№ 260000 / 7.4.2022 г.
МОТИВИ по НЧХД № 224/2020г. по описа на МРС
Настоящето НЧХД №
224/2020г. по описа на МРС е образувано по повод на подадена тъжба от З.В.И. с
посочен адрес xxx против подсъдимия И.Л.К. с посочен адрес xxx, с посочено
правно основание – обвинение за престъпление по чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1
от НК.
Частната тъжителка и
граждански ищец З.В.И. лично и чрез своя повереник адв.С.П. от МАК поддържа
предявеното обвинение, в т.ч. и в хода на съдебните прения. Повереникът адв.П.
от МАК моли съда да признае подсъдимия К. за виновен по повдигнатото му обвинение,
както и да се уважи изцяло предявения и приет граждански иск, със законните
последици от това и разноските по делото.
Подсъдимият И.Л.К. не се
признава за виновен, смята, че е невинен, посочва, че от седем/осем месеца
децата сами слизат пред блока при майка си и разговарят с нея, и след това се
качват в дома им.
Защитникът на подс.К. -
адв.К.Б. от МАК излага доводи за постановяване на оправдателна присъда, поради
липса на данни за извършено деяние от К., квалифицирано от тъжителката като
престъпление по чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК. Защитата прави искане и
за присъждане на направените разноски на основание чл.190, ал.1 от НПК.
Доказателствата са
писмени и гласни. Прието е и заключение по изготвена съдебно – техническа
експертиза (СТЕ).
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо
единство и във връзка с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
Тъжителката З.В.И.
и подс.И.Л.К. живеели на съпружески начала. От съвместното им съжителство имат
две малолетни деца - И. И. Л., родена на xxxг. и И. И. Л., родена на xxxг. На
11.07.2019г. двамата прекратили брачното си съжителство и се разделили, като децата останали
да живеят при бащата – подс.К..
Съгласно Определение № 1066 от
13.08.2019г. по
гр. д. № 1971/2019г. по описа на МРС, влязло в сила на 13.08.2019г., са
определени привременни мерки, в т.ч. по отношение на режим на лични контакти
между майката З.В.И. и децата И. И. Л. и И. И. Л., два пъти в месеца, през
първия и трети неделен ден, във времеви интервал от 10:00 часа до 18:00 часа,
по местоживеето на децата, в присъствието на бащата.
С Определение № 1399 от 31.10.2019г. по гр. д. №
1971 по описа за 2019г. на МРС, влязло в сила на 31.10.2019г., е изменено
Определение № 1066/13.08.2019г. в частта на определения режим на лични контакти
между майката З.В.И. и децата И. И. Л. и И. И. Л., като ги взема при себе си в
рамките на часовете от 10:00 часа до 18:00 часа през първия и трети неделен ден
от месеца, без присъствието на бащата.
С Определение от 09.06.2021г. по В. гр. д. №
25/21г. по описа на МОС е била оставена без уважение молба на тъжителката З.В.И.
за изменение на привременните мерки по отношение на малолетните деца - И. И. Л.
и И. И. Л., взети с определение от 13.08.2019г. и изменени с определение от
31.10.2019г. по гр. д. № 1971/19г. по описа на МРС.
С Решение № 260124/27.11.2020г. по гр. д. №
1971/19г. по описа на МРС (отм.) е предоставено упражняването на родителките
права по отношение на децата И. И. Л. и И. И. Л., на майката З.В.И., а по
отношение на бащата И.Л.К. е определен режим на лични контакти. Така
постановеното Решение не е влязло в сила, обжалвано е пред МОС по В. гр. д. №
25/21г. и е отменено. По данни на страните към момента на постановяване на
процесната присъда, гр. д. № 1971/19г. по жалба на тъжителката И. се намира във
ВКС на РБ с искане да се допусне касационно обжалване.
Тъжителката З.В.И. лично и чрез адв. С.П. от МАК
обвинява подс.И.Л.К. в това, че за времето от 18.08.2019г. до 21.06.2020г. вкл.
в гр.Монтана, като родител, при условията на продължавано престъпление не е
изпълнил или е осуетил изпълнението на Определение № 1066 от 13.08.2019г.,
изменено с Определение № 1399 от 31.10.2019г. и двете по гр. д. № 1971 по описа
за 2019г. на РС - Монтана, съответно в сила от 13.08.2019г. и от 31.10.2019г.,
относно личните контакти на майката З.В.И. с децата й И. И. Л. и И. И. Л..
СВИДЕТЕЛЯТ И.С.М. живее във вх.”З” в жилищен блок, намиращ
се в ж.к. xxxx , гр.Монтана в близост където живее подс.К. с децата си И. и И.. Св.М. виждал как се осъществявали
срещите на децата с майката – тъжителката З. пред блока, защото неговия прозорец на
кухнята е срещу входа,
където живеят децата с баща си. Майката (тъжителката З.В.И.) идвала с полиция и с
други хора, с много
хора, децата ги извеждали или подс.И., или
бабата
(майката на подс.К. – св.В.И.К.), казвали им да отиват при майката и те седяли понякога на пейката
под един дуд. Срещите били точно на
стълбите на блока, или
отвън
пред блока където
има
пейка. Понякога
децата
не искали да ходят при
тъжителката
З.,
те стояли до парапета
или обикаляли и не искали да отидат при
майката. Понякога
подс.И.
излизал първи, след
него децата. Приятелки на тъжителката З. – св.И.Д.В. и/или св.Ц.П.Н., понякога придружвали майката на срещите й с децата. Четири/пет
пъти св.В. присъствала
на срещите. Последният
път бил на
01.08.2020г.
(извън периода на процесното обвинение), като тъжителката се срещнала с децата,
но не успявала да ги вземе със себе си поради тяхното нележание да тръгнат с нея.
СВИДЕТЕЛКАТА Ц.П.Н. и тъжителката З.И. са колежки и приятелки. Св.Н. ходила късната есен през 2019г. и
2020г. заедно
с тъжителката И. да се срещне
с децата, пред входа
на блока се осъществявали
срещите.
Като време тези
срещи били много
кратко десетина, петнайсет
минути не повече
според св.Н..
Децата не искали да
контактуват с
майката З.,
казвали й да си тръгва. Веднъж тъжителката З. се обадила на тел.112 и
полицаите казали, че не могат
да задължат децата да отидат при майката. Когато полицията идвала, децата пак
не искали да отидат
при майка си. Имало предложение
от страна на тъжителката З. към децата за кино, за
сладкарница, но те й казвали „да си отиде
сама”.
И адв. св.М.К. МИЛЕНОВА – П. идвала на срещите. Св.М. никога не е виждал подс.И. да пречи на контактите на
майката с децата. Идвала един път,
два пъти и бабата на
децата, майката на тъжителката
З. – св.Р. А. И.. На св.М.
не
му харесало поведението
на св.Р. И.
защото говорила
„глупости” пред децата, че подс.И. е „гей”, „че децата не били
негови”. Децата ги
чували тия думи. Св.Р. И. казвала на голямото
дете
И., че е „лъжкиня” и други обидни думи
– „че ще се докаже
с ДНК тест,
че подс.И. не им е баща”.
Тъжителката
З.
била на срещите, понякога седяла на пейката и
пушила, а майка й св.Р. И., когато била с
нея, била до тъжителката И.. Св.М. на много срещи бил неволен наблюдател,
на осем или десет срещи бил такъв. Когато подс.И. слизал пред блока, децата били след него, и св.М. чувал как подс.И. казвал: „идете при
майка си”. Св.М.
бил
на терасата на
кухнята си и
оттам виждал
всичко.
Даже един път бил за дърва и го чул, много добре.
Тъжителката
З.
идвала редовно
първа и трета неделя
от месеца да
вижда децата. Когато трябвало да дойде, вечерта св.В.И.К. (баба по бащина линия, майка на подс.К.)
им
казвала: „деца утре
ще дойде майка ви” и те казвали, че не искат да я видят, особено малката И., и когато на
другия ден вече са станали и предстояла срещата, св.К. казвала на децата да слязат
сами пред
блока.
Децата
обаче не искали и напрактика след увещания и молби, децата слизали пред блока, преди тъжителката З. да дойде за предстоящата среща. З. ги поздравявала, но те си
мълчали. Когато присъствала – св.К. им казвала да седнат на
пейката и да си
говорят. Детето
И.,
казала, че
„се
гнусят от майка
си З.”.
Адвокатите на
З. (св. адв.МИЛЕНОВА и адв.С.П.)
също присъствали на срещи с децата
и майката З.. Още
с идването
си
започвали да се обаждат, за да дойде полиция,
което за децата И.
и И. било голям стрес.
Когато идвали
полицаите
и казвали на децата да
разговарят с майка си, те не искали. Това отчуждение според св.К. датирало още от ранна
детска възраст,
защото майка им З. не ги
обгрижвала, нито в
учебния процес, нито по
друг начин
и това всичко рефлектирало върху тях.
Децата според
св.К. са
„отвратени” от поведението на майка им З.. Според св.К. децата са
много зрели за възрастта си. Лично св.К. казвала на децата да отидат да видят
какво иска да им каже
майка им. Казвала на децата да
слязат пред
блока,
а св.К. ги гледала от терасата,
но те не искали да слизат
сами. Ако
слязат, заставали до парапета на стълбището. Веднъж децата се разсърдили на св.К., че ги кара
за слязат през блока, за да видят майка си, и заключили вратата на
входа на
блока.
Св.И.П.Д. е психолог.
Познава децата И. и И. заради изготвянето на назначена
съдебно
- психологична
експертиза (СПЕ)
по
гр. дело № 1971/19г. на МРС. Поводът да
започне работа с децата, била поради
желание на съда да бъде упражнявана с тях терапевтична дейност във връзка със
семейната ситуация, в която били тогава децата и в която все още продължавали да са.
Работата, която св.Д.
осъществявала с тях била в много
аспекти. Един от аспектите е да се стабилизира, балансира тяхното психическо и
емоционално състояние във връзка с преживяванията, които имат, имайки предвид
ситуацията, в която са. Една от другите цели е да се подобрят отношенията между двете
момичета и майка им. Децата не
желаят да приемат майка си, да се виждат с нея, налице е категорично нежелание да
се срещат с нея. Те са много разстроени след срещите с нея. Децата сами казвали пред св.Д., че не
желаят да се виждат с майка
си З.,
че срещите протичат много кратко, това е по желание на децата. Когато св.Д. работи с тях след среща с майката, на другия
ден или след няколко дни, те винаги са разстроени, затворени в себе си. Необходимо е да минат две
седмици, за да може те да разкажат за срещата с майка си. Децата изразяват
категорично нежелание за среща с майка си. Те продължават да изживяват случилото се.
Накратко, те се чувстват предадени и изоставени. Според св.Д. – психолог, те не са деца,
които могат да бъдат убедени, това си е някакво тяхно личностно усещане,
свързано с поведението на майка им. Децата са много интелигентни и много добре се
ориентират във всичко, което чуват и виждат. Децата са родени 2009г. и 2011г., но те имат
свободна воля и когато те кажат, че не искат, не могат да бъдат накарани
насила. Те са деца, няма как да бъдат накарани да провяват любов и топлина защото те не го
чувстват това
към майка им.
По
искане на тъжителката и повереника й, се назначи и изготви заключение по СТЕ,
от което е видно, че носителят – 1 бр. флаш памет, зелена на цвят, 16 GB, съдържа три файла, от
които два файла в JPG формат
(снимки на екрана на мобилно устройство) и един аудиофайл „Обаждане 001” в М4А формат. Файловете са цифров презапис от оригиналните файлове, записани в паметта на
записващото устройство. Не са установени следи от манипулация/намеса върху
записаната информация. Файл „Обаждане” съдържа разговор между пет лица, едно от
мъжки пол и четири от женски пол, от които две деца. Тексът от звукозаписа е
снет и представен в писмен вид в „Текст на звукозаписите” на изследователката
част.
Децата И. и И., разпитани в специализираното
помещение „СИНЯ СТАЯ”, отказват комуникация с майката З.И. и към настоящия
момент заради поводението й в близкото минало, желаят да живеят с баща си –
подс.К. и не желаят да се срещат и да бъдат заедно с майка си – тъжителката И..
Децата били заедно с двамата си родители на море лятото на 2019г. и там майка
им З. страняла от тях, след това вече заживели само с баща си, без да имат
желание да се срещат и общуват с майка си З..
На л.65 от делото е приложено и прието писмо №
105830 – 256/08.10.2019г. на Районен център 112 – Монтана, от което е видно, че
тъжителката И. се е обаждала на тел.112 на датите 18.08.2019г., 01.09.2019г. и
на 15.09.2019г. Приложено е и заверено копие на преписка № 180800 –
19594/2019г. по описа на РУ – Монтана, респ. преписка № 2111/2019г. по описа на
РП – Монтана, приключили с Постановление за отказ да се образува ДП на РП –
Монтана от 09.10.2019г. Данните относно обажданията на И. на тел.112 и
цитираната преписка, касаят срещи на И. с децата и твърдението й, че децата не
искат да отидат при нея в дните на личните й контакти с децата, тъй като подс.К.
настройвал децата против тъжителката И.. Видно от докладната записка на л.53 от
делото, част от цитираната по – горе преписка, на 01.09.2019г. подс.К. е предоставил
децата на майка им – тъжителката З.И., но същите категорично са отказали да я
доближат, тъй като се срамуват от нея.
В писмо № 105830 – 184/14.07.2020г. на Районен
център 112 – Монтана е цитирано регистрирано обаждане на тел.112 от тъжителката
И. на 03.11.2019г. – л.88 от делото, касаещо поредна среща на И. с децата и
нежеланието им да отидат при нея.
Преписка № 1808р-25325 от 21г. по описа на РУ –
Монтана, респ. преписка № 5082/21г. по описа на РП - Монтана е изискана и
приложена по делото по искане на тъжителката и повереника й. Видно от
Постановление за отказ да се образува ДП от 25.10.2021г. на РП – Монтана,
преписката е образувана поради обаждане от страна на тъжителката на тел.112 на
19.09.2021г. (дата извън посочените дати съгласно обвинението с тъжбата, и
това, което е прието след изменение в рамките на съдебното следствие в съдебно
заседание на 02.07.2020г.). На 19.09.2021г. И. за времето от 10:00 часа до
13:10 часа е била заедно с дацата И. и И. пред блока където живеят децата. След
това децата са се прибрали да обядват, което накарало И. да извика полиция.
Подс.К. категорично е заявил, че по никакъв начин не е пречил на децата да се
виждат с майка си и е бил на работа. Тъжителката И. е отказала да дава сведение
по случая, като по телефон е заявила, че по никакъв начин на 19.09.2021г. не й
е било ограничавано правото на среща с децата. И. е изразила съмнение, че
децата не я искат, защото са настроени негативно към нея от бащата и е заявила
в заключение, че няма други претенции.
Видно от писмо изх. № 2/31.01.2022г. по описа на
СИС при МРС за изпълнение на Определение № 1066/13.08.2019г., изменено с
Определение № 1399/31.10.2019г. по гр. д. № 1971/19г. по описа на МРС, НЯМА
образувано изпълнително дело между страните З.В.И. и И.Л.К..
Като се има предвид
изложената фактическа обстановка съдът призна подс.И.Л.К. за невинен и го
оправда по обвинението за престъпление по чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК
По дела образувани по тъжба на пострадалия,
тежестта да докаже обвинението лежи върху частния тъжител. Съгласно чл.304 НПК
съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е
извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно,
както и когато деянието не съставлява престъпление.
С оправдаването на подс.К. се санира некоректно
повдигнатото обвинение спрямо подс.К.. Чл.182, ал.2 от НК предвижда две
самостоятелни форми на изпълнително деяние – едната е чрез „неизпълнение”, а
другата е чрез „осуетяване изпълнението по какъвто и да е начин” от родител или
друг сродник, на съдебно решение относно упражняване на родителски права или
относно лични контакти с дете, т.е. практически е възможно една от двете форми
на изпълнителното деяние да се осъществи, а не и двете едновременно, както е
посочено в тъжбата.
Представените и събрани по делото писмени и
гласни доказателства, в т.ч. заключението по изготвената СТЕ сочат, че изложеното
в тъжбата от тъжителката И. не съставлява съставомерно престъпление в т.ч.
такова по смисъла на чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК. Посочените от тъжителката
И. гласни доказателства чрез доведените свидетели – Р. А. И., М.К. МИЛЕНОВА – П.,
И.Д.В., Ц.П.Н. и писмени такива, приети по делото, не доказват повдигнотото
обвинение. На практика всички посочени свидетели от тъжителката И. сочат, че
последната се е срещала с двете си дъщери И. и И., но понеже децата не искали
да бъдат с майка си, срещите по някой път били по-кратки като време. Тъжителката
поради категоричния отказ на децата, не взимала със себе си децата, така както
постановил МРС с определението от 31.10.2019г. относно личните й контакти с
двете й деца. И. и И. не искали да ходят с нея на кино или сладкарница дори
след намесата на полицаи повикани на мястото на срещите от И.. Същото се отнася
и до заключението по изготвената СТЕ, изготвена по искане на повереника на
тъжителката. Текстът от звукозаписа, снет и представен в писмен вид, съдържа
разговор между пет лица, едно от мъжки пол и четири от женски пол (от които две
деца). На практика това е среща на децата с майката – тъжителката З.И. в
присъствието на нейната майка – св.Р. И. и подс.К., която не била за кратко
време, видно от текста от звукозаписа, снет и представен в писмен вид.
Видно от показанията на децата И. и И.,
разпитани в специализираното помещение „СИНЯ СТАЯ”, децата отказват да се виждат
и да бъдат с майката – тъжителката И. и към настоящия момент заради поведението
й в близкото минало, желаят да живеят с баща си – подс.К., който се грижи за
тях, и не желаят да прекарват времето си с майка им – тъжителката И..
Налице е т. нар. родителско отчуждение, но
затова отчуждение според св.Д. – психолог, вина няма бащата или някои друг,
дължи се на възприятията и преценката на самите деца. Представеното от
тъжителката чрез повереника й, заключение по съдебно – психологична експертиза
(СПЕ), е било изготвено за нуждите на гр. д. № 1971/19г. на МРС. Представени са
от повереника адв.П. от МАК и преписи от съдебни протоколи по гр. д. №
1971/19г. на МРС от дати 03.10.2019г., 24.10.2019г., 28.11.2019г. Според
настоящия съд спазвайки принципа за непосредственост съгласно чл.18 от НПК,
заключението по СПЕ и събраните доказателства чрез съдебните протоколи от проведени
съдебни заседания по гр. д. № 1971/19г. на МРС, не следва да се обсъждат от
настоящия наказателен съд, защото принципа на непосредственост изиска
непосредствено събиране на доказателствата по наказателно дело. Настоящият съд
не споделя доводите на адв.П. изложени в тази насока, защото споделя
показанията на св.Д. (в.л. психолог, изготвило СПЕ), възприети непосредствено
от настоящия наказателен съд.
Представената от защитата жалба вх. №
2398/21/25.05.2021г. до РП – Монтана от подс.К. чрез адв.Б. от МАК против
тъжителката И., с която е заявено неплащане на дължима издръжка на двете деца от
И., считано от м.11.2020г., няма пряко отношение към настоящето дело и затова
не се обсъжда от настоящия съд.
Св.Д. и св.М. опровергават твърдението на
тъжителката И., че подс.К. и майка му – св.К., „настройват” децата против
тъжителката и това, че тяхното „родителско отчуждение” към майката З.И. се дължи
на поведението на подс.К. и неговата майка – св.К.. Настоящият съд кредитира
показанията на св.Д., св.К. и св.М., защото са в контекста на всички други
събрани по делото доказателства. Съдът кредитира и показанията на децата И. и И.,
разпитани в специализирано помещение „СИНЯ СТАЯ”. От показанията на децата е
видно, че те НЕ искат да се виждат и да прекарват времето си с майка им – тъжителката
З.И.. Децата, чисто по детски разказват за поведението на майка им преди да се
разделят с баща им – подс.К., за начина, по който са видели „неприличните”
снимки на майка си чрез таблет и вайбър и за това, че желаят да живеят с баща
си и че не желаят да се виждат и контактуват с майка си.
Мнението на св.СВЕТЛИН Г. – Началник Отдел ЗД
при АСП – Монтана дадено по В. гр. д. № 25/21г. по описа на МОС в съдебно
заседание на 12.07.2021г., синтезизано, „че децата използват думи на възрастни
хора и че са лошо настроени децата спрямо майката”, е само мнение дадено от Г.
поради извършен разпит в негово присъствие на детето И., и не е обвързващо за
настоящия съд.
Според първоинстанционния съд деянието не е
доказано за извършено по несъмнен начин, така както изисква чл.303, ал.2 от НПК.
Според първоинстанционния съд деянието не е
извършено виновно от подс.К.. На настоящия съд му е известно, че е без правно
значение дали децата искат или не искат да се виждат с тъжителката и липсата на
съгласие и/или желание на децата, не води до отпадане на задължението за
предоставяне на децата в изпълнение на съдебните определения. По делото обаче са
налице несъмнени доказателства, че в процесния период подс.К. е изпълнявал
задълженията си съгласно определенията на МРС. Децата И. и И. в определените
дни за лични контакти с майка им З.В.И. слизат пред блока, по местоживеенето
им, със съдействие на подс.К. (когато не е на работа) или със съдействието на
майка му – св.В.К., понеже децата не искат да слизат сами, срещат се с майка си
– тъжителката З.И., по някои път й казват да си тръгва, а понякога говорят с
майка си, но не искат да тръгнат с нея, напр. за да отидат заедно на кино, или
на сладкарница.
Представената от повереника адв.П. от МАК
присъда по НЧХД № 77/20г. на МРС, ведно с мотиви и Решение на МОС, касае
идентично обвинение, но видно от мотивите по НЧХД № 77/20г. на МРС, става дума
за съвсем различни доказателства събрани по НЧХД № 77/20г. на МРС, от тези които
са по настоящето дело.
До момента на постановяване на присъда по
настоящето НЧХД, видно от писмо изх. № 2/31.01.2022г. по описа на СИС при МРС,
за изпълнение на Определение № 1066/13.08.2019г., изменено с Определение №
1399/31.10.2019г. по гр. д. № 1971/19г. по описа на МРС, НЯМА образувано
изпълнително дело между страните З.В.И. и И.Л.К.. Това обстоятество е още една
индиция в полза на приетото от настоящия съд, че обвинението не е доказано от
субективна страна в лицето на подс.К..
Според настоящия съд не е налице доказано „не
изпълнение” или „по какъвто и да е начин осуетяване” относно лични контакти с
дете по смисъла на чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК в лицето на подс.К.
като отглеждащ родител. Първоинстанционният съд изцяло споделя доводите по
приложението на закона, изложени от защитата чрез адв.К.Б. от МАК, и не споделя
доводите изложени от повереника адв.С.П. от МАК, за доказаност на обвинението,
като се има предвид направения по–горе в настоящите мотиви анализ на
непосредствено събраните доказателства по делото.
При този разбор на доказателствата и при това
тълкуване на закона, първоинстанционния съд намери, че подс.И.Л.К. не е
доказано да е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК – за времето от
18.08.2019г. до 21.06.2020г. вкл. в гр.Монтана, като родител, при условията на
продължавано престъпление да не е изпълнил или по
какъвто и да е начин да е осуетил
изпълнението на Определение № 1066 от 13.08.2019г., изменено с Определение №
1399 от 31.10.2019г. и двете по гр. д. № 1971 по описа за 2019г. на РС -
Монтана, съответно в сила от 13.08.2019г. и от 31.10.2019г., относно личните
контакти на майката З.В.И. с децата й И. И. Л. и И. И. Л., два пъти в месеца,
през първия и трети неделен ден, във времеви интервал от 10:00 часа до 18:00
часа, по местоживеене на децата, в присъствието на бащата, а считано от
31.10.2019г., без присъствието на бащата, като ги взема при себе си, поради и
което и на основание чл.304 от НПК го призна за НЕВИНЕН и го ОПРАВДА по
обвинението за престъпление по чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Към момента на постановяване на присъдата по
НЧХД № 224/2020г. на МРС, наказателната отговорност не е погасена по давност
съгласно чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, за да се налагаше съда да
съобразява изискванията на НПК в тази насока, преди да се произнесе по същество
и да постанови оправдателна присъда.
ПО ГРАЖДАНСКАТА
ОТГОВОРНОСТ:
В настоящето
производство е предявен и приет граждански иск от тъжителката З.В.И. против подсъдимия
И.Л.К. за сумата 700 (седемстотин) лева обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законните последици и разноските по делото, с основание - обвинение за
престъпление по чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Съдът намери гражданския
иск за неоснователен, поради и което го отхвърли изцяло.
За да се присъди
обезщетение и съответно да бъде уважен предявения и приет граждански иск в
настоящето наказателно производство следваше да се докаже по несъмнен начин, че
подс.К. е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл.182,
ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК. Последицата на признаването на подс.К. за невинен
и оправдаването му по обвинението за извършено престъпление по чл.182, ал.2 вр.
с чл.26, ал.1 от НК, е отхвърлянето на приетия граждански иск, като
неоснователен.
В процесния случай
неимуществените
вреди
се претендират на деликтно
основание – чл.45 и сл. ЗЗД. По делото обаче не се установи по несъмнен начин подс.К. да е извършил престъпление, в
т. ч. от вида на посоченото в тъжбата. При отсъствието на
деликт в случая предявения граждански
иск от
тъжителката И.
се явява изцяло
неоснователен.
На основание горното, съдът отхвърли предявения
и приет граждански иск от тъжителката З.В.И. против подсъдимия И.Л.К. за
заплащане на сумата 700 (седемстотин) лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 18.08.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, с
правно основание - обвинение за престъпление по чл.182, ал.2 вр. с
чл.26, ал.1 от НК, както и направените разноски по делото от тъжителката И. в
размер на 1906.02 (хиляда деветстотин и шест лева и 0.02 ст.), като
неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл.190,
ал.1 от НПК,
при направено искане за присъждане на разноски от подс.К. чрез защитника му
адв.К.Б. от МАК,
съдът осъди частната
тъжителка З.В.И., EГН xxxx , с посочен адрес - гр.Монтана, ул. xxxx да
заплати на подсъдимия И.Л.К. сумата 1709.97 (хиляда седемстотин и девет лева и
0.97 ст.) лева, представляваща направени от подс.К. разноски по настоящето
дело, съгласно представен списък – разноски, надлежно подплатен с писмени данни в тази
насока.
Предвид горните мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: