РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Ловеч, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Гражданско дело №
20244300100601 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от К. Г. Т.
против Окръжен съд Велико Търново и Районен съд Велико Търново, с която е
предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ, с който е поискано осъждане на ответниците
да заплатят солидарно на ищеца обезщетение неимуществени вреди в размер
на 60 000 лв.
От ищеца се посочва, че по повод подадена от него искова молба е
образувано гражданско дело № 3668/2024 г. Районен съд Велико Търново, че
поради увеличение цената на иска делото е изпратено за разглеждане на ОС
Велико Търново, пред когото е образувано гр.д. № 84/2024 г. Твърди се, че от
образуване на делото са изминали шест месеца, през които са разгледани шест
открити съдебни заседания, като с оглед на това се поддържа, че от
ответниците е нарушен принципа на разумна продължителност на
производството и че от това К. Г. Т. е претърпял и продължава да търпи
душевни болки и страдания, загубил доверие в правосъдието. От ищеца е
изведено искане за присъждане (чрез солидарно осъждане на ответниците) на
обезщетение за преживените от него неимуществени вреди, причинени от
разглеждане на делото (производството по гр.д. № 3668/2024 г. РС Велико
Търново и по гр.д. № 84/2024 г. на ОС Велико Търново) в размер на сумата от
60 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.12.2023 г. до
окончателното изплащане.
Възраженията на ответниците Окръжен съд Велико Търново и на
Районен съд Велико Търново са за неоснователност на иска
(правоизключващи) и се основават на оспорвания и доводи за липса на
поддържаното от ищеца нарушение на принципа на разумна продължителност
на производството и за липса на твърдените от него неимуществени вреди. От
ответника Окръжен съд Велико Търново е направено и правонамаляващо
1
възражение, основано на оспорвания на обстоятелствата, с които се свързва
претендирания размер на обезщетението.
Ищецът не взема участие по делото – лично или чрез процесуален
представител по пълномощие.
От ОС Велико Търново и РС Велико Търново също не се ангажира
процесуален представител в откритото съдебно заседание.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Ловеч дава становище за
неоснователност на предявения иск, поради недоказаност на заявеното от
ищеца основание за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на
ОС Велико Търново и РС Велико Търново, поставяйки акцент върху
ритмичното развитие на съдебното производство и върху липсата на
твърдените неимуществени вреди.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по гр.д. № 3668/2024 г. Районен съд Велико Търново е
образувано по искова молба (вх. № 23750/11.12.2023 г.), подадена от К. Г. Т.
против Адвокатска колегия Велико Търново, с която е предявен иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Първоначално
определеният съдия-докладчик се е отвел от разглеждане на делото с
определение от 12.12.2023 г.
С разпореждане от 18.12.2023 г. на новия съдия докладчик исковата
молба е оставена без движение с указания към ищеца за внасяне на държавна
такса.
На 18.12.2023 г. от ищеца К. Г. Т. е постъпила уточняваща молба. С
разпореждане от 19.12.2023 г. съдът е разпоредил на ответника да се изпрати
препис от исковата молба и е указал процесуалните възможности в съдебното
производство.
След постъпване на писмен отговор от ответника (вх. № 491/08.01.2024
г. на РС Велико Търново), поради направено изявление от ищеца за
увеличаване размера на иска от 3 000 лв. на 26 000 лв., с определение №
64/09.01.2024 г. съдът допуснал изменение на иска, прекратил производството
по делото и изпратил същото по подсъдност на ОС Велико Търново. След
стабилизиране на определението за прекратяване, с писмо изх. №
1000/25.01.2024 г. на РС Велико Търново делото е изпратено на ОС Велико
Търново.
Пред ОС Велико Търново е образувано гр.д. № 84/2024 г. С
разпореждане от 30.01.2024 г. делото е върнато на районния съд за
присъединяване към електронното дело на исковата молба, като след
извършване на дадените указания, то е върнат в ОС Велико Търново. С
определение № 181/09.02.2024 г., по гр.д. № 84/2024 г. съдът оставил без
уважение искането отвод на съдебния състав, обявил проекта си за доклад на
делото, произнесъл се по направените доказателствени искания (уважавайки
част от тях) и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
05.03.2024 г., за което разпоредил призоваване на страните.
По повод подадена от К. Г. Т. молба за отлагане на делото (вх. №
2588/27.02.2024 г. на ОС Велико Търново), с определение от 28.02.2024 г.
съдът отсрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.04.2024 г.
2
С молба (вх. № 2588/27.02.2024 г. на ОС Велико Търново) К. Г. Т. е
поискал отлагане на делото на основание чл. 142, ал. 2 ГПК. В проведеното на
02.04.2024 г. съдът не е дал ход на делото, указал на) К. Г. Т. да организира
защитата си така, че сочените от него обстоятелства да не стават повод за ново
отлагане на делото, и отсрочил разглеждането му за 26.04.2024 г.
По повод постъпила молба от К. Г. Т., с разпореждане от 08.04.2024 г.
съдът е допуснал до разпит поисканите свидетели.
С молба (вх. № 5305/26.04.2024 г. на ОС Велико Търново) К. Г. Т. е
поискал отлагане на делото. В проведеното на 26.04.2024 г. съдът отложил и
насрочил делото за разглеждане на 12.06.2024 г. По повод постъпили от К. Г. Т.
искания и молби, с определение от 07.05.2024 г. съдът е разпоредил да се
изиска справка за постоянен и настоящ адрес на допуснат до разпит свидетел,
а с разпореждане от 17.05.2024 г. оставил без движение молба по чл. 192 ГПК,
указвайки на ищеца да изясни връзката на исканите от третото лице
документи с предмета на делото.
С молба (вх. № 7157/11.06.2024 г. на ОС Велико Търново) К. Г. Т. е
поискал отлагане на делото на основание чл. 142, ал. 2 ГПК.
В проведеното на 12.06.2024 г. открито заседание по делото, след даване
на ход на делото, съдът събрал допуснатите доказателства, след което дал ход
на устните състезания, а след приключване на устните състезания, счел делото
за изяснено и обявил, че ще се произнесе с решение, като наред с това
предоставил възможност на страните да представят писмени бележки.
С решение № 389/10.07.2024 г., по гр.д. № 84/2024 г., съдът отхвърлил
като неоснователен предявения от К. Г. Т. против Адвокатска колегия Велико
Търново иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 63 000 лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от К. Г. Т., подадена на
22.07.2024 г. до Апелативен съд Велико Търново. С разпореждане №
895/24.07.2024 г., по гр.д. № 84/2024 г. на ОС Велико Търново, жалбата е
оставена без движение, като на въззивника са дадени указания за
конкретизиране на искането до съда, а след изпълнение на дадените указания,
с разпореждане от 12.08.2024 г. съдът разпоредил да се изпрати на насрещната
страна препис от въззивната жалба.
От Адвокатска колегия Велико Търново е подаден писмен отговор (вх.
№ 10147/27.08.2024 г. на ОС Велико Търново). Въззивната жалба и писменият
отговор на въззивната жалба, ведно с гр.д. № 84/2024 г. на ОС Велико Търново
са изпратени на Апелативен съд Велико Търново с писмо изх. №
4018/05.09.2024 г. на ОС Велико Търново.
От показанията на свидетеля С. П. Н. се установява, че познава ищеца
като човек от гр. E. (населеното място в което са родени и живеят), но няма
никакви отношения с него и няма представа за какви обстоятелства е призован
да свидетелства както по настоящето дело, така и по други дела (двадесет на
брой), образувани по искови молби от К. Г. Т., по които също е посочен от
ищеца като свидетел и е призоваван да дава показания, доколкото по тях
ищецът не се явявал и не е задавал въпроси.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният от К. Г. Т. против ОС Велико Търново и РС Велико
Търново иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за солидарно заплащане на обезщетение за
3
неимуществени вреди в размер на сумата от 60 000 лв., е неоснователен.
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС (чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ). Претенцията за
заплащане на обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е свързана с установяване,
че в съответната процедура с неразумна продължителност ищецът е със
статут, съответен на чл. 6, § 1 КЗПЧОС – че той участва в нея за определяне на
неговите граждански права и задължения или поради наличието на каквото и
да е обвинение срещу него. В случая К. Г. Т. е бил ищец в съдебно
производство относно негови граждански права, започнало по гр.д. №
3668/2024 г. на Районен съд Велико Търново, продължило по гр.д. № 84/2024 г.
на ОС Велико Търново, с оглед на което същият е със статут, съответен на чл.
6, § 1 КЗПЧОС.
Предпоставките и критериите по чл. 2б ЗОДОВ, въз основа на които се
преценява дали са налице вреди от забавяне на съдебно производство са три и
са идентични с тези, установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на
чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ: 1. фактическа и правна сложност на делото, 2. поведение на
жалбоподателя и 3. поведение на властите, като се отчита, че държавата е
длъжна да организира системата си за разследване по начин, че да не засяга
правата на гражданите. Преценката дали е спазен разумният срок се прави
след като се установи продължителността на релевантния изследван период.
Разумността на срока се преценява с оглед обстоятелствата по делото, като се
търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи
решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане
на производството.
В случая релевираната от ищеца продължителност на гражданското
съдопроизводство от започването му на 11.12.2023 г. (с образуване на гр.д. №
3668/2024 г. на Районен съд Велико Търново) до 10.07.2024 г. (обявяване на
съдебното решение по гр.д. № 84/2024 г. на ОС Велико Търново) се свежда до
седем месеца. Действията на съда в този срок, вкл. и след обявяването на
съдебния акт по същество до изпращането по компетентност на подадената
против него въззивна жалба, са своевременни и не разкриват отклонение от
установените процесуални срокове. Прекратяването на производството по
гр.д. № 3668/2024 г. на Районен съд Велико Търново и изпращането му по
подсъдност на ОС Велико Търново е извършено своевременно. С бързина и
ритмичност са извършени и процесуалните действия от съда по гр.д. №
84/2024 г. на ОС Велико Търново – от оставянето на исковата молба без
движение и последяващата й размяна с насрещната страна, до произнасянята в
разпоредителни заседания по постъпилите искания от ищеца и насрочване на
делото в открито съдебно заседание. Всичките отлагания на делото са по
молби на ищеца (три на брой), с означени в тях пречки за явяване по смисъла
на чл. 142, ал. 2 ГПК, т.е. съдът е обезпечил в максимална степен
възможността за участие в производството, като по четвъртата молба за
отлагане, съдът я счел за неоснователна и в насроченото за 12.06.2024 г.
открито заседание, обявил делото за решаване, обявявайки решението си в
едномесечния срок по чл. 235, ал. 5 ГПК. В този смисъл производството по
делото от започването му на 11.12.2023 г. (с образуване на гр.д. № 3668/2024 г.
на Районен съд Велико Търново) до приключването му на 10.07.2024 г. (с
обявяване на съдебното решение по гр.д. № 84/2024 г. на ОС Велико Търново)
се характеризира с разумна продължителност, при постигнат от съдилищата
баланс между интересите на ищеца за възможно най-бързо получаване на
4
решение, от една страна, и необходимостта от внимателно проучване и
правилно провеждане на производството, от друга.
Процесуалните действия на съда след обявяване на решението също се
характеризират с бързина и своевременност, доколкото след постъпване на
въззивната жалба и писмения отговор, делото е изпратено на по-горната
инстанция за по-малко от месец от получаване на жалбата.
С оглед извода за разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на
чл. 6, § 1 КЗПЧОС, безпредметно е да се излагат съображения за наличие на
останалите предпоставки по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ относно наличието на
причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и причинната
връзка между тях и поведението на съда. За пълнота следва да се маркира, че
от събраните по делото показания чрез разпита на свидетеля, поискан от
ищеца, не се установяват както означените в исковата молба неимуществени
вреди (душевни болки и страдания, загубил доверие в правосъдието), така и
липсата на представа у свидетеля за предмета на водените от ищеца дела и за
неговите преживявания по повод динамиката и изхода на тези дела.
Поради неосъществяване на фактическия състав по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ,
предявеният на това основание иск против държавата (в лицето на ОС Велико
Търново и РС Велико Търново) за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед от резултата на производството пред настоящата инстанция
(отхвърляне изцяло на иска), ищецът следва да бъде осъден да заплати
разноските по делото в съответствие с чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, които са в размер
на 30,12 лв. (заплатени от бюджета на съда пътни пари на свидетеля по
делото).
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2б ЗОДОВ, предявен от К. Г. Т., с ЕГН
**********, с адрес: *** против Окръжен съд Велико Търново и Районен съд
Велико Търново, за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 60 000 лв. от поддържано нарушение на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на исково производство, започнало по
гр.д. № 3668/2024 г. на Районен съд Велико Търново, продължило и
приключило с обявяване на съдебно решение по гр.д. № 84/2024 г. на ОС
Велико Търново.
ОСЪЖДА К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Ловеч, сумата от
30,12 лв., представляваща сторени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
5