О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….11.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 22.11.2019
г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1011 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК по обективно съединени претенции на ползващи
се от застраховка „гражданска отговорност“ пострадали трети лица за заплащане на обезщетения за претърпени от двама
от тях имуществени и неимуществени вреди от смърт на родител, и неимуществени
вреди от телесно увреждане на един от тях, причинени от застрахован водач на
МПС, ведно с обезщетение за забава от дата на уведомяване на застрахователя.
Между страните са разменени книжата по
делото: Исковата молба вх. №18940 от 20.06.2019г, предявена от М.Р.М. и Р.Р.М. – Л. ***, чрез адв. С. *** е редовна, съдържа
изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и посочване на доказателства. В
допълнително становище по отговора вх.№26289/05.9.19г пълномощникът на ищците е
оспорил възраженията на ответника и е заявил частично оттегляне на претенции.
Исковата молба и
допълнението й са връчени на насрещна страна. В срок е депозиран отговор вх.№ 23142/29.07.2019г.
Ответникът “ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД,
чрез адв. И (АД „ДИАН И И СЪДРУЖНИЦИ“ от ВАК),
възразява по размера на отговорността си, като е заявил възраженията си
и е направил доказателствени искания. Срокът за допълнителен отговор е изтекъл
на 26.09.2019г, но страната не е упражнила правото си.
Насрещните страни
са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК.
По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на
твърденията за наличие на причиняване на имуществени и неимуществени вреди от два
различни резултата (смърт на едно лице и телесно увреждане на друго лице), настъпили
при ПТП, причинено от застрахован водач с полица „гражданска отговорност”.
Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че
производството се води срещу надлежно регистриран застраховател.
Претендира се
реално изпълнение по застраховка, сключена след 01.1.2016г за обезщетяване на
отговорност възникнала на 18.01.2017г., съответно за това правоотношение намира
приложение въведеното с чл. 498, ал.3 КЗ изискване за предварително
извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на пострадалото лице. С
оглед съвпадащи твърдения на страните за определено от застрахователя
обезщетение и заявено несъгласие на пострадалите с получения размер, съдът
преценява предявения иск за дължима горница за допустим.
Сезираният съд с
район съвпадащ с постоянни адреси на ищците е компетентен по силата на чл. 115,
ал. 2 ГПК.
По предварителните въпроси:
Ищците са
освободени от авансово внасяне на държавна такса (чл. 83 ал.1 т.4 ГПК).
Доколкото увредените
лица търсят правата си като бенефициери по застрахователно правоотношение
претенциите им следва да се квалифицират
като пряк иск по търговска сделка и да
се разгледат по особения ред за търговски спорове. Възражение срещу характера
на спора не е предявено.
Представителната
власт на пълномощниците на насрещните страни е надлежно учредена (л.11 и 15 и л.63).
Макар и да не са посочили изрично начин
на изплащане на претендирана с осъдителен иск сума, ищците са признали, че са
уведомили длъжника си за банковите си сметки, където са получили вече част от
обезщетението, поради което и съдът не намира за необходимо да попълва липсващо
съдържание на искова молба. При постановяване на решението си, в случай че до
приключване на делото ищците не заявят друго, съдът ще обяви като начин на
плащане преводи по сметките, посочени пред застрахователя ( л. 49, 50).
В становище вх.№26289/05.9.19г. пълномощникът на ищците е
заявил оттегляне на иска от името на Р.М. за понесени от нея имуществени щети в
размер на 10 000лв и изменение на
претенциите на двамата ищци за лихви, считано от 11.06.2018г. Доколкото
пълномощникът е натоварен с права, включващи и разпореждане с правото на иска (
клаузи в чл. 9 от представените договори за правна защита), и изявлението
предшества първо заседание по делото, това становище съдът възприема като
своевременно десезиране с посочените претенции.
Производството следва да се прекрати в тези части.
Съдът констатира,
че в резултат на частичното оттегляне, размерите на поддържаните претенции за
забава, съединени с иска за обезщетението не са съответно уточнени. Доколкото
за разлика от акцесорно искане за натрупани лихви след завеждане на иска,
претенцията за забава преди този момент е самостоятелен иск, нередовността на
тази част от сезирането следва да се укаже на ищеца. Предприемането на
уточнение преди окончателния доклад на съда би заличило нередовността с обратна
сила, поради което съдът следва да подготви и производството в тази част.
Като съпостави
претенцията за имуществени вреди на М.М. и допълнително предявено искане за
присъждане на разноски по настоящото производство, съдът констатира
противоречие в твърденията относно обстоятелствата по уговаряне и заплащане на
адвокатската защита на пострадалия. От една страна, ищецът сочи, че търси от
застрахователя обезщетение за вреди, причинени от застрахования по повод
настъпилото ПТП и уреждане на последиците му, което изисква и заплатените
разходи да са направени по защита срещу делинквента. От друга страна, същите
разходи се сочат и като направени л по договор, с който е възложил
представителство пред застрахователя и държавните институции с цел получаване
на застрахователното обезщетение. В този смисъл тези разходи биха били
съответни на отговорността на самия застраховател за неоснователното
причинявана на съдебния спор, провокиран от несправедливото обезщетяване.
Такава претенция също е заявена като искане за присъждане на разноските.
Противоречието следва да бъде отстранено преди окончателния доклад на съда.
По доказателствените искания:
В исковата молба
по основния иск са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени
доказателства, приложени в копия. Същите установяват съдържание на акт,
подлежащ на зачитане в гражданското производство и родството между ищците и починалия,
поради което следва да се допуснат. До изясняване на характера на търсените
като вреди разходи по адвокатска защита, относимостта на доказателствата за
възлагането на правната защита и съдействие не следва да се преценява.
Събиране на
доказателства за безспорно установено застрахователно правоотношение не се
налага.
Поисканите гласни
показания на свидетели за понесени от двамата ищци страдания съдът възприема като способ за
установяване на описани в исковата молба обстоятелства относно съществували
между починалия баща и син и дъщеря емоционална връзка и последиците от
прекъсването й. Доколкото страните не са конкретизирала кои от твърденията,
изложени в исковата молба относно неимуществените вреди и съответно понасянето
им от всеки от ищците ще установява с разпит на всеки един от четиримата поискани
свидетели, съдът намира възражението на ответника за прекомерна интензивност на доказването за
принципно основателно. На ищеца следва да се дадат указания за конкретизира всяко
от лицата, от чийто показания ще се ползва и възприетите от тях факти, с оглед
конкретната преценка на съда за необходимостта от разпита на всеки от тях. Събиране
на сведения относно метеорологични условия след ПТП не се налага, доколкото
ищецът ги е поискал за установяване на забавено диагностициране на телесни
увреждания.
В настоящия
процес се твърди вредоносен резултат, извън съставомерното причинявана на смърт,
чието доказване от ищеца М. като отделен елемент от деликта налага събиране на
поисканата съдебно-медицинска експертиза.
Доколкото ответникът обосновава оспорване на част от вредоносните
последиците от деликта с неотносимост на установеното при медицински преглед
телесно увреждане, съдът следва да възложи експертизата след събиране на
гласните доказателства относно понесена травма. Приложената към преписката по
щета медицинска документация (амбулаторен лист) съдът приема за допустимо
писмено доказателство, а относимостта им към конкретното лечение на причиненото на ищеца телесно увреждане следва
да бъде проверена с експертното заключение.
Присъдата на
наказателния съд има значение само за поведението на виновното лице и въпросът
за причиняване на смърт с това виновно поведение (чл. 343 ал.1 б. в НК) не може
да бъде пререшаван, но не изключва установяването на фактите извън състава на
престъплението, каквито са поведението на друго лице (починалия пътник). Само въпросите, които касаят поведението на
водача- признат за виновен с присъда, не могат да бъдат установявани отново,
съответно не следва да се допуска ново установяване на фактите относно
механизма на ПТП, местопроизшествието и движението на участниците по пътното
платно. Доказателствените искания на
ответника обаче, следва да се уважат доколкото се отнасят до възражението за
съпричиняване, но изследванията на експертите следва да се ограничат до
установените с присъдата факти. Ето защо не следва да се допуска въпрос относно
механизма на причиняване на ударите по тялото на починалия, но могат да бъдат
изследвани въпросите относно последици от употреба на предпазния колан, съобразено
с вече установения механизъм на причиняване на уврежданията.
Позоваването на
съдебните книжа от наказателното дело е допустимо само доколкото представляват
актове, подлежащи на зачитане в гражданското производство ( присъда с мотиви
към нея) или писмени изявления на страните, които да могат да се ценят като
частни документи, съответно съставени огледни протоколи на местопроизшествие,
веществени доказателства и труп, и медицинската документация по удостоверяване
на смъртта, които да се ценят като официални удостоверителни документи.
Доказателствата, съставени в наказателното производство от вещи лица с
прилагане на специални знания не могат да се приемат в гражданския процес,
доколкото недопустимо биха подменили надлежни доказателства, подлежащи на
събиране от сезирания съд. С оглед изложеното съдът ограничава предмета на
изследване на експертизите до тези документи от приложеното в цялост на НОХД № 1293/2017
г.
Събирането на
гласни показания на свидетел, съставил протокола за ПТП може да бъде допуснато
от настоящия съд.
Представените от
застрахователя документи, представляващи преписката по уведомяването му за щетата,
събирането на документацията по нея и издадения ликвидационен акт и платежни
документи, следва да бъдат да бъдат допуснати като писмени доказателства по
делото, относими към безспорно проведеното рекламационно производство и
забавата при определяне и изплащане на обезщетение.
На страните
следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списъци на разноските с
конкретно посочени по размер претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите
доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание,
когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези
съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На
осн. чл. 232 ГПК ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в частта, съответна на:
оттеглена част от иск на М.Р.М. за присъждане на обезщетение за забавено изплащане на
обезщетение за понесени неимуществени
вреди от понесени телесни увреждания и психически и емоционален стрес и за претърпени неимуществени вреди от загубата на
родител и имуществени вреди от заплатена адвокатска услуга по повод
вредоносното ПТП, считано от 24.01.2017г
до 11.06.2018г.;
оттеглен иск на Р.Р.М. за присъждане на на сума от 10 000 лв, претендирана
като обезщетение за понесени имуществени вреди от заплатена
адвокатска услуга по повод вредоносното ПТП
оттеглена част от иск на Р.Р.М. за присъждане на обезщетение за забавено изплащане на
обезщетение за понесени неимуществени вреди от загубата на родител, считано от 24.01.2017г до 11.06.2018г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
в тази прекратителна част подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с
частна жалба в седмичен срок, считано от връчването му на страните.
ЗАДЪЛЖАВА
на осн. чл. 129 ал. 4 ГПК ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба, с
препис за насрещна страна да отстрани нередовности по предявяване на част от
претенциите, както следва:
1.
Да
поясни за каква адвокатска услуга са направени разходите от ищеца М.М., като
съобрази, че искането за покриване на такива разходи от застрахователя изисква
те да са направени за защита срещу самия застрахован(с оглед включването им в
покритата негова отговорност), а искане за компенсиране на разходите направени
в производството срещу застрахователя (вкл. и в рекламационното извънсъдебно
производство) не представлява самостоятелен иск и се разглежда в зависимост от
причиняването на съдебния спор от ответника
2.
Да
конкретизира размер на претенците за обезщетяване на забавеното изплащане на
обезщетенията в периода от 11.06.2018г до предявяване на иска на 20.06.2019г.
При неизпълнение исковата молба ще бъде
разгледана само в редовната си част за
претендирани главници и акцесорно искане, съобразно ограничението по чл. 214
ал.2 ГПК, допускащо начисляване на лихви само след предявяване на иска, а в
останалата част производството по искане за лихви, както и за вредите от
10 000 лв ще бъде прекратено.
ПРИЕМА
ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК) предявени обективно съединени искове на син и дъщеря,
увредени от виновно причинена смърт на баща им, от
осъден с присъда водач на автомобил, застрахован за риск „гражданска отговорност“ за присъждане на
горници от по 140 000 лв над получено обезщетение до справедлив размер на
претърпени неимуществени вреди в, ведно с обезщетение за забава от 11.06.2018 (дата
на изтичане на срок за определяне на обезщетението от застрахователя) до предявяване
на иска и законна лихва до окончателно изплащане на обезщетението по банкова
сметка ***.
ПРИЕМА
ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК) предявен обективно съединен иск на увреден участник в
ПТП, понесъл телесно увреждане (рани по долен крайник и носа) и психически и емоционален
стрес, виновно причинени от осъден с присъда водач на автомобил, застрахован за
риск „гражданска отговорност“ за
присъждане на 40 000 лв обезщетение
за неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава от 11.06.2018
(дата на изтичане на срок за определяне на обезщетението от застрахователя) до
предявяване на иска и законна лихва до окончателно изплащане на обезщетението
по банкова сметка ***.
ДОПУСКА като
доказателства по делото писмените документи: приложени към искова молба заверени
по реда на ЗАдв.: протокол за ПТП (л.20) медицинско свидетелство за смърт
(л.21), удостоверение за наследници( л. 23);
приложени към отговор по искова
молба, заверени по реда на ЗАдв: уведомления за щета от пострадалите
24.01.2017г. ( л. 53-55), опис на приети от застрахователя документи на
24.01.2017г (л. 62), уведомление за
събитието от виновния водач на 07.02.2017г
(л. 60), изискване на документация по ПТП (л. 56- 59, 61), указания за
изискване на документация от 03.05.18г (л. 51-2), амбулаторен лист от
27.01.2017г. и удостоверения за банкови
сметки (л. 48-51), опис на новоприети документи от 21.05.2018г (л. 47) ликвидационен акт (л. 46), преводи за плащане
(л. 45).
Отлага произнасянето си по искането за
приемане на договор за правна помощ № 31 от 02.02.17г като доказателство по
съществото на делото.
Обявява за безспорно установено наличие на
сключена застрахователна полица № 06116000880929 с покритие от 23.03.16г.,
прекратено на 21.03.2017г. за автомобил „****“ рег. № ****.
ПРИЛАГА изискано НОХД 1293/17 на ОС – Варна.
ДОПУСКА позоваване на налични документи от НОХД 1293/17 на ОС – Варна и съответно досъдебно
производство №2008/17 на РУ – ПРОВАДИЯ, представляващи: присъда за признаване на
обвиняемия за виновен в извършено престъпление по чл. 343 ал.1 б. В НК и
мотивите към нея (л. 41-52 ); протоколи за оглед на местопроизшествие и оглед на МПС с
фото албум и скица (л. 9 -3218); заключение за аутопсия с оглед на труп (л.33-46).
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искане за издаване на съдебно удостоверение на ищеца за снабдяване с
метеорологична справка и автотехническа експертиза.
ДОПУСКА
освидетелстване на ищеца М.Р.М., като го ЗАДЪЛЖАВА да окаже съдействие като се
яви на преглед при вещо лице съдебен лекар, назначен от съда по настоящото дело
за установяване на физическо здравословно състояние, като при неизпълнение ще
бъде прието, че лицето осуетява събиране на доказателства с прилагане на
последици по чл. 161 ГПК.
Възлага по реда
на чл. 206, ал. 2 ГПК освидетелстване на М.Р.М. от вещо лице д-р Демиров по
допусната експертиза, след съгласуване на посочена от него дата за преглед, но
не по- късно от една седмица от уведомяване на вещото лице за поставена задача.
НА осн. чл. 190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи за оглед на вещото лице личния си медицински
картон, както и други медицински документи с които разполага за проведени
прегледи и лечение.
ДОПУСКА на
основание чл.195 ал.2 ГПК КОМПЛЕКСНА съдебно-автотехническа и медицинска експертиза
с вещо лице автоексперт Л И М ( № 347 от списъка) и с вещо лице съдебен
лекар Д А Д (№ 30 от списъка ), които след запознаване с
книжата от досъдебно производство за които е допуснато позоваване, установените
от наказателния съд факти по механизма на причиняването на смъртта на пострадалия
при ПТП( вкл. скоростта и посоката на движението на МПС и местоположението на
участниците), допълнително представени медицински документи и личен преглед на
пострадалия М., както и изслушаните от
съда свидетели да дадат заключение:
- Какъв е характерът и степента на
уврежданията, настъпили за ищеца М., вследствие ПТП на 18.01.2017г.
Отговарят ли описаните в амбулаторния лист констатации на наранявания,
причинени от това ПТП на водач на автомобила „***“ по начина, възприет от
наказателния съд? Какъв е интензитета и продължителността на болките и
страданията, понасяни при такива наранявания? Влияят ли травмите върху
ежедневните дейности на пострадалия и социалните му контакти? Какво е
лечението и колко продължава възстановяването? Има ли данни за проведено
лечение, адекватно ли е то? Какво е
общото състояние на пострадалия понастоящем, има ли трайни остатъчни
неблагоприятни последици (ограничение на нормални за ежедневието дейности
или възможностите за работа)?
- оборудван ли е със система за
обезопасяване на задна седалка автомобилът „***“, в който се е намирал
починалия; има ли обективни следи за употребата или липсата на употреба на
предпазен колан? Какви инерционни сили са действали върху тялото на
пострадалия(според установения по НОХД механизъм на ПТП) по време на
настъпване на ПТП от момента на удара до установяване в покой?
- какво е възпиращото действие на колана,
ако е била приложен при
настъпването на произшествието и как е следвало да настъпи
съприкосновението на тялото на пострадалия с купето и частите на
автомобила ако е бил обезопасен, съответно ако не е бил обезопасен?
- има ли обективни данни по трупа за
поставянето на обезопасителен колан (следи, белези, увреждания от типа“
коланна травма“); установените увреждания по тялото (по заключението на
аутопсията на труп) обичаен резултат ли са от действието на инерционните
сили при сблъсъка на тяло на обезопасен или необезопасен пътник на задна
седалка?
- при установен вариант съответен на
следи от липса на употреба на колан,
какъв би бил обективно резултата от действието на инерционните
сили, ако пострадалия е бил обезопасен, щяха ли да настъпят всички удари с
установения в присъдата интензитет, обем и тежест? Какви биха били травмите,
при поставен колан? Дали интензивността и тежестта им и в този случай биха
били несъвместими с живота на пътника, с оглед установеното при аутопсията
общо здравословно състояние на лицето, заварено при ПТП?
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 700лв (съответно в
размер на 400лв за медика и 300лв за автоексперта).
Задължава
ответника в 3 дневен срок от връчване на определението да внесе по сметката на
съда депозит в размер на 500лв, като остатък от 200лв да се осигури от бюджета
на съда, за сметка на освободения от разноски ищец.
ОПРЕДЕЛЯ начален
срок за изготвяне на заключението след изслушване на показания на допуснати
свидетели, като ЗАДЪЛЖАВА вещите лица, на основание чл.199 ГПК да представят
заключение най-малко една седмица преди съдебното заседание, насрочено
след разпит на свидетелите
ОСТАВЯ без
уважение искането за допускане на задачи относно причините и механизма на ПТП и механизма на причиняване на
смъртта на пътника.
ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ
на вещите лица за работа до крайния срок за изготвяне на заключението
преписката по т.д. № 1011/19 г. на ВОС, ведно с приложеното НОХД № 1293/2017 г.
ДОПУСКА до разпит
при условия на призоваване М С М, ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. ***,
като свидетел за установяване обстоятелствата, възприети при съставяне на
протокол за ПТП с пострадали лица.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника в тридневен срок от връчване
на настоящото определение да внесе депозит от 30 лв. за разходи за явяване на
призованото пред съд лице.
На осн. чл.
101 ГПК указва на ищеца, че при искане
за допускане на гласни доказателства, страната следва да обяви конкретните
факти (прояви на емоционалната връзка между баща и дъщеря и син приживе,
поведението на всеки от ищците след загубата на баща им, проявената мъка и
болка при узнаване на обстоятелствата, довели до смъртта и настъпването й, промени в ежедневното поведение и характера,
понесените от водача телесни увреждания и причините за късното им
диагностициране), възприети от лицата, които ще бъдат доведени за разпит като
свидетели, като ЗАДЪЛЖАВА ищеца в седмичен срок от връчване на настоящото
определение с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи кои лица ще
води за разпит и кои от конкретните факти са били възприети от всеки от
свидетелите.
Предупреждава
ищеца, че при пропускане на това уточнение съдът ще счита доказателственото
искане за ненаправено и ще заличи трети и четвърти свидетел.
ДОПУСКА до разпит
(под условие, че страната изпълни дадени указания за конкретизация на
възприетите от четирима различни свидетели различни факти) при довеждане от
ищцовата страна на общо четирима свидетели,
за установяване на твърденията за отношенията преди ПТП, причинените от
него последици и конкретно проявление на
вредоносния резултат чрез поведението на скърбящите.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да
представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 16.01.2020г от
10.30 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на
делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо
заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат
призовани.
Да се призоват
страните, а вещите лица и свидетеля - след внасяне на депозит. В съобщението до
свидетеля да се впише указание, че за явяването му е осигурена сума от 30 лв, която да покрие
пътни и дневни разходи, платими при поискване и представяне на доказателства за
заплатени билети или гориво и посочване на банкова сметка. ***, че заседанието е насрочено за
изслушване на свидетелски показания и могат да се явят за да задават въпроси,
преди да съставят заключението си.
Проект за устен
доклад, представляващ приложение към настоящото определение да се съобщи на страните.
Препис от
определение да се изпрати на страните, чрез пълномощниците, ведно със съобщение
за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7
на МП.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД:
НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
по търговско дело номер N1011 по описа за
2019 год,
Производството е образувано като ТЪРГОВСКИ СПОР по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Приети са за разглеждане обективно съединени преки
искове, предявени в условия на обективно съединяване срещу „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: ********* с
адрес гр. София бул. Витоша № 89Б, чрез
адв. Диан И (АД „ДИАН И И СЪДРУЖНИЦИ“ –
ВАК), служ. адрес бул. Мария Луиза № 21 офис 2, както следва:
от М.Р.М., ЕГН********** ***, чрез адв. Б. С.(***
), служ. адрес гр. Нови Пазар ул. Цар Освободител № 31А за заплащане на обезщетение по застраховка
„гражданска отговорност“ в размер на 40 000 лв. за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесни увреждания(оток и
еритемни плаки на десен глезен и подбедрица и открита рана на носа) и
психологически травми (страхови изживявания и нарушения на съня), настъпили
поради преживяно ПТП на 18.01.2017г., причинено от водач на застраховано МПС по
застраховка „гражданска отговорност“, признат за виновен извършител на
престъпление, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до
окончателно изплащане на обезщетението по банкова сметка; ***веното изплащане
на тази сума в периода от 11.06.2018г до
предявяване на иска на 20.06.2019г (при условие че бъде уточнен размер
на тази претенция)
от М.Р.М.,
ЕГН********** и Р.Р.М. –Л., ЕГН ********** ***, чрез общ пълномощник адв. Б. С.(***
), служ. адрес гр. Нови Пазар ул. Цар Освободител № 31А“ за заплащане на
остатък в размер на по 140 000 лв.(над получен размер от по
60 000лв), до дължимото на всеки от
тях обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта на баща
им, настъпила при същото ПТП ведно със законната лихва за забава от предявяване
на иска до окончателно изплащане на обезщетението по банкова сметка; ***веното
изплащане на тези остатъци в периода от 11.06.2018г до предявяване на иска на 20.06.2019г (при
условие че бъде уточнен размер на тази претенция).
Страните претендират насрещно за определяне и
присъждане на разноски по делото, като ответникът е възразил за прекомерност на
хонорар на адвоката на ищеца. Допълнително съдът ще докладва уточнена
претенция за присъждане на 10 000лв, поддържана от М.Р.М. като обезщетение
за вреди, представляващи разход за заплатена адвокатска услуга.
По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са
безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Безспорни са фактите, установени с постановения влязъл в
сила акт на наказателния съд по отношение на установените обстоятелства от
фактическия състав на престъплението по чл. 343 ал.1 б. В НК (противоправност и
причинен престъпен резултат смърт, вкл. вина на водача): на 18.01.2017 год. на третокласен
път в близост до разклона за с. Рояк при управляване на МПС( л.а. **** с рег. №
****), водачът Хюсеин Ахмед Хюсеин нарушил правилата за движение - чл. 20 ал.2 ЗДвП
като се движил с несъобразено с пътната обстановка скорост не осигурил безопасно
преминаване през заснежен и заледен
участък в завой и като загубил управление навлязъл в насрещно платно за
движение, където настъпил удар с л. а. „***“, управлявано от ищеца М. и така по непредпазливост причинил смъртта на пътника
Ради Ников, настъпила в следствие на тежка комбинирана травма (глава, гърди,
крайници) довела до тежка контузия на черепна основа и мозъка, аспирация на
кръв и остра дихателна недостатъчност, поради удара на тялото в части от купето
на МПС.
Няма спор относно удостоверената родствена
връзка на ищците и починалия – техен баща.
Обстоятелствата
относно застрахователно правоотношение, пораждането на покритието, настъпване
на събитието и понесени неимуществени увреждания при загуба на близък са признати
изрично от застрахователя, изплатил обезщетение на всеки от ищците в размер на
по 60 000лв, след получаване на поискани от него доказателства на
21.05.2018г.
За тези
обстоятелства не се налага допълнително доказване.
Спорни са твърденията по обема на понесените
вреди, съответно обстоятелствата имащи значение за определяне на обезщетение по
справедливост и съпричиняването му с
поведението на пострадалия.
Ищците твърдят,
че като деца на починалия трудно понасят загубата, тъй като емоционалната им привързаност и обич с баща им е останала непоправимо накърнена.
Отделно само
ищецът М. твърди, че преждевременната смърт на баща му и особено травматичните
обстоятелства по причиняването й пряко възприети от него като водач на
автомобила, в който е настъпила смъртта, рязко променили характера и
поведението му. Излага, че след първоначалния шок при изживяване на пътния
инцидент понася продължаващ психически дискомфорт – изпитвал неконтролируем страх от качване в
превозно средство и сънувал кошмари, като се събуждал с чувство на
дезориентация и притеснение.
Допълнително сочи, че понесъл и удар при ПТП, от който бил наранен носа
му (открита рана с дълбочина 2 мм и дължина 10 см) и десния глезен и подбедрица, като отокът и
еритемните плаки му причинили затруднение при движение около 9 -10 месеца.
Ответникът
оспорва твърденията за изживяната мъка и страдания на опечалените близки с твърдяната
завишена продължителност и интензитет.
Счита определения от ищеца паричен еквивалент като несъобразен с критериите за
справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от този характер, постигнат
според застрахователя с определено и изплатено в цялост обезщетение.
На следващо
място ответникът възразява за несамостоятелно причиняване на смъртта като
престъпен резултат. Поведението на самия пострадал и то независимо дали е виновно,
представлява абсолютно възражение, което може да се противопоставя на
кредитора. Твърди, че ищецът е
пътувал на задна седалка без да ползва система за обезопасяване и това
нарушение на правилата на ЗДвП е допринесло за понасяне на нараняванията,
обусловили в най- голяма степен настъпване на смъртта. Твърди, че при употреба
на колан телесните травми е можело да бъдат избегнати изцяло или поне понесени
с по-малка интензивност без да доведат неминуемо до смърт. Твърденията са
оспорени от ищците.
Ответникът
оспорва и наличието описаните леки телесни повреди на ищеца М., както и
допълнителните психически страдания, понесени вследствие на същото ПТП. Сочи, че при
разследването наранявания на този водач не са били установени, нито има данни
за спешно лечение, а прегледа при общопрактикуващ лекар е извършен дълго след
събитието. Оспорва характера и
продължителността на твърдените физически болки и посочените от ищеца
психически такива.
Твърденията
относно направени разходи по заплащане на адвокатска услуга, възложена за
представителство пред застрахователя и държавни институции за постигане на
уреждане на плащане на обезщетение за понесени от ПТП вреди не могат да бъдат
докладвани надлежно до отстраняване на противоречието в обосновано с тях
искане.
По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните
фактически обстоятелства обуславят квалификацията
на основните искове като пряка претенция на пострадало – ползващи се лица по
задължителна застраховка на автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от
водач на застрахован автомобил, в изпълнение на задължение на застраховател за
покритие на риска „гражданска отговорност”. Съответно приложимия материален
закон, уреждащ правопораждащото правоотношение представлява нормата на чл.432 КЗ и диспозитивните норми, определящи съдържанието на застрахователното
правоотношение към момента на твърдяното сключване на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" и ползващите се по нея лица(гл. 47 от КЗ).
Застрахователното събитие се урежда като противоправно вредоносно
поведение на водач, покриващо фактически състав на престъпление или деликт (
чл. 45 ЗЗД), поради което приложимост за преюдициално отношение намират и
правилата за зачитане на присъда от граждански съд, разглеждащ последици от
конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК). Тези преюдициални отношения съставляват и основание за ангажиране на
договорната отговорност на застрахователя на причинителя на вредите към
увредените лица. Въведеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат се уреждат от
правилата на чл. 51 ал.2 ЗЗД. В настоящото производство е допустимо с оглед
самостоятелно формиране на извода за размера на вредите да се изследва и
степента на причиняване на резултата от поведението не само на виновния водач, но и на други участници в ПТП, за
които установените в присъдата факти не са обвързващи, доколкото не изключват
вината на осъдения и приносът му за престъпния резултат. В този смисъл съдът е
компетентен да установи евентуално съпричиняване на обема на резултата от
престъпното поведение на осъдения. Съответно и възражението за съпричиняване на
резултата поради допринасяне с поведението на пътника преди удара не е преклудирано
от задължителна сила на присъдата и следва да бъде разгледано от настоящия съд
като значимо за размера на отговорността на делинквента.
Размерът на обезщетението за вредите, за които застрахованото лице носи
отговорност е законоустановен според чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД.
Акцесорната претенция за присъждане на мораторни лихви намира основание
в нормата, уреждаща забава при непозволено увреждане ( чл. 84 чл.3 ЗЗД).
Покриването на това вземане с отговорността на застрахователя обаче е
лимитирано според чл. 493 ал.1 т. 5 вр.
429 ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ до периода на забава на застрахования, следващ
уведомяването на застрахователя и съдействието за представяне на необходима документация. Приложение
намират правилата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ и препращаща норма на чл. 409, вр.
чл. 405 и чл. 380, ал. 3 КЗ, като в тази връзка значение има и специфичното
рекламационно производство като предварителна извънсъдебна фаза по предявяване
на претенцията, уредено в чл. 498, ал. 3 КЗ и общите правила на чл. 106 и 108 КЗ,
които уреждат реда и сроковете за произнасяне на застрахователя.
По
доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
Доколкото настъпването на вредите като фактически понесени болки и
страдания и накърняване на съществуващата преди деликта емоционална среда чрез
конкретни негативни изживявания (психическо страдание) представляват елемент от
правопораждащ фактически състав на претендирано вземане, ищците носят пълна
доказателствена тежест за установяване на оспорените твърдения за тези
обстоятелства. Твърденията извън установен с присъдата резултат (смърт на
бащата) подлежат на самостоятелно доказване. Нарушените отношения на привързаност в обща семейна
среда и негативните последици от загубата подлежат на самостоятелно доказване.
Страната се е позовала на писмени доказателства за медицински изследвания,
гласни доказателства за търпените страдания и заключения на медицински
специалист.
Ищците носят доказателствена тежест за установяване на възприемани в
практиката критерии (ППВС № 4/68 г. и решения по чл. 290 и сл. ГПК: №
83/6.07.2009 г., по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., № 749 от 5.12.2008 г., по
т. д. № 387/2008 г. на II т. о. и № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009
г. на II т. о., № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о.; № 206
от 12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II т. о), като обективно
съществуващи конкретни обстоятелства имащи значение само за формиране на извода
да съда за справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът носи тежестта за установяване на възражението за
съпричиняване на смъртта с поведение на починалия, с което обективно е създал
предпоставки за настъпване на самото увреждане или само на неговия
по-значителен интензитет (т. 7 на ППВС № 17/63 г.). Ангажирано е заключение на
експерт и писмени доказателства, официално съставени в хода на разследването като
предмет на изследване на вещото лице.
Размер на законната лихва не следва да се доказва, с оглед нормативното
му определяне и възможността да бъде изчислен служебно от съда чрез аритметичен
калкулатор ( изчислителна система на „Апис“ или
https://www.calculator.bg).
Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на
действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като
доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното
дирене.
По
възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед вече
изплатеното частично обезщетение, съдът намира, че следва да укаже
предварително на страните възможността от доброволно уреждане на остатъка от спора:
В случаите на
постигната спогодба между страните половината от дължимата държавна такса ще
бъде опростена.
Доколкото
наказателното производство е приключило със подлежащ на зачитане акт и концентрирането
на спора до размера на обезщетението, съдът намира спора за особено подходящ за
отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор, съдът указва и тази
възможност на страните. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на
страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните
при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните
контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на
участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение
на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява
запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа
на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните
доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси.
Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на
Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre)
и предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния
спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки
работен ден от 9 до 17 ч.