гр.
Сливен, 31.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН в публично
заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА
ДИНЧЕВА
При участието на секретаря Радостина Желева
като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 517
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба от Ф.Х.С. *** чрез адв. С.Ш. срещу Заповед № ДК-11–Сл-22/14.12.2020 год. на
Началник РДНСК Сливен, с която е отменено Разрешение за строеж № 380/25.11.2020
год. на Главния архитект на Община Сливен за строеж "Зимна градина към
ателие" находящ се върху покрива на жилищна
сграда с идентификатор 67338.532.250.1 по КК изпълнен в УПИ XII-250, кв.120 по плана на ЦГЧ на гр. Сливен.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен и неправилен, тъй като е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта
на закона. Жалбоподателят счита, че административният орган не e приложил в
пълнота разпоредбата на чл. 35 от АПК
като не е обсъдил възраженията и обясненията на страните. Неправилно е приел,
че е необходимо учредяване на право на надстрояване и/или пристрояване, тъй
като в случая не бил налице строеж по смисъла на закона. Органът погрешно
възприел проектната документация и вида
на предвидения за изграждане обект, което довело до неправилно приложение на
материалния закон. Моли съдът да отмени заповедта като незаконосъобразна.
В с. з. оспорващата редовно призована не се
явява. Представлява се от адв. Р.К. редовно преупълномощена от адв.Ш., която
поддържа жалбата. Ангажира доказателства. В писмени бележки излага подробни
съображения за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.
В с. з. административният орган редовно
призован не се явява. Представлява се от старши юрисконсулт М.-К., която
оспорва жалбата и в представено писмено становище моли да бъде отхвърлена.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с. з. заинтересованото лице Г. а.на Община
Сливен редовно се явява лично. Счита, че жалбата следва да бъде уважена.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорващата Ф.Х.С. е с. на недвижим имот
представляващ а. № * на две нива разположено на пети и шести етаж в сграда с
идентификатор 67338.532.250 находяща в гр.Сливен, ул.“С.
В.“ № .съгласно НА за покупко-продажба на право на строеж за определени обект в
сграда № 186, том I, рег.№ 2914,
дело № 152 от 14.03.2008 год.
На 25.11.2020 год. от Главния архитект на
Община Сливен на основание чл. 148, ал. 1, 2 и 4 и чл. 140, ал.1 и ал. 3 от ЗУТ
при условията на чл. 37, ал. 1, чл.185, ал.1, т.3 и ал.2 и по реда на
147, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗУТ е
издадено Разрешение за строеж № 380,
с което се разрешава на Ф.Х.С. с. на обект с
идентификатор № 67338.532.250.1.12 по КККР на гр. Сливен, находящ
се в УПИ XII-250, кв.120 по плана на ЦГЧ на
гр. Сливен, ул.“С. В.“ № .да извърши строителство на „Зимна градина към ателие“
изразяващо се в следното: монтиране и остъкляване на лека дървена конструкция
покрита с ондулин, над съществуваща северна тераса
към ателие на две нива-обект с идентификатор 67338.532.250.1.12 по КК, на
последния етаж на съществуваща четириетажна жилищна сграда находяща
се в УПИ XII-250, кв.120 по плана на ЦГЧ на
гр. Сливен, ул.“С. В.“ № ., съгласно виза върху скица №1814/11.09.2020 год.
издадена от Дирекция „УТ“ при Община Сливен представена и одобрена на
07.10.2020 год. проектна документация за обект шеста категория според чл.137,
ал.1 от ЗУТ и Наредба № 1/2003 год. на МРРБ, по част „Архитектурна“ и становище
по част „СК“, съгласувана с протокол-решение № 26/02.10.2020 год. на ОбЕСУТ при Община Сливен.
С писмо от Гл. архитект на Община Сливен до
РДНСК Сливен вх. № РС-СЛ-856-01-435/30.11.2020 год. са изпратени копия от
Разрешение за строеж № 380/25.11.2020 год., копие от действащ ПУП за УПИ XII-250, кв.120 по плана на ЦГЧ на гр. Сливен, ул.“С. В.“
№ .и копие от заповед № РД-15-198/09.02.2006 год.
В РДНСК Сливен е съставен Констативен
протокол № РС-Сл-380/10.12.2020 год. за извършена служебна проверка на
разрешение за строеж по чл. 156 от ЗУТ,
а именно Разрешение за строеж № 380 от 25.11.2020 год. на Гл. архитект на
Община Сливен, в който относно законосъобразността на съгласуване и одобряване
на инвестиционния проект е записано: съгласуван и одобрен инвестиционен проект
на 07.10.2020 год. във фаза "ТП" по части "Архитектурна" и
"СК" съгласно нормата на 145, ал.4 от ЗУТ;строежът посочен в РС е
шеста категория в нарушение на чл.137, ал.1 от ЗУТ и наредба № 1/30.07.2003
год. за номенклатурата на видовете строежи; съответствие на съгласувания и
одобрен инвестиционен проект с предвижданията на действащия ПУП-не, тъй като
съгласно ПУП за поземлени имоти с пл.№№ 4641, 4642, 4643, кв.120 по плана на
ЦГЧ на гр.Сливен одобрен със заповед № РД-15-198/09.02.2006 год. предвижда
основно застрояване на УПИ XII-250, кв.120
по плана на ЦГЧ на гр. Сливен, с характер ниско застрояване с височина 7-10
метра, разположено на 3, 0 от външната регулационна линия и свързано по
западната странична граница със съседния от запад УПИ XI-35; съответствие на издадената виза с действащия
ПУП-не, с визата за проектиране се променят устройствените
показатели на имота.
В Заключение е записано: ателието, към което
се устройва зимна градина е разположено в източната част на таванския етаж /на кота +10.90/ с второ ниво представляващо помещение /на кота +13,60/ разположено в кулата на съществуващата сграда.
Съгласно одобрения проект за съществуващата сграда ателието няма обособена
тераса на покрива, както и предвиден достъп до покрива. Предлаганото
преустройство на покрива в тераса към ателието увеличава разгърнатата застроена
площ на сградата с още 58 кв.м., съответно увеличаване на Кинт
до недопустима стойност равна на 3,22,
надвишаваща и нормативно допустима стойност от Кинт=3,0
за устройствена зона за многофункционално ползване от
типа смесена централна зона /Ц/ за гр.Сливен. С разрешаване на зимната градина недопустимо
се увеличава площта на архитектурно-художествените елементи по чл.93, ал.2 от
Наредба № 7/2003 год., която не трябва да е повече от 25 кв.м., а в случая
става не по-малко от 81 кв.м., без към тази площ да е прибавена площта на
елемента над стълбищната клетка. Визата е издадена на
основание чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ, към които не може да е причислена разрешената
зимна градина пристроена към
съществуващото ателие. Визата е издадена за строеж, който не попада в случаите
на чл.140, ал.3 от ЗУТ посочена като основание за издаването и. Разрешеният
строеж не съответства на издадената виза. С разрешаването на зимната градина се
извършва преустройство със смяна на предназначение на покривна площ в нови
площи към съществуващото ателие допуснато в несъответствие към действащия ПУП.
Несъответствието с ПУП определя строежът като неотговарящ на условието на
чл.185, ал.1, т.3 от ЗУТ. Предвид завземането на общи части на сградата РС е
издадено без съгласието на всички собственици изразено с нотариална заверка на
подписите изискващо се с разпоредбата на
чл.185, ал.2 от ЗУТ. Със строежа е извършено надстрояване над покрива на
съществуващата сграда без спазване на чл.183, ал.2 от ЗУТ.
На 14.12.2020 год. от Началника на РДНСК
Сливен е издадена процесната Заповед № ДК-11–Сл-22/14.12.2020
год., с която се отменя Разрешение за строеж № 380/25.11.2020 год. издадено от
главния архитект на Община Сливен за строеж "Зимна градина към
ателие" находящ се върху покрива на жилищна
сграда с идентификатор 67338.532.250.1 по КК изпълнен в УПИ XII-250, кв.120 по плана на ЦГЧ на гр. Сливен. В
заповедта се изложени следните съображения:1.Издадената виза за проектиране не
отговаря на чл.140, ал.2 от ЗУТ, предвид липсата на нанесени линии на
застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояването; 2.
С разрешената зимна градина към ателие се допуска преустройство на съществуващия
покрив в тераса и неговото надстрояване. С това се увеличава разгърната
застроена площ на жилищната сграда с 58 кв.м. Увеличава се и площта на архитектурнохудожествените елементи в нарушение на чл.93,
ал.2 от наредба № 7/2003 год., която не трябва да е повече от 25 кв.м., а в
случая става не по-малко от 81 кв.м., без към тази площ да е прибавена площта
на елемента над стълбищната клетка; 3. С
разрешаването на зимната градина се извършва преустройство със смяна на
предназначението на покривна площ в нови площи към съществуващото ателие с
идентификатор 67338.532.250.1.12, което изисква решение на общо събрание на
собствениците взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички
собственици-непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи
части-съгласието на всички собственици изразено с нотариална заверка на
подписите съгласно чл.185, ал.2 във вр. с ал.1, т.2
от ЗУТ; 4. Налице е надстрояване на сградата, поради което е необходим договор
за учредяване на право на надстрояване или пристрояване със с.а на УПИ в
нотариална форма и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от
всички собственици в етажната собственост; 5. В РС е посочено, че разрешеният
строеж е шеста категория, което е неправилно. Категорията на строежа следва да
се отнесе към категорията на жилищната сграда, която е пета категория.
Въз основа на така установеното
административният орган е направил извод, че са нарушени чл.148, ал.9, т.2 във вр. с чл.137, ал.1, т.5, б.А от ЗУТ, чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1, т.2 от ЗУТ, чл.183, ал.2 от ЗУТ и
чл.93, ал.2 от Наредба №7/2003 год. и е отменил процесното
разрешение за строеж като незаконосъобразно.
По делото липсват доказателства за връчване
на заповедта на оспорващата. Представена е обратна разписка за изпращането на
заповедта на адресата, но същата е върната с отбелязване „отсъства“ с посочена
дата 17.12.2020 год. В първото по делото открито съдебно заседание
процесуалният представител на административния орган твърди, че заповедта не е
връчена на С.. При това положение съдът намира подадената жалба на 30.12.2020
год. срещу процесната заповед за процесуално допустима.
По делото са приложени и приети като
доказателства цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, а
именно констативен протокол от 10.12.2020 год., РС № 380/25.11.2020 год.,
частичен ПУП на имоти пл.№ 4641, 4642 и 4643 в кв.120 по плана на ЦГЧ на
гр.Сливен, заповед № РД-15-198/09.02.2006 год. на кмета на Община Сливен,
извадка от инвестиционния проект част „Архитектурна“ – ситуация, план на
покрива, вертикален разрез, фасада запад, фасада север, фасада юг, извадка от
инвестиционния проект част „конструктивна“-обяснителна записка, чертеж 1,
чертеж 2, схема за местоположение, виза за проектиране, извадка от
инвестиционния проект част „Архитектура“ към РЗ № 135/27.03.2007 год.
разпределение като +10,90, план на покрива, вертикален разрез, фрагмент от
разреза, фрагмент от разреза през кулата.
По делото е извършена и приета единична
съдебно - техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът я
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена и подкрепена от събрания
по делото доказателствен материал. Съгласно
заключението на същата предвидената за изграждане зимна градина представлява
лека конструкция. Стоежът е шеста категория. Разрешеният строеж не може да бъде
определен като надстройка или пристройка съгласно ЗУТ. Строежът не увеличава и
по никакъв начин не променя допустимата височина на сградата определена с
действащия ПУП за имота. По отношение на въпросите поставени от съда вещото
лице отговаря следното в съдебно заседание: разрешеното строителство попада в
случаите по чл.142, ал.1, т.2 от ЗУТ; не се променят общите части на
сградата-плоският покрив е обща част и след разрешеното строителство същият си
остава пак обща част на сградата, не се променя функцията на покрива, не се
променя предназначението на покрива, той пак си остава плосък покрив; ПУП за
УПИ XII-250, кв.120 по плана на ЦГЧ на гр. Сливен е влязъл в
сила през 2006 год.; издадената виза от 11.09.2020 год. отговаря на чл.140,
ал.2 от ЗУТ, на скицата са нанесени съществуващите сгради, кадастър,
регулационни линии; с издаденото РС не се увеличава РЗП на сградата, площта на
покрива остава същата, бъдещото строителство няма да бъде нито допълнителна нова
жилищна площ, нито тераса, а предпазна мярка на покрива след извършен ремонт по
общо желание на съсобствениците; няма нарушение на чл.93 от Наредба № 7/2003
год. тъй като архитектурните елементи имат допустимост 20 %, а в конкретния
случай те се побират в тези 20 %.
По делото е разпитан като свидетел В. С. М.с.на
оспорващата и у.на етажната собственост. Според неговите показания покривът е
започнал да тече и са направили общо събрание, на което са решили да се направи
ремонт на покрива като С. да направи навес на покрива и да поеме разходите за
ремонта на покрива. Абсолютно всички съседи били съгласни.
Разпитан е като свидетел и Л. Б. Р. с. на „Боро-Р“ ЕООД-дружеството п. сградата на ул.“С. В.“ №..
Според неговите свидетелски показания на проведеното общо събрание се взело
решение Ф.С. да поеме ремонта на покрива, а собствениците да и разрешат да
използва покривното пространство за зимна градина.
По делото са представени и приети като
доказателство протоколи от общо събрание на собствениците на етажна собственост
на адрес гр.Сливен, ул.“С. В.“ № .от 17.12.2019 год. и от 16.07.2020 год. Видно
от първия протокол по т.1 от дневния ред е избран за у. на етажната собственост
В. М.. Съгласно втория протокол е взето решение за даване на съгласие за
изграждане на Зимна градина на общата покривна площ на с. на ап.** Ф.Х.С. като
ремонта на покрива и неговата поддръжка са за сметка на Ф.Х.С.. Видно от
отбелязването в протокола решението е взето с мнозинство от 100 % от
представените на общото събрание идеални части от общите части на Етажната
собственост.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени
средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна и на база всички
приложени към административната преписка писмени доказателства, които не бяха
оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа
обстановка съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е подадена от Ф.Х.С. на основание чл. 215 и сл. от ЗУТ срещу Заповед на Началника на РДНСК Сливен, с която е отменено
издадено в полза на жалбоподателя Разрешение за строеж. Същата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд. Жалбата е
подадена и в законоустановения срок съгласно мотивите
изложени по-горе в настоящото решение.
Разгледано по същество оспорването се явява ОСНОВАТЕЛНО и като такова следва да
бъде УВАЖЕНО.
Съображенията на съда в тази насока са
следните:
След като е сезиран с оспорване при служебния
и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт
съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът провери изначално неговата валидност. Това се
налага поради принципа на служебното начало в административния процес въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа
на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена
форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави процесуално
законосъобразен. Обжалваната заповед е издадена от Началника на РДНСК Сливен
изрично оправомощен със Заповед № РД - 13 -
171/13.06.2019 г. на Началника на ДНСК и действаща при спазване на делегираната
му териториална и материална компетентност. Ето защо процесната
заповед е един валиден акт. Освен валиден оспореният административен акт е и
процесуално законосъобразен, тъй като при издаването на същия не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Обстоятелството, че заповедта не е била връчена на оспорващата не
представлява нарушение на процедурата по издаването и, а има значение само относно
нейното обжалване, което както бе посочено вече съдът намира за извършено в
срок. Така изложеното мотивира съдът да приеме, че оспореният административен
акт е валиден и процесуално законосъобразен. При цялостен анализ на събраните
по делото доказателства съдът намира, че обжалваната заповед на Началника на
РДНСК Сливен е постановена в противоречие с материалния закон, при следните
съображения:
Предмет на преценка за законосъобразност по
делото е заповед на Началника на РДНСК Сливен, с която е отменено разрешение за
строеж издадено от Главния архитект на Община Сливен. С последното е разрешено
на оспорващата Ф.Х.С. да изпълни строеж "Зимна градина към ателие" находящ се върху покрива на жилищна сграда с идентификатор
67338.532.250.1 по КК изпълнен в УПИ XII-250,
кв.120 по плана на ЦГЧ на гр. Сливен.
За да постанови отменителен
диспозитив в своя акт съгласно мотивите в същия
административният орган е приел, че са нарушени чл.148, ал.9, т.2 във вр. с чл.137, ал.1, т.5, б.А от ЗУТ, чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1, т.2 от ЗУТ, чл.183, ал.2 от ЗУТ и
чл.93, ал.2 от Наредба №7/2003 год.
В процесния случай
въз основа на събраните по делото доказателства се опровергават доводите на
административния орган относно незаконосъобразността на РС. Процесното
строителство е разрешено въз основа на издадена виза съгласно чл.140, ал. 2 от ЗУТ, като административният орган счита, че не са изпълнени изискванията на
този текст. Според заключението на
вещото лице обаче издадената виза от 11.09.2020 год. отговаря на изискванията
на закона, тъй като същата съдържа съществуващите сгради, кадастър,
регулационни линии.
Второто основание за отмяна на РС е, че с
разрешената зимна градина към ателието по същество се допуска преустройство на
съществуващия покрив в тераса и неговото надстрояване, с което се увеличава РЗП
на жилищната сграда с 58 кв.м. По отношение на тези доводи вещото лице е
категорично, че не е налице преустройство на покрива, не се променят общите
части, плоският покрив и след разрешеното строителство си остава плосък покрив,
както и не се променя предназначението на покрива. По никакъв начин не се
увеличава РЗП на сградата, тъй като разрешената зимна градина няма да бъде
допълнителна нова жилищна площ, нито тераса. При решаването на конкретния правен
спор и с оглед на спецификите му съдът е назначил вещо лице със знания в
съответната област, които съдът няма. Ето защо съдът се доверява на специалните
знания на вещото лице и изцяло кредитира заключението му, което както бе
посочено по-горе не е оспорено от страните по делото. С оглед на тези отговори
на вещото лице съдът намира, че не е необходимо изрично писмено съгласие на
всички собственици изразено с нотариална заверка на подписите, както и договор
за учредяване на право на надстрояване или пристрояване, тъй като такова не е
налице, т.е. не са нарушени текстовете на чл.185, ал.2 във вр.
с ал.1, т.2 от ЗУТ и чл.183, ал.2 от ЗУТ. За допълнение само следва да се
посочи, че по делото са представени доказателства, че всички собственици в
сградата са съгласно с разрешеното строителство.
Що се касае до достъпа до покрива следва да
се отбележи, че този въпрос не се засяга от издаденото разрешение за строеж.
Видно от доказателствата по делото /свидетелските показания и експертизата/ и
преди издаването на РС достъпът до покрива се е осъществявал единствено от
апартамента на оспорващата. Доколко този достъп /чрез изградената врата/ е
законен не е предмет на разглеждане в настоящото дело, поради което съдът не
намира причина да го коментира.
По отношение на твърдяното увеличаване на
площта на изградените архитектурни елементи по чл.93, ал.2 от наредба № 7/2003
год. съгласно отговорите на експерта в съдебно заседание, същите не надвишават
допустимите 20 %.
На последно място в процесната
заповед е посочено, че според административния орган строежът следва да е пета
категория-каквато категория е сградата, а не както е посочено в РС-шеста
категория на основание чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ. Съгласно този текст не се
изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж
за монтаж на инсталации, съоръжения и уредби, с изключение на съоръженията с
повишена степен на опасност, подлежащи на технически надзор от Главна дирекция
"Инспекция за държавен технически надзор. Главният архитект на Община
Сливен е издал РС № 380 като е разрешил изграждането на зимна градина именно на
основание чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ. За да издаде акт с такова съдържание същият
се е водил от представените към заявлението за издаване на РС строителни
документи, от които е видно, че строежът ще се изпълни с метална конструкция
съгласно проекта като покритието е леко с Ондолин
върху обшивка от OSB. Заключението на вещото лице и
в тази насока е категорично-разрешеното строителство попада в случаите по
чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ, който член е посочен и във визата за проектиране. Следователно
съдът намира, че не е извършено нарушение на чл.137, ал.1, т.5, б.А от ЗУТ, тъй
като процесният строеж е шеста категория.
По отношение на твърдяното нарушение на чл.148,
ал.9, т.2 от ЗУТ съдът също намира, че липсва нарушение. Съгласно този текст в
разрешението за строеж се вписват условията, свързани с изпълнението на
строежа, включително оползотворяването на хумусния земен слой. Видно от
приложеното по делото разрешение за строеж същото съдържа описание на условията
свързани със строежа, а именно строежът ще се извърши чрез монтиране и
остъкляване на лека дървена конструкция покрита с Ондулин,
над съществуваща северна тераса към ателие на две нива обект с идентификатор
67338.532.250.1.12 по КК на последния етаж на съществуваща четириетажна жилищна
сграда находяща се в УПИ XII-250, кв.120 по плана на ЦГЧ на гр.Сливен; строежът не
подлежи на приемане по реда на наредба № 2 за държавно приемане и разрешаване
ползването на строежите в РБългария и на въвеждане в
експлоатация от органа издал разрешението за строеж; преди започване на строежа
да се състави протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а
когато такъв не се изисква да се завери заповедна книга; откриването на
строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво за новия строеж
се извършва при влязло в сила разрешение за строеж и в присъствието на
служителя по чл.223, ал.2 от ЗУТ; в три дневен срок от съставянето на протокол
по т.3 и преди започването на строежа се заверява заповедна книга на строежа и
се уведомява писмено в 7 дневен срок от заверката общината, специализираните
контролни органи и РДНСК; съгласно чл.159 от ЗУТ при извършването на строежа се
иска проверка на изпълнението на строежа съгласно утвърдените проекти и
действащия застроителен план. При така извършеното
описание на строежа и условията свързани с изпълнението му съдът намира, че
изцяло са спазени изискванията на чл.148, ал.9, т.2 от ЗУТ.
С оглед тази фактическа установеност се
налага правният извод, че не е налице незаконосъобразно издадено строително
разрешение подлежащо на отменяне и не са налице нарушения на чл.148, ал.9, т.2
от ЗУТ, чл.137, ал.1, т.5, б.А от ЗУТ, чл.185, ал.1, т.2 от ЗУТ, чл.183, ал.2
от ЗУТ и чл.93, ал.2 от Наредба № 7/2003 год. Преценката на административния орган
за нарушение на цитираните норми не намира опора в доказателствата по делото и
не съответства на действителното фактическо положение. В този смисъл
атакуваната Заповед № ДК-11-Сл-22/14.12.2020 год. на Началника на РДНСК Сливен
се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК претенцията на оспорващата за присъждане на
направените по делото разноски е основателна, поради което ДНСК София следва да
бъде осъдена да заплати на оспорващата разноски по делото в размер на 1310
лева, от които 10 лева държавна такса, 900 лева договорено и платено адвокатско
възнаграждение и 400 лева депозит за вещо лице.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ
от АПК Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ДК-11–Сл-22/14.12.2020 год. на Началник
РДНСК Сливен, с която е отменено Разрешение за строеж № 380/25.11.2020 год. на
Главния архитект на Община Сливен за строеж "Зимна градина към
ателие" находящ се върху покрива на жилищна
сграда с идентификатор 67338.532.250.1 по КК изпълнен в УПИ XII-250, кв.120 по плана на ЦГЧ на гр. Сливен, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол гр.София,
бул.“Христо Ботев“ № 47 ДА ЗАПЛАТИ
на Ф.Х.С. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1310 лева представляващи разноски по
делото, от които 10 лева държавна такса, 900 лева договорено и платено
адвокатско възнаграждение и 400 лева депозит за вещо лице.
Решението е постановено при участието на
заинтересованото лице Г. а.на Община Сливен.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на препис от същото.
СЪДИЯ: