Решение по дело №76/2019 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 91
Дата: 25 април 2019 г. (в сила от 16 декември 2019 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20193300500076
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е      

Гр. Разград, 25. 04. 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  1. Ирина Ганева

                                                                                2. Ангел Ташев

при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 76 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М.И.М. и Б. И. Х. чрез пълномощник против Решение № I/ 24. 01. 2019 г. по гр. д. № 145/ 2018 г. по описа на РС Разград в частта, с която е допусната съдебна делба на сгради с идентификатори 61710.502.654.2, 61710.502.654. 3 и 61710.502.654. 4, находящи се в поземлен имот с идентификатор 61710.502.654 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград с площ от 430 кв. м. и с молба същите имоти да бъдат изключени от делбената маса. Алтернативно молят да бъде изключена от делбената маса сграда с идентификатор 61710.502.654. 4 и стопанска сграда в дъното на имота с две складови помещения, тъй като след приключване на делото пред районния съд сграда е изгоряла и не съществува.  Твърди се, че сградите са незаконни строежи, които не са в режим на търпимост, поради което делбата им е недопустима. Незаконосъобразно съдът е приел, че сграда с идентификатор 61710.502.654.2 е жилищна. В диспозитива на решението съдът не е посочил площта на сградите. В съдебно заседание въззивниците чрез пълномощника си поддържат изложените доводи.

Въззиваемите не са депозирали писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание оспорват жалбата като неоснователна.

            Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

            Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

            Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

            От събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че ищците М.И.М. и Б. И. Х. са поискали допускане до делба на  следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 61710.502.654 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Разград с административен адрес: гр.Разград, ул.“Вит“ № 15 с площ от 430 кв. метра и начин на трайно ползване-ниско застрояване, при съседи:ПИ- 61710.502.649; ПИ-61710.502.7125; ПИ-61710.502.655; ПИ-61710.502.656 и ПИ-61710.502.653, заедно с построените в него: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 61710.502.654.1, построена в северната част на имота на уличната регулация със застроена площ от 76 кв.метра, състояща се от: кухня със склад с вход от север; стая за живеене/дневна-спалня/ с вход от запад от двора и санитарно помещение в обема на сграда с външен вход от запад; сграда преустроена и ползвана като жилищна с идентификатор 61710.502.654.2 изградена в южната част на имота, състояща се от: кухня, баня-тоалетна, две жилищни стаи една след друга, достъпни през кухнята, а крайната стая с вход откъм двора; сграда с идентификатор 61710.502.654.3, състояща се от една стая, преустроена за живеене с вход от двора и сграда с идентификатор 61710.502.654.4, състояща се от помещение с антре с вход от двора, ползвана за живеене, както и стопанска сграда в дъното на имота с две складови помещения. С обжалваното решение районният съд е допуснал до делба имота при квоти по 9/ 72 идеални части за ищците М.И.М. и Б. И. Х. и по 27/ 72 идеални части за ответниците Ю.А.М. и Х.А.Х.. По отношение на квотите, при които е допуснат до делба имота страните не спорят.

            Жалбоподателите твърдят, че сградите с идентификатори 61710.502.654.2, 61710.502.654. 3 и 61710.502.654. 4 находящи се в поземления имот с идентификатор 61710.502.654 са незаконни строежи, които не са в режим на търпимост, поради което делбата им е недопустима, както и че сграда с идентификатор 61710.502.654. 4 и стопанска сграда в дъното на имота с две складови помещения не съществува, тъй като след приключване на делото пред районния съд сградата е изгоряла.  Направено е и оплакване, че в диспозитива на решението съдът не е посочил площта на сградите.

 Пред районният съд е била назначена техническа експертиза относно статута на съществуващите към настоящия момент сгради в имота. Съгласно заключението на вещото лице, сграда с идентификатор № 61710.502.654.1  с площ от 76 кв.метра се намира в северната част на имота, на уличната регулация, може да се определи като полумасивна едноетажна жилищна сграда, състои се от: кухня със склад/вход от север/; стая за живеене/дневна-спалня/ с вход от запад от двора и санитарно помещение в обема на сграда с външен вход от запад. В дъното на имота/запад/ има започнато строителство на нова сграда, която няма разрешителни книжа, на границата е със съседен имот, което е недопустимо, изградени са основи и частично тухлени стени. В другата, южна половина на имота има няколко постройки, обособени за самостоятелно ползване: сграда с идентификатор № 61710.502.654.2 обозначена на кадастралната карта като стопанска сграда, но е преустроена като жилищна сграда и се ползва като такава, състои се от: кухня, баня-тоалетна, две жилищни стаи-една пред друга, достъпни през кухнята, крайната стая има вход и откъм двора. Сграда с идентификатор №61710.502.654.3 е била стопанска сграда, преустроена е в стая за живеене с вход от двора. Сграда с идентификатор № 61710.502.654.4 на картата е отбелязана като жилищна, състои се от едно помещение с антре и вход от двора, ползва с за живеене, застрашена е от самосрутване и не е жилище по смисъла на чл.40 от ЗУТ. Вещото лице обяснява още, че в дъното на южната половина от имота е имало стопанска сграда, която се  съборила, частично възстановени са две помещения с неясно предназначение, в лошо състояние, най вероятно складови, а на границата с южните съседи има изградена външна тоалетна. За всички сгради липсват строителни книжа и времето на изграждането им не е установено.

            Въз основа на така изложеното, съдът приема следното: Безспорно от заключението на СТЕ се установява, че всички постройки в поземления имот са незаконно застроени, тъй като за всички сгради липсват строителни книжа и данни за времето на изграждането им. Делба на незаконни строежи е допустима само при наличие на посочени в закона предпоставки. В съдебната практика се приема, че ако предмет на делба е УПИ с постройките в него, делбата е допустима, дори и да не е доказана търпимост на постройките, тъй като съсобственикът на земята е съсобственик по силата на приращенията и на постройките, съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗС. Доводите за търпимост на постройките по смисъла на ЗУТ са неотносими в производството по делба. Не може да остане неделимо построеното върху съсобствен терен, който е допуснат до делба, без значение дали построеното има статут на законен строеж или подобрение на имота. Извършвайки делбата на поземления имот, съдът ще извърши делба и на незаконно изградените постройки и при оценката следва да се отчете обстоятелството дали са търпими или подлежат на премахване, поради което  същите са годен обект на делба. Спор между страните, въведен с въззивната жалба, относно  квотите на съсобственост по отношение на поземления имот не е въведен. С оглед на това, сградите са собственост на собствениците на терена, като негова принадлежност и то в обем права, които същите притежават в съсобствеността на терена - по 9/ 72 идеални части за ищците М.И.М. и Б. И. Х. и по 27/ 72 идеални части за ответниците Ю.А.М. и Х.А.Х.. Неоснователен е довода на жалбоподателите, че сграда с идентификатор 61710.502.654. 4 и стопанска сграда в дъното на имота с две складови помещения не съществува, тъй като след приключване на делото пред районния съд сградата изгоряла. От обясненията на страните, дадени в съдебното заседание пред въззивната инстанция се установява, че сградата е била засегната от пожар, но конструктивно е запазена и съществува.

Обстоятелството, че в диспозитива на решението съдът не е посочил площта на сградите не е довело до неправилност на решението. С решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши тя - чл. 344, ал. 1 от ГПК. Това са въпросите, по които се формира сила на пресъдено нещо. Площта на допуснатите до делба имоти е индивидуализиращ техен белег, но не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата, ето защо няма пречка във втората фаза с експертиза да се уточни действителната площ, която е от значение за оценката на имота. /В този смисъл е Решение № 337/ 10. 10. 2011 г. по гр. д. № 666/ 2010 г. на ВКС, I г. о./

            Предвид изложеното, обжалваното решение на районния съд е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение  № I/ 24. 01. 2019 г. по гр. д. № 145/ 2018 г. по описа на РС Разград в частта, с която е допусната съдебна делба на сгради с идентификатори 61710.502.654.2, 61710.502.654. 3 и 61710.502.654. 4, находящи се в поземлен имот с идентификатор 61710.502.654 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград.

            В останалата частта, като необжалвано, решението е влязло в сила.

            Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                2.

 

НР