Решение по дело №2601/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София, 13.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата, на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

 

при участието на секретар Диляна Цветкова, разгледа търг. дело № 2601 по описа за 2019 година и взе предвид следното.

 

Производството е по реда на чл. 625  и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на „С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище *** за откриване производство по несъстоятелност по отношение на „П.И.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище ***.

Молителят твърди, че въз основа на договор за строителство, сключен на 25.06.2019 г. бил носител на вземане от „П.И.” ЕООД в размер на 172995,32 лева, представляващо възнаграждение за извършени по протокол № 1/30.07.2019 г. СМР, върху което се дължало и обезщетение за забава в размер на 5910,67 лева, породено за периода 02.08.2019 г. – 02.12.2019 г.. Отделно молителят се счита и носител на вземане за сумата 5760 лева, дефинирано като неусвоен аванс, което вземане обаче не е индивидуализирано от гледна точка правопораждащ го факт (фактически състав). Счита, че дружеството е неплатежоспособно и при условията на евентуалност – свръхзадължено, с начална дата 01.08.2019 г..

На ответника „П.И.” ЕООД не е предоставен срок за отговор на подадената молба, съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, в т. 1 на което изрично е прието, че общите норми на чл. 131 – чл. 133 ГПК са неприложими, като същото не взема становище по депозираната молба, но представя доказателства.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното.

Дружеството-ответник по молбата - „П.И.” ЕООД, е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕООД, което е с регистриран капитал от 200 лева, изцяло внесен.

Видно от договор за строителство, сключен на 25.06.2019 г., „П.И.” ЕООД възложило на „С.“ ЕАД извършването на индивидуализирани ремонтно-възстановителни и асфалтови работи срещу заплащане на възнаграждение в размер на 160798,25 лева, без ДДС, платимо след приключване на работите, но не по-късно от 29.07.2019 г.. В протокол № 1 двустранно подписан, възложителят след проверка на място констатирал изпълнение на СМР на стойност 181662,77 лева без ДДС, за която стойност била издадена фактура № **********/01.08.2019 г., подписана от представляващия дружеството-получател „П.И.” ЕООД.

Извършена служебна справка удостоверява, че в интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър ИКАР по отношение на „П.И.” ЕООД не са налице вписвания, отбелязвания и заличавания.

От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че „П.И.” ЕООД не е регистрирано като собственик на пътни превозни средства.

Съгласно представена справка от НАП за публичните задължения, подлежащи на принудително изпълнение към 27.12.2019 г., правната сфера на „П.И.” ЕООД е обременена със задължения в размер на общо 164942,22 лева, като по отношение на дружеството са наложени обезпечителни мерки от публичен изпълнител по изпълнително дело № *********/2019 г. до размера на сумата 165159,08 лева.

В производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа експертиза, което съдът кредитира, като съобразява и събраните в производството доказателства и формира следните изводи.

Ответникът „П.И.” ЕООД е вписано като юридическо лице на 24.03.2017 г., поради което вещото лице е изследвало финансово-икономическото му състояние за 2017 г. и 2018 г., тъй като срокът за изготвяне на годишния финансов отчет за 2019 г. към провеждане на съдебното заседание не е изтекъл.

Към 31.12.2017 г. дружеството не притежава дълготрайни активи, всички такива са краткотрайни и в основната си част (62,61 %) представляват вземания от клиенти, включително дружеството разполага с парични средства в наличност в размер на 318000 лева (8,03 % от активите). Към 31.12.2018 г. „П.И.” ЕООД притежава дълготрайни материални активи – предоставени аванси и нематериални активи в процес на изграждане, които съставляват 5,73 % от активите, останалите активи (94,27 %) са краткотрайни и представляват вземания от клиенти, незавършено производство, продукция. Паричните средства са в намален обем спрямо 2017 г. и представляват 0,77 % от активите. В сравнение с 2017 г. стойността на активите нараства от 3961000 лева на 7049000 лева.

Пасивите на дружеството към 31.12.2017 г. са изцяло краткосрочни, като основна част от същите са задълженията към доставчици. Към 31.12.2018 г. малка част - 1,05 % от активите са дългосрочни, а останалите са краткосрочни такива. Пасивът бележи също тенденция към нарастване. Към 31.12.2018 г. публичноправните задължения на „П.И.” ЕООД са в размер на 60985,14 лева, като към 19.12.2019 г. с натрупване достигат до 210758,54 лева. За 2017 г. дружеството реализира текуща печалба от 119000 лева, която през 2018 г. нараства до 174000 лева. За целия изследван период разходите за дейността на дружеството са по-малки от приходите, макар маржът на печалба да е сравнително нисък, което е обяснимо с оглед отрасловата принадлежност на дейността му - строителство.

Показателите за обща ликвидност са в рамките на референтните стойности (посочените в заключението са по-високи и несъответни на утвърдените в практиката). Общата ликвидност за 2017 г. е 1,0310, а за 2018 г. – 0,9940, като бързата и незабавната ликвидност са 0,9243 за 2017 г и 0,7203 за 2018 г., което надхвърля референтните стойности от 0,7.

Само през 2017 г. дружеството е получило облагаеми доставки надхвърлящи стойността на извършените от него, но през 2018 г. и 2019 г. стойността на извършените от „П.И.” ЕООД облагаеми доставки значително надхвърля стойността на получените от същото, което предпоставя дейността да е от естество да генерира приходи. Към приключване на устните състезания дружеството е работодател на 18 физически лица.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът намира за неотносими.

По отношение на молбата с правна квалификация чл. 625 ТЗ.

Съгласно чл. 625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване на производство по несъстоятелност е кредитор на длъжник по търговска сделка, ето защо следва да се прецени дали молителят „С.“ ЕАД разполага с активна процесуална легитимация.

Активната си процесуална легитимация „С.“ ЕАД извежда от сключен договор за изработка. Договорът за изработка е уреден като неформален – за валидното му сключване не е необходимо волеизявленията на страните да са оформени в документ, но страните са избрали да обективират източника на правоотношението си в писмен договор.

Предметът на задължението на страната, дължаща характерната престация - изпълнителя, е извършване на конкретни фактически действия – строителни работи за постигане на възложения в т. 1 от договора резултат – ремонтно-възстановителни и асфалтови работи на предприятие в с. Паисиево.  Посоченият договор е юридическият факт породил облигационно отношение между страните, със съдържание задължението на изпълнителя да изпълни СМР и съответстващото задължение на възложителя да престира възнаграждение в размер на 160798,25 лева, без ДДС. Изискуемостта на вземането за възнаграждение настъпва с приемане на възложената работа, но не по-късно от 29.07.2019 г..

Приемането на извършена работа, възложена с договор за изработка, обхваща два момента: 1). фактическото получаване на изработеното от поръчващия и 2). признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Следователно, приемане има само когато реалното получаване на изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено волеизявление на поръчващия, че счита работата за съответна на договора. В постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 65/16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 76/10.08.2015 г. по т. д. № 729/2014 г. на ВКС, ІІ ТО, е даден отговор на правния въпрос за доказателственото значение на двустранно подписания протокол, установяващ извършването на възложени с договор за изработка строително-монтажни работи. Според уеднаквената практика в решенията, двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР, в който са посочени количеството, единичната цена и общата стойност на отделните видове СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените работи. Протоколът е от категорията на частните свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила за отразените в съдържанието им факти и се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички доказателства по делото, но когато протоколът е подписан от възложителя, тежестта за доказване, че част от удостоверените в съдържанието му работи не са изпълнени, е върху него.  В случая такива твърдения не са релевирани. Напротив, с подписването на протокол № 1 ответникът „П.И.” ЕООД, в качеството си на възложител е приел извършената работа и се е съгласил с общата й стойност – 181662,77 лева без ДДС или 217995,32 лева с включен ДДС. Признание за така възникналото задължение съставлява и факта на частичното му погасяване с извършено плащане на сума в размер на 45000 лева, с което се признава правопораждащия вземането фактически състав.

От друга страна, процесната фактура за стойността на възнаграждението е двустранно подписана. Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да се документират стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана от получателя, както в случая. Това обуславя извод, молителят в производството да е носител на вземане за възнаграждение за приета работа, което вземане е с настъпил падеж. Няма съмнение, че сключеният договор за изработка е търговска сделка, поради което придава на „С.“ ЕАД активна легитимация за провеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Следва да се направи уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно и предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на ответника и началната й дата, а не съществуването на самото вземане на молителя – така решение № 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с  решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.  Затова липсата на представени доказателства относно действителния размер на задълженията на „П.И.” ЕООД към молителя, включително липсата на конкретизация на фактическия състав, правопораждащ твърдяното вземане за сумата 5760 лева (неусвоен аванс), не препятства разглеждането на молбата на „С.“ ЕАД по същество.

Съгласно решение № 71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна практика за съдилищата, неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свръхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. 
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. В конкретния случай, задължението към „С.“ ЕАД е краткосрочно и изискуемо (с настъпил падеж).

Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.

Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 год.), краткосрочни финансови активи (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите, освен по вид, се различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки го. Към 31.12.2017 г. „П.И.” ЕООД разполага с достатъчен обем парични средства в наличност – 318000 лева. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.

Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси.

В настоящият случай „П.И.” ЕООД разполага с незначителен процент дълготрайни материални активи на стойност 5000 лева, но същите не участват при изчисляването на коефициентите, тъй като осребряването им би лишило търговското предприятие на длъжника от възможност да извършва основния си предмет на дейност.

Съгласно счетоводния баланс към 2018 г. материалните запаси (незавършено производство, продукция и стоки) на „П.И.” ЕООД са в размер на 1830000 лева поради което с оглед значителния размер на този актив коефициентите на обща и бърза ликвидност към 31.12.2018 г. имат различни стойности (0,9940 и 0,72), но са в рамките на препоръчителните такива от 1 – за общата ликвидност и 0,6 – 0,7 за бърза ликвидност.

Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, поради което при едно действащо предприятие този показател е най-динамичен (както беше посочено, наличните парични средства са най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно) и не може да е самостоятелна основа за възприемане на извод за влошено икономическо състояние.

Необходимо е и да се изследва дали текущите активи могат да се реализират съобразно присъщата за съответния вид актив обращаемост, която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, в който работи предприятието. В случая, основната стопанска дейност на търговеца е строителство и ремонтни дейности, което предполага по-бавна обращаемост на активите.

Тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопанските операции се трансформират в парични средства, по начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания. 

Доказателства за несъбираемостта на краткосрочните вземания на „П.И.” ЕООД не са събрани, поради което не са налице основания тези активи да бъдат изключени при изчисляването на коефициентите, които са съответни на референтните стойности.

Коефициентът на финансова автономност и реципрочния на него показател на задлъжнялост дават съотношението на собствения към привлечения капитал (базов 0.33), съответно на привлечения към собствения капитал на предприятието. С оглед на информацията, на която са носител, посочените коефициенти имат само спомагателен характер при преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност на предприятието, тъй като те не отчитат каква част от задълженията на предприятието, формиращи привлечения капитал, са краткосрочни/текущи и съответно се покриват при реализацията на краткотрайните активи. При добри показатели за ликвидност и лош на финансова автономност/задлъжнялост липсва състояние на неплатежоспособност на търговеца към момента на устните състезания. В тази хипотеза е налице единствено индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да обслужва плащанията си, поради размера на дългосрочните си задължения. В конкретния случай, търговецът няма дългосрочни задължения и затова тези коефициенти макар да се отклоняват от приетите за референтни стойности не са основание за извод за настъпила неплатежоспособност. Меродавно обаче за откриване на производството по несъстоятелност е настоящото (към приключване на устните състезания) икономическо състояние на предприятието, като очакването в бъдеще да настъпи неплатежоспособност на търговеца не е основание по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ за откриването на производството.

Необходимо е да се посочи, че съгласно легалната дефиниция в чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: парично задължение, породено от или отнасящо се да търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общината, свързано с търговската му дейност, а от 13.05.2006 г. - и частно държавно вземане. Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за неплатежоспособност, която възлага в доказателствена тежест на ответника да докаже възможността да посреща краткосрочните си задължения.

В заключението на съдебно-финансово икономическата експертиза са установени значителни обеми на извършени от ответника облагаеми доставки през 2018 г. и 2019 г., които надхвърлят получените от него, което сочи на осъществявана дейност при благоприятно съотношение на приходите и разходите.

Анализът на обективното икономическо състояние на „П.И.” ЕООД формира извод, че за целия изследван период:  2017 г. – 2018 г. показателите за обща ликвидност са в приемливи граници, като се установява тенденция към увеличаване приходите от дейността му и размера на печалбата. Това категорично обуславя извод, че не е налице невъзможност на търговеца да изпълнява паричните си задължения, което означава, че не е налице твърдяното състояние на неплатежоспособност.

Дейността на дружеството е производствена, от същата е налице реализиран положителен финансов резултат, налице са наети по трудови договори лица, поради което дружеството разполага с ресурс за развитие на търговска дейност, в резултат на която да генерира приходи и да погасява задълженията си.

Разпоредбата на чл. 631 ТЗ предвижда молбата по чл. 625 ТЗ да бъде отхвърлена при две алтернативни предпоставки: установяване, че затрудненията на търговеца са временни или наличие на имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

В случая, анализът на обективното икономическо състояние на „П.И.” ЕООД не установява търговецът да е изпаднал в трайна невъзможност за изпълнение на паричните си задължения. Напротив, дори да се приеме, че е налице негативна тенденция за влошаване на финансовите показатели (коефициентите на ликвидност и ефективност), същите към 31.12.2017 г. са изцяло в норма, а към 31.12.2018 г. коефициентът на обща ликвидност е 0,9940, но съгласно решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О. за близък до единица се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91 – 0.92 и нагоре. По смисъла на тази практика, следва да се счита, че и към 31.12.2018 г. коефициентът на обща ликвидност е в рамките на  нормалната (препоръчителна) стойност. Дружеството и през 2019 г. е извършвало облагаеми доставки, което сочи да е работещо предприятие, като в интерес на молителя „С.“ ЕАД е същото да продължи търговската си дейност, за да е в състояние да изпълни непогасеното си задължение.

Това налага отхвърляне на молбата на „С.“ ЕАД за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „П.И.” ЕООД на основание настъпила неплатежоспособност.

В молбата на кредитора при условията на евентуалност се претендира да е налице и свръхзадълженост на „П.И.” ЕООД. За да е налице състояние на свръхзадълженост е необходимо имуществото на дружеството да не е достатъчно за покриване на паричните му задължения (чл. 742 ТЗ).

В решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І ТО, е указано, че за разлика от неплатежоспособността, при свръхзадължеността, легално дефинирана в чл. 742 ТЗ, не е нужно задълженията да са изискуеми и за наличието на свръхзадълженост се преценяват и неизискуемите задължения. 

Двете основания за откриване на производството по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост, са самостоятелни. Могат да бъдат предявени в условията на кумулативност или евентуалност, както в случая.

Преценката налице ли е свръхзадълженост следва да отчита действителната, а не балансова стойност на активите на предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са отчетени парични задължения или необосновано да са вписани активи, които не са действително придобити. Доказателства да са осъществени посочените факти не са събрани, в този смисъл, въз основа на представените счетоводни документи и заключението на СФИЕ, следва да се приеме, че за целия изследван период активите на търговеца са превишавали неговите задължения, като през 2018 г. съотношението активи/пасиви е подобрено в сравнение с 2017 г. поради което не е налице състояние на свръхзадълженост.

Предвид изложеното, съдът намира, че молбата на „С.“ ЕАД с правна квалификация чл. 625 ТЗ, за отриване производство по несъстоятелност по отношение на „П.И.” ЕООД, поради свръхзадълженост, също следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството възниква за „П.И.” ЕООД, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, но същото не претендира присъждането на такива.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на „С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище ***, с правна квалификация чл. 625 ТЗ, за откриване производство по несъстоятелност по отношение на „П.И.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище ***, на основание настъпила неплатежоспособност и при условията на евентуалност – свръхзадълженост.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: