РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Разград, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А Административно
наказателно дело № 20233330200318 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А. И. Ш. от гр. Русе, подадена чрез адв. С. М.
от АК-Русе, против наказателно постановление № 38 - 0004683/18.04.2023г.
на Директора на РД „АА” гр.Русе към ИА “Автомобилна администрация”
гр.София, в частта, с която на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от
същия закон във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.А от Наредба № 11/03.07.2001г. на
МРРБ, в която счита НП за незаконосъобразно и неправилно, поради което
моли да бъде отменено изцяло. Навежда доводи, че нарушението не е
установено от обективна и субективна страна, тъй като са се позовали само на
кантарната бележка, като не и ясно с какво устройство е замерено, дали е
преминало периодичен преглед. Счита, че водачът на автомобила е действал
при условията на чл.16 от ЗАНН, изпълнявайки неправомерна служебна
заповед. Определянето на наказанието не е съобразено с разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН, което е съществено процесуални нарушение.
Алтернативно моли НП да бъде изменено, като бъде намален размера на
наложената глоба към минимума. В с.з. жалбата се поддържа от защитника
адв. М. на изложените в нея основания с искане за отмяна, или намаляване
размера на глобата, като претендира и направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – Директора на РД “Автомобилна
администрация”- Русе към Изпълнителна агенция “Автомобилна
администрация” гр.София, в придружителното писмо към преписката заявява
становище, че НП е съобразено с материалните и процесуалните правила при
издаването му. Нарушението е описано правилно, пълно и точно, до степен
нарушителят да разбере в какво се състои то, като правилно е наложена и
предвидената в закона санкция. При редовност в призоваването не се явява
представител в с.з.
1
Районна прокуратура - Разград при редовност в призоваването, не се
явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.
Районен съд - Разград, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение от 28.02.2023г., съставен срещу жалбоподателя,
за това, че “на 28.02.2023г., 12:51 обл. Разград ПП І-2, пред бистро Дервента в
посока Разград-Русе управлява товарен автомобил влекач МАН ТГХ 18.480
БЛС с рег. № ВТ **** КС от кат. N3 с прикачено към него полуремарке
СТАС С3 СА 336К с peг. № ВТ **** ЕВ от кат. О4, като извършва обществен
превоз на товари – фракция на територията на Република България по
маршрут Кралево-Русе, видно от пътен лист с номер
сер.ВА/798594/27.02.2023г. и товарителница сер. V-3/578030/28.02.2023г.,
като при проверката установих: 1. Не представя контролен талон към
СУМПС; 2. Водача извършва превоза със съчленена композиция, състояща се
от МПС с две оси и ППС с три оси, с обща маса 52 460 кг, видно от кантарна
бележка с № *********/28.02.2023г./10:35 часа, която маса надвишава
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството от 40000 кг с 12460 кг. В момента на проверката водача не
представя документ за платена такса за претоварване, издаден от Агенция
Пътна инфраструктура, с което е нарушил разпоредбите на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП и чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3 б.а от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ”.
Обстоятелствата по акта са отразени и в самото НП, поради което на
Ш. е наложена глоба в размер на 3000 лв. на основание чл.177, ал.3, т.1 от
ЗДвП за цитираното нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП във вр. с чл.6,
ал.1, т.3 б.а от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Към административно
наказателната преписка освен цитираните АУАН и НП, са приложени
кантарна бележка, дневна разпечатка, заповед РД 08-30/24.01.2020г. на
министъра на ТИТС относно компетентните лица за издаване на НП, справка
за нарушител.
По делото е разпитан свидетелят И. /актосъставител/, който по
същество потвърждава изложените в АУАН обстоятелства, а именно, че при
извършената проверка на жалбоподателя, въз основа на приложената кантарна
бележка и представената товарителница са направили констатациите, че е
надвишена масата. Не са правили измерване на осите, а актът е съставен по
обща максимална маса.
От представените допълнителни доказателства от Автомагистрали -
Черно море АД гр. Шумен, става ясно, че измерването е станало с електронна
автомобилна везна тип МиТ-Ауто 60, което е одобрен тип и е сертифицирано,
съобразно нормативните изисквания. Същото е преминало периодичен
технически преглед пред ДАМТН.
Жалбоподателят представя допълнително пътен лист за извършения
превоз, както и трудов договор, че възнаграждението му е в размер на 510 лв.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване
от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление НП № 38 - 0004683/18.04.2023г. на
2
Директора на РД „АА” гр.Русе към ИА “Автомобилна администрация”
гр.София е издадено от компетентен орган, съответно процесният АУАН е
съставен от компетентни длъжностни лица.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол, предвидени в този закон, а съгласно ал. 12, наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, Министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата
за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници
и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.
Съгласно чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, при изпълнение на функциите
си по този закон определените от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват
технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на
ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства,
предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на
пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните
товари.
Видно от цитираните правни норми, ИА "Автомобилна
администрация" е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно
спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за
собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с
извършването на превоза, поради което нейните длъжностни лица имат
правото да съставят АУАН. Съответно Началника на РД "АА" гр. Русе е
компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, съгласно чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП, съобразно делегираните му правомощия по т. І. 6 от заповед
№ РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Констатирано бе, че наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 2 от ЗДвП движещите
се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, които
не надвишават установените от Министъра на регионалното развитие норми,
и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.
Нормата на чл. 139 от ЗДвП е бланкетна и препраща към Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, която в чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" въвежда допустима
максимална маса от 40 тона за съчленени ППС от моторно превозно средство
3
с две оси с полуремарке с три и повече оси.
Процесният случай попада именно под действието на нормата на чл.
6, ал. 1, т. 3 б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ като нарушението
се състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса на
движещото се по път, отворен за обществено ползване, ППС, което вместо с
изискуемата максимална маса до 40 тона, е управлявано с общо тегло от
52460 кг., което е доста над максимално допустимото.
Посоченото обстоятелство се установява безспорно от
представените от жалбоподателя по време на проверката кантарна бележка и
товарителница. Последните са годно доказателство за установяване на
посочените в тях факти. В тази връзка съдът намира възраженията на
жалбоподателя и неговия повереник за неоснователни. По смисъла на Закона
за автомобилните превози (ЗАП) документът, който установява
обстоятелствата във връзка с конкретния превоз е товарителницата, която има
обвързваща доказателствена сила (по арг. на чл. 61 от ЗАП). Тя се издава по
предвидения там ред и следва да има регламентираното от закона
съдържание, в това число и да съдържа брутното тегло или изразеното по
друг начин количество на товара ( чл. 53, ал. 1, т. 7 от ЗАП). По смисъла на
чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството първичният счетоводен документ,
който може да установи реалното количество на товара е кантарната бележка.
Ето защо и двата документа са годно доказателство, в които са посочени
издателя /продавача/, купувача, камиона, наименованието на стоката
/въглища/ и количеството. Това обстоятелство не е било оспорено по време на
проверката, а и самия жалбоподател е представил тези документи именно във
връзка с товара, като същите са подробно описани в АУАН и НП, и съответно
приложени към преписката. В случая е ирелевантно отново по изложените
по-горе доводи дали измервателното средство е било годно или негодно. При
товаренето и попълването на необходимите документи относно превоза
водачът, респ. превозвачът не са възразили и са извършили превоза именно
въз основа на така издадените документи. Освен това видно от представените
доказателства от Автомагистрали -Черно море АД гр. Шумен, измерването на
товара е станала с одобрен тип електронна везна, която е сертифицирана и
преминала периодичен технически преглед, поради което и възраженията в
тази насока са неоснователни.
С оглед на изложеното, съдът намира, че НП е обосновано, като
правилно е приложен материалния закон при санкциониране на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП се наказва с
глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос,
които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Анализът на разпоредбата сочи, че правилно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника
именно въз основа на посочената норма, доколкото същата предвижда
конкретното нарушение в диспозицията си.
Като разгледа жалбата досежно справедливостта на наложеното
наказание, съдът намери, че същата е основателна, доколкото наложеното
наказание, не съответства на тежестта на извършеното нарушение. По
преписката е било ясно, че жалбоподателят не извършва превоза за себе си, а
очевидно за дружеството, чиято собственост е ППС-то и наложената глоба е
непосилна за него. По делото липсва обосновка защо наказващият орган е
4
наложил санкция в размер към средния предвиден в правната норма. Липсват
доказателства относно трудовото възнаграждение на жалбоподателя, като
такива са представени пред съда и очевидно получаваното трудово
възнаграждение не е в състояние да покрие наложената санкция. С оглед на
изложеното и предвид липсата на отегчаващи отговорността на въззивника
обстоятелства, съдът намира, че НП следва да бъде изменено по отношение
размера на административната санкция "Глоба", като същата следва да бъде
определена в минимален размер от 500 /петстотин/.
По отношение претенцията за разноски, съдът намира същата за
частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН в
административнонаказателното производство страните имат право на
разноски, като с оглед изменение на обжалваното НП изразяващо се в
намаляване размера на наложената глоба, то и претенцията за разноски следва
да бъде уважена съобразно уважената/намаления размер на глобата. Видно от
приложеното пълномощно на упълномощения адв. М. е било заплатено
напълно и в брой възнаграждение в размер на 600 лв., като същият се е явил в
с.з. на 03.07.2023г. и 13.09.2023г. Ето защо съдът намира, че претенцията
следва да бъде уважена в размер на 100 лв., представляваща възнаграждение
за адвокат съобразно намаления размер на глобата.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 38 - 0004683/18.04.2023г.на Директора на РД „АА”
гр.Русе към ИА “Автомобилна администрация” гр.София, В ЧАСТТА, с която
на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП на А. И. Ш. от гр. Русе му е наложена
глоба в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от същия закон
във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.А от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, КАТО
НАМАЛЯВА размера на глобата от 3000 лв. на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА РД „АА” гр.Русе към ИА “Автомобилна администрация”
гр.София ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Ш. от гр. Русе сумата от 100 /сто/ лв.,
представляваща възнаграждение за адвокат съобразно намаления размер на
глобата.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5