№ 223
гр. Тетевен, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20244330100447 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск/заявен като частичен/,с посочено
основание чл.439 от ГПК.
Ищeцът твърди,че с решение по гр.дело №0 по описа на РС-Тетевен е
утвърдено споразумение по чл.127,ал.1 от СК,съгласно което същият следва
да заплаща издръжка за детето си ц М.а в размер на 150 лц ежемесечно.
На 21.03.2024 година ответницата,действаща като майка и законен
представител на детето е образувала изпълнително дело с по описа на ЧСИ с
рег.№880 на КЧСИ,въз основа на издаден в нейна полза изпълрнителен лист
на 30.01.2024 година,на основание горното решение.В молбата за образуване
на делото ответницата е посоцчила,че не са заплатени дължими вноски за
издръжка,както следва: 6 месеца за 2017г,12 месеца за 2018г,12 месеца за
2019г,12 месеца за 2020г и 2 месеца за 2021 година.
С покана за доброволно изпълнение е указано,че задължението е в
размер на 11312.00 лц,като след направено възражение за недължимост на
лихвите и относно разноските,с постановление от 10.04.2024г на ЧСИ
задължението е коригирано на 6600 лц.
1
Към момента на молбата за образуване на изпълнителното дело
,твъдяното задължение е погасено по давност,като ищеца развива подробни
съображения в исковата молба.
Моли да бъде постановено решение,с коеуто се признае за установено
по отношение на ответницата,че ищецът не дължи сумата от 6 600 лц по
изпълнително дело №с по описа на ЧСИ с рег.№880 на КЧСИ.
В условията на евентуаблност предявява иск,че ищецът не дължи сумата
от 6600 лц по изпълнителното дело,поради изпълнение в натура.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба,в който ответницата счита предявения иск за неоснователен.Излага ,че
към казуса е приложим чл.115,ал.1,б.“а“ от ЗЗД.Твърди,че приеманата в
практиката фактическа промяна се е осъществила след февруари 2021
година,докогато страните са живели заедно.Бащата не е плащал издръжка до
тази дата,като цялата издръжка за детето е била поета от майката.Давността е
започнала да тече след фактическата промяна-след февруари 2021г.Ако съдът
приеме,че в случая е приложима давността,то същата е 5г,като на 21.03.2024г
ответницата е прекъснала давността ,като от нейно име образува изп.дело
№с,следователно всички вземания за издръжкща след 21.03.2019г нве са
погасени по давност,тъй като за тях не е изтекъл давността,ппредвидена в
чл.117,ал.2 от ЗЗД.
Моли да бъдеу отхвърлен предявения иск,а в случай,че съдът прецени че
разпоредбата на чл.115,ал.1,б.“а“ от ЗЗД не следва да се прилага,да бъде
отхвърлен иска за издръжка за периода 01.03.2019г до месец 12.2019г,за
периода 01.2020г до м.12 2020г и за периода месец януари 2021г до месец
февруари 2021 година.
От представените по делото писмени доказателства,показанията на
свидетелите Хц и заключението на съд.-икономическата експертиза,изготвена
и защитена от вещото лице Н. ц А.,съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Страните в процеса са родители на малолетното дете ц М.а,родено на
13.01.2015 година.
С Решение №189/20.12.2016г постановено по гражданско дело №0 е
утвърдено споразумение по чл127,ал.1 от СК пмежду страните,съгласно което
2
бащата на детето –ищецът М. М. М. е поел задължение да заплаща на майката
Й. С. П. ежемесечна издръжка за малолетното дете в размер на 150.00
лц,начиная от 01.12.2016г до настъпване на причини за нейното изменяване
или прекратяване.Издръжката е уговорена да се заплаща по банковн път,по
сметка на майката, и едължима до 25-то число на съответния месец,за който
се дължи.
На 30.01.2024г е издаден изпълнителен лист за вземането за
издръжкща,по молба на майката на детето Й. С. П..
На 11.03.2024 година е депозирана молба от майката до ЧСИ с рег.№880
на КМСИ ,с район на действие ОС-Ловеч,като с разпореждане на ЧСИ от
същата дата е образувано изпълнително дело с/2024г,със страни-взискател ц
М.а и длъжник М. М. М..
На 21.03.2024г е изпратено запорно съобщение до „цСофия,за налагане
на запор на трудово възнаграждентие на ищеца М. М.,в което общата дължима
сума е отразена в размер на 11 312.00 лц,от които главница в размер на
6 600.00 лц.Приложени са искания за налагане на възбрани,вписана възбрана
за което е уведомен ищеца на 26.03.2024г,уведомление за налагане на запор
върху МПС.
След направено искане/възражение от длъжника М., ЧСИ с рег.№880
Румен Димитров е уведомил същия/длъжника/съобщение на стр.86 отизп.дело
№с/2024г/,че актуалния размер на задължението му е 7 469.19 лц,която сума е
образувана както следва: издръжка за минал период-6 месеца за 2017
година,12 месеца за 2018г,12 месеца за 2019г,12 месеца за 2020г и 2 месеца за
2021 година общо в размер на 6 600 лц,както и другата част разноски по
изпълнителнотно дело.
От заключението на съд.-икономиоческата експертиза се установява,че
за пеуриода от м.март 2021г до м.декември 2023г дължимата издръжка е в
размер на 5100.00 лц,като ищецът е превел обща сума за този период в размер
на 6 300.00 лц.
В допълнително заключение е посочен периода на падеж на
задължението във времето от м.декечври 2016г до месец април 2021г,както и
периода от падежа на съответните вноски до 02.04.2024 година.
В показанията си свидетелите 8 твърдят,че през периода 2016г. до
3
м.февруари-март 2021г страните са живели заедно,като основните грижи за
отглеждането на детето са полагани от ищеца М. М..В противна насока са
показаниаята на свидителите ккоито твърдят,че през този период ответницата
Й. П. и малолетното дете ц М.а са жиовели в град Тетевен-кв.Пеновото,в
жилище на свидетелката Цветелина Стоц,че майката е полагала грижи за
детето,с помощна на бабата по майчина линия.Излагат,че през този период
епизодично майката и детето са пребивавали при ищеца в град 8,както и че
ищецът нее полагал грижи и давал издръжка за детето си.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът наМ. следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, когато актът, по
който е издаден изпълнителният лист, е влязло в сила съдебно решение, и то само ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето
естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие
на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да
съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.Настоящият случай е такъв, доколкото
ищецът се позовават на изтекъл давностен срок след влизане в сила на съдебното
решение/съдебната спогодба/.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД когато вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога 5 години. По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
даденото в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС
задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният
процес. С посоченото разрешение е прието, че ППВС № 3/1980 г., постановено в обратния
смисъл, е изгубило сила.При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа. Взискателят трябва
да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това прекратяване става по силата на закона /ex lege/, като актът на
съдебния изпълнител – постановление за прекратяване на производството, има констативен,
а не конститутивен ефект. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването
4
на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител/в
разглеждания случай/ по възлагане от взискателя,съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото
в сила разпределение и др.
Страните по делото са активно и пасино лрегитиМ.ни по предявения иск,като
ответницата е конституирана като майка и законна представителка на малолетното дете ц
М.а и чрез която следва да се заплаща издръжката за детето.
Задължението на родителя за заплащане на ежемесечна издръжка за дете има
характер на "периодично плащане" по смисъла на чл. 111 б. "в" ЗЗД и тълкуването на
понятието, дадено с ТР № 3/2012 г. ОСГТК. Вземането за издръжка е периодично и поради
това поначало се погасява по давност с изтичане на три години от възникване на
задължението за плащане, т. е. по отношение на периодични вземания давността тече
поотделно за всяка една вноска (месечна издръжка) от датата на падежа, като всяка
последваща вноска (месечна издръжка) има своя давностен срок. Въпреки че издръжката
касае периодично вземане, в настоящия случай дължимостта на процесните суми за
издръжка е била призната с влязло в сила съдебно решение. Когато задължението за
плащане на издръжка е признато с влязло в сила съдебно решение, както в настоящия
случай, давностният срок е петгодишен по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, но отново тече
поотделно за всяка месечна вноска, респективно - за всяко отделно неизпълнение на съдебно
признатото вземане. По тези вземания давността тече поотделно за всяка вноска от датата на
падежа, като всяка последователна вноска си има свой давностен срок (Решение № 975 от
17.04.1973 г. по гр. д. № 691/1973 г. по описа на ВС, II г.о.).
Съгласно чл. 116, ал. 1, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение и от този момент започва да тече нова давност, чийто срок
всякога е пет години, ако вземането е установено със съдебно решение. В този смисъл, при
позоваване от страна на длъжника на погасяване по давност на изпълнението на дълга по
съдебното решение, то съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, решението следва да
бъде приведено в изпълнение само за времето от пет години назад от поискването на
5
изпълнението (Определение № 298 от 28.02.2014 г. по гр. д. № 695/2014 г. по описа на ВКС,
ІV г. о. и цитираното Решение № 401 от 18.12.2013 г. по гр. д. № 3552/2013 г. по описа на
ВКС, ІV г. о.).
В конкретния случай, независимо от факта, че ищецът е баща на ответника, не може
да намери приложение разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. "а" ЗЗД, както твърди ответницата в
отговора на исковата молба. Разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. "а" ЗЗД има предвид
обичайната житейска практика, възпроизведена в нормативните разпоредби, че децата и
техните родители живеят заедно и последните фактически упражняват правата и
задълженията си чрез непосредствена грижа за децата. Когато това съвместно съжителство
на детето с единия от родителите е преустановено и той е осъден да му заплаща издръжка,
настъпилата фактическа промяна води и до правна промяна, която в настоящия случай е
прогласена със съдебно решение, с което упражняването на родителските права спрямо
ответника е предоставено на майка му, а ищецът е задължен да плаща месечна издръжка на
ответника – негов син. По този начин упражняването на родителските права е поето от
единия родител – майката, и само между нея и детето е приложима разпоредбата на чл. 115,
ал. 1, б. "а" ЗЗД. Между детето и другия родител – ищецът, е налице съдебно признато
вземане за издръжка, подчинено на общия режим на погасителната давност и не се обхваща
от хипотезата на чл. 115, ал. 1, б. "а" ЗЗД. Предвид изложеното, между ищецът и детето е
текла погасителна давност по отношение на вземането за издръжка, дължима от ищеца.
Съгласно задължителните разяснения, дадени по реда на чл. 290 ГПК в Решение № 401 от
18.12.2013 г. по гр. д. № 3552/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о. (които съответстват на по-
старата съдебна практика, обективирана в Решение № 1041 от 23.10.1986 г. по гр. д. №
762/1985 г. на ВС, II г. о., както и на по-новата такава – напр. Определение № 314 от
15.04.2020 г. по гр. д. № 4562/2019 г. по описа на ВКС, III г. о., с което не е допуснато
касационно обжалване на въззивно решение, постановено по идентични въпроси, т. е.
цитираната съдебна практика не е загубила актуалност и при настоящата правна уредба),
разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. "а" ЗЗД в случаи като процесния не е приложима.
С разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидена възможност за длъжника в
изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, като основава
иска си на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
С исковата молба са въведени твърдения от ищеца, че вземането, предмет на
принудително изпълнение по изп. д. № с/2024г по описа на ЧСИ с рег.№880 на КЧСИ,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.01.2024г ,въз основа на решение
по гр.дело №0 по описа на РС-Тетевен, за за сума в общ размер,дължима издръжка за
периода 2016-2021г, не подлежи на принудително изпълнение, тъй като е погасено по
давност на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД с изтичането на 5 – годишния давностен срок,
считано от датата на падежа на всяка една месечна издръжка.
Предметът на изпълнителния лист са задължения за месечна издръжка от 150.00 лц,,
считано от 01.12.2016г. Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена
6
на 11.03.2024г.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността започва да тече нова
давност (чл. 117, ал. 1 ЗЗД). Следователно, при позоваване от страна на длъжника на
погасяване по давност на изпълнението на дълга по съдебното решение, то съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, решението следва да бъде приведено в изпълнение само
за времето от пет години назад от поискването на изпълнението – 11.03.2024г.
Предвид изложеното не подлежат на принудително изпълнение вземанията за
издръжка, станали изискуеми преди 11.03.2024г,т.е. за периода 2017г/съобразно уточнението
по молбата за образуване на изп.дело и до края на месец февруари 2019 година.
Според съдебната практика, обективирана в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/20 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, "същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указания на органа на изпълнителното производство. Давността не
се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването, давността е изтекла".
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че давността е била прекъсната с
предприемането на изпълнителни действия по насочване на изпълнението чрез налагане на
запор и възбрана, поискани с молбата на взискателя от 11.03.2024г. за образуване на
изпълнително дело, в която са посочени конкретни изпълнителни способи, които се иска да
бъдат предприети – запор върху банкови сметки и налагане на възбрана върху недвижим
имот и инкорпорирано в същата възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като по изпълнителното
дело запори са наложени,както и е вписана възбрана. В мотивите на задължителното за
7
прилагане ТР 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, е посочено, че искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. Това становище е поддържано и с каузалната практика
на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се
приема, че ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането
(в този смисъл са: Решение № 37 от 24.02.2021 г., по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, ІV
ГО, Определение № 295 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 329/2021 г., III г.о., ГК,
Определение № 60760 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2021 г., III г. о., ГК и др.).
В предвид горните съображения,погасени по давност преди депозиране на молбата за
образуване на изпълнително производство са вземанията за издръжка за следните периоди:
за 6 месечни вноски за 2017 година, за 12 месечни вноски за 2018г и за 2 месечни
вноски за 2019 година или общо 20 месечни вноски в общ размер на 3 000.00 лц.За тази
имонне сума следва да ъде уважен отрицателрният установителе иск,а за разликата до
суматаот 6 600.00 лц,искът следва да бъ де отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
Съдът наМ. за неоснователни и недоказани твърденията,въведени по делото,че в
периода 2016-2021г страните са живели заедно и са полагали грижи за детето си,респ. както
твъ рди ответника в отговора на исковата молба,в този период наМ. приложение нормата на
чл.115,ал.1,б“а“ от ЗЗД. Гласните доказателства в тази насока са протеворечиви,а не
еднозначни,липсва признание от двете страни на този твърдян факт.
Поради същите съобрпажения,съдът не внъзприема за доказано и твърдението на
ищеца,че през този период е осигурявал средства за детето си в натура.Освен,че гласните
доказателства са спорни по отношение и на този факт,то не би могжло да се приеме,че
евентуалното закупуване на вещги за детето и други гпижи съответстват на определената
със съдебно решение издръжка в пари/в размер на 150.00 лц месечно/ или надхвърлят тази
сума.Не са представени безспорни доказателства за това,че през релцнтния времеви период
ищецът основно се е грижил за издръжката на детето си.
В предвид изложеното над признатия от съда размер от 3 000.00 лц,до който приема
,че вземането,предмет на изп.дело №с/2024г е погасено по давност,и до сумата от 6 600.00
лц,искът подлежи на отхвъляне.
При този изход на делото,съгласно чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК страните си дълржат
разноски както следва: съразмерно уважената част от иска на ищеца се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 591 лц,държавна такса в размер на 120.00 лц и
половината от заплатеното възнаграждение за експертиза от 132.00 лц или общо сумата от
843.00 лц.На ответницаата се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
327.00 лц.
Съдът наМ.,че следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца
разноски,уопределени по съразмерност и компенсация,в размер на 516.00 лц.
8
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.439 от ГПК,по отношение на Й. С.
П.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл.,като майка и законна представителка на
малолетното дете ц М.а,ЕГН:**********,че М. М. М.,ЕГН:********** с адрес за
призоваване в град София,не и дължи сумата в размер на 3 000.00/три
хиляди/лц,представляваща месечна издръжка за детето ц М.а,определена с решение по
гражданско дело №0 по описа на РС-Тетевен,която издръжка е за периода 2017г./6 вноски/,за
2018г./12 вноски/ и до 01.03.2019 година/2 вноски за 2019г/,а за разликата над този размер и
до претендирания размер от 6 600.00 лц,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Й. С. П.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл., да заплати на М. М.
М.,ЕГН:********** с адрес за призоваване в град София,разноски по делото в общ размер
на 516.00/петстотин и шестнадесет/лц,определени по съразмерност и компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Ловеч, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9