№ 242
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева
в присъствието на прокурора М. К. Б.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100600222 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 21.07.2021 г. по НОХД № 17131/2018 г. на СРС, НО, 121 състав,
подсъдимият АДР. П. П. е признат за невиновен и оправдан на основание чл. 304 от НПК по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.150, ал.1, пр. 1 от НК.
Срещу присъдата е постъпил протест от прокурор при СРП, в който се твърди
неправилност и се иска отмяна на съдебният акт и постановяване на нов от въззивната
инстанция, с който подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му с
обвинителния акт обвинение. Прави се алтернативно искане подсъдимият да бъде осъден
при същите факти за осъществен състав на престъпление по чл. 325, ал. 2 или ал. 1 от НК.
След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило допълнение към протеста с
изложени подробни съображения в подкрепа на искането за отмяната й. Твърдят се
допуснати съществени процесуални нарушения при оценка на събраните по делото
доказателства, довели до неразкриване на обективната истина и съответно неправилни
правни изводи, водещи до нарушения на материалния закон. Развиват се доводи и за
наличие на основание, без изменение на обвинението, за признаване на подсъдимия за
виновен за извършено престъпление по чл. 325 от НК. В протеста не се прави искане за
събиране на нови доказателства от въззивния съд.
Настоящият състав, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налагат разпити на подсъдимия, свидетели и/или
изслушване на експертизи.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа частично
депозирания протест в частта относно искането за преквалифициране на деянието, предмет
на обвинението от такова по чл. 150, ал. 1 НК в такова по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК, но не и
в частта, в която се иска осъждане на подсъдимия за първоначално предявеното пред съда
1
обвинение по чл. 150, ал.1 НК. Счита, че не се доказва по безспорен начин извършването на
блудствените действия, но категорично се установява от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, че подсъдимият е упражнил физическа принуда чрез нанасяне на
удари по отношение на пострадалата. Намира, че за нанасянето на тези удари подсъдимият
не е имал личен мотив, поради което са налице хулигански подбуди. Прокурорът изразява
становище, че няма пречка с крайния съдебен акт съда да преквалифицира деянието,
предмет на обвинението, доколкото не е налице съществено изменение на фактическата
обстановка, поради което предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в извършване
на хулиганство по чл. 325,ал. 2 НК, което се е отличило с изключителна дързост и цинизъм.
Повереникът на частния обвинител се присъединява към казаното от прокурора, като
поддържа, че обвинението по чл. 325, ал.2 НК се явява напълно доказано. Приема, че от
показанията на пострадалата и заключението на СППЕ се установява силен стрес, а СМЕ е
категорична относно причинените телесни увреждания. Счита за несъмнено доказано, че
подсъдимият е извършил деянието при форма на вина пряк умисъл и моли съда да
постанови нов съдебен акт, с който да го признае за виновен за престъпление по чл. 325, ал.
2 НК, като му наложи наказание в размер към минимума.
Частният обвинител- редовно призован не взема участие н съдебното заседание.
Защитникът на подсъдимия – адв. Х. намира, че първоинстанционната присъда е
правилна и законосъобразна. Посочва, че в направеното на 21.01.2020 г. в съдебно заседание
изменение на обвинението не са включени фактически и правни твърдения за
преквалификация на деянието по чл. 325 НК и счита, че към настоящия момент такова
искане пред настоящия съдебен състав е абсолютно процесуално недопустимо, с оглед
различните обществени отношения, които са засегнати от двете престъпни деяния. По
отношение на обвинението, за което е оправдан подсъдимият, споделя изложените в
мотивите доводи и моли съда да потвърди изцяло първоинстанционният съдебен акт.
Подсъдимият П., в лична защита, поддържа казаното от защитника си. В
предоставеното му право на последна дума мои да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и допълнението към
него, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с
правилата на чл. 313 и чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакувания съдебен
акт, намери, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради следните
съображения:
Присъдата на контролираната съдебна инстанция е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която безспорно се установява въз основа на доказателствата,
събрани и проверени по време на съдебното следствие. Първоинстанционният съд е
анализирал последователно и задълбочено цялата доказателствена съвкупност и мотивирано
е направил своите фактически изводи. След като прецени всички доказателства по делото,
настоящият съдебен състав не намери основания за съществена промяна на фактическата
обстановка, поради което приема от фактическа страна следното:
Подсъдимият АДР. П. П. е роден на **** г. в гр. София. Със средно образование е, не
е женен и не е осъждан. Живее в ж.к. ****. В хода на досъдебното производство не са
събрани каквито и да било характеристични дани по отношение на него.
Частната обвинителка В. П. СТ. е родена на **** г. Към момента на деянието имала
навършени 18 години. Към 2017 г. живеела в с. Брестница, обл. Ловеч, ул. **** на семейни
начала със свидетеля М.Т.Д., от когото към момента има две деца. С. е завършила пети клас,
дневна форма на обучение през учебната 2011/2012 г. в ОУ „Христо Ботев” с. Джурово,
община Правец, но по нейни данни не може да чете и пише, може само да брои.
На 16.09.2017 г. ЧО С. заедно със свидетеля М.Т.Д. помагали на свидетелите В.П.Р.,
Ф.Е.Р., техните синове В. и Л. и жените на последните - П.Н.М. и А.Д.П., на строителен
обект, находящ се на ул. „Професор Златарски” в ж.к. „Студентски град” в гр. София.
Всички спяли на обекта, а допълнителни пари си осигурявали като събирали орехи в
2
близост до строежа.
На същия ден сутринта С. и Д. тръгнали към към магазин „Фантастико”, за да купят
нещо за хапване. Около 09:30 часа те се намирали на спирка на масовия градски транспорт
до зала „Христо Ботев“. По същото време в заведение „Гепи”, намиращо се на ул. „Акад.
Борис Стефанов” №13, бил с компания подсъдимият А. П. П., като хапвал и пиел бири. П.
през цялата нощ бил в дискотека „Плаза”, където също употребил значително количество
алкохол - водка. В „Гепи” той се видял със свой познат - свидетелят М.А.М., като двамата се
заговорили, след като хапнали, решили да тръгват. Излезли пред заведение „Гепи”, където
подсъдимият, под влияние на изпитото количество алкохол, започнал да говори на висок
тон и да пее. Това привлякло вниманието на хората, стоящи на спирката на МГТ до зала
„Христо Ботев“, сред които били и ЧО С. и свидетелят Д.. Под влияние на алкохола и без да
каже нищо на свидетеля М., подсъдимият бързо пресякъл улицата и се насочил към
спирката. Без с нищо да е провокиран, той ударил свидетеля Д. в гърдите и го напсувал,
като го нарекъл „мръсен циганин”. Уплашени от ставащотото, С. и Д.а побягнали,
първоначално в една, а впослествие - в различни посоки. Подсъдимият последвал С.,
настигнал я и с ръце я бутнал на земята така, че тя паднала напред, подпирайки се на ръце и
колене. Нарекъл я „мръсна циганка”, псувал я, след това й ударил с шамар по лявата буза.
В същото време, свидетелят М., обезпокоен от внезапното решение на подсъдимия да
подгони хората на спирката, се качил в автомобила на баща си, с който бил - лек автомобил
„Рено 19” и бавно започнал да се движи по ул. „Академик Борис Стефанов”. Той търсел с
поглед подсъдимия и го видял още в първата пресечка, но П. влязъл навътре в градинка с
ограда към блоково пространство и М. вече нямал видимост към него. М. продължил надолу
по улицата още около 40 метра и решил да отбие във втората пресечка. Тогава видял как П.
удря шамар по лявата буза на С., като от удара момичето пада на земята. Свидетелят бързо
се приближил, хванал приятеля си и го издърпал по посока на автомобила.
М. не видял нито друг удар от страна на подсъдимия, нито други негови действия по
отношения на ЧО. С. била видимо уплашена, бързо станала и избягала от мястото.
Свидетелят М. се убедил, че подсъдимият няма да създава повече неприятности, предложил
му да го закара до дома му в ж.к. „Динабад”, но П. отказал. Поговорили още малко и
подсъдимият тръгнал пеша към дома си, а М. се качил в автомобила и също се прибрал.
След като С. избягала от подсъдимия, тя бързо се върнала на строителния обект, като
там плачеща, разрошена, с леко подута блуза и скъсан клин я видели и свидетелите В.П.Р. и
жена му - Ф.Е.Р.. Техните синове В. и Л. и жените на последните - свидетелките П.Н.М. и
А.Д.П. също били там. На въпроса на Р. какво й се е случило С. му отговорила на цигански,
че е бита и насилена, като му заявила: „ебал ме е”. Не след дълго, на място дошъл
свидетелят М. Д., на когото С. била ядосана, че я изоставил и избягал. На него също С.
заявила, че е изнасилена, както и че мъжът, който го е направил е имал татуировки с
„черепи” по бедрата. Р. звъннал на спешен телефон 112 и съобщил на диспечера именно
казаното му от пострадалата - че е изнасилена.
На място в кв. „Витоша” ул. „Георги Златарски” била изпратена ДОГ при 07 РУ-
СДВР в състав: свидетелите Ц.А.А., С.К.А.в. На тях С., заявила, че е изнасилена до бл. 40 на
ж.к. „Студентски град“. Свидетелите заедно със С. и Д. се качили на патрулния автомобил и
С. им показала мястото, където твърдяла, че е изнасилена. Описала извършителя като мъж
със здрава физика. Заявила на свидетелите А. и А., че първоначално била заплашена при
самия полов акт с нож, като „позата е била прави”, което се сторило странно на
сполицейските служители. Докато разговаряли, С. започнала да крещи, че преминаващ
наблизо млад мъж е този, който я е изнасилил. Свидетелите задържали и установили
самоличността на подсъдимия П.. Същият бил в нетрезво състояние, силно миришел и бил
повлиян от употребен алкохол. Потвърдил, че има татуировки на бедрата и ги показал на
свидетелите. Полицейските служители ясно видели, че носи нож в колана на панталона,
който П. им предал доброволно с обяснение, че „ножът е негов, взет от кухнята му и го носи
като аксесоар”. Свидетелите А. и А. го попитали дали е вярно заявеното от С., но той
отрекъл.
3
Полицейските служители се обадили на ОДЧ и на място били изпратени и служители
от 01 група при „Престъпления против личността” към 07 РУ-СДВР - свидетелите А. Й.А.,
Х.Й.Й., В.С.Г. и М.К.И., както и екип на Център за спешна медицинска помощ-София в
състав: свидетелите А.С.П. /лекар/ и А.В.Д. /шофьор/.
В хода на проведения от свидетелката М.К.И. - полицейски инспектор в 07 РУ-СДВР
със С. разговор с помощта на свидетеля М. Д., С. заявила, че подсъдимият й е дал пари, за
прави секс с него. Не уточнила точно какъв секс има предвид. След това показала на И.
мястото, където е станал инцидента, като по думите на свидетелката това е вътрешна част на
„Г-образен” жилищен блок, на 7 или 8 етажа.
Оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него не са правени от разследващите
органи.
На място в 11.16 часа на 16.09.2017 г. пристигнал екип на спешна помощ, като на
молбата на свидетелката д-р П. пострадалата да бъде прегледана, последната категорично
отказала. Свидетелката П. отразила следните данни във Фиш за спешна помощ: „повод за
повикване - преди 30 минути е била бита и изнасилена, без видими травми, отказва преглед
и постъпване в болница”. Лекарският екип си тръгнал от мястото в 12.02 часа.
Подсъдимият П. бил отведен в 07 РУ-СДВР и задържан със заповед за задържане за
срок до 24 часа с per. № 3382-зз-1582/16.09.2017 г. на полицейски орган при 07 РУ-СДВР в
11.15 часа и освободен на 17.09.2017 г. в 11.10 часа.
ЧО В.С. подписала подадено от нея „Съобщение за извършено престъпление” на
16.09.2017 г. като под нейна диктовка служител от 07 РУ-СДВР попълнил следното
съдържание за извършени хулигански действия: „мъж на видима възраст около 30 години ме
псуваше и удряше, търкаше си члена в корема ми.”
Било образувано досъдебно производство № 3382 ЗМК 2051/17 г. по описа на 07 РУ-
СДВР, пр.пр. 38021/17 г. по описа на СРП, като на 17.09.2017 г. в 12.40 часа П. бил
привлечен като обвиняем първоначално за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 и пр.2 вр.
чл.130 ал.2 НК.
Била назначена и изготвена СМЕ, като заключението на същата е в насока, че при
прегледа на С., проведен на 16.09.2017 г. в 14.30 часа, се установяват следните увреждания
по тялото й: трамватичен оток на лява буза, охлузвания на двете ръце и ляво бедро е
възможно да бъдат получени по начина описан от пострадалата - удар по лява буза и падане
върху терен.
От заключението на назначената КСППЕ по отношение на подсъдимия се установява,
че същият е псичихично здрав и на инкриминираната дата е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване, но в границите към средната норма. Същият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Било извършено освидетелстване на подсъдимия П. на дата 20.09.2017 г.
Видно от КСППЕ по отношение на ЧО В.С., същата притежава интелигентност на
граничните стойности - преходни към умствено изоставане, но в рамките на нормата. При
ЧО е налице личностова незрялост и сугестивност за влияние от авторитетни фигури от
близкото обкръжение. При нея не е възбудено преживяване на страх от заканата за
убийство, като при нея е налице психична годност за даване на показания.
В хода на ДП била назначена повторна КСППЕ по отношение на С.. В нея вещите
лица потвърждават, че С. е психично здрава и установяват, че пострадалата „на моменти се
справя трудно с изказа на български”, но и, че тя е „в състояние да прави и тълкува сложни
аналогии”.
От заключенията на изготвените две дактилоскопни експертизи - за изследване на
дактилоскопни следи, оставени от подсъдимия върху кухненския нож, който е носел на
колана си и доброволно е предал, както и върху двете банкноти с номинал 20 и 10 лв. се
установява, че по посочените ВД, липсват годни за сравнително изследване дактилоскопни
4
следи.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на доказателствата, събрани
и проверени по време на първоинстанционното съдебно следствие, както следва:
обясненията на подсъдиия П., показанията на свидетелите Ц.А.А., С.К.А.в, /вкл.
прибощените по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т НПК/, на А. Й.А., Х.Й.Й., В.С.Г., М.К.И.,
А.С.П., А.В.Д., В.П.Р. /вкл. прочетените на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 пр.2 НПК/,
Ф.Е.Р., П.Н.М., В. П. СТ. /вкл. тези, приобщени по чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК/ - частично,
М.Т.Д. /вкл. показанията му от чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК/, А.Д.П. и М.А.М.; заключенията
на приетите СМЕ, 3 бр. КСППЕ; 2 бр. дактилоскопни експертизи; протокол за
освидетелстване на подсъдимия А.П.; протоколи за доброволно предаване, справката за
съдимост на подсъдимия и др.
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните доказателства и
доказателствени средства, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната
съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Противно на доводите в протеста, не са
допуснати логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в
съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните
по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил
фактическите си констатации. Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се
подкрепя от настоящата инстанция, поради което и съдът не намира за необходимо да го
преповтаря или допълва.
Правилно първоинстанционният съд се е доверил на показанията на полицейските
служители А. Й.А., Х.Й.Й., В.С.Г. и М.К.И., както и на свидетелите А.С.П. и А.В.Д., които
са част от отзовалия се медицински екип. Същите са обективни, незаинтересовани,
непредубедени и взаимнодопълващи се, поради което въззивният състав също приема, че
вярно отразяват преките им възприятия, придобити при изпълнение на служебните им
задължения, в частност поведението на пострадалата непосредствено след подаване на
сигнала.
Обосновано са преценени като достоверни и показанията на свидетелите В.П.Р.,
Ф.Е.Р., П.Н.М. и А.Д.П. за външния вид и състоянието на пострадалата след завръщането
на строежа, тъй като са последователни, непротиворечиви и касаят непосредствено
възприети от тези свидетели обстоятелства. Що се касае до инкриминираните събития,
правилно првата инстанция е тчела, че завеното от тях е косвено и обусловено от
разказаното им от пострадалата, поради което е основал изводите си на преките
доказателствени средства.
Подобно на районния съд, този състав се довери на показанията на свидетеля М.А.М.,
които са логични, последователни и намират подкрепа в останалите събрани по делото
доказателства. Независимо от близките приятелски отношения на този свидетел с
подсъдимия, изложеното от него съдържа неизгодни за подсъдимия факти и изцяло
съответства на заключението на СМЕ за констатираните у пострадалата телесни
увреждания, поради което за съда липсва съмнение в неговата обективност.
По отношение на основния факт от предмета на доказване – наличието на извършени
от подсъдимия блудствени действия, единствен доказателствен източник се явяват
показанията на ЧО С.. В мотивите си първостепенният състав подробно е изследвал и
обсъдил тези гласни доказателствени средства, разглеждайки ги поотделно и с оглед
съвкупния доказателствен материал, посочил е установените противоречия и е изложил
ясни съображения в кои части ги кредитира и в кои - не. Правилно при преценката им СРС е
взел предвид нивото на интелектуално развитие на свидетелката, нейния характер и
емоционално състояние, като е достигнал до извод, който изцяло се споделя от настоящия
състав, че с оглед конкретиката на случая същите не са доказателствено средство, което е в
състояние да обоснове постановяването на осъдителна присъда.
За да не се довери на първоначално изнесените твърдения на пострадалата С. за
упражнено спрямо нея сексуално насилие, въззивният съд, подобно на първия, отчете
5
наличието на множество вътрешни противоречия в разказа и съществени разминавания в
заявеното от нея при разпитите в хода на досъдебното производство и пред съда, които
внасят съмнения в достоверността на изложените факти. Също като СРС, този състав прие,
че в случая на С. са били причинени единствено посочените в СМЕ травматични
увреждания, които са следствие от нанесения шамар и падането на земята. Основателни са
и изводите на контролирания състав да приеме, че тази свидетелка не се е поколебала да
заяви още изначално явни неистини, което на свой ред затруднява преценката за това кога тя
казва истината и кога съзнателно борави с неверни твърдения. Освен изпълнени с
несъответствия, показанията на свидетелката са житейски неиздържани по отношение на
упражнената спрямо нея принуда и извършените от подсъдимия действия. Както
основателно е посочила първата инстанция, нелогично е описаното посегателство да бъде
извършено спрямо нея в светлата част на деня, на място, където действията на подсъдимия
биха могли да бъдат забелязани по всяко време от прозорците и терасите на студентското
общежитие, тя да не вика за помощ и съответно да не привлече вниманието на живущите и
минаващите наблизо хора. Необясними остават и причините С. да вземе сумата от 30 лв., за
която твърди да е дадена от подсъдимия, както и да откаже да бъде прегледана от
пристигналия на място медицински екип. Наред с това твърденията за осъществен
сексуален контакт, независимо от вида на последния, не се подкрепят от заявеното от
свидетеля М., който е последвал подсъдимия и след кратка загуба на визуален контакт е
възприел единствено нанасянето на удар по лицето на С. и падането на земята, и се
опровергават от показанията на свидетеля Д., който признава, че още при първоначалните
им разпити пострадалата го е предупредила да не издава на полицията, че съобщените от
нея факти са неверни. Поради това правилно районният съд е преценил, че тези части от
показанията не отразяват достоверно факти от обективната действителност и не ги е
ползвал при формиране на изводите си.
Настоящият състав прецени показанията на свидетеля М. Д., като отчете
обстоятелството, че същият не е очевидец на инкриминираното деяние и неговите
възприятия са обусловени от разказаното му от пострадалата. Същевременно въззивният съд
съобрази близките му отношения със С., предполагащи взаимно доверие, изразеното от
свидетеля съмнение в истинността на казаното от нея и признанието на неизгодни за него
факти – че пред органите на досъдебното производство е скрил обстоятелството, че
приятелката му лъже, че е изнасилена. Поради това съдът ги ползва за проверка за
достоверността на заявеното от С., съпоставяйки възпроизведеното от свидетеля с
изложените от пострадалата обстоятелства в различните етапи на процеса и останалите
събрани по делото доказателства.
Резонно са кредитирани заключенията на изготвените експертизи относно въпросите,
за които се изискват специални знания, тъй като са пълни, ясни и даващи компетентен и
обоснован отговор.
Този състав се довери и на писмените доказателства и доказателствени средства по
делото и на веществените доказателства, които допринасят за изясняването на обективната
истина.
С оглед на това обясненията на подсъдимия следва да бъдат приети преимуществено
като годно доказателствено средство за съприкосновението му с пострадалата, тъй като не
само не се опровергават, но и се подкрепят от кредитираните от съда доказателствени
материали.
При описаните факти районният съд е направил верни правни изводи за липса на
извършено престъпление от общ характер – по чл. 150, ал. 1, пр. 1 от НК от страна на
подсъдимия П..
За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни
доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение на съда за виновността на
подсъдимото лице. Липсата на такива налага единственият възможен извод, че
извършването престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага признаването на
6
подсъдимия за невиновен и неговото оправдаване. В конкретния случай анализът на
доказателствените източници и установените въз основа на тях факти не позволяват да се
направи еднозначен, категоричен и единствено възможен извод, че А.П. е извадил половия
си член и го отъркал в корема на С., като след това извършил възвратно-постъпателни
движения с него в устата й, като употребил за това сила - блъскал с ръце пострадалата,
съборил я на земята, хванал я за китката на дясната ръка като я издърпал за да я изправи,
като я изправил, ударил й шамар по дясната буза, с който я повалил отново на земята и я
ритнал с крак в областта на десният й крак, след което хванал отново за китките С.,
изправил я, и я издърпал до бл.40, ударил я с юмрук по лявата буза, блъснал я към стената
на блока, и й смъкнал клина. Макар да се установи, че на инкриминираната дата
подсъдимият е упражнил сила спрямо пострадалата – ударил е шамар по лявата буза, от
който тя е паднала на земята, не се събраха безспорни доказателства за това да е извършил
описаните блудствени действия. За последното пострадалата, която се явява единствен
очевидец на инкриминираното деяние, депозира изключително хаотични и
взаимноизключващи се показания, които не намират опора в останалия доказателствен
материял и създават сериозни съмнения в обвинителната теза.
Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК не позволява присъдата да почива на
предположения. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на
престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци, а от събрания
доказателствен материал съдът не може да направи обоснован извод относно това, че
подсъдимият е осъществил всички елементи на деянието, предмет на обвинителния акт.
При липсата на доказателства, установяващи обективната страна на престъплението,
обсъждането на субективната му страна е безпредметно.
Поради изложеното правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия П. за
невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл 150, ал. 1,
пр. 1 от НК.
Въззивният съд намира за недопустимо искането на СРП за отмяна на оправдателната
присъда и признаване на подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.
325, ал. 2 или ал. 1 от НК. Независимо че престъплението по чл. 325 НК е по-леко наказуемо
от това по чл. 150, ал. 1 от НК, не могат да бъдат споделени развитите в протеста
съображения за липса на съществено изменение на фактическите обстоятелства на
обвинението. Обвинението представлява съвкупност от два елемента – фактическа част,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и правна част – квалификацията,
дадена в диспозитива, като съдът следва да се произнесе в рамките на обвинението, което е
внесено от прокурора. За да бъде справедлив наказателният процес, е необходимо на
подсъдимия да бъде осигурена пълноценна защита, както по фактите, така и по правото,
като му бъдат предоставени и достатъчно време и възможности за подготовка на защитата
срещу това обвинение. Престъпленията по чл. 150, ал. 1 от НК и по чл. 325 от НК са
различни и независимо че прокуратурата иска осъждане на подсъдимия за същите
фактически действия, елементите от състава на чл. 325 от НК никога не са били обсъждани в
хода на процеса срещу П. и без своевременно предприето изменение на обвинението, той не
е имал предварително осигурена възможност да се защити по фактическите и правни
елементи на тази квалификация. С оглед на това осъждането на подсъдимия за
престъпление по чл. 325 от НК не само би нарушило изискването на чл. 6 от ЕКПЧОС за
справедлив съдебен процес, но и би се явило произнасяне по непредявено обвинение, което
винаги е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на присъдата. За
пълнота на изложението, дори и да се приеме, че е възможно съдът да преквалифицира
деянието в такова по чл. 325 от НК, искането на прокуратурата е неоснователно, тъй като не
се доказа по несъмнен начин извършването от подсъдимия на описаните непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред. Единственото, за което липсва съмнение е
причиняването на описаното в СМЕ телесно увреждане, покриващо признаците на лека
телесна повреда, която е престъпление от частен характер и се преследва по тъжба на
7
пострадалия, каквато в случая липсва.
Предвид крайния изход на делото и в съответствие разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от
НПК, законосъобразно направените по делото разноски са оставени в тежест на държавата.
Законосъобразно районният съд се е разпоредил и с приобщените по делото
веществени доказателства.
В заключение и предвид съвпадение между крайните изводи на въззивния съд с тези
на първостепенния такъв, присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена
изцяло. Въз основа на извършената цялостна проверка на атакувания първоинстанционен
акт, въззивният съд не намери допуснати съществени процесуални нарушения, които да
налагат изменение или отмяна на присъдата, с оглед на което, и на основание чл. 334‚ т. 6,
вр. чл. 338 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 21.07.2021 г., постановена по НОХД № 17131/2018 г.
по описа на СРС, НО, 121 състав
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8