Решение по дело №605/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС вр. с чл. 208 и сл. АПК.

С Решение № 307/13.06.2023г. по адм.дело № 751/2022г. по описа на АС-Плевен, III състав, съдът е осъдил ГДИН – София да заплати на Н.Р.Л., изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора Белене, обезщетение в размер на 800 лв. за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от отменената Заповед № Л-3215/08.12.2021г. на Началника на Затвора Враца за „изолиране в наказателна килия в извънработно или извънучебно време, в почивни и празнични дни сборно от 10 денонощия в продължение до 3 месеца“ за периода от 14.12.2021г. до 23.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2022г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане. Със същото решение била отхвърлена исковата молба на Н.Р.Л., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Белене, срещу ГДИН - София с правно основание чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 16.09.2019г. до 10.08.2022г. в останалата част за разликата до 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане, произтичащи от нищожни заповеди и незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Враца и поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Враца.

Подадена е касационна жалба от Н.Р. Л. срещу Решение № 307/13.06.2023г. по адм.дело № 751/2022г. по описа на Административен съд Плевен, в частта в която съдът е отхвърлил исковата молба на Н.Р.Л. срещу ГДИН - София с правно основание чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 16.09.2019г. до 10.08.2022г. за разликата над 800 лв. до 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане, произтичащи от нищожни заповеди и незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Враца и поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Враца. Посочва се в жалбата, че решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че е нарушен принципа на несменяемост на съдиите. Сочи се, че за съдия докладчик по делото първоначално е определена съдия Катя Арабаджиева, както и че с Определение №2090/13.10.2022г. съдията докладчик назначила адв. Я.Д. да представлява ищеца по делото, както и с Определение №2047/6.10.2022 г. го освободила от заплащане на дължимата държавна такса, а с Определение 02210/2.11.2022 г. оставила делото без движение и дала указания за отстраняване на нередовностите по исковата молба. Същевременно през месец януари 2023г. за докладчик е определена съдия Елка Братоева, която насрочила и разгледала делото.Твърди се в жалбата, че с това действие е нарушен принципа за несменяемост на съдиите, тъй като делото започва да се разглежда от ІІІ състав и продължава и завършва от V състав. Сочи се, че е налице допуснато нарушение на материалния закон, което е съществено нарушение и налага връщане на делото на първа инстанция от друг състав. На следващо място се твърди от касатора, че при проверката и оценката на доказателствата по делото са допуснати нарушения от решаващия състав, а именно липсват мотиви относно извода на съда, че не са допуснати процесуални нарушения при налагане на дисциплинарни наказания на Началника на Затвора гр. Враца със Заповед Л-2868/8.11.2021 г., заповед Л-3064/24.11.2021, както и по отношение на Заповед Л-3152/1.12.2021 г. за наличието на хард диск в декодера съдът не е обсъдил дали това е компонент от декодера или не. Сочи се, че по отношение на Заповед Л-3251/8.12.2021 г., отменена от АС-Враца по АД №699/2021г. с Решение №457/20.12.2021 г., производството е върнато за ново произнасяне поради допуснати процесуални нарушения са указания, които не са изпълнени от Началника на Затвора гр. Враца при издаването на Заповед Л-1031/27.04.2022 г. с идентично съдържание като предходната заповед, като съдът е преценил, че единственото указание е здравословното му състояние, без да извършва преценка за какво поведение е наложено наказанието. Сочи се, че от съдържанието на съдебното решение не става ясно в какво точно се изразява нарушението/ята, за кое от посочените нарушения конкретно (за лампите или леглата) или и за двете (за котлона, който не може по ЗИНЗС да се ползва от други и в същото време не може да се съхранява в спалното помещение), (за тест за наркотици, който е реагирал на лекарствен препарат, който съм приемал). Твърди се, че способът за обжалване на наказанията пред Главния директор на ГДИН е неефективен, както и е налице обвързаност в служебните взаимоотношения между съда и служителите на ГДИН, поради което е налице липса на безпристрастност на решаващия орган, с цел осъществяване на тормоз и влошаване на правното положение на лишения от свобода. Твърди се в жалбата, че съдът неправилно е приел за доказано, че не са налице бездействия от страна на служители на ОЗ-Враца, сектор СДВР, за работа с жалбоподателя по изпълнение на план на присъда, при условие, че не са представени по делото присъствени протоколи и доклади след приключване на всяка програма, като съдът е приел за доказателство единствено отразяването в дневника за индивидуална работа на участието в колективни дейности. Сочи се, че като е придал на дневника за индивидуална работа характер на доказателствено средство, което не притежава, съдът е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. Твърди се още в жалбата, че не отговаря на доказателствата по делото приетото от съдията, че жалбоподателят не е пребивавал в спално помещение №205. Посочва се, че от 11.10.2019 г. до 16.12.2019 г. ищецът е пребивавал в спално помещение №205, където е бил подложен на рекет и сексуален тормоз от лишения от свобода М. С., за което е имало образувано досъдебно производство в Специализираната Прокуратура, удостоверено със справка по делото. Твърди се липса на препланиране за 2020г., а останалите планове след първоначално приетия не кореспондират с постигнатите резултати, липсва поставяне на цели и задачи. Сочи се, че е налице неизпълнение на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо ищеца, от което са произтекли неимуществени вреди. Твърди се, че ответникът не доказал изпълнение на задължението, вменено с разпоредбата на чл.150 от ПП на ЗИНЗС, съгласно която ежедневно в рамките на час и половина във всяка група на лишените от свобода се провеждат културно-информационни мероприятия под формата на беседи, лекции, дискусии, диспути. При организирането на тези мероприятия се използват материали от пресата, интернет, справочни издания, енциклопедии, научно-популярни издания, телевизионни предавания и стенен затворнически печат или радиопредавания. За провеждане на ежедневните културно-информационни мероприятия ИСДВР се подготвят сами или привличат психолози, лекари, учители, надзиратели и служители на сектор „Финансово-ресурсно осигуряване“. Твърди се, че чрез неизпълнението на задълженията по чл. 150 от ППЗИНЗС по същество администрацията на ОЗ –Враца препятства възможността на жалбоподателя за социализация, като го поставя в положение на пълна изолация от действителността извън параметрите на мястото за изтърпяване на наказанието. Липсата на информация за живота извън затвора, неучастието на Л. в различни по вид културни мероприятия, неизпълнението на плана за изпълнение на присъдата, като бездействие от страна на ответника, също представлявали форма на унизително отношение. По отношение на твърденията на жалбоподателя за бездействия, свързани с медицинското обслужване, от доказателствата по делото се установило, че страда от астма и язва, а поставянето на диета е задължително. Твърди се, че за период от три години получавал откази да получи направление за пулмолог, който да прецени обективното му здравословно състояние и евентуална консултация преди поставяне на ваксина срещу COVID-19. Сочи се в жалбата, че съдът погрешно приел, че предоставянето на лекарства – фостер, монтелукаст, обезпечават чл. 34 от Наредбата, като не изложил мотиви в тази насока. Твърди се още, че неправилно съдът е кредитирал справката за получени дезинфектанти като доказателство, че на лишените от свобода са предоставяни такива. Иска се от съда да постанови решение, с което отмени Решение № 307/13.06.2023г. по адм.дело № 751823г. по описа на АС-Плевен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон, както и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав. Алтернативно се иска от съда да измени решението и да обяви за нищожни заповедите на Началника на ОЗ-Враца и да осъдите ГДИН да ми изплати претендираното обезщетение в пълен размер.

По касационната жалба на Н.Р. Л. е депозиран отговор от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията"’-София, чрез юрисконсулт Н.Б., в който се взема становище за допустимост и неоснователност на жалбата. Твърди се, че не са налице касационните основания на чл.209 АПК. Сочи се, че не е допуснато нарушение на принципа на несменяемост на съдиите или този на „неизменност на състава на съда", при който „делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание“. По отношение на твърденията за нарушения, допуснати при проверката и оценката на доказателствата по делото от решаващия състав, то последните са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, установено е общото им въздействие върху ищеца, във връзка с твърденията за причинени неимуществени вреди, поради което възражението в тази насока е неоснователно, както и съдът е изложил подробни мотиви, включително в частта, относно размера на присъденото обезщетение. Твърди се, че с касационната жалба са наведени нови твърдения, които не са били наведени пред първата инстанция - относно непровеждане на профилактични прегледи веднъж годишно, нераздаване на медикаменти и дезинфектанти, относно получените и раздаваните хигиенни материали, както и обвинение в безотчетност. Сочи се, че изводите на съда в отхвърлената част за неоснователност и недоказаност са правилни и съответни на доказателствата по делото. Твърди се, че не са налице твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация - поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода" в Затвора Враца, изразяващи се в лоши битови и хигиенни условия, неосигурено медицинско обслужване във връзка със заболяването му „астма“, особено отношение, поради декларирана различна сексуална ориентация, бездействия на ИСДВР по планиране и изпълнение на присъдата му и неприспадане на наложено наказание по отменена присъда. Не се установява нищожност на останалите посочени заповеди за дисциплинарни наказания. Иска се от съда да остави без разглеждане касационната жалба на Н.Р.Л. против Решение № 307/13.06.2023г. по адм. дело № 751 /2022г. на АС – Плевен. Алтернативно се иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Иска се от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да присъди в полза на ГДИН юрисконсултско възнаграждение.

Срещу Решение № 307 от 13.06.2023 г. на Административен съд гр. Плевен по адм. д. № 751/2023 г. е подадена касационна жалба и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, в частта в която съдът е осъдим ГДИН да заплати на Н.Р.Л., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода" в Затвора-Белене, обезщетение в размер на 800лв. за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от отменена заповед № Л-3215/08.12.2021г. на Началника на Затвора-Враца за „изолиране в наказателна килия в извънработно и извънучебно време, в почивни и празнични дни сборно от 10 денонощия в продължение до 3 месеца"за периода от 14.12.2021г. до 23.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2022г. (датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане). Сочи се в жалбата, че решението в тази част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в решението си съдът е изложил противоречиви мотиви, като е приел от една страна, че лишеният от свобода не е имал възможност за човешко общуване, а от друга, че е изтърпявал наказанието си на части - в и извън учебно време, в празнични и почивни дни, тъй като се е обучавал през това време и е имал възможност за контакти. Сочи се, че неправилно съдът приел за доказано, че ищецът двукратно е изтърпявал наказание за едно и също деяние. Твърди се, че с цитираната Заповед № Л-1031/27.04.2022г., с която ищецът се е запознал и подписал на 28.04.2022г., били спазени дадените указания с Решение № 457/ 20.12.2021г. на Административен съд- Враца по адм. дело № 699/2021г., като Началникът на Затвора-Враца е индивидуализирал нарушението и с оглед здравословното състояние на ищеца е постановил по-леко по вид наказание - „писмено предупреждение“. Заповедта е обжалвана от ищеца пред Главен директор на ГДИН-София с вх. № 513 от 11.05.2022г. по описа на ГДИН-София, като в законоустановения срок главният директор се е произнесъл със Заповед № Л-1915/13.05.2022г., с която отхвърлил жалбата и е потвърдил обжалваната Заповед № Л-1031/27.04.2022г. Посочва се, че ищецът не е търпял два пъти наказание за едно и също нарушение, тъй като наложеното първоначално наказание е отменено, но за констатираното нарушение не е наложено друго дисциплинарно наказание и в този смисъл са справка и препис от отбелязвания в книгата за настаняване в наказателна килия. От последните доказателства се установявало, че ищецът Л. е бил настанен в наказателна килия на 14.12.2021 г. - 17:00ч. и освободен на 23.12.2021 г. в 9:00ч., като остатъкът от неизтърпяната част от наказанието е в размер на 57 часа. На основанията посочени в чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС ищецът е обжалвал наказанието си, но съдът с Определение от 17.12.2021 г. е отхвърлил искането му за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Изтърпяната от него част е в съответствие с разпоредбите на материалния закон, а не по вина на затворническата администрация. Ето защо счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, поради което е достигнал до погрешни изводи и е постановил неправилно и необосновано решение, като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди от предварителното изпълнение на отмененото по съдебен ред незаконосъобразно наказание „изолиране в наказателна килия“, съобразно изтърпяната част, без доказано основание. Твърди се, че по делото не се доказва за посочения период ищецът да е бил подложен на жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС. Иска се от съда да отмени Решение № 307/13.06.2023 г. по адм. дело № 751/2022г., в частта, в която осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията"- София да заплати на Н.Р.Л., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Белене, обезщетение в размер на 800.00 лева за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от отменена заповед № Л-3215/08.12.2021г. на Началника на Затвора-Враца за „изолиране в наказателна килия в извънработно и извънучебно време, в почивни и празнични дни сборно от 10 денонощия в продължение до 3 месеца“. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Срещу касационната жалба е подаден отговор от адв.Я.Д., в качеството на процесуален представител на Н.Р.Л., в който взема становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Иска от съда да потвърди Решение №307/13.06.2023г. по адм.дело №751/2022г. на АС-Плевен, V-ти състав или алтернативно да измени същото, като бъде завишен размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от жалбоподателя Л., произтичащи от отменената Заповед № Л- 3215/08.12.2021г. на Началника на Затвора Враца.

Срещу касационната жалба е подаден отговор и от Н.Р.Л., в който взема становище за неоснователност на същата.

В съдебното заседание по съществото на спора, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Я.Д., който моли решението да бъде отменено.

ГДИН-София, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт Н.Б., която счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано в обжалваната от Л. част, като моли съда да го отмени в оспорената от дирекцията част.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на Административен съд Плевен е правилно, постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок и от надлежни страни, при доказан правен интерес, поради което са допустими за разглеждане.

Разгледани по същество са неоснователни.

С Решение № 307*13.06.2023г. по адм.дело № 751*2023г. по описа на АС-плевен, III състав, съдът е осъдил ГДИН – София да заплати на Н.Р.Л., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Белене, обезщетение в размер на 800 лв. за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от отменената Заповед № Л-3215/08.12.2021г. на Началника на Затвора Враца за „изолиране в наказателна килия в извънработно или извънучебно време, в почивни и празнични дни сборно от 10 денонощия в продължение до 3 месеца“ за периода от 14.12.2021г. до 23.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2022г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане. Със същото решение била отхвърлена исковата молба на Н.Р.Л., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Белене, срещу ГДИН - София с правно основание чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 16.09.2019г. до 10.08.2022г. в останалата част за разликата до 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане, произтичащи от нищожни заповеди и незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Враца и поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Враца.

Производството е проведено по чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС касаеща отговорността на държавата за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. С решението съдът е приел, че исковата претенция е за обезщетение за неимуществени вреди срещу ГДИН – София, произтича от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на администрацията на ответника, изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието в Затвора Белене чрез настаняване в спално помещение с влага и лоши хигиенни условия, бездействия на ИСДВР по планиране и изпълнение на присъдата му, неприспадане на наложено наказание по отменена присъда от срока за изтърпяване на наказанието, неосигурено медицинско обслужване във връзка със заболяването му „астма“, особено отношение, поради декларирана различна сексуална ориентация, които са уронили човешкото му достойнство и причинили физическо и психическо страдание, което представлява нарушение на забраната за подлагане на осъдените на жестоко и нечовешко отношение по смисъла на чл. 3 ал.2 ЗИНЗС, в резултат на което ищецът претърпял твърдяните неимуществени вреди. Съдът приел още, че претенцята е и за обезщетение за вреди и от отменена от съда заповед за настаняване в наказателна килия, което е изтърпял почти изцяло и по време на което е бил поставен незаконосъобразно в изолация, като за същото нарушение впоследствие е било наложено друго наказание и по този начин е търпял два пъти наказание за едно и също нарушение.

От доказателствата по делото съдът приел, че исковата молба е допустима и частично основателна.

Съдът приел за безспорно установени следните факти - Н.Р.Л. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 20 години, с начало на изтърпяването 19.07.2012г., като на 11.08.2022г. е приведен от Затвора Враца в Затвора Белене, където продължава да изтърпява наказанието си.

Съдът приел за установено от плана на присъдата от 2018г., и п,eпланирането за 2019г. и 2021г. и дневник за индивидуална работа от Затвора гр.Враца, че планираната групова и индивидуална работа с лишения от свобода е осъществена, като Л. е взел участие в колективни дейности и програми в затвора – участие по програми „Голямото четене“, „Разделно събиране и боклук“, ремонт на спално помещение, социални дейности, осмисляне на свободното време, право на режим-цели и задачи (препланиране), обсъждане на постигнатите резултати в социалната работа - в училище, взаимоотношения с други лишени от свобода; учебен процес; кризисна намеса при конфликт с други л.св, както и били проведени индивидуални дейности - беседи относно неразрешени вещи, декодер и посещение на училище, умения за разрешаване на спорове, дипломация и неразбирателства с други лишени от свобода, писмени въпроси във връзка с режимни ограничения, размествания в спални помещения, съдействие за получаване на лекарства по пощата, предоставяне на телефонен номер на затвора за контакт с близките, подготовка и участие в културни мероприятия по случай 3-ти март, изработване на мартеници. В дневника била регистрирана промяна в емоционалното състояние – януари 2022г. – паник атаки и нуждата от лечение чрез психиатър. Л. бил запознат и се е съгласил с отразените дейности, като срещу всяка от тяхq респ. регистриран проблем или предприети действия, е изразил съгласие с подписа си.

Първоинстанционният съд приел за доказано и обстоятелството, че през периода на престоя си в Затвора – Враца, Л. е пребивавал в различни спални помещения с други лишени от свобода – в 301, 321 и временно за кратък период в 317 – поради ремонтни дейности. Съдът не установил доказателства Л. да е пребивавал в помещение № 205, като приел показанията на св.Цветанов относно условията в помещение № 321 за неотносими към предмета на спора. Съдът кредитирал показанията на свидетеля, в частта относно здравословното състояние на ищеца, предприетите мерки за лечението му и отношението на затворническата администрация към него. Съдът не приел за доказано, че на Л. са налагани наказания за обстоятелството, че подпомагал останалите лишени от свобода да пишат молби, както и различното отношение и обидите да са на основание сексуална ориентация. Не кредитирал с доверие и показанията на свидетеля в частта, в която заявил, че през 2020г. по време на пандемията не са били раздавани дезинфектанти на лишените от свобода, като съобразил наличието на писмени доказателства в обратната насока – справка за периода 01.03.-30.09.2020г. и таблица № 6/2020г., утвърдена със заповед на Главния директор на ГДИН, от които установил, че в Затвора Враца са били получени и изразходени дезинфектанти по Договор № 3841/2020г. с „Топ Елана“ ООД – София на обща стойност 14 945,52 лв., както и обстоятелството, че дезинфектантите били предоставяни за общо ползване, а маски били раздавани при извеждане в лечебно заведение и при делегация.

Първоинстанционният състав приел за доказано от приобщените по делото медицински справки от Затвора Белене, амбулаторен журнал и здравен картон на ищеца, амбулаторни листове от прегледи и епикризи, че Л. страда от бронхиална астма, язва на дванадесетопръстника, които са в ремисия и по време на престоя в Затвора Враца няма данни за обостряне, както и лицето е получавало регулярно нужните медикаменти за поддържаща терапия на хроничните му заболявания - предоставен е инхалатор Фостер, медикаментозна терапия, назначени от специалист пулмолог, които се изписват ежемесечно. Осигурена му е диета № 1 – щадяща дразненето на стомашната лигавица, а при нужда и медикаменти. По отношение на минало заболяване – дисоциално разстройство на личността, рецидивиращо депресивно разстройство, както и по отношение на случай на самоотравяне и диагностицирано на 21.03.2022г. рецидивиращо депресивно разстройство, е предприето нужното медицинско лечение.

Съдът приел за доказано, че през периода м. ноември – м. декември 2021г. ищецът неколкократно е бил наказван за неспазване на дисциплината в Затвора – Враца, като Заповеди с № Л-2868/08.11.2021г., № Л-2888/08.11.2021г., Заповед № Л-3064/24.11.2021г. и Заповед № 3152/01.12.2021г., всички на Началника на Затвора – Враца не били обжалвани от Л. и влезли в сила.

По отношение на Заповед № Л-3215/08.12.2021г. на Началника на Затвора Враца, съдът установил, че Л. бил наказан с „изолиране в наказателна килия в извънработно или извънучебно време, в почивни и празнични дни сборно от 10 денонощия в продължение до 3 месеца“ на осн. чл. 101 т.8 и чл. 102 ал.2 ЗИНЗС за системни нарушения, за нарушение на чл. 96 т.3 ЗИНЗС – неспазване на установените правила и чл. 97 т.2 ЗИНЗС – вземане на вещи от друг лишен от свобода, затова че на 26.11.2021г. при извършена проверка в спално помещение № 321 в шкаф на л.св. Л. е открит декодер, захранван от тънък кабел, идващ от тоалетната, със същия кабел е захранена електрическа крушка (служебна), с нарушена цялост, монтирана с винтове на стената над леглото на Л., който декодер е взет от друг лишен от свобода с цел оправяне на настройки, но същият забравил да си го получи обратно. С Решение № 457/20.12.2021г. по адм.д. № 699/2021г. АдмС- Враца е отменил Заповед № Л-3215/08.12.2021г. на Началника на Затвора Враца и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване задължителните указания по прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Причина за отмяната на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясно описание на нарушението и липса на преценка за здравословното състояние на лишения от свобода. Решението било обявено в съдебно заседание на 20.12.2021г. в присъствието на страните, както и било връчено със съобщение на страните- на Началника на Затвора – Враца на 23.12.2021г., а на Н.Л. – на 29.12.2021г. С Решение № 152/19.04.2022г. по к.адм.д. № 97/22г. АдмС – Враца оставил в сила Решение № 457/20.12.2021г. по адм.д. № 699/2021г. по описа на АС-Враца. Със Заповед № Л-1031/27.04.2022г. на Началника на Затвора – Враца в изпълнение на съдебното решение за констатираното на 26.11.2021г. нарушение на чл. 97 т.2 ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ на основание чл. 101 т.1 ЗИНЗС, като били взети предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, както и поведението му в затвора. Със Заповед № Л-1915/13.05.2022г. на Главния Директор на ГДИН е отхвърлена подадената жалба на Л. срещу заповедта и заповедта е потвърдена като законосъобразна.

От писмените доказателства по делото АС-Плевен, III състав, приел, че Л. е бил настанен в наказателна килия на 14.12.2021г. – 17:00ч., а е бил освободен на 23.12.2021г. в 9:00ч., като остатъкът от неизтърпяната част от наказанието е 57 часа. С Определение от 17.12.2021г. постановено по адм.д. № 699/2021г. АдмС – Враца е отхвърлил искането на Л. за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, а с Решение № 457/20.12.2021г. е отменил заповедта. След получаване на съдебното решение на 23.12.2021г., изпълнението на наказанието е било прекратено. Решението по адм.дело №699/21г. било обжалвано пред тричленен състав на АС и е влязло в сила на 19.04.2022г.

От гореизложените факти, съдът извел извод за неоснователност на твърденията на ищеца, че е налице бездействие на ИСДВР по планиране и изпълнение на присъдата му, както и че не е приспаднато наложеното наказание по отменената присъда от срока за изтърпяване на наказанието. Във връзка с диагностицираните му заболявания приел, че му е осигурено необходимото медицинско обслужване и лечение за контрол на заболяванията му. Не установил негативно отношение към ищеца, заради декларирана различна сексуална ориентация, хигиенните и битовите условия констатирал, че съответстват на изискванията. По отношение на издадените заповеди за дисциплинарно наказание, приел, че влезлите в сила такива съдържат изискуемите реквизити, не констатирал допуснати съществени процесуални нарушения при издаването им, както и противоречие с материалния закона, поради което не били нищожни, каквито твърдения изложил ищеца.

Съдът намерил за основателно единствено искането за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на отменената от съда като незаконосъобразна Заповед № Л-3215/08.12.2021г. на Началника на Затвора Враца, като ищецът изтърпял по-голямата част от наказанието, а впоследствие на същото основание му било наложено и друго наказание, с което е допуснато нарушение на принципа ne bis in idem, че никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също деяние. Определил за претърпените неимуществени вреди от предварителното изпълнение на отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно наказание „изолиране в наказателна килия“ обезщетение в размер на 800 лв. В останалата част отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани.

Касационната инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по делото.

Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод, че не са налице незаконосъобразни действия на орган на ответника, нито са доказани твърдените неимуществени вреди от такива незаконосъобразни действия. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от състав на Административен съд Плевен се споделят от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК.

Неоснователно е възражението в касационната жалба на Л., че оспореният съдебен акт е постановен при неспазване на принципа на неизменност на състава (неправилно сочено от касатора като „несменяемост на съдиите“). По същество възражението на касатора е , че първоначално делото е било разглеждано от V състав на АС-Плевен, а впоследствие е разгледано и решено от III състав. Видно от материалите по делото – л. 244 и л.246, на 10.11.2022г. съдия К.Арабаджиева се е отвела на основание чл.22, ал.1 т.6 ГПК от разглеждане на делото, предвид направеното изменение от страна на ищеца на ответника срещу когото насочва иска си, а именно ГДИН. Именно в последната институция работи съпругът на съдията, като делото е преразпределено с протокол от 10.11.2022г. при режим автоматично, сред общо седем съдии от АС-Плевен и чрез централизираната система е избран докладчик на съдия Е.Братоева.

Не е нарушен принципът на непосредственост и неизменност на съдебния състав при решаване на делото, изискващ един съдебен състав да извърши събиране и проверка на това доказателство, оценъчната дейност и постановяване на съдебния акт. Този принцип е инкорпориран в чл.258 НПК и гласи, че делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание, а когато някой член от състава на съда не може да продължи да участва в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало. Този принцип е приложим в наказателното съдопроизводство, докато в производствата по ГПК и АПК изискването на законодателя е съставът, който е приключил съдебното дирене да се произнесе по иска респ. жалбата.

В случая би бил нарушен принципа на безпристрастност, който е в основата на същността на правосъдието и правораздавателната дейност, ако делото бе разгледано от съдия, за който биха могли да възникнат съмнения за предубеденост. Търсената непредубеденост на съдебния състав налага отвеждане на съдията, който е участвал при наличие на обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност – чл.22, ал.1 т.6 ГПК. Законът изисква дейността по събирането и проверката на доказателствените материали и постановяването на завършващия съдебен акт да бъдат осъществени от лица, напълно освободени от всякакви възможни външни въздействия, поставящи под съмнение тяхната обективност. Съдебната практика, включително тази на Европейския съд по правата на човека, по приложението на чл.6 от Конвенцията приема, че понятието „независимост“ на съда се отнася до връзката между съдията като представител на съдебната власт и останалите граждани, докато „безпристрастността“ трябва да съществува по отношение на страните по делото. За да е налице безпристрастност, от съда се изисква да не е предубеден, що се отнася до решенията, които му предстои да вземе и да основава съдебния си акт на база фактите, установени преди и по време на процеса. Неотстраняването на съдията при наличие на предпоставките на чл.22 ГПК е съществено процесуално нарушение, което води до неправилност, а не до нищожност или недопустимост на постановеното съдебно решение. По делото са налице доказателства, че в момента на узнаване на обстоятелства по смисъла на чл.22, ал.1 т.6 ГПК първоначалният съдия докладчик незабавно се е отвел, поради което възражението в тази насока е неоснователно. Събирането и проверката на доказателствените материали и постановяването на завършващия съдебен акт, са осъществени от независим и безпристрастен съдия, освободен от всякакви възможни външни въздействия, поставящи под съмнение неговата обективност, основал съдебния си акт на база фактите, установени по време на процеса.

Неоснователно е и възражението на Л., че първоинстанционният съд не е установил правилно фактическите обстоятелства, както и че са налице незаконосъобразни действия от страна на затворническата администрация и причинени вреди от издадените Заповеди с № Л-2868/08.11.2021г., № Л-2888/08.11.2021г., Заповед № Л-3064/24.11.2021г. и Заповед № 3152/01.12.2021г., всички на Началника на Затвора – Враца. Последните заповеди са влезли в сила, като необжалвани. Действително съгласно разпоредбата на чл.214, ал.5 АПК административните актове могат да бъдат оспорвани с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Безспорно е, че административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни-невалидни актове (с нередовно действие). Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока (дефекта), от който е засегнат акта. В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. С оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Теорията и съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, а оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание; когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.

В конкретния случай Заповеди с № Л-2868/08.11.2021г., № Л-2888/08.11.2021г., Заповед № Л-3064/24.11.2021г. и Заповед № 3152/01.12.2021г., всички на Началника на Затвора – Враца, са издадени от компетентен орган, при спазване на производствените правила и изискванията на чл. 59 от АПК и като е приел, че от съдържанието им се установява фактическото и правно основание за издаването им и същите не противоречат на материалния закон, а са съответни на целта на ЗИНЗС, по същество първоинстанциония съд е постановил правилно решение.

По отношение на извода на съда, че са налице условията на чл.284 ЗИНЗС и са доказани при условията на пълно и главно доказване вреди от отменената Заповед № Л-3215/08.12.2021г. на Началника на Затвора Враца, то касационната инстанция намира потвърждение в доказателствения материал по делото вкл. материалите по адм.дело № 699/21г. и адм.дело № 97/22г., и двете по описа на АС-Враца. Действително през периода на оспорване на акта, ищецът е изтърпявал наложеното му наказание, а след отмяната на Заповед № Л-3215/08.12.2021г. на Началника на Затвора Враца му е наложено наказание от друг вид, поради което за едни и същи обстоятелства, вменени като дисциплинарно нарушение е търпял негативните последици на две санкции, независими една от друга. ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишените от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса от страна на властите в упражняването на дейността им. Нормата на чл. 8, § 2 на ЕКПЧ прави изключение единствено касателно намеса на държавата предвидена в закон или е необходима в интерес на националната и обществената сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори при прилагането на изключенията по § 2 на чл. 8 ЕКПЧ се изисква съобразяване с принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение на всяка държава е да осигури нормални условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" вкл. при изтърпяване на наказания, във връзка с извършено нарушение на дисциплината и правилата в мястото за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Ето защо изводът на АС-Плевен по адм.дело №751/22г. по описа на АС-Плевен и в тази част е правилен, а възражението на ГДИН неоснователно.

Основателно е възражението на ГДИН, че в касационната жалба Л. навежда допълнителни факти и обстоятелства, които не са били включени в първоначалната искова молба, предмет на разглеждане пред АС-Плевен, които са основание да иска преразглеждане на правния спор от друг състав на съда, а именно относно непровеждане на профилактични прегледи веднъж годишно, нераздаване на медикаменти, безотчетност в работата на администрацията на затвора. В исковата молба Л. е посочил ясно обстоятелствата на които основава искането си страната т.е. индивидуализирал е спорното право чрез неговото основание, като е посочил фактите, от които то произтича. Това е така нар. ”обстоятелствена част” на исковата молба, за която въпреки че няма формални изисквания, следва да е разбираема, а изложените в нея фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът предявява претенцията си, ответникът да може в пълнота да реализира правото си на защита, а съдът да определи правилно правната квалификация на иска. В конкретния случай видно от съдържанието на исковата молба, подобни твърдения не са наведени в нея, както и липсва посочване и обвързаност с поведението на служители от Затвора гр.Враца. Ето защо непроизнасянето по допълнителни факти и искания, невключени в обстоятелствената част и петитума на подадената от Л. исковата молба, не съставлява процесуално нарушение, а процесуално поведение на състава съобразено с разпоредбите на действащото българско законодателство.

От целия доказателствен материал по адм.дело №751/822г. по описа на АС-Плевен се обуславя извод за наличие на незаконосъобразна дейност на затворническата администрация на Затвора в гр. Враца, свързана със Заповед № Л-3215/08.12.2021г. на Началника на Затвора Враца, довела до причиняване на неимуществени вреди, които по справедливост съдът определил за възмездяване със сумата от 800 лв. Съдът е приел исковата претенцията за частично основателна, по отношение на претендирания размер, като е изложил подробни доводи относно определянето му. В тази връзка е съобразил характера и интензитета на установените незаконосъобразни действия, извършени от служителите на ГДИН, естеството и степента на претърпените морални страдания, както и времето на престой на ищеца в тези условия в посочения период.

Неоснователни, в тази връзка са направените с касационната жалба на ГДИН възражения по повод размера на обезщетението, който настоящата инстанция намира за коректно определен при стриктно спазване правилата за съразмерността и в съответствие с чл. 52 от ЗЗД.

Решението е постановено при съобразяване националната правна уредба, практиката на ЕСПЧ и СЕС, ангажираните писмени и гласни доказателства и фактите по делото.

Предвид гореизложеното и липсата на пороци в обжалвания съдебен акт, решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото съдът счита, че не следва да присъжда разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 307/13.06.2023г. по адм.дело № 751/2022г. по описа на АС-Плевен.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

	Председател:	/П/
	Членове:	/П/