договор за
потребителски кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника в производството
е недействителен съгласно изричната разпоредба на чл.22 и чл.19, ал.4 от Закона
за потребителския кредит. Текстът предвижда, че договорът е недействителен, ако
не са спазени изискванията на лимитативно изброени текстове от закона. Към отношенията са относими и
разпоредбите на чл.143 – 148 от Закона за защита на потребителите.
В конкретния случай е налице предоставяне на потребителски кредит при
ГПР в размер на 700.47 % и годишен лихвен процент 229,68%. Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде
по – висок от петкратния размер на законната лихва, определена с ПМС ( в случая
последната е около 10 % или ГПР не може да надвишава 50%). Клаузите, които
предвиждат размер над посочения, са нищожни по силата на изричната разпоредба
на чл.19, ал.5 ЗПК.
Както бе посочено по – горе, разпоредбата на чл.24 ЗПК предвижда
изрично, че към отношенията са приложими разпоредбите на чл.143 – 148 от ЗЗП.
Разпоредбата на чл.146 ЗЗП предвижда, че са нищожни неравноправни клаузи в
договора между търговеца и потребителя, освен ако последните не са уговорени
индивидуално. Същият текст приема, че клаузите не са уговорени индивидуално,
ако са били предварително изготвени и потребителят не е имал възможност да се
запознае със съдържанието им. Изрично и разпоредбата на чл.143, т.9 ЗЗП
предвижда неравноправност на клаузи, с които потребителят не е имал възможност
да се запознае предварително.
Представеният бланков договор, липсата на подписи под страницата,
съдържаща най – съществените условия от договора, сочат на безспорния извод, че
ответницата в качеството на потребител и на заемател по потребителски кредит не
е имала възможност да се запознае с условията на договора, т.е. сключеният
между страните договор съдържа неравноправни клаузи, които по силата на закона
се явяват нищожни. В случая те са именно клаузите, съдържащи съществените
белези на сключения между страните договор. Отделно от това, липсват каквито и
да било данни, че на ответницата е представена преддоговорна информация,
каквато предпоставка е предвидена като задължителна за валидност на договора.
При констатиране на нищожни клаузи и недействителност на целия договор
по смисъла на чл.22 ЗПК, ответникът дължи връщане само на чистата стойност по
кредита, но не дължи връщане на лихви и разноски – чл.23 ЗПК. При констатирана
недействителност на целия договор поради наличие на неравноправни клаузи,
следва да се приеме, че ответника дължи връщане само на заетата сума.
Разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК щеше да е приложима (т.е.съдът щеше да изчисли
лихва върху петкратния размер на законната лихва), ако беше констатирана
нищожност единствено на клаузата, касаеща ГПР.
От заключението на вещото лице е видно, че ответникът е направил вноски
на обща стойност 410.00 лева. Получил е 600.00 лева. С оглед гореизложеното
дължи връщане на 190.00 лева. Именно в такъв размер следва да бъде признато за
установено и вземането на ищеца.
Последният е направил разноски в заповедното производство както следва
– 25.00 лева ДТ и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. В настоящото
производство е направил разноски – 125.00 лева ДТ; 200.00 лева за вещо лице и
100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 200.00 лева за назначаване на
особен представител на ответницата. Съдът намира, че разноските на ищеца следва
да бъдат уважени съразмерно на уважената част от иска или ответникът дължи
заплащане на такива в размер на 200.00 лева.
По тези съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено вземането на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор Александер
Викторов Грилихес срещу Т.Ц.М., с ЕГН ********** *** за сумата от 190.00 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2018
г. до окончателно й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважената част
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.Ц.М., с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 7, представлявано от
изпълнителния директор Александер Викторов Грилихес сумата от 200.00 лева направени разноски в заповедното и в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр.630/2018 година за произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :