Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 04.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА
НЕШЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 6957 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 70572/20.03.2019
г. по гр.д. № 11046/2016 г. по описа на СРС, 50 с-в, са отхвърлени, като неоснователни
предявените от „Р.Б.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
Загора против „Р.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
искове искове с правна квалификация чл.82, вр.чл.79 ЗЗД, вр. чл.195,ал.1 ЗЗД,
вр.чл.288 ТЗ, вр.чл.318 ТЗ за заплащане на сумата от 3960 лева, представляваща
платената продажна цена по некачествено изпълнен от ответника договор за
покупко - продажба на стоки, представляващи 10 броя контейнери, сумата от 780.00
лева - разликата в цената, която е била платена за доставката на нови контейнери, разноски за
консултантски възнаграждения в размер на 500.00 лева и разноски за връчване на
нотариална покана в размер на 79,20 лева и лихва за забава на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД.
С постановеното решение,
на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъден ищеца да заплати на ответника сумата
600.00 лв.-разноски за първата инстанция.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца срещу постановеното решение в частта, с
което са отхвърлени предявените искове. Изложени са доводи, че решението е
неправилно, немотивирано и несъобразено с установената фактическа обстановка и
събраните доказателства. При формиране правните си констатации съдът неправилно
е приел за неустановен факта, че продадената стока страда от дефекти без да
съобрази събраните доказателства в тази насока. Отправя искане за отмяна на
решението в посочената част и уважаване в цялост на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК
въззиваемата страна „Р.“ ЕООД подава отговор на въззивната жалба. Излага
доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а подадената жалба
неоснователна. Излага становище, че в проведеното производство ищецът не е
доказал, че продадената вещ страда от недостатъци, че е развалил договора за
продажба на това основание и какъв е размера на понесените от него имуществени
вреди в тази връзка. Претендира разноски.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
указаното в чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
срок и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд следва да се произнесе по отношение
правилността му с оглед наведените в жалбата доводи за допуснати нарушения на
материалния закон, за необоснованост на решението и за нарушение на
съдопроизводствените правила, като намира следното:
СРС е сезиран с иск с
правно основание чл. 195, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. ч 318 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ за
заплащане на сумата 3960.00 лв. с ДДС, представляваща цена по развален договор
за продажба на 10 броя контейнери.
По делото е безспорно
установено, че страните са били обвързани от договор за продажба на 10 броя
контейнери – пластмасови IBC 1000 л-метален палет,
сключен на 16.09.2015 г. по издадена фактура № **********, по който ищецът е
заплатил процесната сума на 16.09.2015 г. Установява се, че при доставка на
стоката на 25.09.2015 г. на придружаващата я стокова разписка № 1418
купувачът-ищец в производството отказал да получи същата с мотив за наличие на
явни недостатъци- направил рекламация на закупената стока. На същата било отбелязано,
че доставената стока не отговаря на договореното качество. Заявените са нови
контейнери, а са доставени втора употреба – без капаци, със следи от препарат в
тях, като същевременно липсват лепенки на крановете за източване. Така
оформеният отказ е подписан от двама свидетели – П.Б.и Т.Т..
Установява се от
представената фактура № **********/05.10.2015 г. за сумата 4740.00 лв. с ДДС,
че ищецът е закупил от фирма МН Груп България ООД, ЕИК ******10 бр. IBC контейнери SM
15.
В Тълкувателно решение №
88/28.02.1984 г. на ОСГК на ВС е разяснено, че отговорността за недостатъци
може да бъде реализирана в две хипотези: а) като установена в закона и/или
договора гаранционна отговорност и б) като установената в закона отговорност за
недостатъци по чл.195, съответно чл. 265 от ЗЗД, като това са два отделни прави
института, които съществуват успоредно, но които не могат да се реализират при
условията на кумулативност. Двете имат различен предмет, страни и основания за
възникване, като се различават и по страни по правоотношението. Гаранционната
отговорност обезпечава качеството на вещта за определен период от време, както
и че при проява на дефекти в този срок, независимо дали те са съществували при
предаване на вещта или са се проявили в гаранционния срок, същите ще бъдат
отстранени от или за сметка на продавача, съответно - изпълнителя, включително
вредите от тяхното проявление.
Законната отговорност по
чл.193 и чл. 265 ЗЗД обезпечава качества и свойства на вещта само към момента
на нейното приемане, като скритите недостатъци при нея също следва да са
съществували към момента на приемането. При наличие на недостатъци за купувача/
възложителя възникнат права не само да търсят отстраняване на недостатъците или
заплащане разноските за тяхното отстраняване, но и за отбив от цената,
разваляне на договор и други.
От заявените факти
в обстоятелствената на исковата молба част, е видно, че ищецът търси реализация
на законна отговорност, като се позовава на явни недостатъци на продадената вещ
и търси възстановяване на продажната цена.
Съгласно чл.193,
ал.1 от ЗЗД ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват
нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора
употребление продавачът отговаря за същите, като правата на купувача са уредени
в чл. 195, ал. 1 от ЗЗД - да върне вещта и да иска връщане на цената, да поиска
съответно намаляване на цената като задържи вещта или да отстрани недостатъците
за сметка на продавача. В случая ищецът е избрал да претендира първата от
алтернативно предоставените възможности на купувач на вещ с недостатъци. В
случая стоката не е била приета от купувача и се касае за явни недостатъци,
които са били установени при извършен
преглед при нейната доставка. Съгласно чл.324 ТЗ на купувачът е вменено
задължението да прегледа стоката за съответствието и с изискванията за
характеристиките и, като при липса на навременно възражение, се счита одобрена,
освен за скритите недостатъци. Процедурата по предявяването на скритите недостатъци
е уредена в разпоредбите на чл. 197 във вр. с чл. 195, ал. 1 ЗЗД, като при
движими вещи е предвиден преклузивен срок за предявяване на иск от шест месеца
от предаването на вещта, със съдържание една от претенциите по чл. 195 ЗЗД,
което в случая не е налице.
При съобразяване
цитираните разпоредби, съдът намира че в производството не са установени
фактическите твърдения на ответника, че е изпълнил точно договора за продажба,
в т.ч. че е доставил на ответника вещ съответна на договореното качество-основно
възражение на ищеца в производството удостоверено и в стоковата разписка
придружаваща стоката. Доколкото в случая се касае, както бе посочено за явни
недостатъци на вещта, респ. отклонение в договореното качество, в тежест на
ответника е да установи точно в качествено отношение изпълнение, което в случая
не е сторено.
С оглед това, настоящия
състав, намира че предявения иск по чл.195, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 318 ТЗ вр.
чл. 288 ТЗ за заплащане на сумата 3960.00 лв. с ДДС-заплатена цена на продадената
стока следва да бъде уважен като основателен.
Доводите на ответника,
че в производството не е доказано от ищеца, че закупените му и доставени вещи
страдат от описаните явни недостатъци, съдът намира за неоснователни. В тежест
на купувача е да докаже наличие на скрити недостатъци на вещта след нейното
приемане, което се приравнява на одобряване на нейното качество. В случая не е
налице посочената хипотеза.
При валидно упражнено
право на отказ от стоката и разваляне на договора, на купувача следва да бъде
върната своевременно заплатената цена на закупената стока.
Съгласно разпоредбата
на чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на отговорността за вреди
от виновно неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхваща всички
причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при
недобросъвестност на длъжника - обезщетението обхваща всички преки и
непосредствени вреди. Според посочената разпоредба, подлежащите на обезщетяване
имуществени вреди са два вида - претърпяна загуба и пропусната полза. В случа
ищецът претендира обезщетение за претърпяна загуба. Фактическият състав на договорната отговорност за вреди
включва: а) виновно договорно неизпълнение на неизправната страна; б)
претърпени вреди под формата на реални загуби или пропуснати ползи; в) причинна
обусловеност на вредите от неизпълнението; г) предвидимост на увреждането. В
производството е доказано наличие на сочените предпоставки.
При така установеното,
съдът намира за основателен и предявения иск по чл.195, ал.2 вр. чл.82 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за понесените имуществени вреди в резултат
неизпълнение на договора за продажба – заплащане на разликата в цената на
закупената от друга фирма вещ – 780.00 лв. и заплащане на разноски за връчване
на нотариална покана в размер на 79.20 лв. Доводите на ответника, че понесените
от ищеца имуществени вреди във връзка с неизпълнение на задълженията на
продавача по договора са недоказани, съдът намира за неоснователни. Чрез
представените фактура и сметка на нотариуса за заплатена такса във връзка с
изготвяне и изпращане на нотариалната покана сочат на обратен извод.
При доказване, че с
нотариална покана рег.№ 4895/17.11.2015 г. на нотариус В.З.с район на действие
– РС Пловдив получена от ответника на 03.12.2015 г. последния е поканен да
върне заплатената цена по разваления договор за продажба, както и разликата в
стойността на повторно закупената стока от друг продавач, следва да бъде уважен
и предявения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва за сумата 17.14 лв. върху
сумата 780.00 лв. и сумата 1.74 лв. върху сумата 79.20 лв. за времето от
10.12.2015 г. до 26.02.2016 г., които суми са определени по реда на чл.162 ГПК
с помощта на компютърна програма - https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Поради несъвпадане
изводите на двете инстанции, постановеното от СРС решение следва да бъде
отменено като неправилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя /ищец/ следа да бъдат присъдени
разноски за въззивната инстанция в размер на 704.00 лв. и разноски за първата
инстанция в размер на 908.40 лв.
По изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 70572/20.03.2019 г. по гр.д. № 11046/2016 г. по описа на СРС, 50 с-в, с което
са отхвърлени, като неоснователни предявените от „Р.Б.“ ЕООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** Загора против „Р.“ ЕООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, искове искове с правна квалификация чл.82,
вр.чл.79 ЗЗД, вр. чл.195,ал.1 ЗЗД, вр.чл.288 ТЗ, вр.чл.318 ТЗ за заплащане на
сумата от 3960 лева, представляваща платената продажна цена по некачествено
изпълнен от ответника договор за покупко - продажба на стоки, представляващи 10
броя контейнери, сумата от 780.00 лева - разликата в цената, която е била
платена за доставката на нови контейнери, разноски за консултантски
възнаграждения в размер на 500.00 лева и разноски за връчване на нотариална
покана в размер на 79,20 лева и лихва за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Р.“
ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Р.Б.“
ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Загора, на основание чл.
195, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 318 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ сумата 3960.00 лв. с ДДС,
представляваща продажна цена по развален договор за продажба на 10 броя
контейнери- пластмасови IBC 1000 литра -метален
палет, сключен на 16.09.2015 г. по издадена фактура № **********, по който
ищецът е заплатил процесната сума на 16.09.2015 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2016 г. до окончателно
погасяване на задължението, както и на основание чл.195, ал.2 вр. чл.82 ЗЗД
сумата 780.00 лв., представляваща обезщетение за понесените имуществени вреди в
резултат неизпълнение на договора за продажба – заплащане на разликата в цената
на закупената от друга фирма, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 26.02.2016 г. до окончателно погасяване на задължението,
както и сумата 79.20 лв., представляваща сторени разноски за връчване на
нотариална покана, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 26.02.2016 г. до окончателно погасяване на задължението, както и на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 17.14 лв. –законна лихва за забава върху
сумата 780.00 лв. и сумата 1.74 лв. –законна лихва за забава върху сумата 79.20
лв. за времето от 10.12.2015 г. до 26.02.2016 г.
ОСЪЖДА „Р.“
ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Р.Б.“
ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Загора, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 704.00 лв. - разноски за въззивната инстанция и сумата
908.40 лв.-разноски за първата инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.