№ 1674
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100513394 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20131450 от 03.06.2021 г., постановено по гр. д. № 9200/2019 г. на
Софийски районен съд, 49-ти състав, е отхвърлил предявените от ЛЮБ. П. П. и М.Г. К.- П.а
срещу Софийски районен съд искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ за сумата от по 4750
лева на всеки - обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нарушение на правото
им на разглеждане в разумен срок на гр. дело №41713/2018, СРС, 46 състав.
Решението е обжалвано изцяло от ищците в първоинстанционното производство -
ЛЮБ. П. П. и М.Г. К.- П.а, последната действаща чрез своя пълномощник ЛЮБ. П. П..
Изложените доводи във въззивните им жалби, които са идентични по съдържание, са за
неправилност на решението. Поддържа се, че въз основа на неправилна преценка на
събраните доказателства, районният съд е отхвърлил като недоказани предявените искове.
Твърди се, че от събраните в производството пред районния съд доказателства се установява
по категоричен начин всички предпоставки чл.2б ЗОДОВ за основателност на предявените
искове.
Ответникът по въззивните жалби - Софийски районен съд, е депозирал в
законовоустановения срок отговор. В него се излагат съображения за правилност и
законосъобразност на решението на районния съд. Иска се присъждане на разноски в полза
на въззиваемия от въззивната инстанция.
П. на Р.Б., представлявана от прокурор А., участваща по реда на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ,
счита обжалваното решение за правилно законосъобразно.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
1
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което исковете са отхвърлени,
първоинстанционният съд е приел, че в случая не е бил нарушен разумният срок от 1 година
за разглеждане на висящото гр. дело №41173/2018, СРС, 46 състав. Също така е отчетено, че
Софийският районен съд е най - натоварения съд в страната, поради което и преценката за
разумен срок следва да е различна при съпоставка със съдилищата в страната. В допълнение
е заявено, че от ангажираните по делото доказателства не се установяват неимуществени
вреди за ищците, настъпили вследствие на воденото производство по гр. дело №41713/2018,
СРС, 46 състав. Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които са
отхвърлени предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане
на закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият
състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
На обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ подлежат всички установени вреди, причинени от
неразумната продължителност на съдебното производство, като ищецът дължи пълно и
главно доказване относно вида и размера на имуществените вреди, както и пряката
причинно-следствена връзка със забавеното производство. Относно неимуществените вреди,
съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната
продължителност на производството причинява такива. Размерът на неимущественото
обезщетение се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла
разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., като за база се вземат икономическите
показатели и стандарт в страната, възприемането на понятието „справедливост“ на
съответния етап от развитие на обществото в държавата; обезщетението не бива да служи за
неоснователно обогатяване и се отчита, че осъждането (признаване факта на увреждащо
поведение) само по себе си също има обезщетителен ефект за пострадалия. Доколкото
принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички
претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ, следва да
се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства, още общата
продължителност на производството и доколко то се явява над „разумния“ срок, предвид
спецификите на конкретния казус; ангажираността на страната в съдебното производство -
брой участия в съдебни заседания, пътувания до съда; повлияло ли е и как воденото
производство върху начина на живот на страната /жертва/; значението на делото за страната
/в този смисъл може да е от значение и процесуалното качество на страната: ищец/ответник,
жалбоподател/ответник, трето лице/, вкл. видът и размерът на спорния имуществен интерес,
предмет на забавеното производство; добросъвестността на увредения. Тежестта на горните
обстоятелства, които не са и изчерпателно посочени, няма как предварително да бъде
определена с обща значимост към всички случаи на определяне на окончателния размер на
обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ. Съдът ги преценява с оглед конкретния спор. В този
смисъл качеството на страна в производството е възможно да има отношение при някои
казуси към пряката причинно-следствена връзка за даден вид увреждане, съответно за
2
неговия размер (напр. натрупана лихва от забава при плащане от ответник /длъжник/ на
установеното парично задължение) и др. Залогът за ответника по иск за лихвоносно
задължение по общо правило, нараства с продължителността на процеса. В някои случаи
неразумната продължителност на производството може да причини минимални или дори да
не причини неимуществени вреди, като настъпването им се презюмира, но оборимо (в този
смисъл решение № 306 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на ВКС, ІV г. о.).
Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да предявят иск
по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ по приключени производства само когато е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от Закона
за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Съответно, предявяването на
иск за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок по висящо производство е допустимо. Приключването на
производството, по което се твърди че е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията,
след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, не е процесуална пречка
за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело.
Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото
по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл.
8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по
реда на глава трета „а“ от ЗСВ и да няма постигнато споразумение (в този смисъл решение
№ 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 153 от 13.06.2018
г. по гр. д. № 4658/2017 г. на ВКС, ІV г. о.).
В процесния случай, пред въззивната съдебна инстанция няма спор по отношение
установената от районния съд фактическа обстановка, а именно исковата молба, по която е
образувано гр. дело №41713/2018, СРС, 46 състав, е подадена от ЛЮБ. П. П. и М.Г. К.- П.а
на 25.06.2018 г. С разпореждане на 46-ти състав от 22.10.2018 г. е оставена без движение
исковата молба, а с определение от 18.02.2019 г. производството по гр. дело
№41713/2018 г. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СГС, доколкото цената
на всеки един от исковете е била над 25 000 лева. В тази насока от образуването на гр. дело
№41713/2018 г. на 25.06.2018 до 18.02.2019 г., когато делото е изпратено на СГС, са изтекли
7 месеца. Ето защо обосновано районният съд е заключил, че в случая разумният срок за
разглеждане на дело от подаване на исковата молба до постановяване на съдебния акт за
прекратяване на производството пред СРС не е надвишен - висящността пред районния съд
е продължила под една година. Отчетени са всички релевантни обстоятелства от значение за
преценката дали исковите претенции са основателни. Такова действително е нередовността
на исковата молба, по която е образувано гр. дело №41713/2018 г., като редовна такава
производството пред районния съд би приключило по-бързо. Обстоятелството, че СРС е
най-натоварения районен съд в страната, също няма как да не повлияе върху срочното
разглеждане на съдебните производства.
Напълно неоснователни са възраженията на въззивниците в насока, че е доказано
нарушение на разумния срок за разглеждането на делото и че е доказана причинно-
следствена връзка между срока на разглеждане на делото и твърдените вреди от ищците в
първоинстанционното производство. Както беше вече посочено по-горе продължилата
висящност на делото пред районния съд в рамките на 7 месеца не нарушава разумния спор,
предвид нередовността на исковата молба и високата натовареност на съдебния състав.
Също така от доказателства, събрани в първоинстанционното производство, се установяват
множеството съдебни дела, в които участват ЛЮБ. П. П. и М.Г. К.- П.а. В разглеждания
случай от свидетелските показания на разпитания от районния съд свидетеля И..В не се
установява връзка между конкретното гр. дело №41713/2018 г. и влошеното здравословно
състояние на ищците. Ето защо основателна е констатацията, че не е доказана причинно-
следствена връзка между воденото гр. дело №41713/2018 г. и настъпилите здравословно
проблеми на ЛЮБ. П. П. и М.Г. К.- П.а.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди изцяло.
3
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата от 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20131450 от 03.06.2021 г., постановено по гр. д. №
9200/2019 г. на Софийски районен съд, 49-ти състав.
ОСЪЖДА ЛЮБ. П. П. с ЕГН:********** и М.Г. К.- П.а с ЕГН:**** да заплатят на
Софийски районен съд, гр.София, бул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за
въззивната инстанция в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4